Обичате ли стихове? - 2

Снощи е имало проблем - от 04. до снощи всичко е изтрито - и мнения... всичко

Моля, момичето, което беше публикувало онова стихотворение, което беше без автор, и завършваше с тези неща :

"За смешната вода, която пихме,
от "криво дворче"... За дъжда.
Затуй, че нищо никога не скрихме
един от друг - ...
Благодаря!"

Стихът беше страхотен и тъкмо днес щях да си го преписвам...моля, нека ако го прочете това, момичето да го напише пак. Благодаря! 

Имаш го вече

А аз съм влюбена в това:

Ще бъда клетва върху грешните ти устни
която ден и нощ ще ги гори
Ще бъда трепет в нощите ти пусти
сълза издайна в твоите очи

Ще бъда зов в душата ти жарава
и див копнеж във твоето сърце
Ще бъда чужда щом ме пожелаеш
и твоя щом от мен се отречеш

Ще бъда сън когато не сънуваш
и ярък лъч когато ти се спи
Ще бъда блян когато ме жадуваш
и сол във раната когато те боли

Ще бъда зной в прохладните ти нощи
и леден студ във летните ти дни
Ще бъда песен неизпята още
стена ще съм пред твоите мечти
Ще бъда тук когато теб те няма
и ще избягам щом се доближиш
Ще бъда истината в твоята измама
Ще съм кошмарът в който ще гориш
_________________
reinbow

Робърт Бърнс, Дамян Дамянов, Петя Дубарова, има и други......
Написал ли е някой за "Цъфналата ръж"и ""Ани", не съм в състояние да изчета цялата тема?

ОБОЖАВАМ ГИ ЕТО И ЕДНИ ОТ ЛЮБИМИТЕ МИ

Попита ме

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.


   
   Рай

Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев подлед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.


   
   Хубаво ми е

Хубаво ми е със теб!
С пламъчетата игриви
като на мъничко дете
са очите ти щастливи.

Хубаво ми е със теб!
Сутрин да ме будиш нежно,
а след трудния ни ден
пак да сме в любов безбрежна.

Хубаво ми е със теб!
Толкоз хубаво, че мога
и безкрайното море
да запаля в своя огън.


   
   Не

Не е лесно от тебе сега да замина
и споменът скъп във сърцето да нося
Любовната мъка не ще да премине.
За теб ще си спомням, за тебе ще прося.

Сега да се любим! От нас да изгрее
последна любов под беззвездно небе
и чувството нежно нека живее,
във сънища заедно с тебе да сме.


   
   Сбъднато

Тялото ми помни
твойта топлина,
две очи и устни,
шепнещи в нощта.
Помни и ръцете
с нежна доброта.
Помни раменете,
трепващи в страстта,
и бедра, които
меко ме притискат,
тръпнещи от порив
своето да искат.
И дори небето
угасна -  да не пречи
на това, което
случваше се вече.
Болката зад нас е.
Общи са ни дните.
Сбъднаха се вече
копнежите, мечтите.

"Ти не си хубав, видът ти е обикновен, но погледът ти ме съблазнява. Едва пристигнали, ти вземаш китарата. При първите акорди, при първите звуци аз съм още по-развълнувана. На момента твоят глас, твоята сила и твоят вик ме затрогват. Също — как си застинал. Седнал в краката ми, ти пееш само за мен. Малко по малко откривам текста, скърцащия хумор, задълбочеността на песните ти. Ти ми обясняваш, че театърът е твоят занаят, но че поезията е твоята страст. А после без всякакъв преход ми казваш, че отдавна ме обичаш. "

Марина Влади за Него

Владимир Висоцки


АЗ НЕ ОБИЧАМ

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата  друг да ми чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

Не го знаех, благодаря ти Dallia.

     
БЛАГОДАРЯ!!!

Страхотно е, а само да питам от кой е?
Сега като се замисля тези неща са пускани от Kremi(двойна доза)  благодаря ти

    

                   

teo7777 


 Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим. Прости!
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя,
и да се влюбя... тъкмо в теб.
До днес. Но днес, незнайно как тъй,
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори,
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзирах аз...
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те изгубя? -
си викнах сам във адски страх.
Нима?!... Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг! "

Добро утро, Любов!

Добро утро любов!
От сънища реално заживяла.
Добро утро любов!
В очите ти съм есен оголяла.
В ръцете ти дъхава притча
за спомени положили мечти,
небето ти рано с усмивката кича
от прозявки на незаспиващи звезди.
В очите ти страст от вълни
извиращи думи топлят брега,
душата ми тихо мълви -
океан съм от живи слова.
Добро утро Любов!
Смисъл понесъл ятата.
Добро утро Любов!
В цветове съживявам листата.

Добро утро Любов!
За теб събличам зората
Добро утро Любов!
До теб изричам ликът на съдбата...



Как

Ти знаеш ли как плаче цвете
когато утрото устни разтвори,
когато пръстта под нозете
с гласа на небе проговори?
Ти знаеш ли как всички слова
събрали дъхът от звездите,
в цветове отпращат нощта
и топят в топлината сълзите?
Ти знаеш ли как болката сива
разкъсана от завист и злоба,
парче по парче въздишки приспива
и се превръща във цветна прокоба?
Ти знаеш ли как сънуват очите
когато душата онемяла подритват,
когато бодат ти мечтите слепците -
и слънцата в съня ти притихват...
Ти знаеш ли всъщност какво си за мен
когато и в утро и в нощ те прегръщам?
Когато боли ме от свят предрешен
душата си в небето за тебе превръщам...