Обичате ли стихове? - 2

  • 74 056
  • 749
# 210
Момичета, много се радвам, че открихме такива прекрасни стихове в лицето на Таня Пенчева  Heart Eyes

Фам, Умбра, Шехина, страхотни неща поствате! Благодаря!  Hug   bouquet

Нямам и минута свободно време напоследък, но за стиховете намирам, ето нещо и от мен Wink

Студено състояние
                              Женя Димова

Знам си точно способностите.
Мога толкова много неща...
Способна съм да преповтарям живота си
от раждането до датата -
и грешките, и хубавините, усложнени житейски.
Способна съм да гледам с мое око на важните подробности -
и с ириса, и с ретината, и с третото.
Мога да се завра в някой ъгъл, по площади да пея,
да рецитирам чужди стихове, мои да пиша умея.
Способна съм да раздавам на способните да вземат.
Да паля през час цигара, да гледам в очи и под барета.
Способна съм в създаването на спомени,
мигове и подаръци,
в създаването на енергии и в прекъсването им - отдалечаване.
И други способности съм развила - да си изгубя ума по някого,
да си раздавам ризите, да гледам спокойно как кипва млякото,
как ми кипва отвътре и да си кимам разбиращо,
да разбирам съдниците, да разбирам и кравите,
криво да ставам сутрин, денем да се държа изправена,
да не падам ниско, когато пия, да си пия сълзите с Наздраве.
Способна съм да мразя, обичайки,
в когото обичам - каквото си има за мразене.
Под дъжда боса да тичам, в сняг да вървя бавно.
Умея да позволя на едно кокиче
пролетта ми да изпревари.
Позволявам да ме обичат, а да дълбаят рани.
Способна съм да мълча с някого, който говори с душата ми.
И да любя пламенно, и само да играя.
Придобила съм толкова способности
от живота и от гена си.
Дано, като дойде часът, да мога да убедя Бог
защо толкова ми се иска
да поостана.
Виж целия пост
# 211
Благодаря ви, момичета, за хубавите думи!   bouquet
Ето още нещо от мен.

Трудно е.
Да се пишат стихове.
Думите ги има.
В купчини събрани,
в речници.
Лошото е, някой не подбира,
в делника изрича все безсмислици.

Мога за луната да напиша,
да изпея песен за звездите,
ветровете да събудя,
да разпаля ти мечтите.

Мога, да напиша, че обичам.
Със лилаво и червено
да обагря чувства нежни
на възхвала.

Мога, но желая
нови думи да открия.
Нивга не изричани от други,
за любов запазени,
за тебе.

Ала толкоз много мръстоия
пазят страниците на живота,
че отказвам да говоря, мили,
а да милвам само мога.
Виж целия пост
# 212
СТРАХ

Една луна със своя лъч ме води,
в нощта, по скалния осеян с тръни път,
а болката изгубена в страха ми,
аз чувствам търся теб във този мрак.

Не искам пак в съня си да се будя,
уплашена от тази самота,
която толкова обичам, а ти отне сега.
Не искам да се лутам в тишината,
а да усетя нежна длан,
която гали ме във мрака
и топли устни нежно ми шептят.

Обичай ме, дори да е маниакално,
зови ме даже в миг на самота,
душата ти се слива в моята,
и аз усещам теб във мен сега.

Не ме проклинай да забравя,
страста която стопли моето сърце,
магията с която ме омая,
плени и носи ме на своите криле.

Отидеш ли си... вечно ще те мразя,
защото ще жадувам и обичам само теб,
луната ще е черна от тъгата,
която ще обсеби моето сърце.

Цветята вече ще ухаят на пролетна тъга,
дъжда ще е сълзите мои проляти в нощта,
а вятъра ще бъде твоя допир
измамно губещ се във морските вълни,
душата ми самотна ще се скита,
обречена покой да търси в сивите мъгли.

 


ОБИЧ
Последна битка
аз със себе си ще водя,
но сили нямам
изтощена съм сега.
Обичам те
и за това се мразя.
Отдадох ти се
с цялата душа.

Зовях те
във съня си те допуснах.
Пробуждах се
със затаен от страсти дъх.
Харесвах те,
когато бях ти безразлична.
Обичам те -
аз нежно ти шептях.

Сега отивам си,
макар да страдам.
Разкъсвана от вътре
мен всичко ме боли.
Прости ми!
По-добре сега аз болка да си причинявам
Обичам те, сега ме изпрати.
Виж целия пост
# 213
Умора безумна в главата напира
дали наистина аз не разбирам.
Животът смисъл има да зная -
спи всяка вечер до мен в моята стая.

И искам да дам всичко от мен непокорно -
любови, и мъки, и радост безбройни
на малкото същество в леглото до мен -
да бъде свободно и никога в плен.

Всеки негов дъх е мой дъх спокоен
а лъчите в очите му са дар Господен.
Усмивката му в лицето ми да заблести
Това е истинска истина - няма лъжи.

И когато аз видя щастието на моят малък човек
Всеки ден се превръща в приказна радостна вест.
Защото по-хубави думи от тези думи не зная
когато ми каже той мило "моята мама".
Виж целия пост
# 214

     СЪМ II
  Валентина Иванова Цветкова- Евтимова 
   
 
Съм, дървото,
което си събира корените
за да се премести
с малко пръст между пръстите
и под ноктите с кал в цвят бордо.

Съм, клатещият символ на вселената-
разюздан, непривикнал
към ценностната й система,
който клати меридианите
и измества Африка все по на долу.

Съм, оня стиснат хилядолетен старец
недопускащ чайките по клоните си-
тъй меки клони-неприлични на скали,
върху които гълъбиците пропускат любовите си,
заради тези слепи от любов очи.

Съм, шкурката, която те тормози-
кората ми мъчително притиска
до болка нежното ти тяло,
което всъщност е лъжа,
защото ти си червея,
а аз дърво по дяволите.

Или може би дървото ти си,
тогава аз съм...

Съм приказката,която никога не свършва
додето ме раздрусат здраво.
Понякога така бере се плод.
Пладнешки обир? Всъщност е начало
на едно преместване...

на Истина, която идва
да каже ясно:

КЛАТЕЩИ ДЪРВЕТА СИ ОТИВАТ.
РЕКА ТЕЧЕ, ЗА ДА ОСТАНЕ.
 
Виж целия пост
# 215
Любене е от Любов

Искам да те любя!
Грозно ли звучи?
Може би е грубо
в твоите очи?

Ала нека знаеш,
да не го тая,
пък дори да кажеш
"мъжка суета".

Искам да усетя
твоя дъх от близо,
като някакъв случаен
полъх лек на бриза.

Тялото ти живо
с любов да обуздая,
гърдите да целувам
с косата да играя,

да докосвам с пръсти
нежната ти кожа
и на място свидно
глава си да положа.

Да проникна бавно
чакан и желан
в твоята утроба,
сладкия капан.

Да усетиш колко
дълго съм бленувал
ласките в самотни
нощи съм сънувал.

Да се слеем в цяло,
две тела в едно
електрично тяло,
огнено кълбо.

Любя от "Любов" е.
На любов ухаеш.
Искам да те любя!
Искам да го знаеш!

Heart Eyes
Виж целия пост
# 216

С най-тежката борба...
             Надежда Захариева

С най-тежката борба животът ме нагърби -
борбата със човешкото неверие.
Гърмежи няма там. Не се проливат кърви.
Но има победители и жертви.

Съвсем сама с цял свят премерила бих сили.
И той в нозете ми би пропълзял, но
да знаех, че със мен си ти единствен, мили.
Звучи сантиментално, но е вярно.

Обратното, уви, разбира се без думи.
Но искам да го чуеш и от мене.
Цял свят да е със мен,
единствен ти - срещу ми,
в нозете му ще бъда повалена.
Виж целия пост
# 217
Веднъж живей!
Истински Живей!
Безкрай, докрай, завинаги, за всичко!
Помни, животът не е чародей,
не е салон с брилянти и свещички!
И някога, когато останеш сама,
когато си без никого до тебе,
безсилно не навеждай ти глава
и не проклинай своя труден жребий!
Нали животът не е чародей
и трябва да се бориш сама за всичко,
затова Наистина Живей,
свободна като птица...без кавички!


Ще минат години...
Бързо и неусетно ще затихне младежката буря.
Като сън ще премине младостта!
Ще дойдат години,
с една безкрайна върволица от житейски грижи.
Всичко ще си отиде! Само спомените ще останат,
спомените за тъй хубавото минало!
С болезнен трепет две набръчкани ръце ще отворят този дневник,
един мокър, полуотнесен поглед ще се впие в страниците му,
мисълта ще се понесе някъде далече, далече...
Волната младост ще възкръсне!
Ще се появи усмихнатата, палава девойка,
училищната скамейка, учителите...
Една приведена и с побеляла коса жена
ще се унесе в безутешен плач...
Тогава само този дневник,
с листа на пожълтели есенни цветове
ще ти напомни за миналото, за безгрижието.
И когато разгърнеш страниците му,
мислено ще се върнеш при този тъй хубав живот,
при който е съдено ние никога да не се върнем...
Живот, останал назад във времето, във вечността...
Виж целия пост
# 218
Тази вечер май не ми се ляга,
пък някак рано е да се спи.
Тази вечер, както ми приляга,
ще напиша за своите мечти.
Аз спомням си онзи ден, когато
запознахме се тъй случайно
тогава ти бе непознат за мен
и всичко ми се струваше омайно
и станахме приятели добри.
И винаги зареше в мен усмивка
и вярвах...Не, той няма да ми изневери!
Да сбъркаш е съвсем човешко
човек понякога греши,
но често пъти малка грешка -
голямо щастие руши!
Аз не знам дали това е грешка,
която ти направи с мен
не бих простила дори и днес
макар, че много те обичам!
Дете съм и дете ще си остана
със своите детски, глупави мечти,
но моето щастие голямо
единствен ти го разруши.
Трудно е друг да обичам
ще си спомням винаги за теб,
но ти защо от гордост мъжка забрави,
че бил обичан си и обичал си човек?!
Сърцето ми го топлят образи железни
и мъката руши го в този час
и моята усмивка чезне от лицето ми...
ах, колко хубаво е ти да си до мен сега!
И аз се взирам в хората за да те видя
вслушвам се в хилядите гласове.
Напразно. Моята любов далече отлетя,
а с нея заедно и радостта.
Аз няма никога да  забравя
нашата прекрасна дружба,
не мога да ти кажа вече дума,
защото зная - аз чужда съм сега.
Да, виждам, друга ти обичаш,
но мили, аз те моля от сърце -
недей разплаква нейните очи
и като мен не я лъжи,
защото трудно се залюбва
и при това любим човек
и колко трудно се забравя
дори да мине век.
Не ти завиждам и не те ревнувам.
Бъди щастлив навеки с нея!
Едничко аз ти пожелавам
дано жестоката съдба
и на теб даде да имаш дъщеря,
и с нея да се случи същото,
което ти направи с мен сега.
Да гледаш ти детето си
и да си спомняш младостта
сълзи да пълнят твоите очи
до късно, много късно
чак до старини.
Виж целия пост
# 219
                                             Съдбата на войника

Аз пиша ти последното писмо и мъката сърцето ми разбива
и нека ми напомня то, че нашата любов загива.
Повярвай ми, жестоко ме излъга! Обичах те, но ти не ме разбра!
Дори със жест отхвърли любовта ми и сега боли, наистина боли.
И мъката напира в сърцето ми, и любовта напира в мен,
и колко мъка пада от небето, така унесен беше този ден.
Когато казах ти последно Сбогом и двамата наведохме очи,
лицето ми гореше в огън - не говори, за малко замълчи!
От двама ти избра да си сама и в онзи сиромашен, злобен миг
повдигна властно своята ръка, защото съм войник.
Нима със него ти си щастлива, макар че има той кола и външен вид,
усмивка мила, но какво спечели ти от този факт?!
Спомни си доброто старо време, спомни си, помисли добре,
каквото иска той от теб ще си го вземе, а после ще се отърве.
Ще бъдеш пак нещастна и студена, но той ще те държи в ръка
а ти ще го следиш унизена, с разбито и изстинало сърце.
И времето ще бъде тъмно, ще си поплакваш може би,
спомняйки си доброто старо време -  обляна във сълзи.
Спомни си, че невинен бях аз - разкаял се жестоко съжалявам
и заради този късен час дори забравен аз сега оставам.
Е, тъжен е войнишкият живот, изпълнен с мъки и лишения
и вместо радост и любов -  получих аз презрение.
Ти нивга няма да ме забравиш,
че аз ти вярвах - вярвам ти и сега,
живея с онзи див копнеж, с душа изпита от тъга.
След караула сядам изморен, по навик правя както винаги
цигара паля, а погледът е нейде взрян, връща старо минало.
Умората очите ми затваря и чувствам страшен вик
и пак зловещо се повтаря..."Оставих те, защото си войник!".
Но все пак аз ще се завърна, суров, стабилен някой ден
и всичко, всичко ще си върна, за туй, че бях жестоко унизен!
Сълзи в очите ми напират, но аз си изпълнявам своя дълг велик,
преглъщам всичко, мъката напира, за туй, че съм войник.
Защото винаги съм те обичал и чакам твоята ръка,
ръката на едно момиче - за мен единствена била.
И всичко с мъка ще преглътна, макар че ми тежи сега
пак спомних си макар и тъжно за твоята снага.
Намерих сили -  всичко ти разказах, ти съжаляваш може би
от любовта ми се отказа, побърза и сгреши.
Но никога не ще простя, как в онзи страшен миг,
повдигна гордо ти глава и каза...не, защото си войник!
Виж целия пост
# 220

    ФЕВРУАРИ


В най-студената нощ ще набъбне
            сърцето ми.
Вън от болка ще вият пропукани камъни,
черни пръсти без кръв
         ще люлеят дърветата
и ще мислят за своите пролетни рани -
как със гръм ще се пукнат
         кафявите пъпки,
как зелени слънца ще затоплят гнездата,
как реките, от пролетна жажда
            размътени,
ще се слеят, избягали от коритата...
Ще сънуват дърветата своята пролет -
в най-студената нощ -
         сън почти невъзможен,
ще се мъчат да сгреят ръцете си голи
и ще стигнат до моя разцъфнал прозорец.
Ще се вдигнат на пръсти,
         от радост изтръпнали,
и за пръв път наяве ще видят съня си -
вътре тихо ще свети
      най-живото слънце -
в най-студената нощ
          ще родя дъщеря си.


Таня Пенчева
Виж целия пост
# 221
Душата ти крещи за помощ.
Не я ли чуваш?Оглуша ли?
Устата ти мълчи греховно.
Кого наказваш?Полудя ли?

Очите гледат ме любовно.
Не ги ли чувстваш?Ослепя ли?
Устата пак мълчи греховно.
Те мене гледат!Не разбра ли?

Ръцете ти летят към мене.
Не ги завързвай!Оглупя ли?
Страха обичам даже в тебе!
Разбра ли ме?Едва ли.

                       Мадлен
                                    Алгафари

Махни се!Изчезни!Иди си!
Проклето дяволче,нахално!
Не искам вече да завися!
Убивам те!Не ми е жално!

Не,няма вече да те слушам!
Крадец!Вампир!Пиявица!
От тебе ми дойде до гуша!
За твоята смърт-наздравица!

Открадна всичките ми чувства!
Изпи ми мислите и силите!
Но….щом не искаш да ме пуснеш,
проклинам те да ме обичаш винаги!
Виж целия пост
# 222
Здравейте!!!Аз съм stefiji!Луда съм по-стихове!!!  bouquet
Виж целия пост
# 223
Едно от любимите ми неща на Пенчо Славейков, което знам от години наизуст  Heart Eyes

Неразделни

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.

Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -
......................

Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.


Майка ми ми пееше песен ..... в детството ми...... това помнех.... Явно е било от тук.
Мили спомени.........
благодаря   bouquet
Виж целия пост
# 224
ЛУДОСТ

Викнах те, майсторе, къща насред село да ми вдигнеш –
като я зърнат селяците, чак до зори да не мигнат,
както са пусти душите им, тъй да са чашите пълни,
да ме заплюят мъжете, а пък жените – прокълнат…
Искам прозорците, майсторе, да ги направиш широки,
минеш ли, да те погледам. Нали съм зеленоока.
Да ме обикнеш майсторе, ще ти направя магия.
Като вълчица жена ти насред мегдана да вие,
и да се кръстят старците, и да ме плашат със Бога –
мога без Бога, майсторе, само без тебе не мога –
че ми е пусто в къщата, а пък в градината – суша.
…Като те виках, майсторе – луд ли бе, та ме послуша?

Венета Вълева
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия