подсъзнанието може всичко 19

Ami  аз затова и пак го започнах, защото все получавах някакви знаци..все ми изпадаше отнякъде някоя от книгите му или ставах  свидетел на разговори за него. Тормозеше ме един въпрос . Взех една от книгите, отворих на произволна страница и отговорът беше пред очите ми. Но бързах и не го прочетох ( не беше това целта на  отварянето на книгата). Е, колко го търсих този  отговор, прегледах всиччките книги , които имам...е, няма и няма.. като му дойде времето пак ще попадна не него, мнго ясно..

Монда, постът ти ме замисли - иначе сравнително рядко пиша. Аз също съм забелязала тази разлика между т.н. руска (може би източна?) и западна школа. Лично аз съм започнала с Лазарев, или поне той беше сравнително в началото на пътя ми по тая пътечка. Четох го подред, според издаване на книгите му. Забелязвах развитието му - той самият е променил доста неща, особено в сравнение с първите 2 книги (сега не ме питайте кои са нещата, които е променил, забравила съм, а и книгите му ми останаха в България).

Обаче това, което е общо между него, Норбеков, а и Вадим Зеланд, доколкото съм го прочела него - съвсем малко, е това, че са доста резки към читателя, грешника, не заслужилия, искащия... Точно така, както сме възпитавани и ние - в духа на "залудо работи, залудо не стой", и в духа на справедливостта, че трябва преди всичко да дадеш на другите, а тогава вече да имаш очи да искаш за себе си.  На мен ми действат като камшик... не се чувствам добре след това. Съзнавам, че това е изчистване, но последните книги на Лазарев, например, ми бяха почти скучни - мисля, че 11-та или 12-та, нещата ми се сториха оплетени и вече изсмукани от пръстите. Може пък задачата ми с него да е приключила, защото отначало той беше откровение за мен, вид катарзис.

В това, което съм прочела от западната школа, нещата са по-други. Там е: "Искай и ти е дадено" (дори не "и ЩЕ ти се даде", а е вече дадено), там е - трябва да се погрижим първо за себе си (емоционално, става дума), а след това за другите, защото ако ние не се чувстваме добре, няма да можем да помогнем на никого - и др. подобни твърдения, които на пръв поглед звучат егоистично, но според мен, имат логика. Същата логика, по която в самолетите майките трябва при авария да поставят кислородна маска първо на себе си, а после на детето си - защото ако те изпаднат в безсъзнание, няма да има кой да помогне на детето.

Чудя се дали изобщо си струва да разделяме нещата на материално и духовно, като поставяме духовното над материалното. Имам усещането, че това е част от комунистическото лицемерие, а и на това на официалната църква, на които им е нужна една подчинена личност, без самочувствие, която смята, че по рождение не заслужава много. Нали духовното и материалното са само различни страни на едно и също нещо. В този смисъл ми допада повече трактовката на тези западни автори, които казват, че човек е богоподобен (както е и в библията), т.е. създател и може да създаде всичко, което иска.

Надявам се да бъда разбрана правилно, аз не споря с теб, Монда, а все още търся своите отговори и мисля на глас.

Истината е, че в живота си съм виждала и много хора, които имат всичко, получават всичко с щракване на пръсти, и по никакви човешки закони не са заслужили това с нищо. Някои от тях са свестни хора, много се трудят и с акъл, но други са отявлени мързеливци или мошеници дори... Така че, според мен, логиката трябва да се търси на друго ниво, някакси "първо да дадем и после да вземем" поне на мен не ми се потвърждава в практиката. Освен ако не става дума за други животи.

В това отношение ми допадна трактовката на Свияш, когото чета в момента и неговото запълване на резервоара (с негативните емоции) до определена степен, което резултира като конкретно изражение в това, как живеем. Дори по това, къде сме се родили, предлага начин да се разбере с доколко запълнен резервоар сме родени. Това, разбира се, може да се промени.


Много се отплеснах, дано стана ясно какво имам предвид. Напълно съм съгласна, че за всяко нещо си има подходящото време. Какво имаш предвид, като казваш "ДА ПРИЕМАМЕ"? Със съзнанието, че заслужаваме повече или...?
 

Още по въпроса с изобилието - този път от друидите, хавайските мъдреци кахуна и т.н. - http://www.maxima.bg/bg/library/psychology/zhivotbezgr/III.htm

Благодаря на  desinkalove за първия линк към библиотеката - има много интересни неща в нея.

Тони Робинс обяснява защо правим това, което правим. Чувала съм радиопредавания на Тони Робинс с Уейн Дайър и Дийпак Чопра.

ми то май са много малко хората които нямат кармични неща за чистене  

Лазарев не съм чела (и никога не ми е попадал така де се каже ) но ми стана интересно от дискусията тук дали и примен ще "предизвика" някъква реакция  

ех колко много книги има ....... нямат "изчитане"   

"Един живот стига да прочетеш хиляди мъдри книги. Колко живота ще ти трябват, за да напишеш една мъдра книга?"

* от тук


evil  

Прекрасен ден  

Момичета, само да напомня   Много често говорим тук за НОВИТЕ ЕНЕРГИИ и за начините, по които те действат и че особено след 2000г. насам стават все по-силни
В този ред на мисли личното ми мнение за Лазарев е, че с цялото си антихуманно отношение е толкова в старата енергия, че едва ли има накъде повече  
По никакъв начин например не мога да съвместя неговата концепция за полевата регулация с неутралния имплант на Крион или с дадената ни сега възможност за съ-творяване или с "Милостта на 23-ия ден" например, за който monda наскоро беше напомнила   А и не е само това  
Не казвам, че няма нищо ценно в този труд. За времето си сигурно е бил актуален, но вече - едва ли   Нещата от 1993г - когато е била издадена за първи път "Диагностика на кармата", а тя е написана доста време преди това, невероятно много са се променили и продължават да се променят  
Вибрациите, както нашите, индивидуалните, така и на на човечеството като цяло заедно с планетата непрекъснато се повишават, защото Преходът наближава, ако не е и започнал вече...  
Затова си мисля, че е най-добре и най-градивно за нас да гледаме напред и да се концентрираме върху новите концепции  

"В многообразието на ежедневните си преживявания човек излъчва  мисли, които буквално формулират бъдещите му преживявания. По усещанията си може да разпознаете, дали онова към което се предвижвате, ще ви достави удоволствие , когато стигнете там.
Това което чувствате, е идеално отражение на онова, което е в процес на създаване.
Човек е най-точният ясновидец и пророк, по отношение на собствения си живот, стига да се научи да разчита „знаците”.
Трябва да кажем, че съзидателния процес се състои от три етпа:
1 ИЗКАЗВАНЕ НА ЖЕЛАНИЕ
2 ОТГОВОР
3 ПРИЕМАНЕ"
 
откъс от Тайната.

 

и само да вметна за зарядното. При мен е метафора, т.е. допускам определена мисъл или желание  да се включи и зареди от изобилието на неизчерпаемия източник на енергия...т.е. приемам, че мисълта за нещо си не е невъзможна.
А това с портмонетата го приемам на шега, разбира се.

именно като го приемаме така с усмивка този "ритуал" се задейства 
това е разковничето към всичко  и към писането на желания на новолуние и към картата на желанията и т.н. и т.н.

На мен напоследък нещо ми става- не ме влечът зарежданията на портмонета, желания не пиша, само веднъж от любопитство, дори и тези, които писах съм ги забравила, повечето са за материални неща и на този етам не съм сигурна, че имам необходимост от сбъдването им. Имам някакво усещане на презадоволеност, ако мога така да се изразя, доста неща от материално естество ми липсват, но някак си не усещам тази липса, чувствам се напълно комфортно и така.

Обаче имам един проблем, искам да го споделя с вас и се надявам да ми дадете съвет как да процедирам в случая и дали въобще да предприемам нещо. Става въпрос за отношенията на моя мъж и един негов "приятел". думата приятел е в кавички, защото е еднопосочна, въпросния човек по всякакъв възможен начин използва мъжа ми, а той горкия толкова е заслепен и не вдява въобще, говорили сме хиляди пъти по въпроса и нищо. А този човек само като го погледнеш и самата му физиономия излъчва...не знам как да се изразя, винаги като го видя и колкото и прекрасно да се чувствам, направо ми призлява, свива ми се стомаха на топка, усещам лоши чувства. Винаги мъжа ми е поставял него пред нас с детето, защото има ли онзи нужда, ние сме на заден план, а ние много пъти сме имали нужда от физическа помощ за нещо и той винаги се е скътавал. да не говорим колко е завистлив за всичко, а иначе се пише много духовен, уж бил много вярващ, ама нещо ми се губи връзката м/у духовното и лицемерието му. За сега се въздържам да говоря с Висшия му аз, защот не съм сигурна дали ще успея да бъда мила и доброжелюбна, с Висшия Аз на мъжа ми говорих, но без резултат, пак ще пробвам обаче. Вече почвам да се отчайвам, няма ли го този човек(живее в друг град) мъжа ми е перфектен, разбираме се чудесно, в момента, в който този тип дойде, мъжа ми се променя коренно.
Дайте идея как да постъпя в този момент- да направя нещо или да оставя нещата така? Мислех, че може това да е един вид урок за мъжа ми, но това продължава с години и нищо съществено не става, което да поучи мъжа ми по някакъв начин.

Qnitza, като те чета оставам с впечатлението, че въпросният човек е най-вече изпитание за теб, а не са мъжа ти.
Ти се дразниш от него, ти го усещаш като проблем. Помисли върху това 

Миж, аз отдавна съм го осъзнала това, то се получава нещо от сорта, че мъжа ми е посредник в отношенията м/у мен и този човек. Точно за това съм много объркана, защото пък директно този човек с нищо не ме е засегнал, а само индиректно чрез мъжа ми. Уф, ама и аз го обясних.....

За ориентир- да не забравяме, че всеки човек ни е и огледало. Защо ни дразни, кое ни дразни и какво докосва в нас самите?

Мила, много ти благодаря за дългия постинг. Подкрепи ме

Millla, съгласна съм с теб за разликите между западната и руската школа. Мисля, че това  е съществената разлика между културите. Винаги ме е поразявало колко в западната култура са фокусирани върху индивида и качеството на живота  книгите и филмите им. А да не говорим пък колко в европейската култура темата душа/плът  е вечна. Ние си имаме май само Далчевото (а той е философ по образование все пак) стихотворение по-долу:

Метафизически сонет
Напразно ти кълнеш жестоката съдба
и бедното тело осмиваш със злорадство:
душа, ти свойта мощ и своето богатство
на него, тленното, уви, дължиш все пак.

Безумно не роптай, че бог те е затворил
като бунтовница в нерадостната плът,
без сетивата й от себе си навън
не би излязла ти, монадо без прозорци!

Ти властвуваш в света чрез тези сетива
и хранена от тях, растеш и бързо крепнеш,
докато тялото за теб покорно крее.

Какво ще му дадеш в награда за това?
Когато отлетиш във блясък и във слава,
неблагодарнице, ти тук ще го оставиш!
1927

И  думата на mijjjka  е много точна май – антихуманно.