Помагате ли и доколко финансово родителите си?

Да се оплача и аз, незнам какво да правя, мислех да писна нова тема, но тази е подобна на моя проблем.
Неудобно ми е да пиша с ника ми, защото искам да споделя доста неща.

Баща ми е алкохолик, посяга редовно на майка ми и и прибира всичките пари,
тя има възможност да го напусне, но не желае, защото много го обичала и щял да и липсва сексусално, така казва тя.

Досега винаги съм пращала всеки месец пари, още докато бях студентка дори.
Омъжих се, съпруга ми е чужденец, никога не ми е казвал да спра да помагам, но напоследък имаме проблеми точно заради това.
Имаме две деца и си купихме къща /много е малка и скромна/ и изплащаме ипотеката.

Преди около 5 години си купихме двустаен апартамент във Варна, мъжа ми го плати изцяло, негов си е така да се каже,
по този начин искахме да имаме къде да отидеме на почивка, а невинаги да сме по хотели, от финансова гледна точка.
Ремонтирахме и обзаведохме апартамента, нова баня, нова кухня и т.н.

През това време родителите ми си продали собствения си апартамент и решили да започват бизнес, месеци ги питах вярно ли е,
те отричаха, нищо не са ипотекирвали, нищо не са продавали, най-накрая като останаха на улицата си признаха.

Сестра ми ги прибра, има доста голяма къща, но баща ми започнал да троши всичко като се напиел, разлепял даже и тапетите, чупел мебелите и т.н. Сестра ми и мъжа и бяха стигнали пред развод заради наще и тя ги изгони.

Какво да правя аз, след дълги уговорки и обещания ги прибрах в нашия апартамент. Вече въобще не може да го ползваме за почивки, съпруга ми вуобще не му стана приятно, но и нищо не каза.
Миналото лято се прибрахме в апартамента и какво да видим, баща ми в алкохолно опиянение е счупил с тесла плочките в банята и ъгловата вана. Диваните бяха раздрани, мебелите ужулени и т.н. Банята беше чисто нова, апартамента беше ремонтиран преди те да се нанасът и всичко вътре беше ново.

Майка ми започна да реве, баща ми е виновен, ние отидохме на хотел, майка всеки ден се обаждаше, че не може да живее така, нямала спокойствие, живеела в страх. Съпруга ми отиде и изгони баща ми, зада не тормози майка ми.

Минаха още няколко дена, майка ми пак започна да реве, този път да приберем татко, аз вече не издържам и казах да заминава при него, защото ми писна да им оправям живота и да им ям попарата.

Сега живеят още в апартамента и двамата, ние не смеем да го пристъпим, срам ме е от съпруга си.
Преди два месеца мъжа ми си загуби работата, работя само аз, не можем да покриваме заема си за къщата, наложи се да продадем едната кола. Нямали сме помощ от никого, къщата е купена с наши последни спестявания, нямаме други.
На децата не купувам почти нищо. Родителите ми не плащат никакви разходи, така че ги плащам аз.
Сега съпруга ми заяви, че трябва да продадем апартамента във Варна, иначе ще загубим къщата.
Това означава да изгоним родителите си, къса ми се сърцето, незнам какво да правя, нямаме друг начин.

Искам да добавя родителите ми са на 48 години /майка ми/ и 49 години /баща ми/ и двамата работят и изкарват не лоши пари,
но всичко отива за пиене и цигари, и двамата са страстни пушачи, а и имат две коли и никой не иска да си продаде своята.

Аз им казах да си търсят квартира, обясних им че може да изгубим къщата, но те казват, че щели да се самоубият и двамата, ако напуснат апартамента, толкова ме е страх, от седмици не съм на себе си и взимам успокоителни, а трябва да ходя и на работа и да се грижа за децата.