Обичате ли стихове? - 2

  • 74 054
  • 749
# 120
Здравейте!Радвам се да срещна толкова съмишленици LaughingПредлагам ви нещо от мен. ПРиятно четене!

ПРИПОМНЯНЕ /20.09.1998

И спусна теменужена завеса
Нощта над клепки уморена светлина,
с притихващо приплискване понесе
и сетната въздишка на Деня.
Индигова Отмората прегърна
копнения, стремежи, суета
и в себе си Светът се върна
с пречистващата ласка на Съня.
Той нощната врата открехна,
Помаха на забързаното “вчера”,
И в тайната си Вечността просветна-
Сакрално “утре” с блясък се намери.
Окъпани от звездни водопади,
През тъмно-сини сънени въздишки,
Душите ни наяве гордо страдали,
Отвъд пречистваха света разнищен.
В заспалата притихналост струеше
Уханно-дрезгавата песен на Съня,
За Утро време беше и не беше –
Светът се търсеше под нощната Дъга...



ЯНА

Изтичам цялата през пръстите на
                                               Времето,
Прекрачвам дни, лица и вещи,
И все по-тежко нося бремето
На нашата несбъднала се среща.
Сега съм тук – сред близки и
                                             Приятели,
Усмихната в очите на сина си,
Но част от моето сърце разплакано
Не спира да те търси и в съня си.
Ти беше в мен, и светлината
Огря Душата ми с Покой.
Защо си тръгна пак Оттатък,
За малко в сънищата ми постой.
Когато утрото ми се усмихва
И нощните ми блянове ги няма,
Очакването в мен не стихва
Да се завърнеш, моя
                                    Малка ЯНА!


 16.10.03


Виж целия пост
# 121
По първи петли



От шума на много хора,

от досада и умора

към съня си тръгвам и мълча.

От пера на късни птици,

от заплетените жици

не намирам своята врата.

Откога не съм се връщaл

в този град и в тази къща,

откога ключът ръждясва в мен?

Под прозорец на мечтател,

от тъга по стар приятел

ще осъмна с цвете във ръка.

По първи петли

закъснели следи

преминават през мен

и потъват в очите ми

сутрин.

Прах от звезди

и подкови звънят

на протрития праг

и възкръсва денят ми

сутрин.

От вика на някой буден,

от смеха на някой влюбен

ще усетя, че съм жив и нужен.

Сред пера на ранни птици,

сред безброй висящи жици

ще намеря своята врата.

Откога не съм се връщал

в този град и в тази къща,

откога ключът ръждясва в мен?

Под прозорец на мечтател,

от тъга по стар приятел

ще осъмна с цвете във ръка.

По трети петли

уморени мъгли

се разкъсват от страх

и се впиват в прозореца

сутрин.

Старият ключ

се огъва от студ

и го няма домът,

и я няма вратата ми

сутрин.


Михаил Белчев
Виж целия пост
# 122
Опит за ревност
                        Марина Цветаева


Как живеете със нея,
просто? - Удар на весло! -
Избледня ли като кея
туй, което е било

с мене - плаващ остров в бездните
на небесното море!
Не любовница - посестрима
да ви бъдех по-добре!

Как живеете с женица
проста? И без божества?
Детронирали царица
(сам без трон подир това).

Как търпите, как понасяте
делничната сивота?
Как заплащате, нещастнико,
данъци на пошлостта?

"Гърчове, сърдечни спазми -
стига! Край на тоя плен!"
Как с онази или тази
преживявате без мен?

Как, по-женствена ли тя е -
другата? Виж - рядък шанс!
Търсехте прпеди Синая,
а намерихте ерзац!

Как сте с чуждата? Търпи ли ви?
Или ви обръща гръб?
С бича Зевсов не плющи ли
по челото ви срамът?

Грижите ли се за здравето?
За дома? А песента?
Всъщност, драги, как се справяте
с язвите на съвестта?

Как живеете с пазарски
стоки? Тежко огорчен?
Как след мрамора карарски
спряхте пред това парче

гипсово? (От блок изсечен
бог - и целият разбит!)
Как сте с хилядната вече,
вий, позналият Лилит?

Уж все нови стоки вземате,
а не са ли стари те?
Как живеете със земната
простосмъртна, без шестте

чувства?
              Май добре изглеждате...
В плитка яма като таз
как живееш, мили? Тежко ли?
Тъй ли, както с него - аз?

Превод от руски: Любен Любенов и Григор Ленков
Виж целия пост
# 123
Подарък от мен за fam и Verdad

Не искам да знам.
Как един мъж живее.
Как обича и очаква.
Как си мие сутрин зъбите.
Как купува си цигарите.

Стъпките му как звучат,
вълнува ме.
И гласът му мек ли е.
Заздравяли ли са раните,
с моите ръце нанесени.
В края истината знае ли.

Как не означава нищо.
Резултатът само важен е.
Не живот ми трябва,
просто миг мечтание.
Виж целия пост
# 124
                                 Такъв е живота

         Аз те обичам. Ти ме обичаш- обичаме се общо взето
         Вечер вечеряме,после ти се събличаш-без да те види детето...
         Аз имам приятелка и ти имаш приятел-нали така е прието?
         Неделя ни събира телевизионния предавател-
         заедно ни вижда детето.
         После те мразя и ти ме намразваш-
         кавгите кънтят във антрето,
         всеки е скрил камък в своята пазва-млъкваме.
         Идва детето.
         Аз искам развод и ти развод искаш
         и уж е решението взето,
         а после разбираме,че не ни стиска-
         за да не страда детето.
         Примирен те приемам и ти ме приемаш
         събира ни сутрин кафето.
         Белеят косите и смут ни обзема-
         надеждата ни е детето.
         Няма как ще те трая и ти ще ме траеш
         пенсионери висим зад пердето.
         Валидол под езика-сърцето играе-
         пак няма писмо от детето.

                                              Петър Софрониев






Виж целия пост
# 125
Студено ми е за цял живот,
да не ме обличаш с кожата си,
да си войник във битка,
която само пред теб стои.

А аз да бъда отстрани.
Да нося
багажа на общото ни минало.

Студено ми е за цял живот,
да не ме погалят миглите ти,
да няма спирка,
където чантата да си забравя..
Виж целия пост
# 126
Umbra, поздравявам те!
 
Виж целия пост
# 127
Жената поет

И я видях - в синяние обвита,
кръжеше като лебед,
цопнал в блато.
От глезените тънки до гърдите
тя бе жена.
Нататък беше лято.

Сред миризми на вино, завист, клюка,
се носеше усмихната и бяла.
Говореше с щурците и капчука.
Тя бе душа,
едва покрита с тяло.

Какъв ли вихър странен я довея
в света на грях, велможи, не-поети -
не знам.
Но щом луната взе да тлее,
остана тя.
И продължи да свети.

Навярно ни е пратена отгоре,
за да разкрие
тайната небесна -
когато блатото обятия разтвори
да се превърнеш в патица
е лесно.

Но истинският лебед
бяло пее
и гали тинята, и плаче скрито,
додето блатната коричка изтънее
и бликне езерна вода.
След туй отлита.

Мая Дългъчева
Виж целия пост
# 128
Когато илюзиите ти се разбият... Когато загубиш себе си и дори сълзи не ти останат, за да ти олекне... Когато гневът към себе си ти помага да се изправиш отново... Когато това, което не те убива, те прави по-силен... И си казваш - And this shall pass - И това ще мине...

Съжалявам, че съм такава, ето нещо от Георги Константинов:

Пустиня

Море от жажда.
Планина от прах,
в която само тънък страх
се ражда.
Самотен стрък над пясъка -
сух символ на трева...
Жестока синева,
безкрайна болка синя.
И там -
случаен облак:
дрипав просяк, обещаващ милостиня.
Пустиня...
Преминава конник -
без копитен звук,
край дюните развял бурнус трептящ...
Но тук
и ти, и той,
и двамата: един за друг
допускате, че сте мираж.

Лоша черта

Лоша черта от рождение.
Как да се боря със нея? -
Нямам за нищо търпение.
Искам в аванс да живея.
Пътя си губя от бързане.
Ябълки късам зелени.
Моите бъдещи възрасти
тичат след мен уморени.
Харча за утре. И книгите
бързо чета от средата.
Даже щастливите мигове
идват със минала дата.
В някаква синя виелица
чезнат и хора, и вещи...
Моят живот е поредица
от недочакани срещи.
Лоша черта. Това си е.
Ала тъй какво живея,
няма да срещна смъртта си.
Ще се размина
и с нея.
Виж целия пост
# 129
Малко от Станка Пенчева днес...

ЦЕНАТА НА ДОВЕРИЕТО

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля – вместо да ударя,
Да повярвам – щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали -
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

***

БЕЗСМЪРТИЕ

Нашата обич няма дом
С тежки врати,
С ключалки и щори –
Вместо стряха ми даде ти
Един свят просторен.
И ни приемаше тая земя
Със нежност няма
И навсякъде ставаше “у дома”,
Щом бяхме двамата...
Може би ние няма и да умрем,
Както умират другите хора:
Просто, дори без да разберем,
Във света ще се разтворим
Като дъх, като нежен звук...
И вече няма да ни има.
И ще бъдем тук –
Под стъпките ни незрими
Ще се люшкат диви треви,
Ще излъчват странен дъх цветовете.
Както винаги – заедно ще вървим,
Само че слънцето
През нас ще свети...

***

Не ме принуждавай
Да се усмихвам жалко!
Не искам скритото,
Не искам малкото.
Не ме прави крадла –
Прави ме кралица!
Ще умра без небе –
Не виждаш ли, че съм птица!
Аз съм песен и блясък –
Къде ще ме скриеш?
Аз съм гордост и ясност,
Аз съм от тия,
Дето са твърди –
И много трошливи.
Прощавам на злите.
Но не –
На страхливите.
Не ми давай нищо
Наполовина!
Аз слагам глава
Под мойта любов –
Като под гилотина.

***

Жената, която обича и е обичана –
Тя носи край себе си меко сияние
Като ореол,
Тялото й излъчва тънкото ухание
На пролетен ствол;
Ръцете й пеят със всяко движение,
Милват целия свят;
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
Като меден цвят...
Жената, която обича и е обичана.
Тя може само да трепне с ресниците си –
И преспите се топят,
И покълва камъкът,
И изпуска ножа десницата...
И светва светът.
Виж целия пост
# 130

Не заспивай, когато умират звезди
Не заспивай, светът е за двама
Уморен той безсънно за теб ще следи
Даже мен да ме няма

Не сънувай прегръдките нежни на друг
Не сънувай, светът е за двама
Ще те сгрее морето на топлия юг
Даже мен да ме няма

Даже мен да ме няма на белия свят
Потърси любовта ми в стръкче
пролетен цвят, потърси ме

Не посрещай зората без обич за мен
Не посрещай, светът е за двама
Пак ще грее в очите ти приказен ден
Даже мен да ме няма

Не обиквай ти друг усетила зов
Не обичай ,светът е за двама
Ще те грее моята нежна любов
Даже мен да ме няма


не зная кой е автора Embarassed
Виж целия пост
# 131


***

Ще ми липсваш. 
Как ще те забравя? 
Ще болят самотните ми дни. 
Ще пропуша , 
ще се изоставя , 
във душата ми ще завали. 
Ще започна да старея. 
Не със дни, със часове. 
Трудно ще те преживея. 
Щастието ще се спре 
точно тук. Ще оглушея, 
ще изгубя сетива. 
Леден вятърът ще вее 
(колко топъл е сега!). 
Ще осъмвам недоспала, 
ще замръквам без звезди... 
И ще виждам в огледалото 
остарелите си дни... 
Ще ми липсваш, 
но (надявам се) 
в следващия си живот 
няма да сме 
се забравили, 
имаме си собствен код, 
малка тайнствена парола, 
имплантирана с любов. 
Ще се срещнем ли отново? 
И ще бъдеш ли готов 
да ме задържиш тогава 
или, както и сега,
тъжно ще се разминаваме 
с други хора под ръка? 
Ще се срещнем ли навреме 
в следващия си живот? 
Или Дяволът ще вземе 
нашия магичен код 
и ехидно ще се киска, 
щом ни срещне из града - 
мълчаливи и потиснати 
с чужди хора под ръка... 
Ще ми липсваш... Много, 
много... 
И се моля от сега 
в следващия си живот 
да мога 
все до тебе да вървя

 Flowers Rose
Виж целия пост
# 132
Там има само време,
което ни очаква,
да го посетим,
да си сипем от него.

Там има само капки наслада,
които да поемем със устни,
да измием душите си с тях,
да полеем мечтите.

Там има само сенки,
сред които да се скрием,
да съблечем умората
да се срещнем със себе си.

Там.
Трябва само да го намерим.
Виж целия пост
# 133
ПРИКАЗКА

Дамян Дамянов

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

Виж целия пост
# 134
Това стихотворение , което ще напиша е мое произведение  Blush  . Така че, бъдете благосклонни и не се смейте.   Wink

На " М "

Недей така да ме поглеждаш
със тези хубави очи!
Недей така да ме докосваш
със тези грапави ръце!
Недей така да се усмихваш,
че да потръпва всичко в мен!
Какво да правя? Остави ме.
Почивка дай ми - миг поне!

Вървиме двамата със тебе...
За мене ти си рамо твърдо,
за теб пък аз съм топла стая,
в която да се приютиш!
И аз ти давам всичко
и ти даваш всичко.
Но ето - любовта закуца,
закуца,и препъна се, и падна!
А даде ли и някой право?
Нима самите ний и позволихме?
Какво да правя? Остави ме!
Да си помисля - позволи ми!

.......................................

И мислих дълго, дълго, дълго...
Разбрах, че искам само тебе,
защото ти си в мене-
в сърцето ми, в душата ми, в кръвта ми!

Прости ми, казвам ти, и дай ръка
със тебе искам да вървя!
Сега ме целуни - там на твоето местенце,
нали се сещаш - зад моето ушенце!
Не се цупи, а прегърни ме
и твоето момиче, наречи ме!!!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия