За "селските" имена и още нещо

Аз ако съм на място на бъдещата госпожа Юнайтедова ще го пиша с фамилията на дядото

Аз винаги съм искала кратко име и мисля моите деца да са такива, за момичето споменах че ще е Мила. Моето име е дълго и винаги съм срещала трудност при попълване на документи, бланки и т.н.

Синът ми носи едно едно от имената, завършващи на -чо. Наистина е ужасен фактът, че в края на XX век буквално ме принудиха да го кръстя на свекъра. Самата аз вече около 15 години се чудя на себе си как допуснах да му дам име, което не харесвам... Е, не му го дадох аз, свекърите му го дадоха, но както и да е... Само аз си знам що рев изревах тогава. Обаче пък синът ми е прекрасен и подлудява момичетата със сините си очи  Много му се лепят мацките... И при положение, че е готин, какво като му е селско името? Не си го харесва и той, но не съм забелязала да има някакви комплекси или нещо подобно.

Камерън, ако и синът ти не си харесва името, винаги може да го смени. Ще доведе 2-3-4 свидетели, които да потвърдят, ще не го познават под името, завършващо с -чо, а под името Х. И воала. Не е кой знае какво.

И аз съм чувала, че при свидетели, не може да ти откажат, дори и да носиш т.нар. обикновено име! 

Да, естествено, ако иска, нека си го смени. Говорили сме на тази тема. Може би е можело преди време и аз да го сменя, като беше по-малък, не знам. Но оставям решението на него.

Синът ми се казва Давид / взаимно избрахме името му със съпруга ми/ и много се дразня като отидем някъде и детето се представи с името си и отсреща следва моментална реакция - ооооо, дейвид, значи се казва детето. В крайна сметка детето ми е в 4 клас и много ясно и отчетливо си казва името. Защо му го преиначават и то чужди хора.
Винаги ги поправям - може би не чухте правилно, но детето се казва Давид.

И имената искат жертви! 

Не е толкова просто - като с магическа пръчка. Пробвай и ще се увериш!

notar, би ли казал малко повече, моля! 
Аз не съм от тези, които ще си го сменят, но видях, че се спореше на тази тема преди няколко страници. Кога биха сменили името и фамилията на един човек?

Имам позната ,която смени името си. Трябваше да мине през съд.Не е толкова лесно!

Зависи от местообитанието.Сорина и Симела са румънски селски имена.Дъщеря ми я мислех Симела и тук щеше да е хубаво име.Пък и с бащино и фамилия хармонира,но като отидем там и нас щяха да ни гледат интересно.
Какво ще кажеш за Ифигения Даутфайър. Астардеса Сорбес или примерно Майкъл Пънтев/това име е на детенце на една майка от село около София,заедно раждахме 1995г.заклет фен на MJ/
А комшииката роди две год преди мен95г. и свекър и дал пари в родилното и си записал детето на негово име,Хапсолютно селско, що рев беше, а и аз такова неуважение не бях виждала.Камерън да ти е жив и здрав убавеца ,те ще му се лепят на очите и на ......кой ти гледа името
Царина, другото което ме притесняваше когато исках да кръстя дъщерята Симела са тъпите обяснения които някой хора мислят ,че им дължа.Достатъчно аз съм изтърпяла по соц.времето когато всички се кръщаваха по нашия край Валтер и Валтерка.Отидох в първи клас и от там като се почна мани,мани.На мен ми го смениха втори клас след обстоен доклад от партията После вече всички си ме знаеха по-новото име,свикнах си та така и до днес.Обаче си ми оставиха втората фамилия/у нас означава рода в които си родена и е официална-по-селата/ в есграоните няма значение,беше ми кеф като им я казвам как се запъваха.

Не е толкова сложно, просто е важен подходът. На предишната страница го описах, сега и Богиня подчерта най-важното - да се позовавате на частта с "познават ме под това име" 

Тъй...

Да ви разкажа една истинска история, от едно времеееей

Бабата по бащина линия на мойчовека беше много люто бабе, хем крайно любезна, хем да не си й на езика ако рекне да те напопържа. (Така е то из врачанско ).

Историята обаче не е за езика й, нито за нея самата, а е за името й, и иде да покаже (плахо) относителността на "селското" и "модерното".

Говорим за двайсетте години на миналия век, някъде из китните дебри на Златията. (Който не знае къде е това, не му и трябва да знае.)
По него време било маса модерно (или многу фиешън) след раждане да се покани да даде име на новото човече някой учен човек - я дофтура, я попа, я даскала... Та кога се родила баба Дитка, дедо Влъчко (*видоизменено от Вълчо, демек страшен и силен като Вълка - класическо нашенско име, поне откъм северната страна на Балкана) поканил даскала (или беше дофтура, или попа... все тая). Въпросният човек отдавна бил добил слава с "учените" имена, които давал на дечурлигата. Черпел ги основно от древногръцките легенди, а тук-там и от римската история (за разкош). Съответно в село щъкали вече Леонид (Лацо) и Ифигения (Генка), Петроний (Пеци) и Филоксена (Цена) (ВНИМАНИЕ: Да не се бърка с Филоксера!!! )

Та у дедови Влъчкови всички тръпнели в очакване с какво модерно име ще се сдобие женската им рожба.
Дошъл човекът, почерпили се, дарили го, каквото-щото както си му е редът, видял вързопчето с бебето, "попитал" задълбочено тавана и отсякъл:
- Такова убаво моме може да се казва само като богинята на любофтъ Афродита!!!

Голяма радост настанала, още по-голяма черпня се отпочнала, чунким името баш модерно го уредихме!!!

Хубаво, ама на другия ден дедо ви Влъчко като трябвало да запише щерка си се видял в чудо - пусто име как беше, търкаля му се на езика, ама не може да го уцели баш!!! Пък го срам да пита... Ама нещо с Дита-Мита беше, какво беше именцето му и макар!....

До Дита успял да изтрезви името дедото, та я записали Дитка.

Ний обаче знаем, че всъщност не е некоя проста селска Дитка, а е всъщност цяла Афродита!

Та така и (пра)прадядовците ни, щом дойдело до имената, също като нас са се намирали (чат-пат) в някоя същинска драма (че даже пък и древногръцка)



P.S.
Иначе аз лично намирам Цура за по-малка драма от Джесика.
Сигурно защото леля Цура беше много мила и блага жена (пък и как сочно звучи!), а Джесика беше едната от любимите кучки на баба ми. (Другата се казваше Каролина).

joannna 

joannna , много си добра!

 
и моята кучка беше джеси