Обичате ли стихове? - 2

Борисовата градина

..."Обичам да те посрещам уморен след работа -
закачваш якето си в липовата алея,
събуваш си обувките в Колодрума
и се просваме за малко в пуха на глухарчетата.
Водата е още топла в голямото езеро -
потопи се в ласките на разпенените лилии,
докато се боря с насъбраните чинии
под Бигоровата чешма.
Зелето е с изгорели крайчета, както го
поръча.
Толкова ми липсваше цял ден.
Утре е събота, най-сетне малко време
за мързеливи разходки в розариума.
Не искам да спим на цветните партери
тази нощ,
искам да се любим върху стръмния скат
под музиката на Цариградско шосе.
Не се страхувай, когато се събудим,
всичкият боклук ще е изхвърлен
и кофите ще сияят, леки като кокичета."


Площад "Възраждане"

Спиралата на стълбите около мъжката тоалетна
потъва под нивото на площада и нощем
кръглата постройка прилича на тапа,
с която са запушили подземието.

Вътре мълчанието на счупените лампи
напряга обонянието - урина, цигарен дим,
Долче и Габана, Орбит или алкохол,
изпрани дънки, пот, семенна течност.

Отвън продължават да патрулират църквите,
семейните жилища, родилните домове,
обредните домове, семейните спални,
размахващи денонощната си светлина.

И няма край обсадата на моите сестри -
изгнанието им във вонящия мрак
разпалва срама, и обратното -
срамът отсъжда изгнанието."

Николай Атанасов

      Не ме отмина

Не ме отмина тая чаша,
пълна с болка и тъга.
Не ме отмина ти, любов...
Остави ме да страдам аз сама.

И ти любими, ме забрави...
Но как, кажи ми мъка се теши?!
Любовни трепети в сърцето са се сбрали -
най-нежни, топли чувства, но уви...

Кой сега сърцето ми ще сгрее?
И в камък ли да се превърне то...
Вече почна да изстива, леденее
като чувства само мъст и зло.

Не ме отмина и тъгата
и тънка паяжина се вее в душата.
Не ме отмина любовта,
а аз не ще забравя и простя.

      Вечна Любов


Как можеш да обичаш някой,
който никога не си виждал
със толкова страстно чувство,
каращо твоето сърце да прескача удар
от звука на неговият глас?!

Как можеш да чувстваш ръцете му на теб,
когато той никога не те е докосвал?
Как можеш да чувстваш неговите устни
целуващи твоите,
когато той никога не е шептял името ти
в нощта?

Любов със такава страст...
животът може никога да не ти я предостави,
дори в най-необузданите твои мечти.

Или... ако някога бъде възможно,
би ли те накарало да се върнеш от страх,
че това не може да бъде истина за теб,
защото никога не си познавал тази любов?!

За тази любов -
аз бих скърбяла силно,
бих скърбяла до края на дните ми
заради временното естество,
ако ние позволим това да стане!

Но да знам, че в момент
от моя живот аз съм изпитвала...
такава страст, такова чувство
такова искане, такава нужда.

Аз бих отдала себе си изцяло
без съжаление, без тъга
без разкаяние... на теб.

Твоите искания, твоите нужди
твоята любов, твоят живот...
Да отхвърлиш такава любов,
това би било
най - фаталната от всички грешки.

Да отречеш себе си
твоята любов ,
би било несправедливост
с името на любовта.

Да имаш платонична любов,
а не физическа -
това може да бъде резултат
от най - специалното.

Любовта, за която чакаш цял живот.

Любов - толкова силна, че
нито небето, нито земята може да спре
нейното съществуване...

Любов за теб и мен,
вечна любов.

                Най - красивата мисъл за любовта!

За любовта няма точно определение...тя е навсякъде около нас.
Любовта е Бог.
Тя е добротата, която всеки от нас носи в сърцето си,
тя е магията, която те прави съвършено различен.

Любовта е щастие.
Когато си щастлив - ти обичаш.
И дори с разбито сърце да пожелаеш щастие
на любимият човек - пак, защото обичаш.

Тя те кара да прощаваш, когато някой те е наранил.
Любовта е благородство.
Тя е неповторимото чувство, което кара слепият да прогледне,
глухият да чуе, а сакатият да проходи.

Любовта е по-силна от смъртта. Любовта е вечна.
Това е да погледнеш малко дете и да се засмееш с безгрижният детски смях,
това е да усетиш пролетния аромат в сърцето на природата,
да се влюбиш в птичия свободен полет.

Тя ни кара да търсим неповторимата романтика в белия лебед,
нежността на любимия и грацията на розата,
да потрепериш от грохота на разбиващите се вълни в скалите.
Да заплачеш когато видиш ранена чайка...

Тя те кара да приютиш бездомно дете.
Любовта е грижа.
Да те заболи, когато любимият човек е далече.
Красиви думи няма – тя цялата е красота!

Стрелче, отново те поздравявам за стиховете. Най-много ми допадна последното. 

П.П. Защо си смени ника, толкова ми харесваше?    

Благодаря ти! Радвам се, че ти харесват!

п.п. Ех, този не ви харесва явно Ще си върна стария някой ден, обещавам !

И скучно, и тъжно, и кой - да протегнеш ръка,
когато душата боли те...
Желания!... Вечно, напразно да чакаш така.
А дните минават - изнизват се дните.
Да любиш... кого ли?... за кратко - не струва труда,
а вечно - не е и възможно.
В душата си взреш се - от минало нито следа,
и радост, и мъки, и всичко - нищожно...
А страстите? - днес или утре на разума в плен,
изстива сърцето горещо;
животът, и той - щом погледнеш край теб отрезвен
бил толкова празно и глупаво нещо.

Лермонтов

От доста дълго време търся едно стихотворение, моля за помощ ако някой го знае. Доста е голямо 12-13 стиха е започва така:

Луната ли? За нея аз сега ще ти разкажа......

Малко красиви стихове(не са мои за жалост):

Опитах се да те забравя, 
но те запомних по-добре! 
Опитах се да те погубя, 
но с теб погубих своето сърце! 
 
За това реших - да те обичам, 
по-силно, по-страстно от преди, 
от твоето мълчание не се страхувам. 
Мълчи, но само безразлична не бъди.

Тази вечер празнувам забрава!
Нека тази вечер бъде за теб!
Няма вече да падам,да ставам-
всяка обич превръща се в лед!

Тази вечер е в плен на тъгата-
нека остане за теб!
Тази вечер пак никой не чакам...
Тази вечер студът е по-мек.

Тази вечер празнува съдбата,
че мене успя да сломи,
че нищо във мене надежда не чака-
Забравата днес мен плени.

Тази вечер на тебе я давам,
да изплача последни сълзи...
Без теб да съм-дори да страдам,
забрава давам ти пък нека ме боли.

Тази вечер умира душата-
да отрави се в черни сълзи,
да замръзне от студ в самотата-
нека вовек замълчи!
 
Тази вечер празнуват сълзите.
Тази вечер пирува смъртта.
Да измрът до една в нас душите,
да няма и цветя в пролетта.

Но нека не чувствам как бие във мене,
сърцето обвързано с твоя живот.
А да чуеш това ти все нямаш време,
затова забрави и за мойта любов.

...За онова нещо в гърдите ми,което винаги говори,когато трябва да мълчи...и за Него...


НАПУСКАМ ТЕ
Защо ме търсиш?
Аз напуснах те завинаги.
Не! Моля те не ме вини,
объркана съм и изгубена,
лишила съм се от мечти.
От мене ти открадна онзи пламък
пробудил в тебе звяр и страст
измъчваше ме, истински аз страдах,
на теб сърцето си обаче не отдадох.
Аз имах сили да се браня,
да гоня своята мечта,
когато мразеше ме,
изпитвах истинска наслада ...
защото победител съм и истинска жена.
Сега заспиваш вечер сред звездите
и търсиш ме във всеки лунен лъч,
заклеваш се, че винаги ще ме обичаш
жадуваш ме във миговете самота.
Проклинаш ме сега че бягам,
и устните ми ти зовеш на сън,
Сега ти истински ме мразиш,
проклинаш ада си и дявола-жена.

СДЕЛКА С ДЯВОЛА
Омая ме със поглед нежен
в очите ти аз дявола съзрях
отнел ми и последната надежда
за истинска и тиха самота.
Сега в съня ми ти нахлуваш
крадеш по мъничко от мен.
Не е любов, а истинско безумие
събудил демона у мен.

Ти сделка, дяволе, със мене сключи,
обречена съм аз на теб във вечността.
От устните ми знам че искаш ти да вкусиш,
плътта ми огън е за теб сега.
Сгрешихме, но грехът е сладък.
И знам, че в ада ще горим,
но дяволе, сега на страстите ти аз те подчинявам,
не ме обичай, само с мене остани!
 

Заспало лято
    

Пих снощи настойка от есенни листи,
рисувани първо от дъжд и от вятър.
Вкусът беше някак особен.../смолисто
залепваше счупен декор за театър/.
От лято все още съм болна и няма
с какво да завърша горката картина...
От слънце оскъдно и нямо,и нямо,
морето в краката му нейде се срина!
И недозрели, изпуснали клони,
в земята заравят се ябълки, гният,
а моите очни гърмящи патрони
убиват света, който трябва да пият!
Не искам отново да се повтарям,
не искам и теб, какъвто беше...
Догарям, догарям, догарям, догарям.
Лятото вече, дълбоко спеше!

Цвета Динева

Kadrokosa, благодаря ти за това, че си ми обърнала внимание.
Изпращам ви още един поздрав.

На Малката русалка
/Копнеж по приказка с щастлив край/

Защо не останах в Морското царство,
в прозрачно-зелените глъбини,
при морските дракони, сестрите-русалки,
Дъгата, която шепти:"Замини!"
Да бях си останала само с копнежа
по Горното царство през девет земи,
но само с Копнежа не можех, изглежда,
да властвам в подводните пищни гори.
Той ме понесе с блясъчна нежност,
бесния танц от вълни укроти
и през потоци от слънце прогледнах-
бях гола, различна и морска, уви!
Със себе си носех тревожно-смълчана
коралово-изумрудена синева,
бях на вълна от безбрежно изгнание,
но...навярно не исках да зная това!
Преплувах вълната, погледнах зад нея -
там, дето Морето целува Брега,
повика ме гларусов писък на кея
и моята Болка с боси крака.
Окъпана в слънце ръка ми подаде,
пристъпих невярваща морския бряг -
аз се усмихвах, а в себе си страдах -
че ще съм все тъй различна прозрях!
Че ми е писано просто да мина
и през Морето, и през Брега,
морската пяна да ме въздигне
и синьото в себе си да сбера.
Дали пък не сбърках като изплувах
от морските призрачни глъбини?
В Синя загадъчност се сънувам
от шепот в зелено:"При мен се върни!"
Аз, май...съм на път да се гмурна отново
в синьо-зелената тишина,
че по Копнежа тъгувам, изглежда -
по моята Болка с боси крака...

averbod, как да не ти обърне внимание човек?! Виж какви стихове пишеш. Този последният е толкова красив, нежен, фееричен. Браво от мен!  Искам още.....

Хора, не мога да открия нищо освен "Вълче време" на Георги Кушвалие, а толкова ми се иска да прочета нещо от него. Искам помощ, please. 

Понякога

 Понякога, само понякога ще ме сънуваш
косите си на възглавницата ти ще разпилявам, 
ще ме усещаш, на сън ще ме целуваш,
а аз усмивка нежна ще ти подарявам
и пак в съня си ще ме имаш, нежна,
и любеща, и щастлива, и страстна,
и никога няма да угасва копнежа
тъй както любовта угасна.
Понякога, само понякога ще се събуждаш
със стоплено сърце,с  горещи длани
чаршафите ще са смачкани в ъгъла,
а очите празни и влажни.
И ще разбираш, че вече ме няма, а ме обичаш
и стаята ти е празна и студена
сълзите ти безсмислено ще се стичат
ще си сам във цялата вселена.

Прочетох едно уникално стихотворение и искам да го споделя с вас ,ако не е за тук нека модераторите го преместят.

     
                                                  РОКЛЯ                                                                                                                           


     Чудото се случи много рано
     тя недоумяваше сама
      просто се огледа в герана
      и разбра,че вече е мома.


      И сънува рокля с пеперуди,
      колко хубав беше този сън
      но баща и рано я събуди,
      че овцете чакаха навън.


      Рокличка детето не получи,
      рокля и девойката не взе,
      младостта проплака като ручей
      и опали босите нозе.

     
      След година влезе в чужда къща
      в плитките и пламна есента,
      а в душата все една и съща
      тлееше моминската мечта.


      Но тогава трябваше да вземе
      на сина тетрадка и молив,
      а за рокля все ще дойде време
      нека само той да и е жив.


     Колко пъти връзва и развързва
     възелчето с белите пари,
     а на дните хукналия бързей
     с вадички лицето и покри.


    Колко пъти щъркелите горе
    на комина свиха си гнездо,
    но синът изучи и наскоро
    с рокля я зарадва от града.


   Цяла от уплаха премаляла
   тя понечи да направи кръст,
   и за първи път пред огледало
   се изправи с целия си ръст.


   Взря се в потъмнялото си чело
   в шията с дълбоките бразди,
   в оня кладенец край село
   тях ли беше виждала преди?

 
   Кожа потъмняла,като угар,
  а по нея роклята цъфти
   с  нежни закъснели теменуги
  Боже колко скъпо я плати.


   Нещо я удари безпощадно
   образа се люшна и разби
   сякаш в кладенеца беше паднал
   лист от разлюлените върби.


  И си спомни не живяна младост
  и разбра през кипналата жал,
  че денят на тая тиха радост
  страшно много беше закъснял....




  Надявам се да ви е харесало  !

 

Боже! Благодаря!