Обичате ли стихове? - 2

Публикувана: 29 юни 2006, 15:03 ч.
Последно мнение: 13 май 2007, 22:02 ч.

74 061
749

kremi - Ентусиаст

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кой е Чарлз Буковски и какви са реакциите към неговата поезия и проза?
Кои са основните теми в стихотворенията на Чарлз Буковски?
Какви са основните теми в стихотворенията на други автори от форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кой е Чарлз Буковски и какви са реакциите към неговата поезия и проза?
  
  Чарлз Буковски е известен писател, известен със своя цинично-реалистичен стил. Неговата поезия и проза често предизвикват силни емоции у читателите, като някои я харесват, а други я мразят. Той оставя трайно впечатление у своите читатели, които изпитват силни чувства към него.
- Кои са основните теми в стихотворенията на Чарлз Буковски?
  
  Чарлз Буковски често изследва теми като любов, смърт, самота, алкохол и секс в своите стихотворения. Той представя цинично-реалистични гледни точки върху тези теми, което го прави завладяващ за читателите си.
- Какви са основните теми в стихотворенията на други автори от форума?
  
  Темите на стихотворенията във форума варират от любов и романтика до размисли за времето, миналото и бъдещето. Те също така изразяват емоции като тъга, радост и надежда. Освен това се забелязва споделяне на лични преживявания и моменти от ежедневието. Темите изследват различни аспекти на човешките емоции и вътрешни борби, често фокусирайки се върху любовта във всичките й форми (истинска, въображаема, изневяра), страх, самота и вътрешни конфликти.
- Какви са основните теми в дискусията?
- Какви са някои от характерните стилове и характеристики на поезията, обсъдени в дискусията?

sisi_mi6i

# 300 19 окт. 2006, 23:53 ч.

Много е хубаво newsm51

Определено е тъжно, но и животът е бил и е такъв!

Виж целия пост

ira_ic

# 301 20 окт. 2006, 01:05 ч.

Цитат на: malkia slancho в чт, 19 окт 2006, 17:51

Да , ужасно много ми хареса и разчувства. На колко ли много жени живота е минал по този начин - на бабите ни , на майки те ни , а сигурно и на не малко от нас. Вярно е , че всяка майка живее за детето си , но нека не забравяме и себе си. Трябва да живеем ДНЕС , защото УТРЕ , докато мигнем с очи , вече може да е станало НЯКОГА.

И аз мисля така, и все пак тъгата наистина прелива от думите на това стихотворение. Cry

Виж целия пост

StelaP

# 302 20 окт. 2006, 09:11 ч.

много е хубаво,макари горчиво,но си пропуснала да на пишеш кой е автора

Виж целия пост

Flowerlina

Новак

# 303 20 окт. 2006, 09:31 ч.

Хубаво е!Но и на мен ми се насълзиха очите.

Виж целия пост

Raptorka

# 304 20 окт. 2006, 09:36 ч.

Накара ме да се замисля...за деня , когато" утре" ще бъде" вчера"..

Виж целия пост

deni_k

# 305 20 окт. 2006, 09:41 ч.

много е хубаво стихотворението. Наистина на нашите мами и баби е минал по подобен начин живота.

Виж целия пост

kadrokosa

Новак

# 306 20 окт. 2006, 10:11 ч.

Дани, стихотворението е чудесно. Плаках! Благодаря ти, че го сподели! Hug

Виж целия пост

ilindi4ka

# 307 20 окт. 2006, 20:24 ч.

За мен не са,но но много харесвам Яворов и Дамян Дамянов Peace

Виж целия пост

Hakiba

# 308 20 окт. 2006, 22:52 ч.

Някой може ли да ми каже кой е автора на това стихотворение newsm78

Някога, когато се срещнем
Най-напред ще се огледаме изпитателно.
Ти ще помислиш с леко злорадство:
"Остаряла е..."
Аз по женски ще съм състрадателна:
"Измъчен е.Косата му е побеляла"
Ще се питаме после за децата, за здравето -
внимателно, както в район на лавини.
Додето единия грешна стъпка направи -
и се срутят над нас незабравените години
със сляпа тъга и със сляпа нежност,
с беззащитност на цвете,
с остротата на ножа.
Ще се викат очите ни откровено
и безнадежно,
кожата ми ще си спомня твойта кожа...
Може би ще се прегърнем безмълвно,
неистово
там насред улицата,
насред земята...
или с усмивка фалшива ще се здрависаме
и ще си кажем:
"Беше ми много приятно"

Благодаря bouquet

Виж целия пост

PoliaHD

# 309 21 окт. 2006, 01:35 ч.

Детски смях

Ако звън на камбани небесни,
красотата на птичите песни,
ромолене на ручеи пресни
всички звуци блажено чудесни
ветровете в едно съберат,
по-прекрасно не знае земята
от глас птичи, огласящ полята,
от шума на дървета в гората,
от омайния звук на водата
и във жега от вятърен хлад.

Ала има и друго, което,
щом веднъж ти докосне сърцето,
там остава во веки и ето -
няма по-сладък звук под небето,
ни ще чуеш по-сладък отвъд;
слаба, силна, в тоналност незнайна,
тази слънчева песен омайна
ти ще чуеш в зората сияйна,
щом изпълнен с наслада безкрайна
прозвучи на детето смехът.

И в звъна на камбани омайни
няма звуци тъй необичайни,
що разказват за радостни тайни,
като тези устенца сияйни
към небето отправили звън.
Ако славеят бе златоглава
пойна птичка - то значи тогава
би могла една песен такава
да получи половината слава
на смеха на детето след сън.

Децата са ПОЕЗИЯТА на живота!
А от нея по - прекрасно не зная!!! Heart Eyes

Виж целия пост

Не съм

Ентусиаст

# 310 21 окт. 2006, 15:52 ч.

Проекция

Анелия Гешева (анелиягешева)

Ако бях те познала в средата на своето лято,

ако бях те погалила, както се гали дете,

ако бях ти признала, че косата ми вечер е златна

и че нощем я режа, а при изгрев отново расте;

ако бях те завързала с нея за всички въпроси –

триста дяволски възли, а отговор – нито един;

ако бях вътре в теб и така, разпиляна и боса,

между две тишини бях попитала: “Искаш ли син?”;

ако можех да бъда така магнетично щастлива,

че да тръгнеш след мен като огън след суха трева;

ако дишах чрез теб, а пък ти просто тъй си отидеш –

щях ли днес да съм жива, кажи ми, след всичко това?...

Виж целия пост

Не съм

Ентусиаст

# 311 21 окт. 2006, 15:54 ч.

На дъното на четвъртата чаша...
Анелия Гешева (анелиягешева)

На дъното на четвъртата чаша те чакам.

А твоята вярна, незлоблива любима

тъкмо си ляга и, покрита със мрака,

чака ангелски сън. Зад прозореца - зима.

По стъклата студът пак рисува пейзажи

с нежни снежни овчици. И ги води на паша.

Раздели ни декември, но това не е важно,

щом те чакам на дъното на четвъртата чаша.

Тъмен огън – очите на твоите приятели -

ти крещи: “Остави я, разлей я по дрехите!

Тя е дяволски кладенец, всички сме патили...”

Ала ти, вместо шуба навличаш доспехите.

И се втурваш навън, все през снежната угар,

и през своята съвест, съвсем разпиляна.

И крещиш, че не искаш да бъдеш със друга...

(след четвъртата чаша, разбита в тавана).

И стоиш на снега, срещу всички илюзии,

да замръзне сърцето ти, във което ме има.

Но студът е безсилен, имам верен съюзник -

топъл дъх от леглото на твойта любима.

Виж целия пост

hope

# 312 21 окт. 2006, 16:16 ч.

Внимание

Когато остарея ще нося лилаво
с червена шапка, която да не ми отива.
Ще си харча пенсията за бренди
и летни ръкавици
и скъпи сандали и ще се оплаквам,
че нямаме пари дори за хляб.
Ще седя на тротоара,
ще крадя дребни неща от магазина
и ще звъня на вратите на хората.
И ще дрънкам с някоя пръчка по металните огради.
И ще наваксам за годините от трезвата ми младост.
Ще изляза по чехли в дъжда
и ще късам цветя от нечии градини.
И ще се науча да плюя.

Ние можем да носим грозни тениски,
можем да пълнеем
и да ядем по три кренвирша наведнъж.
Или да караме на хляб и сирене
и да трупаме в кутии моливи, химикалки
и какво ли още не.

Но сега трябва да имаме сухи дрехи,
да плащаме наеми и да не псуваме,
освен ако не сме сами.
Да даваме пример на децата ни.
Трябва да имаме приятели, с които да ходим
на кафе и да бъбрим.

Но може би трябва да се поупражнявам предварително?
За да не се стреснат хората, които ме познават,
когато изведнъж остарея и започна да нося лилаво.

Джени Джоузеф

Виж целия пост

tonnny_bg

# 313 21 окт. 2006, 19:01 ч.

Цитат на: dani777k в чт, 19 окт 2006, 17:44

Прочетох едно уникално стихотворение и искам да го споделя с вас Heart Eyes

,ако не е за тук нека модераторите го преместят.

РОКЛЯ

Чудото се случи много рано
тя недоумяваше сама
просто се огледа в герана
и разбра,че вече е мома.

И сънува рокля с пеперуди,
колко хубав беше този сън
но баща и рано я събуди,
че овцете чакаха навън.

Рокличка детето не получи,
рокля и девойката не взе,
младостта проплака като ручей
и опали босите нозе.

След година влезе в чужда къща
в плитките и пламна есента,
а в душата все една и съща
тлееше моминската мечта.

Но тогава трябваше да вземе
на сина тетрадка и молив,
а за рокля все ще дойде време
нека само той да и е жив.

Колко пъти връзва и развързва
възелчето с белите пари,
а на дните хукналия бързей
с вадички лицето и покри.

Колко пъти щъркелите горе
на комина свиха си гнездо,
но синът изучи и наскоро
с рокля я зарадва от града.

Цяла от уплаха премаляла
тя понечи да направи кръст,
и за първи път пред огледало
се изправи с целия си ръст.

Взря се в потъмнялото си чело
в шията с дълбоките бразди,
в оня кладенец край село
тях ли беше виждала преди?

Кожа потъмняла,като угар,
а по нея роклята цъфти
с нежни закъснели теменуги
Боже колко скъпо я плати.

Нещо я удари безпощадно
образа се люшна и разби
сякаш в кладенеца беше паднал
лист от разлюлените върби.

И си спомни не живяна младост
и разбра през кипналата жал,
че денят на тая тиха радост
страшно много беше закъснял....

Надявам се да ви е харесало bouquet

Това ми напомня за една песен на покойният Емил Димитров.
Каква невеста си била ти ,мамо,
мина мамо.
Как светнал,светнал младоженческия двор.
Когато теб извели на хармана,мила мамо.
За твойто първо сватбено хоро.
.....................

Confused

Виж целия пост

fam

Потребител

# 314 22 окт. 2006, 19:50 ч.

Пловдив

Тя тъй разказва тоя град,
че просто няма как да си отида -
ни днес, ни утре.
Ни в четвъртък,
когато всичко си отива.

А после ми разказва лятото.
С такива устни, че разбирам -
оттук нататък всичко е септември
и малко, много малко - юни.

А после ставам и си тръгвам
(единствено от масата, разбира се),
понеже тя ще заговори за смъртта.
Която, според нея, е игра.

И просто ще ми я разкаже

Гриша Трифонов.

Виж целия пост

Препоръчани теми

В момента чета ... 99

28 159
463

Литературен клуб

Тема за размяна на книги 8

72 767
595

Литературен клуб

Промоции на книги - тема 24 - Цундоку, или как да го подхраним качествено

15 764
199

Литературен клуб