НОВО: Дигитални асистентиВиж

Обичате ли стихове? - 2

  • 74 056
  • 749
# 225 2 окт. 2006, 16:47 ч.
ТЯ

    Тя е нервна. За нещо му кресва. След миг му прощава.
    В магазина го праща. Поръчва: да вземеш детето.
    Тя негласно, но твърдо, во веки веков притежава
    светлината на моите дни, радостта на сърцето ми.

    Тя самата! Законната. Утре на път ще го прати.
    Мъжки ризи пере, а нехае за мъжките мисли.
    Стига, драконе в рокля, лежа върху златните накити -
    Ако честно си кажеш, ти даже не помниш какви са!

    Само ден - да поскитам до него по пустите плажове!
    само кратко писмо, а на плика му моето име,
    само миг - да целуна, да видя, да чуя, да кажа,
    Само кръг върху дансинга, само веднъж - отстъпи ми...

    Тя се смее. Поглежда го. После за миг го оставя -
    само миг! Ще се върне веднага щом сложи кафето,
    ще се върне - тя тихо, во веки веков притежава
    светлината на моя живот, любовта на сърцето ми.

Пак от горната авторка, която ме...изпълва с неимоверна радост с таланта си.
Виж целия пост
# 226 2 окт. 2006, 16:51 ч.
       ПЕСЕН,ЗА КРЪГА  Н.Йорданов

Веднъж на някаква си гара
В ден най-обикновен
Един кафяв спокоен поглед
Открил един зелен.

Зеленият бил малко тъжен,кафявият-засмян.
И бързо,някак ненадейно
Кръгът бил завъртян.

Кръгът-един особен спектър
Под слънчевия диск,
Понесъл в своето движение
И веселост и риск.

Но много бързо цветовете
Сменили своя вид:
Зеленият станал усмихнат,
Кафявия-сърдит.

Зеленият-отново тъжен,
Кафявият-засмян..
А времето хвърчало бързо,като аероплан.

И ето,че ще писне рязко
един внезапен влак.
Кръгът ще спре и ще застине,
Не ще потегли пак.

И ще останат неподвижни
Сред цветния безброй
Зеленият-мъничко тъжен,кафявият-и той.
          Недялко Йорданов
Виж целия пост
# 227 2 окт. 2006, 16:52 ч.
         ‘ ИНТИМНО’Дамян Дамянов

1 Не ме допускай толкоз близо ти
  До себе си,щом искаш да съм влюбен.
Ех,вярно е,далечното гнети,
Но затова пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой,далеч ме дръж-
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива изведнъж,
Разбулиш ли я,видиш ли я гола.
Дори една ‘Мадона’ от Рембранд,
Погледната от близичко,е грозна.
И целият и гений и талант
Е в нейната далечна грациозност.
Дори земята,таз околовръст,
Която от далеч е рай вълшебен,
Отблизо ти се вижда буца пръст-
Пръст,във която ний ще легнем с тебе…
Красавице с тъй прелестни черти,
Щом искаш да не зърна всичко дребно,
Несъвършено в твойте красоти,
Не ме допускай близичко до тебе!
Но може би си права!Ах,нима
Не е в туй смисълът неразбираем-
Очи в очи да видим къс тъма,
Картина,образ,вечност и земя,
С която да се примирим накрая.

Виж целия пост
# 228 2 окт. 2006, 18:55 ч.
Вълче време

Георги Кушвалиев

И като вълк пред мириса на хора
Ще бъда предпазлив, ще се напрягам.
Езика си ще сдъвча от умора
И все едно – ще избягам.
Не можеш да ме стигнеш даже с мисъл,
Познавам и отрова и капани.
Ще виждаш, с нокти по снега съм писъл,
Но няма да ме хванеш.
Ще се скрия в сърцето си както знам,
С орисия пак да остана, пак да се скитам сам.
Ще зария спомена във ямата
И ще свикна с мисълта, че те няма.
По вълче време сам ще те открия
До тебе като сянка пак ще тичам
И впил в луната зъби ще завия
От яростта, че още те обичам.


Това ми е едно от любимите стихотворения.
Виж целия пост
# 229 2 окт. 2006, 21:39 ч.
Umbra ,страхотна е Венета, благодаря, че ни я сподели  bouquet
Виж целия пост
# 230 3 окт. 2006, 09:09 ч.
Цитат на: Април в пн, 02 окт 2006, 21:39
Umbra ,страхотна е Венета, благодаря, че ни я сподели  bouquet

Дааа,
искаме още, ако може   Grinning


  bouquet а това е за всички, които споделят любимите си стихове тук, приятна темичка е станала  Simple Smile
Виж целия пост
# 231 3 окт. 2006, 12:25 ч.
Радвам се, че ви харесва Венета, ето още едно нейно, прекрасно стихотворение:

   В класа беше свитичък малко, безлик.
   Ни глупав, ни умен - в средата .
   И ето, че срещам го вчера - войник
   (ех, бързо порастват децата)!

   Дошъл с камиона, ми казва смутен,
   по работа нещо да пита,
   добре бил щастлив бил, че само след ден
   се жени. Е, казвам, честито!

   А той ми разказва пътувал веднъж
   към някякво село наблизо.
   На пътя - момиче, в мъгла и във дъжд!
   Той спрял и извикал й: "Влизай!"

   Тя влязла. Погледнал я: чака дете.
   И жал го обзела голяма.
   "Къде да те водя - я питал, - къде?
   Мъж имаш ли?" Казала: "Нямам!"

   Бумтял камионът из селската кал,
   момичето гледал войникът
   и мислел си: "Хубав пердах бих изял,
   ако срещна го нейде мръсника!"

   А после решил: "Късметлия съм днес!"
   завил към дома си в мъглата
   и викнал през портата: "Мамо, излез,
   че булка ти водя в колата!...

   Войниче - през сълзи едвам промълвих, -
   честита ти радост, войниче!...
   Пожелах му отплата за подвига тих -
   Тя истински да го обича.
Виж целия пост
# 232 3 окт. 2006, 13:02 ч.
Какво е обяснение в любов

Знам какво е да обичаш,
но обяснение в любов....
Това не е ли плах да сричаш,
червен от свян потънал в пот?

А може би това е нещо,
което даваш от сърце,
или пак някак си горещо
да цункаш нежното лице...

Може би това е роза,
или е падаща звезда
може романтична проза
или пък блян, мечта, сълза...

Може би ефирен вихър,
който гали твоя слух,
може би пък - страстен тигър
с лапи меки като пух.

Може би е сладка песен
или момент огрян от свещ,
или пък в ден един чудесен –
до теб изпратен в плик копнеж.

Може би това е лодка
сред лилии и тишина,
може и да е разходка
под бяла лунна светлина...

Може би е откровение –
Разкрива се една душа,
Която търси избавление
От студ, тъма и самота...

Може би това е вопъл,
Една протегната ръка,
търсеща подслона топъл,
без глас крещяща “У дома!”...

Знам какво е да обичаш,
но обяснение в любов...
Както щеш да го наричаш,
за мен това е нов живот!
Виж целия пост
# 233 3 окт. 2006, 13:03 ч.
Страхът

автор: Светла Стайкова

Той идва със самите нас.
И ни събужда посред... ден.
Разрошва сресаните ни пера,
с които уж си сплитахме криле.
И трупа камък върху камък
от трудно разрушените стени,
разбрал: от срутени прегради,
незнайно как, но... ни боли.
Навярно сме привиквали с години
(нали присъщо ни е постоянството...).
Уютно пушещи комини
по-непознати са от... странството.
А той умение си има -
да цели точно във най-слабото.
За края садистично шепне ни
преди да сме достигнали началото.
Но... с постоянство да отваряме вратите
със ключа - песен, ласка, цвете.
Докато поотвикнем от стените
и хвърлим новата монета.
Виж целия пост
# 234 3 окт. 2006, 13:07 ч.
ЛУННО ЦВЕТЕ

Във тъмна, дъждовна и ледена нощ,
останал във мокра прегръдка с тъмата,
се виждаш във локва - очернен и лош.
душата ти търси със плач светлината.
Стъпил във локвата нервно, със яд,
поиска гротеската ти да изтриеш.
В треперещи длани събирайки мрак,
поиска до дъно страха да изпиеш.
Горчиво разляха се в теб грехове
и вените, пълни със черна омраза
пулсираха гневно - безброй страхове
обвиха те те в гниеща в мрака проказа,
Отчаян, разкъсвайки черния мрак
потърси със болка вината във тебе-
за грешните мисли, за гневния страх,
за калния образ в дъждовното време...

От песен на капки дъждовни в нощта
събуди се потен, обвит в страховете-
усмихната бляскава пълна луна
погали те нежно със лунното цвете.
Погали лицето, обляно в сълзи,
погали очите, пронизали мрака
със болка и страх от кални следи,
оставени в черната локва в тъмата.
Но лунното цвете изтри и калта,
изтри и образа в мрака оставен.
И в пълната ярка и топла луна
видя своя образ забравен.
А лунното цвете се сгуши във теб,
събуди забравена обич в кръвта ти,
Във нежност превърна черния лед,
сковал във мрака потаен съня ти.
И с лунното цвете посрещна съня -
спокоен и пълен със цветни целувки.
Луната, красива, спокойна в нощта
покри те със своите нежни милувки.

Във тъмна, дъждовна и ледена нощ,
останал във мокра прегръдка със мрака
се виждаш във локва - очернен и лош,
но Лунното цвете прогонва тъгата.
То вечно ще бъде във твойта душа -
ще пази съня ти, ще носи утеха,
родено от твойте сълзи във нощта
остава за тебе светла пътека.

                              Пепа Николова
 
Виж целия пост
# 235 3 окт. 2006, 16:36 ч.
Umbra, и това стихотворение е страхотно - на Венета! Много ми харесва стила й!  Hug
Виж целия пост
# 236 3 окт. 2006, 21:58 ч.
това намерих от Венета http://www.liternet.bg/library/bl/v/vvyleva.htm

има и в Словото, но тук като че ли стиховете са повече

Виж целия пост
# 237 3 окт. 2006, 21:59 ч.
Цитат на: Април в вт, 03 окт 2006, 21:58
това намерих от Венета http://www.liternet.bg/library/bl/v/vvyleva.htm

има и в Словото, но тук като че ли стиховете са повече



Да, тук са всичките й стихове  Hug
Виж целия пост
# 238 4 окт. 2006, 08:43 ч.
От същата авторка страшно много ми хареса това стихотворение,може би защото това е съдбата ми и на хилядите други жени като мен-"офицерска съпруга".

НАШИТЕ МЪЖЕ

Вярно, малко са груби - набиват по плаца пета,
И в лицата им дъха на делника жежката фурна.
Вярно, често на празник не ни подаряват цветя -
нямат време цветя да купуват, че все са дежурни…

Вярно, често се връщат по тъмно, а тръгват в зори,
и преди да ни кажат: "Здравей" - вече спят от умора.
Вярно, с лихви заплащат си "пълната шапка с пари",
дето все услужливо пресмятат им чуждите хора…

Вярно, скитаме с тях: градове и строежи - керван…
А пък времето тича, поглъща ни дните подмоплно -
Ето, вчера му казах "Ще ставаш баща, лейтенант!",
Утре сутрин ще стана и той ще е вече полковник…

Вярно, сранен е тоз занаят: "офицерска жена".
Като никоя друга тя трябва докрай да е вярна:
от погрешна усмивка, от дума погрешна една
ще помръкне светът и войнишка сълза ще я парне.

Вярно, често ме спипва страхът и ме дебне гневът,
Като другите редом с мъжа си да бъда не мога -
ала имам награда: моите чувства не ще се приспят
и ще бдят над живота му, вдигнати вечно в тревога.  bouquet
Виж целия пост
# 239 4 окт. 2006, 08:47 ч.
Момичета, много благодаря за линка! Страхотни сте! Сега ще имам да си чета Венета.  Hug Heart Eyes  bouquet

Ето, че и аз решавам да се престраша да напиша нещо от себе си. Не пиша, просто отвреме навреме, когато в душата си усещам тъга, мъка, скръб, ме навестява музата и драсвам по нещо. Няма нищо общо с вашите страхотни стихове, но това са си моите и за мен значат много, защото съм изляла душевната си мъка.

Сиво - до черно.
Мрак - непрогледен.
Болка - неутешима.
Дъно - без дъно!
Ти и аз, но без теб!
Сивото вече е бяло.
Мракът - пурпурно червен.
Болката - пронизващо сладка.
Дъното далеч от мен!
Ти и аз, но вече двама.
Не в земния, а в другия живот.



Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало