Обичате ли стихове? - 2

Публикувана: 29 юни 2006, 15:03 ч.
Последно мнение: 13 май 2007, 22:02 ч.

74 053
749

kremi - Ентусиаст

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кой е Чарлз Буковски и какви са реакциите към неговата поезия и проза?
Кои са основните теми в стихотворенията на Чарлз Буковски?
Какви са основните теми в стихотворенията на други автори от форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кой е Чарлз Буковски и какви са реакциите към неговата поезия и проза?
  
  Чарлз Буковски е известен писател, известен със своя цинично-реалистичен стил. Неговата поезия и проза често предизвикват силни емоции у читателите, като някои я харесват, а други я мразят. Той оставя трайно впечатление у своите читатели, които изпитват силни чувства към него.
- Кои са основните теми в стихотворенията на Чарлз Буковски?
  
  Чарлз Буковски често изследва теми като любов, смърт, самота, алкохол и секс в своите стихотворения. Той представя цинично-реалистични гледни точки върху тези теми, което го прави завладяващ за читателите си.
- Какви са основните теми в стихотворенията на други автори от форума?
  
  Темите на стихотворенията във форума варират от любов и романтика до размисли за времето, миналото и бъдещето. Те също така изразяват емоции като тъга, радост и надежда. Освен това се забелязва споделяне на лични преживявания и моменти от ежедневието. Темите изследват различни аспекти на човешките емоции и вътрешни борби, често фокусирайки се върху любовта във всичките й форми (истинска, въображаема, изневяра), страх, самота и вътрешни конфликти.
- Какви са основните теми в дискусията?
- Какви са някои от характерните стилове и характеристики на поезията, обсъдени в дискусията?

arrows

# 540 27 фев. 2007, 21:41 ч.

Наско, раzко6но е Peace

Виж целия пост

delicate

Регистриран

# 541 28 фев. 2007, 12:22 ч.

Следващият път за срещане, нарочният,
ще е най-случаен.
Трудно с теб ще се докоснем. Двупосочни сме.
И го знаем.
Тръгнали сме подир вечните различия
да се търсим във химери.
И като във не съвсем добра поличба
може да не се намерим.
Ще ни предвиди времето ни за проглеждане,
време за пресичане.
И на разминаване със теб ще се погледнем.
Да разберем, че се обичаме.

***********************************************
Не винаги под слънцето се скиташ,
не винаги живота ти е песен,
но винаги е нужно да се питаш:
Живот ли щеше да е, ако беше лесен?

Не винаги преглъща се вината,
не винаги и времето лекува.
Но винаги заплаща се цената
и винаги безумно много струва!
************************************************
Докосването на душите ни
е дефиницията за хармония.
Но аз съм се родила скитница,
не е възможно да съм твоя.

Докосването на душите ни
е магнетичното привличане,
съдбовното фатално сплитане.
Безумното влудяващо обичане.

Докосването на душите ни...
Родена съм с душа на скитница...
И пътят ми към теб е скитане.
Обичам те. Докосваш ме. Наистина.
*********************************************

Неразбрани

И тази вечер може би
ще си отидем неразбрани
Танцуват милиард звезди
по черния небесен дансинг
Люлее тихо вечерта
симфонията на щурците
Ти нямаш повече слова
аз нищо повече не питам
Изчезват къщите, градът
и всеки страшно сам остава
Над земния ни кръстопът
звезди танцуват до забрава
Пространството над нас тежи,
притиска ни със ледни длани
Боли в сърцата, а на вид
пак равнодушни ще останем
и по-студени от звезди
ще си отидем неразбрани!

Виж целия пост

nassko76

# 542 28 фев. 2007, 17:04 ч.

Цитат на: arrows в вт, 27 фев 2007, 21:41

Наско, разкошно е Peace

Aз знам , че ти харесва....,защото познаваш дори и автора .. Simple Smile

Пък и нали и ти си флейтова в неговите очи Peace

Виж целия пост

mergo

# 543 28 фев. 2007, 22:40 ч.

Защо ме жалите?
Щастлива съм така.
Наистина щастлива съм - не крия.
С постелята си от колосан сняг,
с DVD -то, с топлата хавлия,
с цигарата просветваща във марка.
Не чакам нищо.
Никой не ме чака.
Със пръстите си сетива приемам това,
което оцелява с времето -
вкуса на виното,
вкуса на хляба,
целувката, която вечер слагам
за Лека нощ на малкото челце,
и стръкчетата някалко във вазата,
поставени от моите ръце.
Щастлива съм със тях!
Защо ме жалите?
Прозорецът залостен е добре
и щорите са пуснати до края.
Защото в мрака, добата потайна
се търсят кукумявки с нежен зов.
Защото вън мирише на любов,
в пръстта набъбва оплодено семе,
разцъвнал цвят във всяка пъпка дреме
и духат пролетните ветрове...........
Кой смее да ме мами и зове?
Ще спусна щорите, ще легна рано,
за да съм вярност в малката лъжа,
за да съм топъл въглен в пепелта
на своето огнище разпиляно.
Какво ми трябва? -
думичката мамо
цигарата
и книгата любима.
Защо ме жалите?
Аз всичко имам!!!

Виж целия пост

blueeye®

Регистриран

# 544 1 март 2007, 08:32 ч.

Честита Баба Марта!

Дедо Март и баба Марта,
запасили се с прежда!
Бабата плете,
а дедото нарежда:
- Да има за всички
червено/бели мартенички!
Да са румени-засмени,
малки и големи! Mr. Green

Виж целия пост

rainbird

Ентусиаст

# 545 1 март 2007, 08:42 ч.

Цитат на: mergo в ср, 28 фев 2007, 22:40

Защо ме жалите?
Щастлива съм така.
Наистина щастлива съм - не крия.
С постелята си от колосан сняг,
................

Хареса ми и
ми напомня някои от моите настроения Simple Smile

Виж целия пост

iguanka

Регистриран

# 546 1 март 2007, 19:41 ч.

Добро утро, Ден!

Добро утро, Ден!
Пак те дочаках,
макар и решен
да остана във мрака.

Добро утро, Ден!
С илюзии нови
и с край предрешен -
болящи окови.

Добро утро, Ден!
Бъди ми последен!
Веч не идвай при мен!
Аз не съм ти потребен.

Добро утро, Ден!
Ако утре ме няма,
пий едно и за мен
и речи "Няма драма."
Пък натам продължи,
дето малки главици
тихо, кротичко спят -
мойте мили дечица.

Не пропускай, ти, Ден,
всяка сутрин да идваш,
да им носиш от мен
усмивка щастлива.

Не забравяй, ти, Ден,
вечер щом си отиваш,
да им пееш от мен
песен сладка, приспивна.

И... бъди добър с тях, Ден!

---

Виж целия пост

Анонимен

# 547 2 март 2007, 11:03 ч.

В девет ката прегънах душата си,
а десетия- нарочно забравих!
С девет ключа заключих сърцето си,
а десетия -в тебе оставих!
Девет болки по тебе изстрадах,
а десетата -още дълбае!
Девет думи за сбогом ти казах,
а десетата -вече я знаеш!
Девет пъти умирах напразно,
а десетия -чакам отдавна!
Девет пъти съдбата ме смазва,
но дори на десетия няма да падна!

================================
СИНЕ, МАЙКА ТИ
ДНЕС СИ ОТИВА!

Ти разбираш ли ,а?
Не, не бива.
Не, не бива да знаеш, че вече
тя ще бъде далече, далече
и че никога, никога няма
ти да кажеш на някого ''мама''
Ето, тръгва с куфар в ръката.
Дай ръка да отворим вратата
и да видим как чужда, нетрайна
тя си тръгва към своята тайна.
Ти не й се сърди.
И аз няма.
Все пак ние мъже сме с теб двама.
Не ,ти всъщност си малко юначе,
а пък татко ти нещо май плаче.
Не, не плаче -той просто се взира-
това целия свят го разбира.
Ти си вече голям-ти си батко,
няма сам да си ти -имаш татко.
Няма сам да съм аз-имам тебе,
ще живея отново чрез тебе
и все някак ще бъдем щастливи.
Ето, виж тези лодки красиви
как играят немирно в морето.
Ето Мечо...
Кубчета ето...
И не казвай, не казвай, не бива,
че е лоша, защото отива
толкоз чужда и толкоз нетрайна
към ненужната своя тайна.
Само стискай юмручето здраво.
Усмихни ми се.
Хайде.
Браво!
Все пак ние мъже сме с теб двама.
Ще ти бъда и татко и мама,
ще ми бъдеш другарче...
И всичко...
Хайде, мое юначе мъничко,
своя татко хвани за ръката
да затворим след нея вратата.

Недялко Йорданов
1967

Виж целия пост

every me

Ентусиаст

# 548 2 март 2007, 20:07 ч.

Цитат на: Caprarri в пт, 02 мар 2007, 11:03

СИНЕ, МАЙКА ТИ
ДНЕС СИ ОТИВА!

Недялко Йорданов
1967

Любим ми е... bouquet

Виж целия пост

every me

Ентусиаст

# 549 2 март 2007, 20:08 ч.

Цитат на: every me в пт, 02 мар 2007, 20:07

Цитат на: Caprarri в пт, 02 мар 2007, 11:03

СИНЕ, МАЙКА ТИ
ДНЕС СИ ОТИВА!

Недялко Йорданов
1967

исках да те поздравя за избора и сега не мога да изтрия второто си мнение-извинявам се!

Виж целия пост

Анонимен

# 550 2 март 2007, 20:58 ч.

Every me , аз също много го харесвам.
Peace

Виж целия пост

every me

Ентусиаст

# 551 3 март 2007, 14:44 ч.

Е, знаеш - няма нищо честно.
Усмихвам се преди да ме изгубиш.
Преди да ти изпея тази песен
си ме болял отчаяно до лудост.

Болял си ме, защото аз го исках.
И забрави за другите причини.
Когато ме намери допоискване
си ми объркал името с невинност.

И поздрав на морето! Вече знаеш,
че можеш да се давиш и на сушата.
Животът вечно чака на опашка.
Прости, че се пререждам и се случих.

Вземи си свободата, аз я връщам.
И 30 гроша - да не обеднееш.
Отивам си, а знам че пея всъщност,
защото след това ще онемея.

***

Измисля си и иска да си вярва,
спасява се във моето обичане.
Какво като е някакво откраднато...
Какво като на нищо не прилича.

Да, бряг съм му, но и брегът е мъдър
след толкова сърдечни наводнения.
След толкова причини - няма мърдане
и няма даже намек за спасени.

Ще го изхвърли бурята накрая,
а той спасен и вкопчен във сърцето ми,
ще се опомни и в соленото ще знае,
че всичко се заплаща някой петък,

че всичко свършва, даже и голямото.
Голямото най-лесно се превръща
във болка със изтъркани сандали
и после знаеш - вече няма връщане...

Когато си отидат чудесата
и вече няма нищичко за чудене,
ще знае, че съм искала душата му,
но му я връщам, за да се събуди,

да види, че животът продължава.
Какво като на мене не прилича?
Прощавам му! Спасих го само...
Защото нечовешки го обичах

***

Знам, че утре ще дойде
по-солен от сълзата ми,
по-самотен от кораб
и от бряг по-очакван.
Знам. Усещам, че бурята
няма как да отмине.
И е дяволски глупаво
да я влюбя невинно.
Няма прошка, жестоко е,
но така било писано.
Оня горе - високо.
А от мен му е писнало.
Не си помня молитвите.
Само знам, че го искам
и се давя във плиткото
и не искам да мисля.
И светът е наопаки,
тоест - аз в равновесие.
Има нещо разхлопано.
(Предполагам сърцето ми.)
За какво да е лесно,
като може по-иначе?
Да, боли! Но е честно
ей така да обичаш.
Без причини, които
утре вече са пошлост.
Мъдростта ми - сърдита.
Но пък истински нощите...
Знам, че идва.А бурята
е почти неизбежна.
После...после съм мъртва...
Тоест - има надежда.

Виж целия пост

Не съм

Ентусиаст

# 552 3 март 2007, 15:03 ч.

every me , невероятни са! bouquet

Виж целия пост

every me

Ентусиаст

# 553 3 март 2007, 15:11 ч.

Цитат на: Не съм в сб, 03 мар 2007, 15:03

every me , невероятни са! bouquet

и аз мисля така bouquet

Виж целия пост

fam

Потребител

# 554 3 март 2007, 16:06 ч.

So What?

е и какво
като при теб не се е съмвало
небето
се удави в безразличие
и без да мисли
просто се подхлъзна
в ръба
на мнимото привличане

и все едно
дали намрази прага ми
привикнах
с мисълта да бъда ничия
и предпочитам
истинска омраза
пред някакво озъбено
обичане

след празни думи
ампутирани от смисъл
висящи
като примки по первазите
една Любов
като бездомна скитница
отиде си
без право на доказване

Eм

Виж целия пост

Препоръчани теми

Goodreads - 3

10 523
202

Литературен клуб

Търся електронна книга - 55

21 990
165

Литературен клуб

Поезия – да споделим любимото си стихотворение

15 700
184

Литературен клуб