Помагате ли и доколко финансово родителите си?

Публикувана: 19 ноем. 2009, 23:45 ч.
Последно мнение: 24 ян. 2010, 21:15 ч.

16 990
184

Гост

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да се справя с исканията на родителите си за финансова помощ, когато не съм в състояние да го направя?
Как мога да се справя с чувството за вина, ако не мога да помогна на родителите си финансово?
Как да се справя с родителите на моя приятел, които искат да живеят при нас и не показват уважение?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да се справя с исканията на родителите си за финансова помощ, когато не съм в състояние да го направя?
  
  Ситуацията е деликатна, но е важно да бъдете честни и ясни с тях относно финансовите си възможности. Обяснете им, че имате други приоритети, като семейството си, и не можете да поемете такива разходи. Предложете им алтернативни начини за оказване на помощ без финансови ангажименти, като например покриване на разходите за престоя им при вас. Важно е да установите ясни граници и да обсъдите финансовото си състояние с тях. Обяснете, че не можете да поемете финансови ангажименти извън възможностите си и предложете алтернативни начини за оказване на помощ. Комуникацията е ключова - изразете ясно и търпеливо своите възгледи и възможности. Важно е да подчертаете, че не сте длъжни да се чувствате виновни или да се извинявате за решенията си. Подкрепата на партньора ви е от съществено значение в този процес.
- Как мога да се справя с чувството за вина, ако не мога да помогна на родителите си финансово?
  
  Важно е да разберете, че не сте длъжни да поемате финансови ангажименти, които надхвърлят възможностите ви. Обсъдете честно ситуацията с тях и им кажете за другите отговорности, които трябва да покриете. Предложете им алтернативни начини, по които можете да им помогнете без финансови ангажименти.
- Как да се справя с родителите на моя приятел, които искат да живеят при нас и не показват уважение?
  
  Ситуацията изисква ясно определяне на граници и очаквания. Важно е да общувате открито и търпеливо с приятеля си за това какво е приемливо за вас и какво не. Подкрепата и разбирането на приятеля ви са от съществено значение. Важно е да установите ясни правила и очаквания, като подчертаете, че вашият дом е вашето пространство и трябва да се уважава.
- Как мога да се справя с емоционалното изнудване от страна на родителите ми?
- Как мога да се справя с чувството за вина, че не мога да помагам на родителите си?

# 105 17 дек. 2009, 12:04 ч.

Едва ли такова поведение е шаблон, всичко си зависи от човека. Ако българските пенсионери трябва да разчитат само на доходите си от пенсии, ще умрат от глад и мизерия, заплатите на работещите хора в предпенсионна възраст в БГ също са мизерни, с някои малки изключения. На фона на европейските цени в БГ /а и някои цени са по-високи от европейските/, БГ заплатите и пенсиите, особено в малките градове и в селата, обричат хората на мизерия, едва ли някой нормален човек би искал такава съдба за родителите си. Познавам възрастни хора, съседи, на които никой не им помага, някои работят и живеят със заплати от 400-500лв и пенсии с по 160-200лв, мизерията е абсолютна, нямам думи, за София става въпрос. Трудно е да се повярва, трябва да си види.
Във всички тежки моменти от живота ми, до мен са били и са ми помагали само и единствено родителите ми и брат ми. Следователно - когато и те ще имат нужда от нещо, аз винаги ще съм насреща. Помагала съм и са ми помагали. Семейството е за това. В момента преживявам много, ама много труден момент от живота си и те отново са до мен - морално и материално. Преди няколко месеца пък аз им помагах, когато те имаха затруднения + нужда от лечение. За мен семейството е най-важното нещо. В този толкова голям свят има само няколко души, на които истински им пука за мен и те са от семейството им, така че и аз съм също толкова загрижена за тях. След няколко месеца отово заминавам, което по никакъв начин не променя грижата и отношението ми към тях. Направо съм изумена от някои истории, описани тук и от отчуждението между хората, които би трябвало да са си най-близки и да могат да разчитат един на друг в тежки моменти. Липсата на обич, топлина и привързаност в семейството също ме изумява. Моля се никога да не ми се случва.