Ако с част от тялото си се простиш, ела при нас да споделиш-1
- Публикувана: 2 дек. 2009, 19:53 ч.
- Последно мнение: 3 март 2010, 16:14 ч.
# 315
28 дек. 2009, 17:12 ч.
Всички споделяте за майките си, а аз най-зле се почувствах когато видях баща ми да хлипа...ееееей това ми разби сърцето! Не мога да обясня защо, но тази картинка още ми е пред очите и като се сетя ми засяда една бучка в гърлото!
Виж целия пост
# 316
28 дек. 2009, 23:00 ч.
А уж бащите не плачели ?
Уви, аз не можах да почувствам бащата впоследствие, защото си отиде тъй рано. Но спомена детински остана и още си живея с него нищо, че минаха 46 години оттогава.
Знаете ли, че още го сънувам такъв, какъвто беше тогава - млад, красив, със страхотно ведър и щастлив поглед. Бях много малка, а съм запомнила погледа - със жажда за живот.
Виж целия пост
Уви, аз не можах да почувствам бащата впоследствие, защото си отиде тъй рано. Но спомена детински остана и още си живея с него нищо, че минаха 46 години оттогава.
Знаете ли, че още го сънувам такъв, какъвто беше тогава - млад, красив, със страхотно ведър и щастлив поглед. Бях много малка, а съм запомнила погледа - със жажда за живот.
# 317
29 дек. 2009, 20:18 ч.
Ох, чудя се на коя от вас първо да пиша..... 
Явно всяка от нас е подарена....някой наистина има нужда от нас
Виж целия пост
Явно всяка от нас е подарена....някой наистина има нужда от нас
# 318
29 дек. 2009, 22:59 ч.
Не сме подарени ние Мече !
На нас някой нещо е подарил - добро или лошо.
На мен са ми подарени един куп неща, които ме научиха да бъда по-толерантна, по-добра, по-чувствителна, да вниквам в чувствата на другите и елиминирам своите настроения, когато е нужно. Да отминавам набързо негативни обстоятелства, които биха наранили някой или пък мен.
През всичките тези години, които изживях със своята болка от моите неволи и болката по своите близки, отишли си рано от една ужасна диагноза, която нося аз отдавна се научих, че живота е ужасно кратък и трябва да го изживеем на макс, давайки всичко от себе си на тези, които са до нас, които са с нас и имат нужда от нашето елементарно ежедневие, което им осигурява спокойствие и щастливо съжителстване.
Мисля, че написах най-голямата простотия, която съм писала досега, но така мисля в момента, тъй пиша
Виж целия пост
На нас някой нещо е подарил - добро или лошо.
На мен са ми подарени един куп неща, които ме научиха да бъда по-толерантна, по-добра, по-чувствителна, да вниквам в чувствата на другите и елиминирам своите настроения, когато е нужно. Да отминавам набързо негативни обстоятелства, които биха наранили някой или пък мен.
През всичките тези години, които изживях със своята болка от моите неволи и болката по своите близки, отишли си рано от една ужасна диагноза, която нося аз отдавна се научих, че живота е ужасно кратък и трябва да го изживеем на макс, давайки всичко от себе си на тези, които са до нас, които са с нас и имат нужда от нашето елементарно ежедневие, което им осигурява спокойствие и щастливо съжителстване.
Мисля, че написах най-голямата простотия, която съм писала досега, но така мисля в момента, тъй пиша
# 319
30 дек. 2009, 14:23 ч.
Напротив, това вече си ти 
Аз имах гости, братовчедите от София. Луднахме с трите хлапета, ама голяма веселба падна
Хули, когато бях на сцинтиграфия в Онкото, доцентката, която завеждаше Гама камерата,(не си спомням името й, а да не ровя сега на документите) каза - "Направете на момичето и сцинтиграфия на кости"....Сплавих се, защото знам какво може да има предвид.Тя ме успокои жената де. Докато чаках реда си вън на пейките говорих с две жени. Едната чакаше резултат....След успешна операция преди 7 години сега проверяват за метастази.....защото имала отново всички симптоми Спря да ме е страх.... Стоях си и си виках - "аз чакам да видя колко от бъбрека ми работи, при условие, че имам още един ЗДРАВ (дай Боже), а тази женица чака да разбере дали ще живее......................................"
Видях дечица с опадали косички..... въобще се сринах при вида на другите.....
Пак тъжни работи пиша, ама....
Къде сте всички?
Виж целия пост
Аз имах гости, братовчедите от София. Луднахме с трите хлапета, ама голяма веселба падна
Хули, когато бях на сцинтиграфия в Онкото, доцентката, която завеждаше Гама камерата,(не си спомням името й, а да не ровя сега на документите) каза - "Направете на момичето и сцинтиграфия на кости"....Сплавих се, защото знам какво може да има предвид.Тя ме успокои жената де. Докато чаках реда си вън на пейките говорих с две жени. Едната чакаше резултат....След успешна операция преди 7 години сега проверяват за метастази.....защото имала отново всички симптоми
Спря да ме е страх.... Стоях си и си виках - "аз чакам да видя колко от бъбрека ми работи, при условие, че имам още един ЗДРАВ (дай Боже), а тази женица чака да разбере дали ще живее......................................"Видях дечица с опадали косички.....
въобще се сринах при вида на другите.....Пак тъжни работи пиша, ама....
Къде сте всички?
# 320
30 дек. 2009, 14:55 ч.
я каква тема имало....хахаха...случайно я намерих, търсейки съвсеееем друга.
еми-да драсна два реда значи, ама не разбрах-колко големи части и какви части да ни липсват.
Аз се простих с част от гърдата си.Даже не се сещам/извън контролните прегледи/, ей сега темата ме светна.Все пак-част, не цялата....
Виж целия пост
еми-да драсна два реда значи, ама не разбрах-колко големи части и какви части да ни липсват.
Аз се простих с част от гърдата си.Даже не се сещам/извън контролните прегледи/, ей сега темата ме светна.
Все пак-част, не цялата....
# 321
30 дек. 2009, 17:45 ч.
Абсолютно си права! Аз също се промених в подобна посока. Дано и моето мече, Мечка Малинарка, се промени по-скоро, защото за сега само го разбира и препоръчва на другите.
Виж целия пост
Не сме подарени ние Мече !
На нас някой нещо е подарил - добро или лошо.
На мен са ми подарени един куп неща, които ме научиха да бъда по-толерантна, по-добра, по-чувствителна, да вниквам в чувствата на другите и елиминирам своите настроения, когато е нужно. Да отминавам набързо негативни обстоятелства, които биха наранили някой или пък мен.
През всичките тези години, които изживях със своята болка от моите неволи и болката по своите близки, отишли си рано от една ужасна диагноза, която нося аз отдавна се научих, че живота е ужасно кратък и трябва да го изживеем на макс, давайки всичко от себе си на тези, които са до нас, които са с нас и имат нужда от нашето елементарно ежедневие, което им осигурява спокойствие и щастливо съжителстване.
Мисля, че написах най-голямата простотия, която съм писала досега, но така мисля в момента, тъй пиша
На нас някой нещо е подарил - добро или лошо.
На мен са ми подарени един куп неща, които ме научиха да бъда по-толерантна, по-добра, по-чувствителна, да вниквам в чувствата на другите и елиминирам своите настроения, когато е нужно. Да отминавам набързо негативни обстоятелства, които биха наранили някой или пък мен.
През всичките тези години, които изживях със своята болка от моите неволи и болката по своите близки, отишли си рано от една ужасна диагноза, която нося аз отдавна се научих, че живота е ужасно кратък и трябва да го изживеем на макс, давайки всичко от себе си на тези, които са до нас, които са с нас и имат нужда от нашето елементарно ежедневие, което им осигурява спокойствие и щастливо съжителстване.
Мисля, че написах най-голямата простотия, която съм писала досега, но така мисля в момента, тъй пиша
Абсолютно си права! Аз също се промених в подобна посока. Дано и моето мече, Мечка Малинарка, се промени по-скоро, защото за сега само го разбира и препоръчва на другите.
# 322
30 дек. 2009, 17:49 ч.
ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА! ЖЕЛАЯ ЗДРАВЕ, ЛЮБОВ И ВСИЧКИ ЧАСТИ ДА СИ ОСТАНАТ НА ТЕЛАТА ВИ, ДА ИМ СЕ РАДВАТЕ, ДА ИМ ГОВОРИТЕ И ДА СИ ГИ ОБИЧАТЕ!
Виж целия пост
# 323
30 дек. 2009, 19:52 ч.
Част, де, част 
добре дошла
Виж целия пост
я каква тема имало....хахаха...случайно я намерих, търсейки съвсеееем друга.
еми-да драсна два реда значи, ама не разбрах-колко големи части и какви части да ни липсват.
Аз се простих с част от гърдата си.Даже не се сещам/извън контролните прегледи/, ей сега темата ме светна.Все пак-част, не цялата....
еми-да драсна два реда значи, ама не разбрах-колко големи части и какви части да ни липсват.
Аз се простих с част от гърдата си.Даже не се сещам/извън контролните прегледи/, ей сега темата ме светна.
Все пак-част, не цялата.... добре дошла
# 324
30 дек. 2009, 19:54 ч.
Аааа, на мене егоизмът си ми е вроден.... не си го давам.
Ама от много мълчане и премисляне стигнах до тук.....Не ща да мълча вече
Виж целия пост
Цитат
Дано и моето мече, Мечка Малинарка, се промени по-скоро, защото за сега само го разбира и препоръчва на другите.
не си го давам.Ама от много мълчане и премисляне стигнах до тук.....Не ща да мълча вече
# 325
30 дек. 2009, 20:01 ч.
А така де ,винаги съм казвала:Говори,говори за проблема,така трябва и така го приемаме по-лесно
Да пожелая весело изкарване на новогодишната нощ и щастлива нова година на всички
Виж целия пост
Не ща да мълча вече
,винаги съм казвала:Говори,говори за проблема,така трябва и така го приемаме по-лесно Да пожелая весело изкарване на новогодишната нощ и щастлива нова година на всички
# 326
30 дек. 2009, 20:10 ч.
А така де ,винаги съм казвала:Говори,говори за проблема,така трябва и така го приемаме по-лесно
Да пожелая весело изкарване на новогодишната нощ и щастлива нова година на всички
Имах предвид, че се мъча да мълча и да лицемеря, ама не ща вече
Весело и на вас!
Виж целия пост
Не ща да мълча вече
,винаги съм казвала:Говори,говори за проблема,така трябва и така го приемаме по-лесно Да пожелая весело изкарване на новогодишната нощ и щастлива нова година на всички
Имах предвид, че се мъча да мълча и да лицемеря, ама не ща вече Весело и на вас!
# 327
30 дек. 2009, 20:11 ч.
И аз съм убедена, че говоренето за проблема е най-добрата терапия.
Мечке, що пък трябва да се лицемери бе?
Смело, с рогата напред!
Виж целия пост
Мечке, що пък трябва да се лицемери бе?
Смело, с рогата напред!
# 328
30 дек. 2009, 20:14 ч.
Ми щото нЕма избор 
Шефове , клиенти.....знаеш как е. И лошото е, че рогата си ги показвам на най-близките.
Ама пък имам близки,които все искат да ме правят по техен тертип 
Виж целия пост
И аз съм убедена, че говоренето за проблема е най-добрата терапия.
Мечке, що пък трябва да се лицемери бе?
Смело, с рогата напред!
Мечке, що пък трябва да се лицемери бе?
Смело, с рогата напред!
Шефове , клиенти.....знаеш как е. И лошото е, че рогата си ги показвам на най-близките.Ама пък имам близки
,които все искат да ме правят по техен тертип
# 329
30 дек. 2009, 22:50 ч.
Мече, ти пък що им се даваш?
Тертипа си е техен, нека те да са по него
Виж целия пост
Тертипа си е техен, нека те да са по него
Препоръчани теми