Обичате ли стихове? - 2

  • 74 056
  • 749
# 480
Нарисувай ми душата

Нарисувай ми душата, мила,
върху бялото платно
вместо с четка
с пръстите си нежни.
Нарисувай я засмяна
с пламнало чело
и понякога с очи дъждовни.
Нарисувай ми душата, мила,
както виждат я приятели и врагове,
(зная, истинска я виждаш само ти).
Вярвам също в погледа на времето
и в оценката на яростта
по безплодното лице на някой принц.
Скрий платното
с най-доброто в мен
(не изтривай никоя голяма грешка)
и ако душата си и аз загубя
в път и сън към райските врати
ти, платното свое, покажи ми, мила,
нека в нея да се върна,
в моята душа,
(и при тебе също,
ако зла магия ме е ослепила).
Нарисувай ми душата, мила,
с твоята душа. . .

Иля Велчев

***


Толкова те дирих,

че земята

заприлича цялата

на теб.

 

Толкова те исках,

че нарекох

с името ти

всяка моя вещ.

 

Има ли те?

Или те измислих?

 

Може би е по-добре така.

Може би,

измислена от мене,

най за дълго с мене ще си ти,

най-последна

тебе ще намразя,

най-жестоко

ще ме заболи,

ако с друга някоя
случайно

само за минута

те сменя.

Веселин Ханчев

***


КОПНЕЖ

 

    Не закриляна да съм, а окрилена.
    Не загърната, а с дух разгърнат цял.
    Не зад нечий гръб, на завет приютена,
    а до рамо срещу вятър завилнял.

Блага Димитрова
Виж целия пост
# 481
СЪДБАТА МИНА

Съдбата мина
по другата улица.
Съдбата беше
в съседния двор.
Цъфнаха вишните,
ябълките родиха.

В моя двор
живее Зимата...

Свобода Гагарова
Виж целия пост
# 482
Перфектният ден на една блондинка

сутрин слагам целофан в погледа си
и си измислям кристално яйце,
в което съм просто един жълтък
хлопащ някъде по средата.
с дъските които ми липсват
сковах колиба на съседското куче.
и днес ще имам безброй непредизвестени срещи
от мен винаги се очаква да се усмихвам глупаво
/ няма да развалям митологиите за блондинките/
най добре е да нахлузя презерватив върху главата си
но не съм сигурна в надеждността му
срещу всичко,което ме отегчава.
безкрайните потни погледи
и ръце на саламандри
слузта капеща от фалшиви думи…
а трябва да си рисувам усмивка.
ако си прережа гърлото от ухо до ухо
ще изглеждам ухилена на съдебният фотограф…
но блондинките не правят такива неща
просто си оправям прическата
оформям маникюра си до перфектност
и прехапвам устните до кръв.
толкова е елегантно.
и днес ще бъде прекрасен ден...


Ем
Виж целия пост
# 483
Силата с която разбивам душата си в мрака
удряйки я безмилостно в немислимото,
запращайки я унищожително в нищото
и злобно тъпчейки я в незримото
е нищо в сравнение предателството
накарало сърцето в неравен ритъм да тупти
повярвало в невъзможното - то безбожното,
-за да бъде захвърлено сред купчина лъжи
 и оставено там самотно,
безпомощно и немощно от мъка да лежи
докато безспирно, безкрайно кърви
за да се завърне мъртво, изгнило                ,                 
цялата омраза в себе си стаило.         
В гърдите ми, до дробовете ми с които дишам,
в кръвта чрез която на себе си приличам
 за да  всяка моя глътка въздух отрови, 
за   да ми надене невидими окови
и да ме зароби,
и да ме затвори
в мрака на собственото ми отчаяние 
сред безкрайно мълчание
в кубче лед
в теб!         
 








Май доста неприятно звуча напоследък.
Виж целия пост
# 484
Слънчеви лъчи греят в очите ти,
музика звучи, когато се усмихваш ти...
Искам цял живот да те чувствам все така –
светла от любов, нежна като музика...
Искам цял живот само теб единствено...
Знаеш ли защо? – всичко с теб е хубаво!

С колко лекота дишам, като си до мен...
Колко красота ти събуди в моя ден...
Искам цял живот да те чувствам все така,
истинска любов, повече от истинска!
Искам цял живот само теб единствено!
Знаеш ли защо? – всичко в теб е хубаво!
******************************************
Толкова път с теб извървях,
всичките ти мисли зная...
Знам от какво най те е страх –
да не спра да те желая...

Толкова път, толкова прах... –
чувствата се изхабяват,
ала в мен те са си пак
същите, като тогава...

Трийсет часа на ден
аз те искам до мен –
точно, както в началото.
Вече колко лета
ме държи любовта
и не стихва с времето...
Трийсет часа на ден
аз те искам до мен
и така ще бъде цял живот!
Имам нужда от теб
и не мога без теб –
ти си повече от любов!

Твойте коси, твойто лице -
времето ще ги променя...
В мойте очи, в мойто сърце -
същата ще си за мене...
********************************
Беше хубаво...
Още е хубаво...
Лепнат устните в устни.
Ще ме загубиш.
Вече ме губиш...
И знам, че ще те напусна.


Беше ден,
сега е вечер.
Телата бавно изстиват-
блажени и вечни....
И трябва да си отивам.


Беше странно...
Още е странно...
Но няма да се залъгвам.
Платих данък...
Направих рана...
И мога вече да тръгвам.


Виж целия пост
# 485
ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ

В гората полека се спуска нощта
промъква се бавно с нежна нега...
Засвири щуреца приспивната песен
за звездите, луната и твойто сърце...
Виж - над спокойните нощни полета
Питър Пан на комета лети...
Двете мечки - съзвездия стари -
си мечтаят на глас за зимни цветя...
Близнаци се карат за слънцето бяло,
а малката фея игриво се смее
на облаче пухкаво, луната закрило...
Приказна нощ е, но хайде, заспи!
В съня ти те чака магия!
Денят ти ще бъде с дъх на липи
и чудесата сами ще те открият!
Виж целия пост
# 486
Беше хубаво...
Още е хубаво...
Лепнат устните в устни.
Ще ме загубиш.
Вече ме губиш...
И знам, че ще те напусна.

delicate, кой е писал това?
много ми хареса
Виж целия пост
# 487
                          Писмо (Румяна Симова)
    Скъпи мои деца,

Домът ни е тих, тъжно тих, щом Ви няма.

Хладилникът празен, а кухнята – пуста..

Дори котаракът, витален сиамец,

изпадна в мъчителна, глуха покруса.

Цветята линеят без вашите песни,

уредбата някак тревожно мълчи...

Баща ви чете сутрин стария вестник,

защото да иде за нов го мързи...

Наляга ме някакво тягостно чувство,

когато погледна във детската стая.

Не виждам очите, косите ви руси,

сънувам смеха ви – звънлив и омаен...

И месецът сякаш се точи с години.

Очаквам ви вече, любими деца!

Висят по стените ни тъжни картини

и страшно е тихо без вас у дома....

    Целувам Ви:
            МАМА
--------------------------------------------
                  Добро утро
Препуска старата пералня

по кухненския теракот,

центрофугирайки многострадално

в деветия си (котешки) живот

Аз слушам „Тройка на разсъмване“

и пия първото кафе.

Тя, водещата е... „за гръмване“,

превзема се „до няма и къде“.

А зад пердето весело наднича,

окъпаното утринно небе,

по ноти (най-прилежно) срича

едно подрастващо врабче.

Сама съм, но не ми е неприятно...

Харесвам сутрините насаме.

Сънувах сън невероятен!

Сънувах ли го... или не ?

Не си го спомням много ясно.

По принцип – сънища не помня,

но този знам, че бе прекрасен

за моята персона скромна...

Прекъсвам „Тройка на разсъмване“,

намирам станция със джаз

и децибелите (до гръмване)

увеличавам с радост Аз.

Сега, със неподправен оптимизъм,

преглъщам първото кафе.

Пералнята пере кирливи ризи,

по ноти срича мъничко врабче.
Румяна Симова
---------------------------------------------
            Никога не е късно
Срещнахме се много късно.

Паяк бръчките плете,

сняг в косите ми препръсква,

времето тече... тече!

Трудно ми е да изтръгна

закъснялата любов!

Купидон не се излъга...

Лесна плячка съм за лов!

Давя се във твоя поглед...

Сякаш срещам младостта...

Твоите очи ме молят...

Как сърцето си да спра?

Разумът крещи – „Не бива!“.

Угризения тежат.

Но съм толкова щастлива...

ВРЕМЕ, НАПРАВИ МИ ПЪТ!!
Румяна Симова
------------------------------------
              Писмо до татко
Здравей, татко!

        Откраднах си мъничко време,

за да ти пиша, че аз съм добре.

Задъхана следвам мечтите големи

и нищо не може по път да ме спре.

Не съм Ви забравила. Мисля Ви много!

И знам, че Ви липсвам - това ми тежи,

но трябва да стискаме зъби, за Бога!

Човек, в слабостта си, най-често греши...

Така - ти ме учеше някога, татко,

когато се плашех от черния мрак,

когато ядях до преяждане сладко

или се препъвах във къщния праг.

Тогава ми казваше - „Горе главата!

Стъпчи изкушение, болка и страх!“

Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми

и аз се преборвах набързо със тях.

Пораснах щастлива при теб и при мама.

Разбрах що е вярност, любов и уют...

Готова съм вече! И никога няма

да ме изплаши човешкият студ!

Така е при мене... Пиши, как сте Вие?

Намери ли евтини, сухи дърва?

Мама - лекарства редовно ли пие?

Пушиш ли още следобед лула?

Изпращам Ви малко пари. Да си имате.

Не ми се сърди и не питай защо!

Студено е вече навън. Иде зимата...

Купи си обувки, на мама - палто!

Целувам те силно и моля те, татко,

не се притеснявай! Аз съм добре!

Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...

Обичам те:

        Твое голямо дете.
Румяна Симова
Виж целия пост
# 488
Пипи, разплака ме  bouquet Прелестни стихове Grinning
Виж целия пост
# 489
Цитирам го по памет, но е на Калин Донков:

На чувствата в отчаяния зов,
додето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов,
макар, че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право,
очаква от любов да и простят,
макар, че от любов не се прощава.

В света от реализъм опростен,
единствено контрастите избира
и от любов умира всеки ден,
макар, че от любов не се умира.
Виж целия пост
# 490
А това незнам на кого е.

Ти тръгваш и оставяш ме сама,
но сили нямам сбогом да ти кажа,
ще се завърна тихо у дома
и на тишината всичко ще разкажа.

Една сълза оставила съм да блести
на рамото ти като лист отронене,
една сълза от моите очи,
примесена със капките дъждовни.

Ти тръгваш и оставяш ме сама,
да те прегърна сили нямам даже,
но върху рамото ти малката сълза
за моята любов ще ти разкаже!


Много, много ми харесва
Виж целия пост
# 491
от това което прочетох всички ваши стихове много ми харесва жалко че не сещам ив момента да постна някои
Виж целия пост
# 492
 Пипи, невероятни стихове си избрала, благодаря!  bouquet
Виж целия пост
# 493
Здравейте!
Невероятни стихове продължавате да помествате, за което ви благодаря сърдечно!  Hug

Ето едно от последните ми стихотворения:

За теб!

Всяка песен за тебе изпях!
Всеки стих за тебе създадох!
Всяка мисъл по теб разпилях!
Всяка болка за теб изтърпях!

Всеки смях за тебе звънтеше!
Всеки танц за теб изиграх!
Всяка целувка за теб пожелах!
Всеки сън за теб разгадах!

Всеки път към тебе вървеше!
Всеки влак към тебе летеше!
Всеки бунт за теб подкладих!
Всяка победа на теб посветих!

28.01.2007
 

Дано да ви хареса!   bouquet
Виж целия пост
# 494
Т Я

Тя е умората от суетата,
тя е отровата на самотата,
тя е кристално чистата сълза,
тя е светлината в твоята съдба...

Във омагьосващият слънчев ден
се взирам, за да разгадая
мрачния си нощен сън
и да позная истината
в настъпващото дневно лицемерие...

Завивам се със облак нежна самота.
Душата си от злото да запазя.
Светлината си в сърцето, за да съхраня
затварям очи и се моля...

Тя е уморената суета
тя е спокойната самота
тя е щастливата ми сълза
тя е моята свобода!

 Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия