Обичате ли стихове? - 2

  • 74 056
  • 749
# 180
Кой?

Най-истинският този ли е, дето
ти пращаше задъхани писма
и в тях ти обещаваше небето
но на земята дом не обеща?
Или пък този, който с груба четка
по тялото ти драскаше любов?
Пожарникарят - плю си на подметките.
(А в огъня да скочи бе готов.)
Не е и този -  дето стори къща.
И ти остави ризи за пране.
Не ти остави пътен лист за връщане.
Мъжете си превърнах в стихове...
Неделя. По привичка ставам рано.
Заканва ми се през стъклото дъжд.
А в стаята във шарена пижама
синът ми спи -
най-истинският мъж.

Камелия Кондова
Виж целия пост
# 181
Криво ми е нещо днес, но пък си припомних това стихотворение на Блок и се посмях. Усмихнете се и вие.
ПП Спешъл поздрав за пишещите поезия тук. Mr. Green

Александр Блок
   
ПОЭТЫ

За городом вырос пустынный квартал
На почве болотной и зыбкой.
Там жили поэты,- и каждый встречал
Другого надменной улыбкой.

Напрасно и день светозарный вставал
Над этим печальным болотом;
Его обитатель свой день посвящал
Вину и усердным работам.

Когда напивались, то в дружбе клялись,
Болтали цинично и прямо.
Под утро их рвало. Потом, запершись,
Работали тупо и рьяно.

Потом вылезали из будок, как псы,
Смотрели, как море горело.
И золотом каждой прохожей косы
Пленялись со знанием дела.

Разнежась, мечтали о веке златом,
Ругали издателей дружно.
И плакали горько над малым цветком,
Над маленькой тучкой жемчужной...

Так жили поэты. Читатель и друг!
Ты думаешь, может быть,- хуже
Твоих ежедневных бессильных потуг,
Твоей обывательской лужи?

Нет, милый читатель, мой критик слепой!
По крайности, есть у поэта
И косы, и тучки, и век золотой,
Тебе ж недоступно все это!..

Ты будешь доволен собой и женой,
Своей конституцией куцой,
А вот у поэта - всемирный запой,
И мало ему конституций!

Пускай я умру под забором, как пес,
Пусть жизнь меня в землю втоптала,-
Я верю: то бог меня снегом занес,
То вьюга меня целовала!

24 июля 1908

Строфы века. Антология русской поэзии.
Сост. Е.Евтушенко.
Минск, Москва: Полифакт, 1995.
Виж целия пост
# 182
* * *
...Малката русалка погледна спящия принц.
Не, не бе способна да го нарани.
По-скоро би убила себе си.
И тогава тя хвърли ножа във водата.
След това скочи в морето
и се превърна в искряща пяна.
Никой повече не я видя.

                                     Ханс Кристиян Андерсен



Обичай, принце, своята русалка...

Обичай я -
преди да е успяла
косите си от злато да отреже,
да изплете от тях рибарски мрежи
и в нежен плен душата ти да хване.

Обичай я -
преди да е успяла
във мидени черупки да заключи
сълзите си... И после океанът
със перли рибите си да нахрани.

Обичай я -
преди да е успяла
да те разлюби и да си отиде,
да се превърне в островчета пяна
и да потъне някъде във тъмното.
Русалките умират на разсъмване...

                                  Весела Димова
Виж целия пост
# 183
Пиеса

Пиесата е тъжна, зрители!
Актьорският състав е нов
А темата е - Относителност
Или... пропусната любов

Ще видите познати фигури
От миналото все лица
А deja-vu е чувство лигаво
И... нервно пърхаме с крилца

Да почне скромният спектакъл
Готови ли са всички? Да?
Мигът, за който всеки чакал е
Да вкуси живата вода

Изгасват лампите и в мрака
Останали съвсем сами
Не лазят мисли по главата
А просто чакаме... Нали?!

- "Здравей, наричам се Желание,
но галено ми викат Страст
не винаги със твое знание,
но винаги във моя власт"

- "Привет от мене - Колебание
Но можеш да ми казваш Страх
В ума заседнало терзание,
което носи всеки грях"

- "А мен ме бъркате с Желание,
но аз различен съм - Стремеж
дълбоко вътрешно послание
забравил, ще ме разбереш"

- "Това съм аз, позна - Омраза
във теб ли съм, раста през ден
Надежда във безсилието пазя
А Слабостта ти е храна за мен"

- "Дълбок поклон, това съм - Суетата
и моята близначка - Самота
Различни сме в подхода и устата
но винаги еднакви в същността."

- "На мене всички сте добри познати
и често придружавам Красота,
повтаряте от мене, че се пати,
но аз не съм съгласна - Глупостта"

- "Създаден да бъда Време
и аз съм символът му твърд
мигът съм, който ще ви вземе
родени, за да има Смърт"
Виж целия пост
# 184
Kрадец на любов

Живееше един крадец.

Но не на вещи, не такъв.
Крадеше си по мъничко любов.

А после срещна мен.
И как се случи, не разбрах.
от него аз откраднах.

Откраднах мъничко любов.
Виж целия пост
# 185
На Нея

Да, влез! Но остави косата!
Там до вратата, в ъгъла я остави.
Ще те посрещна, както се полага
на късен пътник в нашите земи.

Ела, седни, така, да се почерпим.
Ще ти налея чаша с вино от мускат.
Преди да тръгнем, нека си побъбрим,
сестра бъди ми, аз да съм твой брат.

Да споделя със някой близък исках
какво тежи на моята душа,
а тебе чувствам толкоз много близка,
със теб във вино мъката ще утеша.

Нали душата ми, за теб имане,
ще носиш чак до долната земя,
та нека два пъти по-лека стане,
щом с тебе болката си споделя.

Сега ме слушай, няма да разказвам дълго.
Живях с любов и търсех любовта.
Живот изпълнен със мечти и болка,
а исках само малко топлинка.

А исках някой, вечер у дома ми,
след тежък ден във този бурен век
да ме прегърне с думата "Любими",
ех, колко ли му трябва на човек.

Какво ме питаш? Да, да, случваше се често,
но истинско било ли е, кажи,
щом можеше таз дума после лесно
с обидни, тежки думи да я замени?

Знам, ти ще ме прегърнеш откровено,
със истинско желание и страст.
Тя топлината идва не по Келвин,
ни Фаренхайт, а с честност между нас.

Ела, вземи ме в прегръдката си кална!
Ще бъда само твой и верен и след гроб.
Ще бъдеш моя ти, ала защо си жална?
Нима и теб те плаши моята любов?

Хей! Къде? Забрави си косата!
Жена...

Виж целия пост
# 186
На един поет

Поете, мразя хищната ти муза,
тя все далеч от хора те зове.
Как вплитат те във мрежа от илюзии
и тайни тези твои богове!

Езичнико, разстреляй боговете,
не вярвай ти на тяхното "ела"!
Под теб земята, проста като цвете,
ти шепне нещо с тембър на пчела!

Ела при нас - трогателно несръчен,
смутен, какъвто си, такъв бъди -
тук, само тук, щастливецо измъчен,
стихът ти жив ще се роди!


Пътуване

В очите ми вятърът пари
и гуши се в ноздрите - цял
изцапан от слънце и пари,
и лепкав, и слънчевобял

Той спътника мой неизбежен,
във всяко пътуване пак
и мил, и възторженонежен
ме гони от кораб на влак

О, нека на ням се преструва
и гуши се кротко до мен
щом има го - значи пътувам,
пътувам ли - значи е ден.

Убийство

Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.

Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба и, и нея.

Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.

След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее.

Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.

Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.

И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне.

Петя Дубарова
Виж целия пост
# 187
Ето нещо и от мен. Не е стихче, но пък ми харесва много, защото е истинско

С пари можеш да си купиш къща,
но...не можеш да си  не можеш да си купиш шастие,

с пари можеш да си купиш легло, не и съня,
можеш да си купиш часовник,но не и време,
можеш са си купиш книга, но не и знание,
можеш а си купиш положение, но не и уважение,
може да си платиш на лекар, но не може да си купиш здраве,
може да купиш живот, но не и душа,
може да купиш секс, но не и любов.......
Виж целия пост
# 188

Обичай ме

Дори ръцете са непоносимо разстояние,
когато съм със теб,
дори когато те целувам съм далеч
едва до нежните ти устни.
Ела до мен,
ела във мен,
ела и дай да те почувствам.
Ти част от мен бъди
и част от тебе аз ще бъда,
ти цял в любов се превърни
и аз за теб в живот ще се превърна.


Защо човек се ражда?

Ако е мъртъв камъкът; ако пръстта е няма;
ако небето синьо е измама;
ако звездите светят само в тъмнината;
ако изгасва огънят; ако листата
растат напролет и изгниват есента;
ако до време духа всеки вятър;
ако заглъхва на земята песента;
ако надолу всичките реки текат;
ако с вода се утолява всяка жажда;
ако до гроба свършва всеки път,
кажи ми ти - защо човек се ражда?


***
Целият този безкраен ден
е бил за това създаден.
За да стигнеш вечерта до мен
като милост и като награда.
За това слънцето тръгва в зори
моето чакане да измери.
Целият ми живот дори
за това е бил!
Да те намеря!


Виж целия пост
# 189
strelche® -НА НЕЯ!!
Просълзи ме...иначе тук има невероятни произведения!
Виж целия пост
# 190
When a Man Loves a Woman

Обичаш ме.
Скъсяваш разстояния.
Със поглед.
С мисъл.
Даже с питие.
Обсебвам плътно твоето съзнание.
Разяждам те.
Като арсеник с мед.
Боли ли ?
Или е приятно
кръвта ти като младо вино да кипи?
Сънуваш тайно моите обятия.
Насън ме имаш.
Любими, може би...
Желанието,
като ласо свива
коравите ти гръд и дробове.
Дали ти става леко,
че умираш
с такава смърт, в която имаш мен?


Ем
Виж целия пост
# 191
Все такава любов ли…

Все такава любов ли ще ме връхлита -
сто библейски потопа се изляха върху ми,
небесата сто пъти на прах се разбиха,
и не стигаше въздух...
            и се давех сред думите...
Но защо, Боже мой, всеки път оцелявах
и все имаше бряг, а на него - самотник;
сто спасени живота - и пак отначало -
сто отплували лодки. Целувки за сбогом.
Сто потопа над мен -
            сто спасени удавници.
(Късно нощем как страшно
            болят стоте рани.)
Ах, къде ли е Ной, синеокият странник -
да ме вземе на кораба си
            и да остана.
Виж целия пост
# 192
ester, страхотно е и ми е познато - Станка Пенчева, или бъркам?

Инверсии

Болят ме думите.
Говоря със себе си
и мълча.
***
Реката се отразява в брега.
Тишината е музика, в която рибите
плуват.
***
Листата са риби, носени от вятъра.
Есента е забравила да бъде себе си.
***
Рибите сънуват небе.
Нестинари играят своя танц
над водата.
***
Изгубих те в окото на лятото.
От теб останаха хербарии.
***
Опитах се да хвана пеперуда.
В ръцете ми остана само прах.
***
Щастието е като глухарче -
като го докоснеш се разпада.
***
Давя се в музика.

Явор Йорданов, Капитал Light
Виж целия пост
# 193
Verdad, стихът беше един от хилядите сигурно, които имам в колекцията си...но беше без автор, сама не се бях усетила да проверя в интернет, но благодарение на теб го намерих, но не е Станка Пенчева явно, а Таня Пенчева (дали имат нещо помежду си не знам)...Ето и повече от същата: http://www.slovo.bg/old/pencheva/index.htm   bouquet

Виж целия пост
# 194
Ето още едно от мен... за пръв път ми се случва да пиша така - бели стихове...без рима... , но с много любов за една приятелка Grinning

Странни сме хората! Странни!
Отваряме чадър, за да се пазим
от сълзите на небето,
а нощем изгаряме от желание
някой нашите собствени сълзи
да изтрие от сърцето.

Странни сме хората! Странни!
Вместо с щастлива усмивка
да духнем пламъка на годините
с увереността, че мъдреем,
ние празнуваме шеметно
да не личи, че всъщност стареем!

И отпивайки вино в кристали
лъжем сърцата и умовете си,
че отдавна не вярваме в идеали -
отваряме чадър за чуждите чувства,
слагаме черни очила против слънце...
                                                    и усмивки
и грим, за да заличим следите от сълзите си!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия