Обичате ли стихове? - 2

  • 74 056
  • 749
# 165
Oчите ми са уморени
Сърцето ми е свито
Душата – студена
Лицето изпито.

Къде е сърцето?
Не го откривам.
А искам да го стопля
С една усмивка.
Виж целия пост
# 166
В трето лице


Тя знае дяволски добре,
кога и колко.
Само поглед й стига,
за да прецени
дали да спре самолет
или да продължи пеша.
Има време, знам, казва тя,
за любов и за война.

Тя слага лек вечерен грим
и тънка рокля.
Знае точно
кога да плисне своя смях
и кога да спре,
и кога да отрони две сълзи;
да пристегне кок
и кога да е с пуснати коси.

Има време, знам, казва тя,
има време за любов.
има време, знам, казва тя,
има време за война.
Време за любов,
Време за война...


Ина Григорова

        ***

СЛЕД ДЪЖД

Под грапавото тяло на дървото
стоя разлистена и влажна...
Дали в растение или в животно
ще се превърна, не е важно!

По-важно е, че мога да усетя
скимтенето ронливо на брега,
молитвения химн на ветровете,
на младите треви смеха...




От дишането на нощта попила
мелодията, ритъма божествен -
на звуци аз накрая се разстилам
за теб - в безкрайно нежна песен.
Виж целия пост
# 167
Театър на Сянката

I

Отворената врата.
Леглото в коридора и завивките,
нагънати като бръчки по лицето на Господ.
Огледалото, в което гледа слънцето,
и Сянката гледа.
По терасата и покривите си играят
гълъби, гугутки и строшени капки дъждове.
Подът...
и босите крака се опитват да намерят топла плът в земята.
Терасата...
и в саксиите няма нищо.
Пръстта...
и ръцете без да я докосват.
Градината на Сянката се е свила в лявата ръка на небето
и диша -
изначална и несътворена,
тя е само идея в лявата гръд на небето
злокачествена

ІІ

Отворената врата.
Очите в коридора...
и децата се страхуват от стъпките на Сянката.
Очите на другите врати...
и дъхът е затворен зад стените.
Мазилката по стените се срамува, но гледа.
Коридорът и леглото, и завивките, които са декорът.
Декорът...
и публиката липсва, защото няма друг.
Защото Сянката живее без семейство.
Сянката е модерен човек -
самодостатъчен

Момчил Цонев

Мой любим състудент и приятел...  Heart Eyes
Виж целия пост
# 168
Разшиване


Мъжките метафори тежат
като бомби в джобовете.
Пъти влизах в такива
джобове
[да разшия тегелите
за да падна по-долу
и излазя крачолите

да се вмъкна под кожата]
че съм бил в тежки ръце.
Те растат щом им мериш ребрата
и тиктакат,
когато задъхваш;
с плюнчен пръст проверяват вятъра,
дали ще докара дъжд.
И ако им е достатъчен ръстът
бавно ровят из облаците,
точат си ноктите в слънцето,
оставят следи по гърба му.
За да пламнат фитилите.
Да прегори пъпа,
който детонира небето;
да им скърши кръста,
гръбнакът да се свие
в юмрук.

Ръцете на мъжете са бомби
и взривяват
ребрата;
щом тиктакаш,
задъхват юмрук в междуребрието.
Във такива ръце се разшива
[и плаче]
когато догарят фитили.

Емил Маринов

Другият мой любим състудент и приятел...  Heart Eyes
Виж целия пост
# 169
Лора, страхотни са.   bouquet
Да поздравиш твоите състуденти и любими приятели... Grinning
Виж целия пост
# 170
Лора, страхотни са.   bouquet
Да поздравиш твоите състуденти и любими приятели... Grinning
Нали...  Heart Eyes
Ще ги поздравя непременно, Фам! Ще са поласкани, че една интелигентна дама е оценила поезията им...    bouquet
Виж целия пост
# 171
Обичай ме през май


надвесена
над спящи булеварди
в ръце
на разцъфтели кестени
на тротоара в мокрото се раждам
записана
в графата неизвестна
завита
под крилото на синигер
под миглите
на влюбен люляк
трамвайно на света намигам
докато
с релсите танцувам
почукваща
по спящите первази
и тихите
въздишки на завесите
създадена от теб
се извалявам
в най- пролетната резедава песен.

     
Ем
Виж целия пост
# 172
Кратък поздрав за лека нощ

Нощта безцеремонно настани
луна и мрак,
загърнала във черния си плащ
и мисли и вълнения
дребнаво делнични.
Погълна беглите съмнения,
преглътна суетата и шума и
спусна сън в завеса от безделие.
Виж целия пост
# 173
Бъди и грешна ти
бъди и права
бъди със гневни
и добри очи
но остани си всякога такава
дори когато ми горчи.
Виж целия пост
# 174
***

Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която всякога ще бъда взрян.

Бъди една светкавица голяма,
която нощем пада върху мен,
душата моя да превърне в пламък
и всяка нощ да светя като ден.

Бъди и грешна ти, бъди и права,
бъди и с гневни и с добри очи,
но остани си всякога такава,
дори понякога да ми горчи...

Горчива обич нека ме опива!
От старите винари още знам,
че истинското вино е горчиво.

За подсладено няма да те дам!



Евтим Евтимов

Написах го на един дъх, едно от малкото стихотворения, които зная наизуст Simple Smile
Виж целия пост
# 175
* * *
/мое/


Изгрев-любов,
въглен-суров,
красив и нестроен,
добър,непокорен.

Хармония,ред,
в хаоса блед.
Живот и стоизъм.
вяра,скептицизъм.

Романтика,сласт,
слабост и власт,
велика илюзия,
илюзорна прелюдия.

Дъжд от звезди,
прах от следи,
роса от дъга,
път от вечността!
Виж целия пост
# 176
Душата ми върви пред мене
и все ме изпреварва.
На лента си записвам
мислите.

Ръцете ми протягат се,
преди да осъзная,
очите се затварят -
ненавременно.

Очаквам няколко минути
само,
за да наваксам
и да ги достигна.

Уви,
харесвам повече назад,
отколкото напреде..
Виж целия пост
# 177
Отдавна не съм се включвала тук, но ви чета с огромно удоволствие и за да не оспамвам темата не пиша след всяка ви колко ми е хубаво да ви чета...  bouquet Heart Eyes
Нещо пак съм в настроение, което е ала Блага Димитрова и пак ще ви предложа нещо нейно...
Дано се насладите също колкото и аз...


Предчувствие

Където тръгна, в себе си аз нося
очакване дълбоко като рана.
Измените, разделите какво са
пред тази моя тръпка непрестанна?

Пред тази сигурност, че непременно
един човек ще срещна, ще позная.
И всички нови пътища пред мене
са обещания отвъд безкрая.

И аз самата съм една надежда,
раздухвана от вихрите попътни.
Несбъднатите срещи ме отвеждат
към идната, която ще се сбъдне.

И всеки бряг пред мен, и всеки хребет,
и всеки ъгъл чудото предсещат.
Където тръгна, със нарастващ трепет
вървя към тази неизбежна среща...

Ах, опомни се! Пътят страшно къс е!
Един завой - и може мрак да падне.
Какво очакваш? Сняг в косите ръси.
Ще се разминат погледите жадни.


Виж целия пост
# 178
          Там далеч, далеч в Бургас..



Там далеч, далеч в Бургас,

там - в самия пясък,

пролетен се виждам аз

и в дъждовен блясък.

 

Мислех си с пътуващ глас

че съм сам - и вечен.

Лъжех - а не знаех аз -

че съм - малък и далечен.

 

Как да знам че съм пиян

аз от дъжд и песен,

дъжд със вкус на океан

и на път чудесен.

 

Как да знам че съм щастлив

в тоя стръмен пясък.

Аз не вярвах, че съм жив,

а бях жив - до блясък.

 

Бях по-жив от кратък вик

на делфин - и гларус.

Цял - във техния език,

старт, печал и радост...

 

Там далеч, далеч в Бургас,

там от зимен пясък,

аз изграждам своя глас -

острият му блясък.


 
Христо Фотев
Виж целия пост
# 179
Това е леко несериозно за хубавата ни тема, но просто не се сдържах.Смешно е Laughing


- Кой лопа тъй посряд нущя?
- Яз лопам – речи Филю.
- Въри си. Яз ни съм такваз!
- Ни си ли!? – речи Филю.

- Си чул ти някуй уйдурма...
- Съм чул ми! – речи Филю.
- Възгеч бе! Въх, чи срамута...
- Ми... срам ма й! – речи Филю.

- Да зема ся да дода вън...
- Ила, де – речи Филю.
- На портата сидиш кат пън.
- Кат пън съм – речи Филю.

- Да флезиш, ама де да знам...
- Да фляза – речи Филю.
- Ши гръмни целия мигдан!
- Ши гръмни – речи Филю.

- Виднъш да скочиш тос дувар...
- Ши скоча! - речи Филю.
- Шта праа дармадан пужар.
- Напрай ма! – речи Филю.

- Шта пусна, ама глей сига...
- Пусни ма! – речи Филю
- Шми висниш утре сигур пак...
- Шти висна! – речи Филю.

- Пък утпудир да си мълчиш!
- Ш’ мълча, ми! – речи Филю.
- Оф, ши стисна май учи...
- Стисни ги – речи Филю.
__________________
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия