Обичате ли стихове? - 2

  • 74 055
  • 749
# 525
Every me и Шехина,
страхотни неща сте споделили с нас. newsm51
Силно съм впечатлена от стила на авторката. Ако имате още нейни стихове, моля, подарете ги и на нас. newsm03
Виж целия пост
# 526
Every me ,

аз изкопах и това стихотворение от тази авторка pc_indy - силна образност наистина...Красота...


thumbsup yes
страхотно е, наистина! Много ми допада начина на подреждане на думичките...ето, още нещо от нея...не я познавам, но съм и фен вече Hug
FAM  bouquet


                        Виж!Луната е спряла...
Сега ме обичай!
Когато съм все още цяла
и без тебе съм ничия.
Когато осъмвам
в безброй пълнолуния,
а младостта още връзва
в очите безумия.
Сега ме обичай!
Когато в косите
слънцето тича
и ги сплита с лъчите си.
Сега ме обичай!
Когато те прося
като въздух в гърдите
и като белег те нося.
Сега ме обичай!
А не си ли ми писан,
край мен ще отминеш-
на друга орисан.
И щом света се прекърши
в мойте очи,
и след теб се затръшнат
всички врати,
ти пак ще си в мене,
без да усетиш.
Като спомен от песен
по миглите ми ще светиш.
А нещо отляво
ще прокърви
и ще ме наболява,
но ще мълчи....
Сега ме обичай!
Докато съм безумна
и безумството ми прилича....
Сега ме обичай!


***
            Ще търся сляпо твоите следи
пътеката към теб да ми разкрият
и ще повярвам в хиляди лъжи,
които митологиите крият.
Ще пазя в дланите си две сълзи
-да ми подсказват колко си ми нужен
и колко много всъщност ми дължиш
за нощите ограбени и тъжни.
Без дъх ще чакам твоите ръце
в сърцето ми пожари да запалят
и ще откривам нови светове
в очите ти-щом с поглед ме погалят.
Ще те рисувам с лунен лъч в нощта,
съдбата по звездите ще гадая
и ще обичам свойта тишина
-в очакване след миг да те позная.
Ще моля времето за миг да спре
-да ми напомни колко съм щастлива,
щом се откривам в твоето лице
и зная,че чрез теб съм по-красива...
Ще обуздая всички ветрове
-да не изтрият белега от тебе,
да не навяват стари грехове
испомени далечни,непотребни.
Спри,Любов!Запали две слънца в очите ми!
Влюбени да блестят в този необичан свят.
Спри,Любов! Остани! Остани поне за миг!
В спомен плах, в шепа прах от изгарящи звезди...


***
        Не казвайте на тишината да мълчи!
И без това блестящо симулира
докато нечие страдание крещи
и безвъзвратно се изгубва
в кристалната безкрайност на всемира.
Не казвайте на вятъра да не шепти,
докато влюбено флиртува със листата!
Защото той е малко докачлив
и започне ли внезапно да фучи,
ще изтрие чудесата от земята.
Не казвайте на Любовта да не боли!
Така ще ви подмине и забрави.
Без болка няма как да се роди!
Красивите неща в живота
единствено чрез болката се появяват.


***
Виж целия пост
# 527
Цитат
Не казвайте на тишината да мълчи!
И без това блестящо симулира
докато нечие страдание крещи
и безвъзвратно се изгубва
в кристалната безкрайност на всемира.
Не казвайте на вятъра да не шепти,
докато влюбено флиртува със листата!
Защото той е малко докачлив
и започне ли внезапно да фучи,
ще изтрие чудесата от земята.
Не казвайте на Любовта да не боли!
Така ще ви подмине и забрави.
Без болка няма как да се роди!
Красивите неща в живота
единствено чрез болката се появяват.

Аз си заплювам този стих, наистина разкошно пише авторката.
Не бях писала от няколко месеца, но онзи ден като изчетох темата така се вдъхнових, че написах нещо и аз Sunglasses


Страхувам се...

Щастлива съм със теб, и малко тъжна...
Понякога страхът така ме дави,
макар и да не го показвам външно.
Макар ти нищо да не си направил.


Обичаш ме, казваш, но аз съм такава
и истини слагам в кавички.
Не вярвам на думите - празни слова са,
щом сърцето е казало всичко.


Събрала съм в себе си тиха вина.
В косите ми рано разцъфнаха вишните.
Ти още ме мислиш за силна жена,
(а аз се страхувам от нищото).

Виж целия пост
# 528
Журавушка

Сохнет скошенная травушка,
холоднеет на земле.
Ты не плачь моя журавушка
о погибшем журавле.
Спят болота под осинами,
под скуднеющим дождем,
завтра утром стая длинная
в небе крыльями взмахнет.
Пролетит над ними мглистая,
золотистая земля.
И смеется тот кто выстрелил
прямо в сердце журавля.
Он идет дорогой людною,
раздвигает мир плечом
и с девчонкою целуется,
что-ж, девчонка нипричем.
Ах, девченка, если б знала ты
боль утраченной любви,
ты б услышала как яростно
 в небе плачут журавли.
Не плыла б над миром гордая,
увлеченная собой.
Поняла б что птица гордая
за своей летит судьбой.


***

Барабанит по улице дождь...

Барабанит по улице дождь,
В окна лезет проклятая тень
И ложится на плечи ложь
В этот хмурый осенний день.

Ты сегодня домой не пойдёшь,
Позвонишь, скажешь: "Мама, не жди.
Понимаешь, на улице дождь,
А у нас ещё ночь впереди."
 
Ты руками меня обоймешь,
поправляя шелка на груди
и пробьешь в эту ночь
первый шаг своей женской любви.

Станут губы еще алей
станут руки груди ласкать.
И на ласки твоей красоты
я устану уже отвечать.
 
 
И тогда ты, глупышка, поймёшь,
Что была мне совсем не нужна
И заплачешь - " Проклятый дождь,
ах, зачем я домой не пошла?"
Виж целия пост
# 529
Когато усещам празнотата въпреки погълнатите  водки,
когато душата не може да намери себе си,
когато залутана в нищото
се опитвам да спася разкъсаното си сърце,
а парчетата от собственото ми аз
разпиляни в безкрая на несбъднатите си мечти
протягат слаби изсушени от мъка ръце
да се стигнат, да се докоснат, да се усетят
в онова безкрайно, неповторимо
и в същото време траещо само миг чувство
на любов, което безмилостно руши
всички устои на душата
онези градени във времето
онези пазени в сърцето
-всичко
разрушено, опустошено
и на негово място изградено
някакво нереално бъдеще - абсурдно
но в любовния мираж изглеждащо истинско
докато не се стопи
под лъчите на слънцето- истина
омразна и непорочна, неспособна на лъжи
жива, дишаща истина
-о Боже- прости!
  О Боже, забрави!
Виж целия пост
# 530
ПЕРВОЕ СВИДАНИЕ

Зимний вечер, шумный перекресток,
Фонари рассеивают тьму.
Девушка, совсем ещё подросток,
Ждёт и ждёт кого-то на углу.

Торопливо комкает перчатку
Поправляет бантик и косу.
На прохожих смотрит и укадкой
глянет на кого ни будь.

Но его все нет.
Прошли все сроки.
Где же ты безумный и нестойкий ?
Неужели надо уходить ?

А часы, что тикают над нею,
Всё бегут, бегут, бугут, бегут...
Не хотят, не могут, не умеют
Опоздать на несколько минут.

Приходи, ко мне, мы будем рядом,
И рука руке расскажет вновь,
Как под белой дымкой снегопада
К нам весна приходит и любовь.

Белый снег на шапочку ложится
Застилает девичь глаза
И белеет что-то на ресницах,
Может, снег, а может быть, слеза.

***

Ему тогда семнадцать было.
Осенний дождик зябко моросил,
Одна девчонка так его любила,
А он её ни капли не любил.
Из глаз её огромной поволокой
Струился затаённый огонек,
Он знал, что поступет с ней жестоко,
он знал,но полюбить не мог.
Теперь она его не замечает,
над ним теперь смеётся каждый раз,
Ему сейчас как света не хватает
Её огромных с поволокой глаз.
И вспомнил он- тогда семнадцать было,
Осенний дождик зябко моросил,
Одна девчонка так его любила,
Зачем он ту девчонку не любил?



Виж целия пост
# 531


Обожавам го...Роберт Рождественский...

(Джемма, страхотни са стиховете, които пускаш, между другото   bouquet)



Будь, пожалуйста, послабее...

Будь, пожалуйста,
                                послабее.
Будь,
пожалуйста.
И тогда подарю тебе я
чудо
       запросто.
И тогда я вымахну -
                                   вырасту,
стану особенным.
Из горящего дома вынесу
тебя,
сонную.
Я решусь на все неизвестное,
на все безрассудное,-
в море брошусь,
                             густое,
                                          зловещее,-
и спасу тебя!..
Это будет
                сердцем велено мне,
сердцем велено...
Но ведь ты же
                         сильнее меня,
                                                  сильней
и уверенней!
Ты сама готова спасти других
от уныния тяжкого.
Ты сама не боишься ни свиста пурги,
ни огня хрустящего.
Не заблудишься,
                            не утонешь,
зла не накопишь.
Не заплачешь
                        и не застонешь,
если захочешь.
Станешь плавной
                              и станешь ветреной,
если захочешь...
Мне с тобою -
такой уверенной -
трудно
             очень.

Хоть нарочно,
                         хоть на мгновенье,-
я прошу,
              робея,-
помоги мне в себя поверить,
стань
          слабее.


(Трябва по-често да си спомням това стихотворение... Embarassed)
Виж целия пост
# 532
Ти не ме разбра

Ти дори не разбра защо си отивам.
Може би просто каприз,
просто женска игра?!
Ти нищичко не разбра...

Аз ти бях само неделна почивка,
само радост на дребно,
някаква малка потребност -
като цигарата, като чашката вино,
като книга с красива корица.

Много исках и много ти давах -
ти по-малкото си избра.
Върви! Можеш всякъде да го намериш.
Просто друга марка цигари,
неделя с нова програма,
друг етикет на бутилката.
Но ти още си в мен - като дъх замайващ на билка,
като горчивина на пелин... И защо те обичам още?
Просто съм такава и кой знай защо,
теб съжалявам.

Станка Пенчева
Виж целия пост
# 533
Ето и от мен няколко стихчета! Дано ви харесат..


Някой

Аз търся някой, който да остане...
да бъде с мен след края на нощта,
да е човек, не приказно видение,
възбудено от моите сетива...

Аз търся някой, който да остане,
намерил светлината вътре в мен,
за да възкръснат мъртвите желания
и за да бъде огънят роден.

Аз търся някой, който да остане,
да бъде с мен след края на нощта,
аз търся някой, който да обичам...
Толкова ли много е това?


Ти виждал ли си как умира птица? 
Как бавно я напуска гордостта, 
как в мътните притворени зеници 
с хищни нокти вкопчва я смъртта?! 
Ти виждал ли си как умира птица, 
ранена смъртно… 
…как я боли… 
и в тъмните зеници,бавно се стопява любовта!?


...



Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
          тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
          защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
          но винаги е лека тя!


..................................................................................................

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ ( просто невероятно)


            Две хубави очи. Душата на дете
            в две хубави очи; - музика - лъчи
            Не искат и не обещават те...
            Душата ми се моли,
            дете,
            душата ми се моли!
Страсти и неволи
            ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
            не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
            Душата ми се моли,
            дете,
            душата ми се моли...
            Не искат и не обещават те! -
            Две хубави очи. Музика, лъчи
            в две хубави очи. Душата на дете.

...


Виж целия пост
# 534
Много обичам да чета любовна лирика.Моля някой ако знае това :

"Спомни си Ирина то беше отдавна обичаше нявга  моряк стоеше на кея........"

да ми го прати .То беше любимото на моите родители
Виж целия пост
# 535
Това ли е?  (не знам кой е автора)




Спомни си Ирина- то беше отдавна.
Обичаше нявга моряк,стоеше на кея,
а тъгата се сливаше с нощния мрак.
Ти винаги чакаше,ти знаеше първа
кога ще се върна при теб.
А аз дълго се взирах
и виждах познатия силует.
И корабът спрял е на кея
и в прегръдките мои вече си ти.
Как хубаво беше тогава Ирина!
Живота бе пълен с мечти.
Спомни си.Бе тиха привечер,
двама стояхме на влажния,каменен кей
.Аз тръгнах в пътуване дълго далечно,
а ти каза:"Ще чакам Андрей".
Аз дълго те гледах,до болка се взирах,
но корабът тръгна,пострещна ни вятър
,студени вълни.
А ти стоеше на кея самотна в морето
отправила влажни очи.
То беше отдавна.Днес пак се завръща
м и гледам познатия каменен кей,
но тебе те няма.Къде си Ирина?
Забравили своя Андрей?
Нима ти забрави моряка любим
 или самотата така те застави?
А може би болна лежиш на легло
 и майка си караш с ръка на чело
са гледа в морето за менБНе!
Ти си забравила всичко Ирина!
Това,че обичаше мене дори.
Беше продала нашето щастие,нашите мечти.
Ти бе станала съпруга на важен,
изтънчен и богат господин,
на когото ние сваляхме шапка.
Ти беше сменила басмата с коприна,
с пръстени златни и блясък студен,
но с туй по-красива не стана Ирина
 дори по-страшна,противна за мен.
Ти морския мирис смени с парфюма,
а малката обич с пари,
но истинско щастие не намери
Ирина прочетох го в твоите очи.
Ти мина с горда походка,
изправила дръзко глава,
а аз път ти направих,
но кръст не пречупих,
не казах желаните важни слова.
Удари ме сякаш с камшик в сърцето,
бликна вълна,
а нашето щастие бе само морето,
а нашето съкровище бе младостта.
Аз бях се излъгал във всичко Ирина
 в целия гнусен и гаден живот.
Богатите плачат,когата изгубят злато,диаманти,пари
,а аз плача за моята обич Ирина
за моята обич заменена с пари....!

 
Виж целия пост
# 536
Докосване - перце с ухание на вятър
далечно, недостижимо - мечтание.
Загубено във време-на миг отблясък
-събудено сладко страдание.
Потъване - дълбоко в нежност сляпа,
тъмнина, тъмно-синьо сияние.
Усещане  за потъване в красотата
на водно обаяние.
Загубване, намиране, ритъм
-безкраен, завършен кръговрат
целувка, прегръдка, заплитане
на души в един общ свят.
Виж целия пост
# 537
Понякога обичам да чета стихове ..но понякога ..
Виж целия пост
# 538
Понякога обичам да чета стихове ..но понякога ..

С повечето от нас, предполагам, е така. smile3521
Виж целия пост
# 539
Ей този много ми харесва ...Нищо, ч е не познавам автора му Simple Smile Mr. Green .., но е някак флейтово_сутринско

 Нощта отпусна свойте обръчи студени
и хоризонтът изсветлява с тона"Ла".
Флейтата поражда първото дихание
на раждането ново на света.
                                         
Хорът от звездите вече е замлъкнал,
сред затихващите сенки на нощта.
Бавният прелюд на флейтата е почнал,
събуждащ лебедова красота.
                                             
Сините очи на сутринта пораждат
водопадите на призрачна роса,
девствените й гърди ухапването носят
на първи лъч от светлина. 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия