Помагате ли и доколко финансово родителите си?

  • 16 988
  • 184
# 120
Unknown_lady, може би имаш в предвид 1000лв общо на месец за 2-членно домакинство да живее комфортно в София?

С другите суми уви не мога да се съглася. Ако някой не може да си прави сметката или го прецакват от Топлофикация си е негов проблем. Попитах роднини и приятели вчера и днес и научих следното. Приятелка, млада, живееща сама в собствен изплатен апартамент в София (няма наем, нито ипотека) и без да се ограничава особено - харчи около 500-700лв на месец, позволявайки си и някои екстри (1-2 екскурзии на година, хранене навън поне веднъж седмично). Млади семейства с деца (с 1 дете и другите с 2 деца едното бебе), живеещи в собствени апартаменти (без наем, ипотека) в провинцията (нямат транспортни разходи) изкарват с 800-900лв на месец без да си позволяват никакви екстри.

Оттук си правя извода, че двойка здрави не-пенсионери без деца, живеещи в провинцията спокойно могат да живеят с 500-600лв. За мен лично 1000-1200 на човек на месец в двучленно домакинство (без деца) са страшно преувеличени и минават границата на разумното и скромното. Ако хората си ги изкарват - да си ги харчат със здраве. Но ако тези пари им се дават наготово "от чужбината", както е в моя случай - сумата за мен показва нагло използвачество от страна на получаващите. Аз живея в един от най-скъпите градове в света, с най-скъпия транспорт в света, плащам и ипотека и с мъжа ми пак харчим по-малко от тази сума на месец. Не върви родителите да живеят изцяло на гърба на децата си и то нашироко и без всякаква мярка, харчейки значителна част от дохода на детето си, години и години наред. Ако това е обич, подкрепа и привързаност то цената е твърде висока за мен и отказвам да я платя. Naughty
Виж целия пост
# 121


Оттук си правя извода, че двойка здрави не-пенсионери без деца, живеещи в провинцията спокойно могат да живеят с 500-600лв. За мен лично 1000-1200 на човек на месец в двучленно домакинство (без деца) са страшно преувеличени и минават границата на разумното и скромното. Ако хората си ги изкарват - да си ги харчат със здраве. Но ако тези пари им се дават наготово "от чужбината", както е в моя случай - сумата за мен показва нагло използвачество от страна на получаващите. Аз живея в един от най-скъпите градове в света, с най-скъпия транспорт в света, плащам и ипотека и с мъжа ми пак харчим по-малко от тази сума на месец. Не върви родителите да живеят изцяло на гърба на децата си и то нашироко и без всякаква мярка, харчейки значителна част от дохода на детето си, години и години наред. Ако това е обич, подкрепа и привързаност то цената е твърде висока за мен и отказвам да я платя. Naughty

Аз имах предвид 1000 лева за двама души, не на калпак Peace. Не знам твоите родители в кое населено място живеят, но освен най-малките градчета и селата, общо взето на другите места е трудно.   200-250 лева в момента е средна пенсия в Бг . Да речем че на двамата пенсиите идват към 450-500 лева на месец(евентуално). Тоест остават около 500 лева. Това са 250 евро или 200 паунда.  Нека не са 200, да са 150. Наистина ли е невъзможно да се отдели тази сума от доходите ви? Като се има предвид че средната заплата в Лондон(сестра ми работи там) е 3000 паунда. Да речем че вие взимате доста по-малко - 2000 паунда. По 2 прави 4000. На година това са близо 50 000 паунда. Разбира се твой е изборът да помагате или не на родителите си, но за мен така е редно, имайки предвид какъв е живота в България. Ако не те вълнува вашите да карат само на леща и студуват зимата, разбира се може и по твоя начин.
Виж целия пост
# 122
В момента живея в България и ви уверявам, че 1200 лв. на човек без ипотека и наем са една чудесна сума за живот и в никакъв случай не са минимума за оцеляване. Както е известно за един минимума е да има хляб, за друг - пари за самолет, но с тези пари никой в София не е застрашен от гладна смърт.
Виж целия пост
# 123
Като се има предвид че средната заплата в Лондон(сестра ми работи там) е 3000 паунда. Да речем че вие взимате доста по-малко - 2000 паунда. По 2 прави 4000. На година това са близо 50 000 паунда.

Ей тия сметки най ги обичам  Joy
Виж целия пост
# 124
Феям , доколкото знам в Италия има пенсии и за неработилите/домакините/ , но може и да не съм много добре разбрала .

Неработили и домакини са различно нещо Wink Домакините също могат да се осигуряват, за да взимат пенсия, ако желаят. Иначе, ако принципно не си работил цял живот мисля ( не съм 100% сигурна) накрая ще взимаш месечна социална пенсия ( т.е това е вид подпомагане), която е под минималната пенсия ( която мисля, че е 450 евро) която помощ не може да бъде получавана и харчена извън страната.  Не съм съвсем сигурна дали е така, но нещо такова помня.
Виж целия пост
# 125
Ей, за нищо ги нямате хилядарките Shocked Shocked Shocked Shocked
Виж целия пост
# 126
Стана ми интересно докато четях всички дребни сметки които правите и как всеки подхожда различно. Колко различни суми видях за почти едно и също нещо  Grinning

Аз съм на мнение, че в Б-я помощ трябва да се дава на болни и неспособни да работят родители или пък такива които са на минимална пенсия. Говоря за такива големи суми които се спрягат от някои.
Ако двамата получават 1000 лв. на месец общо, то не виждам защо да не им стигат. Ние ако добавим още 500-600 отгоре става направо чудесно.

Вече стана ясно, че "в чужбина парите растат по дърветата", но защо ли и на нас все не ни стигат, явно не берем достатъчно  Grinning

Аз гледам по себе си. С една заплата гледам 2 деца и парите все са аха на ръба. Когато ми се е налагало да пращам пари съм го правила с цената на някакво лишение за нас. И да самолетните билети и почивките са скъпи, но никой не ме пита дали съм ги дала кеш или съм платила с кредитна карта която изплащам после месеци на ред.
Правя си сметката! Пестя цяла година за да мога да си позволя 2 седмици истинска почивка без много много да мисля за пари и разходи.

Според мен и малко да взимаш, имаш ли навика да пестиш, знаеш ли как да си правиш сметката няма начин да закъсаш (изключвам болести и спешни случаи).

А на мен кой ми дава? Не се ли боря и аз за едното оцеляване? Ако получавам на готово, с удоволствие ще давам  Grinning Някой от родата да е дошъл да ми гледа децата докато съм на работа (вместо да седят сами милите по цял ден)? Аз от никой нищо не съм получила и не виждам защо съм длъжна да им давам.
Да, на времето са ме гледали, но нима аз не гледам своите деца сега?

Виж целия пост
# 127
Аз така и не разбрах как темата се разви в тази насока. Мисля че фокуса малко се измести, въпроса не беше за това дали да помагаме материално, а какво е нашето етично задължение кьм родителите ни. Иначе е ясно че помощта трябва да е разумна и колкото ни позволяват доходите. В началото, когато заминах не работих и нищо не сьм пращала на семейството ми, след време нещата се промениха и можех да си го позволя. Това с което им помагам не им осигурява луксозен живот според българските стандарти, но им помага да покриват съответни разходи. Правя го от сьрце и за мен това е най-малкото което мога да направя. От друга страна родителите ми не мислият че е мое задължение да им помагам, но наистина са ми признателни че го правя. След като прочетох някой от историите тук, си мисля какви прекрасни родители имам. Не че не го знаех, но по-често си мисля че така трябва да бьде.
Виж целия пост
# 128
Според мен темата беше за това дали сме длъжни да удовлетворяваме исканията и претенциите на родители и други близки роднини, живеещи в България, било то за гостувания, да дойдат да живеят при нас, искания за пари за големи покупки или редовна парична издръжка. И най-вече дали сме длъжни да изпълним тези им искания, ако поради някаква причина не искаме да го направим.

И според мен няма значение каква ще е тази причина - било то невъзможност; че половинката ни е против; че имаме вътрешно нежелание да направим това, което искат от нас; смятаме, че родителите ни не го заслужават; смятаме, че исканията са прекалени; или просто искаме да използваме парите си за скъпа ваканция на Карибите и т.н. и т.н.

Аз лично преди няколко години, след като исканията от млади и здрави родители в България съвсем ескалираха, просто казах "не" и това е. Ако хората в Бг смятат, че тук парите ги ринем с лопатата (като гледам това е масовото разбиране) и сме длъжни да дадем и че след като детето им е в чужбина (цитирам) да "няма смисъл да се работи за някакви си мизерни 300-350лв." - нещо мнооого са се объркали. Който иска по 1000лв на месец - да работи за тях, ако ще на 3 работи щом заплатите в Бг са ниски. Не сме длъжни да помагаме на никого. Дори и една десета от заплатата ми да искат - ако нямам желание - няма да дам, колкото и както да ме изнудват.  Joy Joy Joy 
Виж целия пост
# 129
Според мен темата беше за това дали сме длъжни да удовлетворяваме исканията и претенциите на родители и други близки роднини, живеещи в България, било то за гостувания, да дойдат да живеят при нас, искания за пари за големи покупки или редовна парична издръжка. И най-вече дали сме длъжни да изпълним тези им искания, ако поради някаква причина не искаме да го направим.

И според мен няма значение каква ще е тази причина - било то невъзможност; че половинката ни е против; че имаме вътрешно нежелание да направим това, което искат от нас; смятаме, че родителите ни не го заслужават; смятаме, че исканията са прекалени; или просто искаме да използваме парите си за скъпа ваканция на Карибите и т.н. и т.н.

Аз лично преди няколко години, след като исканията от млади и здрави родители в България съвсем ескалираха, просто казах "не" и това е. Ако хората в Бг смятат, че тук парите ги ринем с лопатата (като гледам това е масовото разбиране) и сме длъжни да дадем и че след като детето им е в чужбина (цитирам) да "няма смисъл да се работи за някакви си мизерни 300-350лв." - нещо мнооого са се объркали. Който иска по 1000лв на месец - да работи за тях, ако ще на 3 работи щом заплатите в Бг са ниски. Не сме длъжни да помагаме на никого. Дори и една десета от заплатата ми да искат - ако нямам желание - няма да дам, колкото и както да ме изнудват.  Joy Joy Joy 

Хм, сега прочетох че не са твоите, а на мъжа ти родители. Изясни ми се. Те и със 100 лева да живеят, пак ще ти се струва много.  Sick
Какво да ти кажа, господ си знае работата. Всичко се връща.
Виж целия пост
# 130
kremito,

Доста е трудно да се разбере позицията на някой, който има по-различни родители от твоите (описаните от ЛошаБуба: независимо дали нейни или на съпруга й). За съжаление, има хора, които имат трудни родители и съм на мнение, че на тях им е по-трудно във вземането на решение докъде да се помага и докъде не. Помагаш, огорчават, помагаш, огорчват. Много е сложно.

Хареса ми написаното от Chrisimommy....за нейните родители. Винаги се радвам от сърце на хора, които са благословени с подобни родители. За тях, етичното задължение за помощ е просто факт ( или не, ако са решили да не помагат). За другите, може да е голямо изпитание, защото се борят с факти и чувства от една страна и мисъл, че все пак не искат родителите им да имат тежък живот ( когато те, децата, имат почти всичко- храна, топло, дрехи).
Виж целия пост
# 131
Ако хората в Бг смятат, че тук парите ги ринем с лопатата (като гледам това е масовото разбиране) и сме длъжни да дадем и че след като детето им е в чужбина (цитирам) да "няма смисъл да се работи за някакви си мизерни 300-350лв." - нещо мнооого са се объркали.
Мисля, че в голяма част вината е в тези в чужбина. Като се приберат в България някои се самозабравят, започва се с едни демонстрации и приказки колко пари те печелели, а как хората в България все работели пък нищо не получавали. Нагледно се показва как се харчат пари. А в същото време, тук в чужбината живеят като скотове и цепят пенса наполовина. Имам няколко нагледни примера. Та тези митове за парите с лопати си ги създават самите българи в чужбина, пък след това се сърдим, че ни искали пари.
Естествено ЛошаБуба не визирам теб, не те познавам, но пък имам впечатления от други.
И да си кажа за моите родители, те никога не са искали, дори ми дават. Всяка година лятото по месец и половина съм при тях, изцяло на тяхна издражка. Едвам успявам нещо да им купя, не дават. Като идват тук им купуваме билетите, но те прилежно са си обменили достатъчно пари и накрая като си тръгнат оставят всичко, не го искам, но те ги оставят в шкафове и чекмеджета и ги намирам като са си заминали. Обяснявам, че са пенсионери и не им искам парите, отговора е "ние сме решили и щом можем ще ви даваме, можем да си направим сметката." За тях това е израз на помощ, израз на любов и загриженост. Те така го разбират. Но са на доста години и се молим със сестра ми да си се гледат двамата, че иначе остане ли единия от тях сам страшното става за него, не за нас.
Виж целия пост
# 132
Хм, сега прочетох че не са твоите, а на мъжа ти родители. Изясни ми се. Те и със 100 лева да живеят, пак ще ти се струва много.  Sick

kremito_, а прочете ли, че тази година направиха 50г., че от много години са безработни, че така или иначе ги издържаме (сина им вече 10год. ги издържа редовно всеки месец), че като бяха при нас третираха зле и мен, и собствения си син, че като не получат нещо минават към обиди и търсят начин да засегнат сина си, че дори не са го отгледали те, отгледан е изцяло от баба си и дядо си, докато те са си гледали живота? Прочете ли, че колкото повече давахме, толкова повече искаха и все нещо им беше жизнено важно да го имат докато не се стигна до едни абсурдно високи суми и то не за България, а за чужбина, суми доста по-високи дори от тези цитирани от Unknown_Lady?

Какво да ти кажа, господ си знае работата. Всичко се връща.

Всъщност ти ми пожелаваш един прекрасен живот.  Grinning Ако всичко се връща, а в момента трябва да съм изцяло на издръжка на родителите на мъжа ми, да имам от тях подарено жилище и кола, да не работя и почти да не сме работили нито аз, нито мъжа ми, да се събираме с приятели "на банкети" всяка седмица, да отскачаме често до морето и т.н. А след още няколко години, ако всичко се връща, аз и мъжа ми ще минем директно от издръжка от родителите на издръжка на сина ни в чужбината - и тогава, ах тогава ще бъде такъв живот, че само си викам дано.  Grinning Е, след около още 10год. издръжката ни ще бъде намалена до минимум и ще се налага да се ограничаваме, но не и да си намерим някаква работа - чак толкова лоши децата не са ... Ееех какъв живот а?!  Laughing  Joy

Но както и да е. Аз пък ти пожелавам никога да не срещаш родители подобни на тези на мъжа ми, да изкарваш в чужбината парите, които изкарваме аз и мъжа ми, да можеш с лекота да даваш това, което сме давали ние и да помагаш на семейството си толкова колкото сърце ти желае.  Simple Smile
Виж целия пост
# 133
Кремито , много елементарно разсъждаваш ...не съди никого без да познаваш хората и ситуацията.Още повече пък да кълнеш си е върха на човешката простотия.
Виж целия пост
# 134
Кремито , много елементарно разсъждаваш ...не съди никого без да познаваш хората и ситуацията.Още повече пък да кълнеш си е върха на човешката простотия.

Девойката даже е пуснала тема в ДиС, за да мери чергите на хората Shocked
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия