Обичате ли стихове? - 2

  • 74 061
  • 749
# 255

    НАПИСАНО СТИХОТВОРЕНИЕ
     
    Ако нещо все още ме държи за живота,
    то не е той самият - децата ми.
    Аз за тях най-естествено и със зъби, и с нокти
    ще изкопчвам добро от съдбата,
    но това е дългът, атавизмът, нагонът
    и аз вярно му служа, за Бога!
    А сърцето си има и други закони,
    през които да мина - не смогвам.
    То е - да ме погледнеш. То е даже по-малко -
    твоя поглед да знам, че го има.
    Подсъзнателно, както държа химикалката,
    да изписва ръката ми името ти.
    Да си мисля за теб. Да усещам внезапно,
    че ти някъде мислиш за мене
    и неистово, сладостно като свещ да се стапям
    с тия думи, напук: на телата ни тленни.
    Ей това се опитвам да кажа, така че
    да е дяволски точно, защото
    да не ми се събудят децата сирачета,
    ти си, който устискваш живота ми.

Маргарита Петкова

***

КОГАТО СИ ПОМИСЛЯ, ЧЕ И ТИ

Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля...Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми събрано на юмрук
полека се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.

Дамян Дамянов
Виж целия пост
# 256

    НАПИСАНО СТИХОТВОРЕНИЕ
    
   Маргарита Петкова


Kremi,удоволствието с теб винаги е двойно   bouquet
Виж целия пост
# 257
Поздравления за всички дами, които са споделили по нещо!
smile3501 smile3501 smile3501 smile3501 smile3501 smile3501
Ако знаете само за какви трудни изпити трябва да уча, а от три дни чета стихотворенията ви.
Смея се и плача. (И си ги добавям към колекцията.) Страхотни са!!!
Исках и аз да напиша нещо, но вие сте постнали почти всичко, което имам в моите скромни тефтери.
Обожавам "Ако" на Киплинг и имам оригинала и три превода. Следващото в класацията е на Балабанов за жената със белия шал и на Фотев "Колко си хубава, Господи..."
Сега ще ви напиша нещо, което не видях в тези 50 страници. Надявам се да ви хареса.
Авторът ми е от любимците.



Портрет на една дама

Сега ще го кажем с едно малко стихотворение.
Стихотворение, което няма да е добро.
Стихотворение, което може да се отмине със смях и няма да означава нищо.
Гадно стихотворение.
Стихотворение, написано от мъж, който таи ненавист.
Стихотворение, написано от момче, което завижда.
Стихотворение, написано от някой, който идваше на вечеря.
Некрасиво стихотворение.
Стихотворение, което не споменава Ситуелови.
Стихотворение, което никога не е било в Англия.
Малко стихотворение за нанасяне на обида.
Стихотворение, в което няма врани.
Стихотворение, в което никой не умира.
Малко стихотворение, което не казва нищо за любовта.
Стихотворение, написано от човек, който си няма друга работа.
Завистливо стихотворение.
Евтино стихотворение.
Стихотворение, което не си струва труда.
Стихотворение, което защо ли се пишат такива стихотворения.
Стихотворение, което дали е стихотворение.
Стихотворение, което е по-добре да напишем.
Стихотворение, което може да се напише по-добре.
Стихотворение.
Стихотворение, което казва нещо, което всеки знае.
Стихотворение, което казва нещо, за което никой не е мислил.
Едно незначително стихотворение.
Стихотворение или не.

    Гъртруд Стайн не беше дива.
    Гъртруд Стайн бе тъй ленива.

Сега, след като всичко свърши, може би щеше да е съвсем друго, ако беше нещо което ви интересува.

Ърнест Хемингуей
Париж, 1926
Виж целия пост
# 258
Току що  влезнах във вашия форум-ЧУДЕСНИ СТЕ МОМИЧЕТА  bouquet
Виж целия пост
# 259
*******

От студ да се събудиш
невъзможно.
Уморено в съня ми в нощите се губиш,
толкова е сложно.
Когато тишината съмва
целият ми свят крещи тревожно.
Душата ми не спира да ридае
как усмивката ти е възможна.
Чувам всичките ти вопли,
рано сутрин само те ме топлят.
Срам ме е
...обичам да мечтая
истината
само сенките я знаят.
*********
Орисах те...
защо,
не искам да ме питаш.
Плачи...
по бреговете,
дълго ще се скиташ.
Мисли...
как,
устните ми не поиска.
Тъжи...
за тебе,
всичко вече е без смисъл.
Виж целия пост
# 260

полети на пеперудените си криле и смело мечтай!можеш! Peace
Виж целия пост
# 261
Здравейте! Написах нещо...ежедневието понякога ни лишава от най-ценния подарък на живота - емоционалните ни сетива ЗА САМИЯ НЕГО. Дано ги съхраним по-дълго Hug Simple Smile



ОТНОСНО ЦЕНАТА
Улисана в нестихващия ритъм
На делнични забързани слова,
Встрани не гледам и не питам
относно заплатената цена.      
Кафе, прозявка, четка, душ,
Дезодорант, парфюм и гел,
Целувка, махване и ,уж,
каквото трябва всеки си е взел.
Денят „тече” в работен ритъм,
Задачи, дейности и рутина,
И пак пропускаме да питаме
Относно заплатената цена.
Дори когато бързаме към къщи
И сме набрали преднина,
По навик на деня се мръщим,
Пропуснали  платената цена.
Така в нестихващия ритъм
На делничните шеметни слова
Отиваме си без да питаме
Дали си струваше да заплатим това?!
Виж целия пост
# 262
Цитат
ОТНОСНО ЦЕНАТА

Много ми хареса стиха ти! Поздравления!  Hug  bouquet
Виж целия пост
# 263
                 Кажи ми

Кажи ми как да отключа сърцето ти!?
Или да разбия бравата...нима е толкова лесно?
Да вляза вътре, там където си положил
най-прекрасната любов на мъж и всичко нежно

А може би ти сам ще я отвориш -
желязната врата на твоята душа...
И с нежни думи ще ме заговориш,
за да усетя твойта нежност аз и топлота.

Тъй сложен и неразгадаем ли е твоят шифър?
Една, едничка цифра подскажи.
Ще вляза бавно, а може би като във вихър,
но моля те, поне за миг ме приюти!

Аз искам да се стопля в твоите обятия,
студено е, когато съм сама.
Но сякаш ти си сам едно проклятие,
в което влюбих се... не знам кога.

Не искам аз да бъда крадла на душата ти,
не искам да открадна и желаната любов,
не ще да моля паднала в краката ти,
очаквайки трохите от отронена любов!



                  Молба за Обич


Изгаряш ме с твоя буен плам,
стоиш в тишината тъй небрежен...
ръка протягам да докосна този блян,
а колко обич обещава погледа ти нежен.

Пристъпвам тихо с мамеща походка...
искри проблясват в сините очи,
с копнеж изгарящ чакам огнената нотка
Вземи ме обич, в твойте мъжки дни!

Душата ми, самотна тръпне в зов,
с чувствените ласки говори ми,
а тялото ми моли за твоята любов,
с устните горещи ти изпий ме

Любов за душата, огън в сърцето
устните жадни те чакат с зов,
в страстен пожар да запалим небето
ела и дари ме с твойта любов!

Виж целия пост
# 264
Стрелче, и твоите са много хубави, особено първото.  Peace Hug Heart Eyes

Направо да си го кажа - тук всички стехове са от добри по-добри!   bouquet
Виж целия пост
# 265
         Недей отрича

Боли ме, и зная че си с нея,
мисълта пробягва по неумолимият път
във времето назад
и виждам всичко на забавен кадър...

...Някъде там, преди много време
ние бяхме любими един за друг,
сега времето сякаш е спряло за мен
и не мога да преодолея болката от загубата

Ти си тръгна, без да кажеш защо
после аз те нараних, но не исках това,
днес търся във твоите думи частичка истина
търся познатото чувство

Във всеки и във всичко аз те търся
и когато нещо случайно изплувало,
като сутрешна мъгла
се забие като нож в сърцето ми
аз започвам да ридая...

Какво направи с любовта ни?
Къде погуби я, кажи?!
Нима искаш да си тръгнем неразбрали
вина, копнеж и нежността дори?

Нима искаш да те погледна в очите
и да ти кажа, че обичам другия?!
С всеки изминал ден, издигам здрава,
ледена стена около себе си
само една твоя дума, би я стопила
за секунди
само един твой жест, би направил нещо,
което хора с години неуспяха.

Защо отричаш пред мен и пред себе си,
че огън и страст гори в сърцето
изрекло някога думите...
с непростима нежност.

Сега си с нея, опитваш се да ме забравиш...
Но можеш ли да превърнеш цветето в камък?
Недей отрича...ще те заболи!
Не ме забравяй моля те, ...Прости!
Виж целия пост
# 266
Стрелче,
последното много ми хареса!
Виж целия пост
# 267
Откровение


Натежал е на дните простора
накипял от безпътни мъгли.
И сърцето преляло от горест,
ме боли, ме боли, ме боли...

Кой ще чуе? Защо да говоря?
За вас чужда е мойта тъга...
Но ще чакам врата да отворя:
До кога?... До кога?... До кога?...

Като друмник бездомен в умора
спирам тук, път изходил голям...
Отворете ми милички хора!
Аз съм сам... Аз съм сам... Аз съм сам...

Нямам нищичко. Само неволя!
Но аз няма да ви огорча...
Кротко в ъгъла седнал на стола -
ще мълча... ще мълча... ще мълча...

Всеки път има край и начало,
дъжд заплиска ли - ще превали.
А сърцето от болка преляло,
няма никога да отболи...

                  Пеньо Пенев
Виж целия пост
# 268
това е последното стихотворение на баща ми... написал го беше няколко дена преди да умре...

Ще бъда там, накрай града,
Къде чешмичка стара тихо ромоли,
Където всички са в небитието
И моята душа към тях лети !
За да заеме място отредено
За мен всред моите деди,
Блажен след мъките смирено,
Лишен от хорски суети !
Допрете се до моя камък
И ако Ви погали лъх,
То знайте, че това е пламък
От неспокойния ми дъх !
Невидим ще съм, безметежен
Дочакал среща със смъртта,
Но пак ще бъда с Вас тъй нежен,
Съпруго моя и деца !
Виж целия пост
# 269
Това стихотворение на Христо Фотев може би много хора го знаят наизуст, но за мен е много лично и много силно.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия