Обичате ли стихове? - 2

fam, чудесно е това за Пловдив, благодаря ти, че го сподели с нас   

Няма защо.
И на мен мн. ми хареса, още повече, че е посветено на моя роден град.

Цигарен дим и мирис на ванилия


Цигaрен дим и мирис нa вaнилия,
кaфето с мляко още е по устните,
рaзтвaряме прозорецa нa чувствaтa
и дишaме чрез погледa  нa другия.
И гледaме се без дa се докосвaме,
усещaме се в мълчaливо сливaне,
душите ни сa двете крaйни гaри,
a любовтa ни скитницa по релсите.
“Обичaм те” е мaркaтa нa пликa
във който зaпечaтaхме рaздялaтa,
изпрaтихме го толковa дaлече,
зa дa не мислим повече зa рaзстояния.
Във нaжеженото до бяло лято
нaчупихме целувките нa ноти,
нaпомнящи ни шепотa нa вятър,
нa слънце и нa дъжд, и всички опити
дa се изтръгнем един от друг зaвинaги,
дa се изрежем и дa се рaзнищим,
дa се зaбрaвим кaто стaри спомени,
дa се изтрием кaто думи грешни.
Но не успяхме и сегa се учим
сънувaйки в метaфори дa се откривaме,
цигaрен дим и мирис нa вaнилия
нaпомня сaмо колко сме си свикнaли.

Елена(kult)

Прекрасен Гриша Трифонов! Красиво стихотворение! 

цигарен дим....невероятно е.поздравления 

Зъл дзвер темерут, 
направо ме разби със стихотворенията на Анелия Гешева... 

Мога ли някъде из нета да прочета още?

От другата страна на океана
сутрините ми ухаят на твоите.
Окосена трева и изпарен от слънце дъжд.
Те носят спомените,
които винаги съм искала с теб.

Вечерите ми имат вкус на твоите.
Стипчиво червено вино и мъгли цигарен дим.
Устните ми наполовина отворени
за целувките, които не получих.

Понякога изпитвам това, което изпитваш към нея.
Неподвижен пъп и мъртви пеперуди.
Тъгувам мислите, които изпратих,
а не стигнаха до теб.

Моля се само в пролетния следобед
вълните, които прегръщам,
да се мият в краката ти
вечерта.

Йорданка Крайкова

Любовта,като стара обувка

Подпетих Любовта
като стара обувка
на тавана
(не помня )
май че там я затрих
и забравих за нея
за теб
и за танците
и измислих си други
по безцветни мечти
две три цели –
такива съвсем постижими
в близък план
и дори в грандиозен мащаб
купих няколко хиляди чифта обувки
все такива
с които
ти би се гордял
и изтънчени
с ток
с остър връх
и изящност
делови
и модерни
(страшно хоби ,нали )
но улавям се вечер
как ми липсва
до болка
Любовта с най охлузените си пети.
*******************************************

Не искам да говоря за онези нощи,
когато сянката ти обладава моята.
Не те обичам. Искам да съм лоша.
А ти мълчиш, вбесяващо спокоен.



Не искам да си мисля за ръцете ти,
които нежно ми изтръгнаха душата.
Не ме събличай. Мразя светлото.
Нали си силен? Скрий ме от луната.

Не искам да си спомням за дъха ти,
който невидимо пронизва кожата.
Не ме целувай. Бягах много пъти.
Пусни ме. Любовта е невъзможна.
***************************************

Не искaм прошкaтa ти,
тя не ми е нужнa,
зa дa зaспивaм вечер опростенa.
Не искaм лaските ти,
те не ми послужихa
зa нищо, щом се чувствaх нaрaненa.
Не искaм думите ти,
те не ме нaучихa
кaк истински дa могa дa обичaм.
Не искaм погледa ти,
той не ми е клaдaтa,
не ми бе дaже топлaтa постеля.
Не искaм хлябa ти,
със него не зaсищaше
глaдa отвътре, който ме изяждa.
Не искaм виното ти,
то не ме нaпивaше,
когaто зa милувкa чувствaх жaждa.
Не искaм обичтa ти,
тя не ми е въздухa,
със който дa усещaм, че живея.
Не искaм и омрaзaтa ти,
истинскaтa,
сегa проклинaй – в миг дa онемея!

Не искaм прошкaтa ти,
тя не ми е нужнa.
*******************************************

Отивай си, Любов. Лъжлива кучка!
Ще се изсмея ( с обич) във лицето ти.
Разкарай се! На другите се случвай.
Не си за мен, порочна непотребнице!

Най-евтината. Куца проститутка
в квартала на пияните моряци.
Бедрата ти са тежки като скуката.
Очите ти - гримирани със вярност.

Глупак съм. Като в Коледа повярвах.
Отивай си на майната! Изчезвай!
Изгубих силата да бъда слабия.

И трудната любов е много лесна.

***

Любовта
е разтегливо понятие.
Не я познавам напълно.
Понякога
е истинско проклятие
и разсича душата ми
като мълния.

Любовта
има различни лица.
Срещах я в много хора.
Понякога
бяхме щастливи като деца
и един за друг
бяхме опора.

Любовта
ми обърка сезоните.
Снегът се влюби в цветята.
Пролетта
оголваше клоните.
Есента събуждаше
сетивата.

Любовта
ми препълваше нощите
и позлатяваше дните.
Не зная дали
имам сили за още.
Но искам докрая
да я изпитам.

***

Остана вкусът на мартинито
и онзи червен наситен цвят.
Останаха и няколко красиви спомена,
които в рамки май най-добре стоят.
И стегнахме куфарите,потеглихме
на различни посоки за да избягаме
един от друг,убедени,че сме прави
че сме наясно как стигнахме до тук.
Горди, непреклонни, вярващи в собственото
'Аз', прибрахме портрети и свещници
и минахме през прага отправяйки
молитва без глас..А, когато ни застигне
бурята и осъзнаем колко сме отчаяно сами
ще се приберем отново в същата къща..
при същите очи..

kremi,delicate.....вие сте велики,тези неща са страшни.благодаря ви 

ВРАТА ОТВОРЕНА СЪМ

Не ме заключвай за света!
Не искай да съм само твоя!
Не ме превръщай в буца лед!
Не руши ме като древна Троя.

Душата ми - крайпътно ханче -
подслон ти даде в самотата,
но има и други по света,
живяли до сега с мечтата.

Врата отворена съм аз.
Не ме затръшвай пред живота!
Сърцето ми, изпълнено с любов
ще ме отведе до моята Голгота.
*************************************
ИМА НАДЕЖДА!

Какво ме очаква напред?
Какво ми готви съдбата незрима?
Обичам живота да подреждам в куплет,
но в него понякога няма рима.

Не унивам дълго изпадна ли в мрака.
Лабиринтът-живот в мрака е страшен.
Откъсвам си пламък-надежда от Бог
и отупвам панталона по коленете прашен.

Запалвам с любов в сърцето си факел.
Озарявам душата с таз светлина.
Поставям до себе си верен приятел
и убедена и силна нататък вървя.

Живееш в мрак? Има надежда!
Към светлината сам Бог те повежда!
*************************************

Можем ли

Можем ли с теб
да станем приятели -
просто добри познати?
Може ли тиха да бъде
душата ми пламенна
щом отново те видя?
Можеш ли ти
да преглътнеш желанието,
клетвите в обич към мен
да затвориш в себе си?
Можем ли устрема свой
за прегръдката топла
да спрем в този миг
и целувките жарки
да скрием зад тъжна усмивка,
когато сърцата ни искат се!
*********************************

Вик мълчание

Да превърна тишината
в протяжен вик мълчание -
да го запълня с думи
от неизказаните мисли,
които са тайна сама.
И не е болка това -
не ми е мъчно за теб.
Аз те презирам
и ти си мираж -
нейде далече от мене -
забравих те там.
Да превърна тишината
в дълъг вик е свобода -
освободих се от заблудите
и искам да го знаеш -
няма път за теб назад.

Здравейте,
прекрасна тема.Плаках и се смях, а все още не съм прочела всичко!
Ето нещо и от мен, извинете ме ако е публикувано вече.

В тази тъжна и смешна пиеса,
тази мъдра и луда съдба,
за сестра на Дон Кихот
ме хареса и ролята й
за моя избра.

Безвъзвратно съм вече обречена,
да съм понякога смешно добра.
Аз съм отдавна наречена
на Дон Кихот да бъда сестра!

Да се смее ехидно животът
и любовта ми да не прости,
дори с измама да ме отрови,
със вяра рицарят ще ме нагости.

В края на тъжната смешна пиеса
ще се усмихна дори през сълзи!
Ролята ми така ще хареса на някой,
и той ще я продължи!


След любов
от Любомир Левчев

Някога срещнах
една малка вещица.
Толкова хубава,
друга не може да бъде.
Ти беше тази!...
И нещо ми даде да пия,
за да остана винаги верен и твой.

Помниш ли как играехме
двамата на целувки?
Помниш ли как играехме
двамата на любов?
И докато разберем, че това
са истински целувки,
и докато разберем, че това
е истинска любов,
играта, мила, свърши!
И стената стана само стена,
и леглото стана само легло..

А какво е това, което
сега ни наелектризира,
което ме прави невъзможен
без теб?

Как се нарича?
Не зная...
Може би след любов...
След любов!
Чувам едно сърце,
но сме толкова близо,
че не зная дали
е моето или твоето, мила!