Обичате ли стихове? - 2

Ограбена

Аз викам за помощ - Ела!
Тишината отеква в сърцето.
В очите ми скръб и тъга.
Ограбена птица - Душата!

Защо ли те чакам?!? Не знам!
Защо ли сърцето си дадох?!?!
А ти като скитник в студа,
погледна ме, сграбчи го и се затича.

Аз бягах след тебе в снега.
Следи и в небето оставях.
За огънче молих в студа,
но пепел намирах в сърцето!

Ограбена, пуста, но вярваща
душата ми търси душа.
След студения обръч на Зимата
очаква, очаква Топлина!




Мое е.

Не е любов да сграбчиш живота на другия,
Не е любов от слабостта си да търсиш подслон
Не е любов да оковаваш някого в чувства,
Не е любов ако е “дай ми да ти дам”.
Не е любов, ако не е изкуство.

Любов е споделеното мълчание
на нечий поглед, който тихо вижда в теб.
Любовта е извор във душата ми:
ако за теб извира - пии със пълни шепи-
че светя с нея, ще ми е достатъчно.
Защото Слабите не са способни на любов...
Защото любовта е даване.

Ний може да се срещнем някога
и тихо ще надникна в тебе –
ако поискаш, ако позволиш,
и, ако душите ни се срещнат
ще имаш всичко, от което
би могъл да си щастлив... за миг.

И този миг отново и отново ще се сбъдва,
когато пак до мене приближиш,
когато си свободен да си тръгнеш-
с един миг по-богат и по щастлив.

Любов в която няма болка, обещания,
нито преструвки, нито чувство за вина,
Любов, в която сбъднатия миг е важен
По правилата на магнита - вечната игра.
*******************************************
Не можем да сме заедно? - Добре!
- дори без тебе - твоя ще остана.
В прегръдките на облачно небе,
немилвана, оставам да те чакам.
Със синьото на моите очи
небето ще ти се усмихва
и с ласкавите пръсти на жена,
ще се заплита вятърът в косите ти.
Ще бъдеш сам и няма да си сам,
защото любовта ми ще те следва,
и с всичко до което се допреш,
ще те докосвам със стаена нежност.
***************************************
На Лора

Душата ми е стон.Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устремена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон.Душата ми е зов.
Кажете ми:що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!

Миражите са близо - пътят е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо - пътят е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои,ала не чуе кой зове и стене -
тя - плът и призрак лек!

П.Яворов

Ако умра, разбира се,

            в един далечен ден -

            и всички подли вируси

            ще изпомрат във мен.

 

            И страхове, и зависти

            във мен ще се смирят.

            И лошите ми навици

            най-сетне ще умрат.

 

            Безкрилите съмнения,

            подсъдната ми страст

            ще бъдат вкаменени

            от неочакван мраз.

 

            Мечтата за безсмъртие

            ще легне мъртва в мен...

            Елате да ме зърнете.

            Ще бъда съвършен.

 

 

 Георги Константинов.

kadrokosa,поздравления за стихчетата ти .Музата ти е прекрасна.     

tonnny_bg, много ти благодаря за мнението!      Радвам се, че и на друг освен на мен му харесват. 

УНЕС

Елисавета Багряна

Говори, говори, говори! -
аз притварям очи и те слушам:
- Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша. . .

Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дато свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?

- Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!

*************************
ОТПЛАТА

Елисавета Багряна

Защо си днес ти блед и мълчалив,
защо не се посмееш, пошегуваш?
Какво, ревнуваш ли? Нима боли,
нима, загубвайки ме, ти тъгуваш?

Край огъня се грееше и ти,
но мъките ми бяха ли известни?
За тебе плаках и се причестих,
и пях молитвено смирени песни.

Сега - свободен си. Върни се там
и ако можеш - забрави веднага
и мен, и моя сън - горчив и ням,
на който днес самичка се полагам.

Иди при нея, мене прокълни -
аз даже, както трябва, не обичам:
мен и снегът валящ ме пияни,
и всяка нова песен ме развлича.

ЩАСТИЕ
Толкова дълго те търсихме... И съдбоносно.
Щастие... щастийце... Криеш се, миличко, знам.
Тъкмо те видим... Тъкмо едва те докоснем...
Тъкмо те хванем... и няма те... няма те там...

Шапка невидимка... Как ли изглеждаш тогава?
Всъщност какво си?.. Не подозирам дори...
Дълъг живот?.. И любов?.. И успехи?.. И слава?..
Много приятели?.. Много и много пари?..

Колко години... И всяка с това ни сурвака.
Земни неща... Мили боже, това ли е то?
Ах, покажи се на светло... Съвсем преди мрака.
Щастийце... Миличко... Пак ли се криеш...Защо?

Може би ти си наоколо... Без да го знаем.
Живи сме още... Изнервени... Стари... И зли...
Дай ни се... Все пак... За малко... На края... На заем...
Утре, например... Когато снегът завали...

Ето те... Идваш... Аз чувам гласчето ти звънко...
Хитрият поглед... Малката умна глава...
Двете опашки на ластик...Вратленцето тънко...
Господи, колко сме глупави... Ти си това...

Недялко Йорданов

              *****
Не  идвай с тихото безпътие
до моята врата заключена.
Не искам твоето присъствие ,
а само истина отключена.
Не идвай във ръката със разпятие.
Да мисля за тебе съм отучена .
Не пиша любовни отсъствия
и не търся в теб мечтата....


             *****

Не търси старото лято-
горещо и младо , от злато излято.
Студ ме сковава щом си до мене-
моето тяло трепери когато
ръка  прокарваш  по моите две
нежно -студени ръце.
Не търси нещо дълбоко заспало.
Не търси!
Отдавна е всичко в мен безнадежно умряло....

Естер много добре си спомня ...  Благодаря за обещаното, стихотворението е много съдържателно, макар и кратко 

Незнам дали съм го писала и друг път ,паметта ми изневерява  , но не ми се рови назад във 50 страници ....


" Толкова нежност
и умора на лицето ти има.
Когато спиш чета от
отворена книга.
Какво ли няма там!?
Упоритост -като бездна.
Хъс-като пролетен дъжд.
Врата през, която мога
да влезна.
Слабост на мъж.."

Някой има ли стихотворението
            Кой чука в този късен час?
            Аз чукам - каза Финдли..........
Ако го имате, може ли да ми го изпратите.

Финдли

Кой чука в този късен час
Аз чукам - каза Финдли
Върви си, всички спят у нас
Не всички - каза Финдли

Не зная как си се решил
Реших се - каза Финдли
Ти май си нещо наумил
Май нещо - каза Финдли

При тебе да излезна вън
Ела де - каза Финдли
Нощта ще минеме без сън
Ще минем - каза Финдли

При мен да дойдеш току виж
Да дойда! - каза Финдли.
До утре ти ще престоиш
До утре. - каза Финдли

Ще ти отворя, ала чуй
Отваряй - каза Финдли
Ни дума някому за туй
Ни дума - каза Финдли


Роберт Бърнс

Благодаря ви много!
Моето любимо стихотворение е "Ако можеш" на Киплинг.
Между другото - днес за първи път влизам в т0зи сайт. Все още не съм разгледала всички форуми и не съм си направила профила.