НОВО: Дигитални асистентиВиж

Обичате ли стихове? - 2

  • 74 056
  • 749
# 195 18 септ. 2006, 09:17 ч.
Assinka, браво, много ми хареса! Hug

Ето още нещо от мен:


ДАМАТА, КОЯТО....

Случайността е истинска
                                        Богиня!
Облечена в ламе и с перлен грим,
тя често се примъква
                              (в ръката с чаша вино)
до мен, погалвайки ме с дъх
                              неповторим.
След срещата ни всичко
                                        се променя!
Или съм по-щастлива и добра,
или спокойните ми дни със ужас
                                        се заменят,
но винаги различна съм. И пак Случайността
е Дамата, която първа
                               си отива,
оставяйки ме Мъртва или Жива.
Виж целия пост
# 196 18 септ. 2006, 15:31 ч.
Обичам.
Виж целия пост
# 197 19 септ. 2006, 12:01 ч.
Моя любов


Заради очите ти си струва

да отмина всяка лоша дума

с мълчание, моя любов.

Заради косите ти си струва

да заспивам сам и да сънувам

узряла ръж, моя любов.

С теб до днес преживях

и вина, и дни на радостта,

но чак сега казвам аз:

 
Заради ръцете ти си струва

да прегърна обич и да чувам

вика ти в мен, моя любов.

Заради един човек си струва

и едно море да се преплува

в безлунна нощ, моя любов.

с теб до днес надживях

и вина и съдба,

но чак сега казвам аз:

 
Заради един живот си струва

да живееш, без да се преструваш,

че не си сгрешил, моя любов.

Заради една сълза си струва

да простя и пак да те целувам

до сетен дъх, моя любов.

Виж целия пост
# 198 19 септ. 2006, 13:30 ч.
Пеперуна,

Благодаря ти, че ми припомни едно от любимите ми стихотворения (и песни) на Михаил Белчев.  bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 199 21 септ. 2006, 14:59 ч.
"ГРЕБЕН

Старостта ме натъжава.
Колко са
стъпките ти
от леглото до вратата,
маминке?

Ти, която
си била красавица,
днес не можеш
да намериш
гребена си.

Без да си отчаяна,
си казваш:
“Чакам тази смърт
да ме разреше.”"
 

От тук.
Виж целия пост
# 200 21 септ. 2006, 19:03 ч.
И утре е ден


Пак говорим с теб по телефона.

Тази нощ за мен той е икона.

Този път ще чуеш истини,

скрити в първата ми изповед.

 

Още ли обичаш бяла роза?

Можеш ли в снега да тичаш боса?

Още ли сънуваш мен и теб във някой град

с гълъби и със зелен площад?

 

Но сънен глас отегчен

идва чужд и далечен.

И уморен казвам : "Лека нощ!"

И утре е ден.

 

Още ли обичаш бяла роза?

Можеш ли в снега да тичаш боса?

Още ли сънуваш мен и теб във някой град

с гълъби и със зелен площад?

 

Но глух сигнал отдалеч

идва чужд и безплътен.

И уморен казвам: "Лека нощ!"

И утре е ден.

                                  Михаил Белчев
Виж целия пост
# 201 21 септ. 2006, 22:28 ч.
  Сега оставени сами във времето
залутани в собствените си грешки
откриваме, че е тежко бремето
на тези грехове човешки,
сега осъзнали вината си
събираме парчетата нещастие
в опита си да залепим раната си
и да си сглобим малко щастие,
и въпреки, че осъзнаваме абсурда
който се опитваме да създадем
продължаваме с детинска възбуда
невъзможности да градим.
Виж целия пост
# 202 22 септ. 2006, 00:04 ч.
Едно от любимите ми неща на Пенчо Славейков, което знам от години наизуст  Heart Eyes

Неразделни

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.

Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -

с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.

Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!

И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.

Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:
 
"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.

Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."
 
Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...

Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата

тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -

право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.

През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах
 
остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...

Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!

Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -

а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -

той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."

Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.
Виж целия пост
# 203 25 септ. 2006, 00:55 ч.
Доста често във форума съм споменавала за обичта между майка ми и татко ми. Heart Eyes Няма такава обич, честно...Татко ми специално е силно поетична душа, многоцветна.Майка ми също, но в по-различна степен.Тя по-често е джаста-праста и то до безобразие.Май и двете неща съм наследила. Sunglasses Искам да ви предложа две от стихотворенията, които той й е посветил.Тях най-много ги харесвам. Hug

Пътуване към Рая

Когато тръгна от Земята за към Рая
и се преселя завинаги в безкрая
пусни ми, мила... музика от Босна.
Ти знаеш - за мен е тя най-сносна.

Недей да плачеш.Няма смисъл.
Спомни си всяка моя мисъл.
И ако в мислите ти бъда жив,
дори и в Ада аз ще съм щастлив.

Децата ще ме жалят вечно.
И ти ще жалиш ме сърдечно.
След време болката минава.
Сал споменът добър остава.

Бъди ти горда и спокойна -
живял съм честно и достойно.
Борба голяма - но съм бил Човек
през този гаден, нечовешки век.


Новогодишен подарък

Нека да не мислим, че животът ни отминал е.
Да не мислим, да не хленчим и за нашто минало.
Да гледаме напред във наште бъднини
и да не говорим за лоши старини.

Децата ни, любима обичат ни безкрайно.
Голямата любов не бива да е тайна.
Аз пък те обичам тридесет и шест години.
С голямата любов към теб живота ми отмина.

Сега на този ден, на Новата година
подаръка за теб в сърцето си го имам -
Любов, Любов, Любов ! Целувам ти ръце !
Прости за всичко мила, прости ми от сърце.
Виж целия пост
# 204 26 септ. 2006, 16:36 ч.
Никога не съм била красива.
Косата ми - обикновено тъмна е.
Очите, казват били пъстри,
учтивото название за скучни.
Кожата - нищо особено.
И тялото ми не е никак кръшно,
като на весела девойка.

Душата ми е мъничко досадна,
замислена и интровертна,
характерът - безкрайно изненадващ,
сърцето - все в очакване.

Във тази купчина, несъразмерна,
си се влюбил.
Не знам защо, не смея и да питам.
Може би, видял си ме различна,
искряща, непокорна.
Косата необикновено тъмна,
очите изключително горящи.
Била е кожата ми - порецеланова.

Такава съм, когато ме обичаш.
Във твоите очи съзирам като в огледало,
едно момиче, красиво като лято.

Дано не се превръна никога
от нежен лебед
в грозно пате.



p.s. Шани, много е хубаво стихотворението, което си написала по-горе.. и много тъжно.
Виж целия пост
# 205 26 септ. 2006, 20:45 ч.
СИНЬО

    Аз не знам каква божия милост
    тази вечер преплете пътеките ни.
    Но е топло в очите ти - синьо,
    а навън оголяха дърветата
    и треперят студените клони
    като пръсти, забравили ласките,
    и ухае на есен.
    Октомври -
    а е топло в очите ти -
    страстно.
    Юли радостно плиска в очите ти.
    И ме търси дланта на морето.
    Ти си целият лято и приказка,
    аз от теб - цяла пясъчна - светя.
    И не знам каква божия милост
    през октомври преплете пътеките ни,
    но е топло в очите ми - синьо.
    И навън с гръм разцъфват дърветата.

Таня Пенчева
Виж целия пост
# 206 26 септ. 2006, 20:51 ч.
Фам, стихотворението е прекрасно, благодаря ти, че го пусна тук...
Виж целия пост
# 207 26 септ. 2006, 22:25 ч.
Цитат на: Шехина в вт, 26 сеп 2006, 20:51
Фам, стихотворението е прекрасно, благодаря ти, че го пусна тук...

То е благодарение на Естер   bouquet
Радвам се, че ти харесва. Hug
Виж целия пост
# 208 26 септ. 2006, 23:14 ч.
Ммм, специалните ми благодарности на Естер тогава, че отвори очите ни за Таня Пенчева...
Ето още едно на тази авторка, много ми е актуално в момента, не знам за щастие или за жалост...

Сама... сама...
Задъханият влак
повтаря злобното си предсказание.
От днес нататък - все сама, сама,
останала без нощи и без памет.
Сама... сама... сама до онзи ден,
във който ще застанеш пред
вратата,
от хиляди любови уморен.

И ще попиташ:
                "Още ли ме чакаш?"
 
                  Таня Станчева
Виж целия пост
# 209 27 септ. 2006, 00:37 ч.
Цитат на: Umbra в вт, 26 сеп 2006, 16:36
Никога не съм била красива.
Косата ми - обикновено тъмна е.
Очите, казват били пъстри,
учтивото название за скучни.
Кожата - нищо особено.
И тялото ми не е никак кръшно,
като на весела девойка.

Душата ми е мъничко досадна,
замислена и интровертна,
характерът - безкрайно изненадващ,
сърцето - все в очакване.

Във тази купчина, несъразмерна,
си се влюбил.
Не знам защо, не смея и да питам.
Може би, видял си ме различна,
искряща, непокорна.
Косата необикновено тъмна,
очите изключително горящи.
Била е кожата ми - порецеланова.

Такава съм, когато ме обичаш.
Във твоите очи съзирам като в огледало,
едно момиче, красиво като лято.

Дано не се превръна никога
от нежен лебед
в грозно пате.



p.s. Шани, много е хубаво стихотворението, което си написала по-горе.. и много тъжно.
smile3501 smile3501 smile3501
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало