Обичате ли стихове? - 2

Нямах възможност да прочета всичките 63 страници и незнам дали е пускано това стихотворение, но че го сложа. На мен ми се видя смешно. Надявам се да ви хареса

Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!

Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!

Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!

Са умислих утведнъшки -
как навън ш’ въря?
МОмцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?

С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...

И къдету койт’ ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.

Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.

Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж! )

Момичета в главата ми се върти част от стихотворение, но не помня авторката помогнете 

Сънувам пак и пак кошмар,
опитвам се да се събудя,
но смесвам....

ето нещо и от мен...

Аз съм само малка дума,
В твоята измислена игра.
Хвърляш зар, но не за друга
и да изгорим в нощта.
...А утрото
разлепяше на кръст мечтите
в моята душа.
Кристалът се разбива в тъмнината,
Звукът се удря
в пълната луна.
Обратната страна е просто огледало,
Гробище за мисли и мечти.
... а аз ще отнеса подноса
с хиляди души.

Ето и няколко от моите любими стихове:

Шандор Петьофи

***
Летят надеждите ни като леки птици,
високо над орлите те летят
и чист и ясен е небесният им път,
но грубата действителност тогава
като жесток ловец се приближава
и стреля точно в крехката им плът.

***
Какво по-хубаво от хубаво момиче,
прегърнало любимия насън,
додето той не знай, че е обичан,
макар и буден, някъде навън.

Мария Донева

***
Толкова дълго пътувах към теб,
че пътят е моята същност.
Моля те, чуй ме! Ръце за ръце
връщат се птиците в къщи.

Моля те, виж ме! Блясва светът,
щом разбереш, че ме има.
Жалко е да биеш толкова път
и да не бъдеш любима.

***
Когато денят си затвори очите,
а още я няма нощта,
светулките в танца си вплитат
страха да не бъда сама.

През тези минути, от здрача откраднати
в небето се раждат звезди.
В стаята втурва се вятърът радостен
и носи ми дъх на липи.

Пчели, натежали от спомен за макове
се връщат към свойта врата.
Заглъхва камбана и синьо очакване
изпълва до болка пръстта.

Таньо Клисуров
Прошепнати думи

Аз никога във нищо пръв не бях.
В училище- добре се учех просто.
По физкултура с мъка изиграх
поредното възлизане на лоста.

Другарите ми, с мъх набол едва,
изпращаха момичета до вкъщи.
Аз слушах как разказват след това
за първите целувки. И преглъщах.

В казармата да бях поне веднъж
улучил най-добре в стрелбите разни.
Останах си и там един и същ
и отпуск рядко получавах в празник.

И примирен със мисълта почти,
че в нищо няма да съм първи, трепнах:
"повярвай, първи ме целуваш ти",
една жена, когато ми прошепна.

Лъжа ли, истина ли бе?- у мен
прошепнатите думи още тътнат...
Аз се родих повторно този ден,
а подир девет месеца- синът ми.

Извинявам се, ако вече е публикувано!

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат тебе страхлив.
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив.
Ако изчакаш без да се отчайваш,
наклеветен - не сееш клевети,
или намразен - злоба не спотайваш,
но ни мъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател,
ако си умен, без да си умник.
Ако посрещаш Краха - зъл предател,
еднакво с Триумфа - стар циник.

Ако злодеи, клетвата ти свята
превърнат в клопка и го понесеш.
Или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж.

Ако накуп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар.

Ако заставиш мозък, нерви, длани -
и изхабени да ти служат пак,
и крачиш само с Волята останал,
която им повтаря "Влезте в крак!"

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в дворците - своя прост човешки смях.
Ако зачиташ всеки, но не лазиш.
Ако от враг и свой не те е страх.
Ако запълниш хищната Минута,
със шейсет секунди спринт поне веднъж.
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш Мъж!

Р. Киплинг

ето от това съм многоооооооооооооооооо впечатлена


ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО

На един дъх разстояние
само с един дъх
разрязваш черупката ми
и оставам по тебеусещане
галиш болезнената ми същност
и изтръгваш звуци -
тебемелодии,
в които танцуваш с мен
акустираш в съзнанието ми
и хвърляш котва
в плаващите му пясъци
разграфяваш мислите ми
и се вграждаш в тях
прожектираш се в очите ми
усмихваш ги
и виждам всичко
през теб
координираш движенията ми,
думите ми
и ги посвещаваш
на себе си
преливаш се в мен
преливам се в теб
асоциираш всичко с мен
и ти си във всичко
живея в теб и чрез теб
живееш в мен и чрез мен
прескачаме локви
пресичаме улици
прелитаме над пропасти
с двоен инстинкт
за самосъхранение
смея се с твоя смях
смееш се с моя смях
залюляваш ме в прегръдките си
и заспиваш
в моите очи
свивам се в прегръдките ти
и заспивам
в твоите очи
дишам те
дишаш ме
и няма друг начин
защото те имам
защото ме имаш
и само това е важно
защото е
повече от всичко
защото съм част от теб
защото си част от мен
и не е нужно
да казваш, че ме обичаш,
защото съм в теб
и не е нужно
да казвам, че те обичам
защото си в мен
и само това е важно
защото е
повече от всичко.

Изчетох почти всички публикувани стихове и така се вдъхнових, че току виж пак пропиша
Ето няколко стихотворения на един съвременен поет, който аз много харесвам

НЕ ОБИЧАМ ФАЛШИВИТЕ ДУМИ

 

Не очаквай от мен да ти свалям звезди.

Силно мразя фалшивите думи.

Ако има любов, ако тя победи,

няма нужда от тях помежду ни.

 

Мълчаливо очите ще търсят очи

и ръцете, с ръце ще се слеят.

Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,

а сърцата ни в ритъм ще пеят.

 

Устни с устни ще палят пожар –

дълго чакани, страстни минути.

Колко думи,кажи, изговорени с жар,

са потъвали в мрака нечути?

 

Няма думи – повярвай! – за всичко това.

Любовта е безкрайна вселена.

Ще ни грабне несетно, дори без слова.

Ще е брод между тебе и мене.




ОБЕЩАНИЕ

                   

Не си мисли, че мога да забравя

жена, с която някога делих

една чиния и една постеля,

и от уханните й устни пих.

 

Която любовта ми не поиска,

а даде в изобилие любов.

Ти бе далечна и безкрайно близка –

Божествена усмивка! Благослов!

 

Не бих забравил, че и бряг ми даде,

когато бях до шията във кал.

С роса намокри устните ми жадни,

в пустинята на моята печал.

 

В най-тайните си мисли ще те пазя,

Ще се опитам в стих да те създам

и всеки твой охулник ще намразя,

от спомена си, ще ти вдигна храм.




ОЧИ, КОИТО ПЛАЧАТ

 

Очите ти, тъгата приютили,

ме трогват с две напиращи сълзи.

Не знаят те, че пак са победили

и лошият, отстъпвайки – пълзи.

 

А ти ме гледаш прямо и открито,

с безмълвната молба – да ти простя.

Сълзите капят и във мен попиват,

но други две в очите ти блестят.

 

Прегръщам те и нежно те целувам.

“Прощавам ти, любима. Не плачи!”

За две сълзи, понякога си струва,

обидата завинаги да замълчи.



Ето и няколко стари мои стихове... дано ви харесат



Дъжд от обич

Ти си свежия полъх
идващ в летния зной.
Ти си жаркото слънце
след дъждовен порой.
Мойта свята реликва,
моя стих недописан...
С най-гореща молитва,
и с най-чистата мисъл
призовах те да дойдеш...
и след този молебен
заваля дъжд от обич
и усетих как в мене
нещо ново роди се,
топлина се разплисна...
Днес, след толкова време,
своя стих аз дописвам
и едва ли е нужно
да се питам дали
този огън на влюбен
и във тебе гори.


Струва си...

Пътека съм - по мен тръгни,
отмервай бавно всяка стъпка своя...
и щом ме извървиш, помни,
завинаги тогава ще съм твоя.


Цигулка съм - ти само засвири,
Докосвай ме, глава на мен облегнал.
Под пръстите ти нека зазвучи
рапсодия най-страстна и вълшебна.



Река съм - бурна, пълноводна,
веднъж във мен ако си плувал,
дори да си потънал на дълбокото
ще знаеш... риска си е струвал!


Помниш ли, мили?


Помниш ли, мили,нашето лято?
Вълните...
на чайките крясъка.
Колко щастливи бяхме,когато
тичахме боси по пясъка.
Помниш ли там на безлюдния плаж
как се любихме с теб под небето?
И само луната беше ни страж,
а свидетел безмълвен морето.
Там двама с теб
без свян и без страх
във нощи любовно-омайни,
попаднали в плен
на изгаряща страст
разкрихме любовните тайни.
И знаеш ли, мили?
След толкоз лета,
макар и навън да е зима,
щом ти си до мен,
дори и в студа
в душата ми лято ще има!

valkata78 твоите са страхотни!!! Наистина!!!

Иван Вълев

Не отлагайте днешната среща за утре,
тази вечер ще тръгне внезапен експрес,
ще прегази оскъдните общи минути...
Затова - протегнете ръцете си днес!

Не отлагайте днешните думи за утре,
ще повяхнат от сухия лъч на нощта,
ще умрът неизказани те и нечути
като късно донесени горски цветя!

Не отлагайте днешната обич за утре,
ще презрее на клона си дивия плод
часовете ръмят-овлажняват барута
и топи се един неизбухнал живот.

Аз също...

Every me, ще ми подшушнеш ли кой е авторът?

  радвам се, че ти хареса и на теб-не знам името й, ника й е pc_indi, намерих я съвсем случайно, ще пусна и други нейни неща скоро. Хубав ден!

[/color]

Every me ,

аз изкопах и това стихотворение от тази авторка pc_indy - силна образност наистина...Красота...
Надявам се да хареса на някой от четящите така, както ми хареса на мен.

Извън ритъмно

Не мога да подредя
в рима и ритъм
( при това, да звучи лирично)
извънритъмните си чувства
в теореми и аксиоми за обичане.
Това би означавало
да изчислявам и да претеглям
къде точно започва началото
и кое след кое чувство следва.
Невъзможно е.
Нямам формула и дефиниция.
Почти нищо не помня
преди тебе.
Помня само, че съм умирала,
но някак самоубийствено. Леко.
А ти ме караш
да се чувствам цяла
и болезнено жива.
Помня, че исках да ми е тъмно-
очите ми се умориха
от погледи луминисцентни.
Сега пред древния огън в очите ти
покорно се свивам.
Думите ти се стичат
огнени по лицето ми.
Падат в пръстта,
от която съм направена
- най-твърдата,
най- каменистата.
Едно ребро едва ли е стигнало-
счупило се е вероятно.
Виж, преброй ребрата си-
трябва да са с две по-малко.
Сигурно за това
при промяна на времето
там- в ляво, те наболявам.
Сигурно за това
в думите неизреченото,
като Брайлово писмо
тая пръст издълбава.
Можеш ли да четеш
азбуката на слепите?
Знам, че можеш.
Не се преструвай!
Сигурно е изписано,
сигурно си личи,
че за първи път се страхувам.
Но не за това,
че вися на кордата,
а дали можеш в ръцете ми
да заспиш усмихнат и спокоен,
че няма да отрежа косите ти.
Дали малкият, топъл свят,
свит в премръзналата ми длан,
е достатъчен за Височината ти.
Дали всичко, което имам,
ще ти стигне и остане
и за след живота.
Не се страхувам,
че зениците ми ще се напукат
от леда в мълчанието ти.
Не се страхувам
и че този път ще ме боли.
Страхувам се,
че този път ще ми пука,
че съм обичана.