Помагате ли и доколко финансово родителите си?

е много се 4удя на такива изказвания, 4естно.
моми4ето казва, 4е си има проблеми и от другата страма вместо разбиране, проявяват претенции, и му се обяснява, 4е си търси оправдания 

Наистина, какво значи дали тя иска или не иска. Ами ако мъжа й не иска? Тогава какво?
И какво значи да се "помага"? Пълна издръжка ли?
Такива филми с 3 поколения в къщата ги има само по Балканите.

Ами много е лесно ако човек  достатъчно  иска неЩо намира начини...
Никой не е задължен на никого, просто въпрос на отноШения и  вътреШно усеЩане.....Всеки сам опредея кое е правилното в неговия случай.

Моята история е същата като твоята (повече от 10г. в чужбина и т.н.) само дето става дума за родителите на приятеля ми (българин) – също като твоите те бяха издържани първо от бабата и дядото, после от сина им-приятеля ми.

Преди 3 години си купихме къща тук и се започна голямо врънкане от тяхна страна да дойдат на гости за 2-3 месеца с намеци да останат да живеят с нас. Аз до тогава не ги бях виждала и знаех само, че вече много години са безработни, за което според техните обяснения бе виновна ситуацията в България, наричат себе си "едни от жертвите на прехода".

След известно чудене решихме да ги приемем, имахме място, така или иначе ги издържахме, не виждах какво толкова може да ни пречат. След първите 3 седмици осъзнах каква грешка сме направили. От мен се очакваше да се прибера от работа и да почна да им готвя (още чувам “Айде бе какво става с яденето?!”) след като те по цял ден си бяха вкъщи (за почти 3 месеца майка му сготви 2 пъти), нито веднъж не изчистиха вместо нас, не си мръднаха пръста да си потърсят работа – едно от обещанията им като ни врънкаха да дойдат, единия говори езика много добре, и уж дойдоха защото тук имало работа за разлика от Бг, насърчавахме ги в тази насока, но без успех. С времето започнаха да създават техни правила в нашата къща, да се налагат, баща му на няколко пъти строява приятеля ми. След първия месец и двамата бяхме напрегнати и уморени, нямахме време един за друг – те обсебваха цялото ни време, аз започнах все по-често да се усамотявам с извинения, че имам работа на компютъра. Така стана, че в този период приятелят ми започна да работи до късно. Когато аз се приберях от работа родителите му започнаха да ми мърморят, понякога и да ми повишават тон за дреболии. Един ден ми кипна и им отвърнах. Още същата вечер приятелят ми ни накара да се сдобрим настоявайки, че е голяма промяна за всички и че е нормално да сме напрегнати. Уж всички се успокоихме и не знам какво им е говорил насаме, но родителите му наистина промениха държанието си – на него пак му мърмореха и го критикуваха, но към мен станаха "по-добри" – баща му започна да се "бъзика" с мен и да проявява "добронамерена" ирония към всичко което казвам, гледайки да ме засече при всяка възможност. Майката беше любезна с мен, но “изведнъж” започна да си припомня пред мен за бивши приятелки на приятеля ми от техния град (все добри момичета и мнооого красиви). След още 2-3 седмици ми писна и им казах (признавам си – с високомерен тон), че не ми харесва как ме третират и ако искат да останат с нас ще трябва да променят държанието си. Баща му първо се опита да ме бъзикне, че се мисля за принцеса, после си изпусна нервите и ми каза, да не се отварям, че ще каже на сина си да ме изгони на улицата.

Когато приятелят ми се прибра вечерта го помолих да им събере багажа и да ги заведе на хотел, да си вземе стая и за себе си и после ако иска да дойде да си поговорим. Бях изпаднала в такава истерия, че той ме послуша пък и беше твърде шокиран, за да може да реагира. Говорихме, оказа се че и на него не му е било леко – натоварен на работа, вкъщи родители с претенции, мрънкащи му за глупости, аз мълчалива и дистанцирана към него. На другия ден въпреки протестите им ги изпрати в България и си се прибра у дома.

Оттогава, вече 3 години, не са ни идвали на гости, няма и да ни дойдат, издръжката им постепенно (уви бавно и с големи протести от тяхна страна) е намалена до минимум, скъпи неща вече не им се купуват. Претенциите и исканията им към днешна дата са още по-големи, като не получат нещо минават към обиди и търсят начин да засегнат сина си, да го накарат да се чувства виновен, все са недолни от нас, все са им малко парите, все имат нужда нещо скъпо да им се купи, не са спрели да настояват да дойдат тук,... но вече няма кой да чуе молбите им, ние си научихме урока. 

Някой беше казал по темата "Крава от теле не бозае." Освен ако не е луда крава казвам аз. ... И ситуацията в Бг като гледам влияе само на един много малък процент луди крави (б.пр. родители).

Аmи ако иска,
пък няmа възmожност,
парите отдавна не никнат по дърветата...

ЛошаБуба, поздравления, че сте се отървали от паразитите.
От прочетеното в темата стигам до извода, че има два вида родители - паразити и такива, които не искат да са в тежест.
Да не дава Господ да ви се паднат от първия тип  

А и невинаги е въпрос на "искане".
Ако авторката на темата е преценила, че в момента обстоятелствата не позволяват желанията на родителите да се сбъднат, то значи положението е такова.
Независимо какво иска или не иска човек.
Всеки трябва да прави тези избори сам без да се влияе от мнение на родители и който и да било друг.

Когато предложих на баща ми да му помагам финансово той каза следното: "Благодаря, оправям се някак. Къде се е чуло и видяло крава да бозае от теле?! Ти гледай себе си и децата си, вие сте млади на вас ви трябват пари."
Единственото което съм поемала като разход е пътните на майка ми за няколкото пъти в които е идвала тук, уж да помага.

От мен никой не иска така както аз не искам на никой!

А, мнението ми за родителите ти е, извинявай че ще го кажа, паразити. До сега някой ги е гледал и когато този някой вече не може, хоп, прескачат на следващия.

Mисля,че те  разбирам много  добре.Препоръчвам  ти това ,просто заради теб .Мисля,че  ще  ти помогне да си дадеш отговор за много неща,които те измъчват  http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=8934

А, кога и къде са никнали?  Я кажи, може пък и да е останало нещо несъбрано 

объркана2009, за мен ситуацията е ясна - не позволявай на родителите ти да стават повод и причина да се карате със съпруга ти.
Не си им длъжна с нищичко.
Гледай себе си, мъжа си и децата.
Родителите ти са достатъчно големи да се оправят сами.
Когато искаш и единствено при условие, че можеш да си го позволиш без това да се отразява зле на семейния бюджет, помагай им финансово отдалеч.

Ха-ха, вадиш ме от контекст с непълен цитат... Като казах отдавна, имах предвид отдавна    - нищо не е останало на дървото, иначе досега да съм се преместила ''под крушата''

Не, защото за щастие нямат нужда от финансова подкрепа!

Не мога да кажа с  какво и колко е нормално да се помага на близки, но определено бягам като попарена, ако някой опита да ме изнудва емоционално, каквото за мен е вменяването на чувство за вина! Не се оставяй на такива подли манипулации! Твоите финанси и ти решаваш!

Ето за това ставаШе въпрос оЩе в първия пост....
Ако не искаШ, не позволявай да се случи....
Аз съЩо не съм  фен на идеята за трите поколения, и не всичко е гладко у дома, но само заради факта, 4е по време на едно гостуване  тук баЩа ми получи адекватна медицинска помоЩ, на  хроничен дегенеративен процес, който в България не е бил диагностициран нито в държавни, нито в частни клиники.... В продължение на 20 години....
Тук не само че го откриха,  но успяха да го стабилизират....В смисъл Ве4е 4 години успяват   успяват да задържат този процес.....

Аз доскоро учех, и за мое много голямо съжаление в чужбина родителите ми все още ме издържат, както и сестра ми. Нямам търпение да ги освободя поне от грижата за мен, защото знам, че се лишават от много неща и живеят изключително скромно, за да сме добре ние. Много бих искала един ден аз да мога да помагам на тях, въпреки че знам, че никога не биха приели.

Пример от семейството ми: баба ми живее сама, вдовица от много години, майка ми е във Варна, вуйчо ми в чужбина от 20 години. Майка ми се грижи за всичко, което включваше и две местения в апартаменти, строежи, болести, той не си е мръднал пръста. Според мен това е гадна проява на егоизъм (да не говорим за другите прекарвания с имоти), но баба ми никога не го е молила за помощ. Мисля, че родители които изискват по такъв начин от децата си, са доста рядък случай. Не знам как така не им е неудобно да създават тревоги на младо семейство и да искат с присъствието си и претенциите да създават напрежение и чувство за вина.