За и против кърменето над 2/3 години и формата на гърдите

Ами за разлика от повечето от хипотетизиращите тук съм била в реалната ситуация и като специалист, и като майка Дъщеря ми тръгна на градина на 1г8м, както казах - и по стечение на обстоятелствата беше в група с 3-4 годишни деца първоначално. Кърмех я при пристигането ни в градината - децата идваха любопитно и питаха какво прави, беше им супер интересно, особено когато им обясних, че и те са сучели по същия начин, намираха го за много умилително и я галеха по главичката, докато суче, обяснявайки колко е сладка. Как пък ни едно не се възмути, не се подхилкваше и не каза, че то такива неща не е правило... или че е гадно, или че е смешно... По мои спомени момченцата пък въобще не ги вълнуваше цялата тази работа - основно момиченцата се интересуваха, и то първите 2-3 пъти, след което престана да ги интересува и тях и си намериха по-занимателни неща.

Зад блока съм я кърмила навън до около 2г 7-8м - в групата деца имаше такива на всякаква възраст, вкл на нейната, по-малки и по-големи. На нито едно от децата не му правеше впечатление (все пак те я познават от бебе, така че са я виждали много пъти, трябва да отбележа). В градината и в групата им също не беше единственото дългосрочно кърмаче (та кърменето до такава преклонна възраст не ще да е толкова ужасно рядко явление, както ви се струва).

Единствените хора, които някога са изпадали в потрес, са възрастни. Това е моят опит - как при това положение да вярвам на нечии хипотези?

Впрочем, моят баща също е кърмен до 3,5 г и има ясни спомени за това. Той ми е разказвал за подигравки - от другите възрастни към майка му, а не от страна на деца към него

Кати, интересно представяш нещата пред сина си - и е нормално при това положение той да се втрещи в един момент, ако види сучещо по-голямо дете, след като майка му е казала, че сучат само бебетата В такава ситуация няма как да говорим за спонтанни и естествени реакции, нали - а за предварително програмирани вследствие на възпитанието му и на разбиранията на майка му

А с кого говори за храните, които обича - с другите деца или с теб? Защото нали идеята е какво си говорят децата помежду си, а не какво обсъждат с майките си Очевидно не си го наблюдавала в такава ситуация, защото отново хипотетизираш "ако говори с друго дете, ще пита" - аз в ролята си на учител наблюдавам деца, когато около тях няма родители, така че позволи ми да съм доста по-наясно за какво и как си говорят децата

ПО всяка вероятност изобщо няма да те забележа... не го приемай лично - не съм сред най- наблюдателните.
нещо повече, вероятно няма да те забележа и ако изобщо си махнеш горнището.
Но синът ми забелязва невероятни подробности. Нужно му е - малък е, учи се...
И да, децата говорят за храна.
А твоята филийка с какво беше?
Майка ти направи ли кекса, вкусен ли е/ беше?
Ела ми на гости, ще играем, имаме торта...

Ееееееее, Хедра - излиза, че си попаднала само на идеални и толерантни, добре възпитани деца.
И никога никое дете не се присмива и не подиграва. Да, ама това не е действителността.
При теб е било късмет явно  , защото само едно единствено дете да беше се присмяло - всички щяха да започнат и твоето детенце надали щеше да се чувства комфортно.

Е къде пък видя някой да призовава към линч на некърмещите?!
 В темата се начетох на откровени глупости от хора, които се опитват да блеснат с бегли познания по детска психология ( личи си, че са недочели) и хора, които имат доста богато въображение за разиграване на измислени сценки и диалози. Видях единствено как майките проектират собствените си емоции върху децата и от тази гледна точка е съвсем нормално детето на Катя АБВ да се присмее на друго дете, защото суче или защото примерно обича аспержи, а катиното не.

Не знам... аз самата съм прекарала първите си 10 години в Студентски Град. Имала съм черни съученици. За мен те винаги са били част от околните - като всички останали. Синът ми вижда достатъчно черни наоколо - както и по телевизията.
Но не и бозаещи хора...  

А, и аз винаги се вълнувам, като някъде има торта, това не е критерий

Дъщеря ми е дългокърмена - никога никое дете не я е питало какво яде, нито тя ги е питала. Били са над 3 години по това време
Това, какво ти ги питаш и какво те си говорят помежду, няма общо.



Аха  Дали това не оформя до голяма степен начина, по който се чувстваш и споделяш тук? 

Тази тема ражда 'интересни" нови такива:

Дългото кърмене=домашно насилие?
Ощетено ли е дългогодишното кърмаче- с какво и от кого?
Расист ли е този, който не подкрепя дългото кърмене?
Познавате ли деца, които се присмиват на дългогодишно кърмаче?
Да линчуваме ли майките, които не кърмят?

Имам по- малък брат.
И братовчедк...и

А още:

Зависими ли са майката и детето?
Ще отминете ли кърмачката в парка със страх?
Срамува ли се сучещото дете, че суче?

и тъй нататък 

Е ли кърменето зависимост? На кого и към какво?

Хубаво де, ти като разбирач по психология - обясни професионално какво и защо мислиш и подкрепяш 

Моето дете не е кърмено, заради моята неинформираност по онова време, разчитайки на акушерките в болницата.
Въпреки това знае какво е това и го приема съвсем естествено, братовчедка й е на близо 3 г., все още на кърма. София никога не й се е присмивала или подигравала, напротив, играе с куклите, имитирайки кърмене и го приема за нещо съвсем нормално. Тя спря да яде мляко на 3-4 г. Знам колко много значеше за нея, как й влияеше чисто психологически - за нея беше едновременно храна, удоволствие и сигурност. Пиеше го от биберон (ето пак повод за подигравка) и го отказа сама, когато усети, че е вече голяма. Не й е влияело зле на апетита, напротив, беше на доста добро ниво даже за възрастен човек   в този смисъл, не виждам никаква разлика м/у зависимостта на кърмачето от гърдата и на детето на АМ от шишето.

А и това, че някой ще се присмива на друг не мисля, че е определящ фактор, децата са жестоки, решат ли да се подиграват на някое, ще намерят за какво.
Но ако от малки знаят, че кърменето е естествен начин на хранене, не виждам как ще го намерят повод да го закачат.

О, не - не бих казала, че бяха цветът на детското население, при това бяха в най-обикновена градина. Мисля, че в случая основна роля изигра моето отношение - че аз приех изключително нормално интереса и любопитството им, обясних им каквото искаха да знаят, не се смутих, не се притесних, не им казах, че не е тяхна работа и да ни оставят на мира, че да предизвикам нездраво любопитство -  и дотам беше. Същото нещо се случва и когато питат защо на тази леличка кожата е кафява (моята дъщеря пита така - не черна, както казваме възрастните), или защо този човек е толкова дебел. Прави им впечатление, питат - и от отклика на възрастните се ориентират как да реагират.

А нали се сещате, че няма начин едно 4г дете няма да излезе да играе самичко пред блока, нито пък има как да попадне самичко в такава ситуация - най-малкото му е необходима майка му, за да могат останалите да го видят да суче . Така че както с всичко друго, отново опираме до това, че децата на тези възрасти конкретно се ориентират по нашето отношение И ако се подиграват, ще се подиграват заради това, че са чули от възрастен

Човече, именно  
Ако искат - винаги могат да се присмиват, не защото родителите ще са виновни за това, просто това са децата.
лошото е, че не винаги можем да предвидим какво би могло да предизвика интерес или подигравка у децата ни и да изпреварим спонтанната реакция, от обяснената такава.

Не казах, че съм прочела в тази тема призив към линчуване на некърмещите майки. Бях го прочела преди време в друга тема. Честно казано едва ли мога да намеря време за да го изровя, но ще го преразкажа със свои думи.
Едната майка споделя, че не кърми по здравословни причина и веднага бива нападната от друга, че всъщност не кърмела защото се превземала и нямало такава здравословна причина, която да попречи на кърменето. И репликата която ме накара да запомня този пост беше изказан от кърмачката /цитирам по памет/ "Те хората след двустранен мастит кърмят, а ти си измисляш причини, за да не кърмиш."