Ако може да ми помогнете...

  • 8 053
  • 84
Здравейте на всички. Чета из форума на ден по 50 пъти сигурно и все не участвам в дискусиите. Сега ми се налага да потърся отговор на въпрос.
Влизам като "питаща...", защото се опитвам да се предпазвам от следене в Интернет.
По принцип съм за "Бременни и зарязани", а също и за "имам връзка с женен мъж" и подобни теми, но правя нова, защото не искам да си коментирам положението, а да се подготвя за вариантите които ме очакват от тук нататък.........Благодаря на всички, които ще ми обърнат внимание и се извинявам на тези, които ще подразня (дано да няма такива).
Въпросът ми е следния...(закона го четох няколко пъти и не разбрах  Rolling Eyes )
Когато децата се раждат, обикновено бащите им ги припознават с някаква декларация или подобно. Когато бащата откажат припознаване, а майката държи на такова - тя предявява иск за бащинство, нали така? (има малки подробности - кога и точно как става това)
Не ми е ясно.........при предявен иск от майката към биологичният баща на детето и за признаване на бащинство - винаги ли се стига до такова?????
И да не се правя на голяма юристка, ще го задам по-нормално казано:
Ако бащата на детето ми отказва да признае, че това дете е негово, а аз държа на подобно признание.......какви са шансовете ми да го получа? (детето ми да ги получи)(признанието) Има ли възможност и да не го получа, въпреки искът?
Извинявам се, че пиша малко замотАно, но в главата и сърцето ми е ощe пo- зле положението...Не съм родила още, не съм се озлобила или забравила, не са ми отшумели чувствата.........просто искам да знам повече и по този въпрос, защото обратният - аз не искам бащата да ми признае детето - вече се запознах обстойно, благодарение на форума.
Към модератора, ако бъркам с мястото на темата - моля "отпратете" ме където е .
P.S>Така ми се щеше първото ми писане в този форум да не е в този раздел...
Виж целия пост
# 1

Ако бащата на детето ми отказва да признае, че това дете е негово, а аз държа на подобно признание.......какви са шансовете ми да го получа? (детето ми да ги получи)(признанието) Има ли възможност и да не го получа, въпреки искът?


не. няма.
имаше една мама във форума със същия слу4ай.
* няма да й пиша ника, но тя реши за себе си така е правилно, 4е иска или не иска биологи4ния баща е длъжен.

хубаво е да из4етеш, и правата, оба4е. и това доколко си зависима от призналия се/го за баща до пълнолетието на детето.
и накрая е добре да обърнеш внимание на ежедневието - с "дадено име" баща не се става.
Виж целия пост
# 2
Ако правилно схващам ситуацията ти, тя всъщност е такава: "Бях любовница на женен мъж, забременях и той вече не иска да има нищо общо с мен."

Иначе в отговор на въпроса ти, без да съм специалист, доколкото на мен ми е известно, ако повдигнеш дело срещу бащата за установяване на бащинството и то бъде доказано с ДНК-тест на детето и бащата след раждането, бащата няма начин да избяга от това бащинство - т.е. ще дължи издръжка. А дали детето ще получи името му - не съм сигурна, ама логично е да го получи...

Доказването на бащинство обаче дава права на бащата като родител...

Предполагам, че много мами тук може би ще се опитат да те убедят в предимството детето ти да няма официално признат баща, които получава родителски права над детето, равни на твоите, включително да ограничи излизането ви от страната, както и други... Не съм веща в подобни казуси, но не е лошо да се обмисли и тази опция...

Съжалявам, че си била толкова неразумна да се забъркаш в такава ситуация... Станалото - станало, гледай оттук нататък да действаш с по-голяма отговорност и не мисли само за днес и утре, а поне 10-20 години по-нататък... Със съдебното признаване на бащинство детето ще придобие не само баща, но и евентуално братя и/или сестри, както и баба и дядо, които вкупом най-вероятно може и да не са много добре настроени към детето, да не говорим как цял живот ще обвиняват теб за станалото...

Та прецени си плюсовете и минусите...
Виж целия пост
# 3
Благодаря за отговорите.
Исках да се информирам за всички варианти.
А по въпроса кой в какво се е забъркал...много зависи кой какво е търсил.
Благодаря още веднъж Simple Smile
Виж целия пост
# 4
А по въпроса кой в какво се е забъркал...много зависи кой какво е търсил.

Нещо не ми се вярва това, което си намерила... да е това, което си търсила Simple Smile

Няма да си нито първата, нито последната, чиито илюзии и надежди са се сгромолясали... Преживява се... както ще установиш и сама... Разликата е, че от тук натам вече ще си отговорна не само за себе си, но и за детето си... и грешните ти или недостатъчно обмислени действия ще засегнат и объркат и неговия живот... Това имах предвид, като ти пожелах да действаш оттук нататък с по-голяма отговорност, защото ще дойде ден да трябва да даваш обяснение за действията си и пред порасналото си дете...
Виж целия пост
# 5
А по въпроса кой в какво се е забъркал...много зависи кой какво е търсил.
Е ти това ли търсеше? Или по-лошото, за което се сещам- на всяка цена да имаш дете с баща "Г-н Еди Кой си"...
 Не те съдя, всеки сам си решава действията.
 Ако наистина на всяка цена искаш да се знае "официално" кой е бащата на детето- предявяваш иска за бащинство и чакаш решението.В съда ще решат, ние тук друго няма какво да те посъветваме, нито да ти дадем гаранция, че ще получиш претендираното...
Виж целия пост
# 6
В България не съм сигурна как става, но в Европа към иска за бащинство присъства и ДНК тест. Съда нищо не може да отхвърли, ако теста докаже бащинството.
Виж целия пост
# 7
Брех, един куп безгрешни тука, дето хвърлят камъни.
Момичето не ви пита дали е трябвало, или не, да се забърква с женен мъж, нито пък търси съвети в тази насока. И едва ли има нужда от подобна моралистична лекция, още повече в ситуацията, в която се намира - бременна и сама. Щото дайте да обърнем другата страна - тя чунким сама си го е правила това дете и сега сама е длъжна да го гледа, тъй ли?
Извинявайте, ама вашето звучи като "сама си го търсеше". Неслучайно старите юристи казват, че жените са родени прокурори Naughty

питаща...


Що се отнася до конкретния казус - когато се роди детето, можеш да заведеш дело за установяване на бащинство. Делото задължително е придружено с ДНК-експертиза. Милк каза, че има такъв случай във форума, но не ти каза продължението му. А именно - щом въпросният г-н не иска това дете да носи неговото име, няма сила на света, която да го задължи да си поеме бащинските задължения. В случая с въпросната съфорумка той все отлагаше експертизите - я болен бил, я адвокат сменил, я адвоката бил болен... Съдът го глобяваше, а той отново не се явяваше. И така до безкрайност - тя мъкне детето от един град до друг до лабораторията, той не идва и така...
Всичко това струва много нерви и много пари.
А ако постигнеш подобна справедливост, печелиш едно име в акта за раждане и никакви други привилегии. След припознаването следват нови дела - за родителски права и за издръжка. Която издръжка той може и да не плаща, щото ще се изкара "социално слаб". Ако реши да те мотае, може да го прави много успешно, особено ако е човек с пари и положение.
Другият минус, както вече ти казаха е, че след припознаването ти трябва неговият подпис - за изваждане на паспорт на детето и за пътуването му в друга държава. Представи си, че "таткото" е изчезнал някъде и дирите му се губят, а детето е вече на 14 и трябва да си извади лична карта? Има да го търсиш "по пътищата на родината", че и глоба ще отнесеш за закъснението. И после пак дела - съдът да замести липсващия подпис.

Знам, че си във вихъра на емоциите. Но лично моят съвет е, да се опиташ човешки да се разбереш с въпросното лице. Ако не пожелае да припознае детето, въобще не се хаби. А и той може да го стори впоследствие във всеки един момент, ако току-виж го осенило прозрение.
Виж целия пост
# 8

Другият минус, както вече ти казаха е, че след припознаването ти трябва неговият подпис - за изваждане на паспорт на детето и за пътуването му в друга държава. Представи си, че "таткото" е изчезнал някъде и дирите му се губят, а детето е вече на 14 и трябва да си извади лична карта? Има да го търсиш "по пътищата на родината", че и глоба ще отнесеш за закъснението. И после пак дела - съдът да замести липсващия подпис.


За изваждането на лична карта не е необходим подписа на таткото и добре, че е така, че колко деца щяха да са без лични карти, вкл. и моята дъщеря.
Виж целия пост
# 9
развитието: биологи4ния баща, беше съден за бащинство, днк експертиза и пр. както си е по реда.
приснат по доказателства за баща.
следва промяна на имената на детенцето.
осъден и за издръжка, мисля, 4е беше.
има права да си вижда детето, но не съм сигурна дали го е правил.

и да, наистина твърде обвинително, мария и олимпия.
да не ви се слу4ва, 4е да не разберете, а до тогава - света не е създаден  по вашия аршин, мерете само зад затворената си врата.
Виж целия пост
# 10
zon , права си за личната карта. Паспорта имах предвид.
milk , явно за различни съфорумки говорим. Тази, която визирам аз, накрая се отказа от битката за бащинство, след като видя колко много й коства тя.
Виж целия пост
# 11
Често казано снощи четох тая тема и се поядосах, ама реших да не давам глас на яда си. Защото наистина никой не иска мнение дали е правилно или не, момичето не казва, че е излъгано, не казва да иска бащата да се развежда, нито че семейство е затрито. Може пък да е искала донор просто!
Аз съм последния човек, който би толерирал връзка с женен, но...всеки си знае него си.
Виж целия пост
# 12
zon , права си за личната карта. Паспорта имах предвид.
milk , явно за различни съфорумки говорим. Тази, която визирам аз, накрая се отказа от битката за бащинство, след като видя колко много й коства тя.

не знам, тина.
аз съм останала с впе4атление, 4е моми4ето се пребори.
но тя пък отдавна не е писала тук, така, 4е няма как да питам.
все едно, припознаването по съдебен ред е най-малкия дерт на питащата.
Виж целия пост
# 13
Благодаря още веднъж за отговорите на въпроса ми. Благодаря и на тези, които разбраха какво питам.
Виж целия пост
# 14
А, аз не разбирам защо държиш този човек да излезе на яве при условие, че връзката ви е била тайна.

От самото начало си знаела какво е положението и въпреки всичко си взела решение да родиш. Ми то това решение мисля само по себе си говори за съгласие за мълчание. Човека не те е молил да раждаш и до колкото разбирам не иска да признае случилото се. Защо ще разваляш семейството му с решение което ТИ си взела (за раждане).
Просто не е чесно спрямо мъжа! Това е изнудване и опит за манипулация!

Да не повярва човек, че се стигна до там да защия мъж  Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия