Обичате ли стихове? - 2

Копнея да те видя и докосвам
да вдишам мирисът на твойта кожа,
изпитвам страст да те целувам
и с нежност да обгръщаш мен  - аз се вълнувам..
В очите черни да потъвам, да ме погалиш с нежност,с обич,
да стискаш огъня ми и да искаш
да съм в ръцете ти за дълго време..
И ласки да ти давам, и ти на мене,
и мълчаливо да потръпваме в наслада,
и времето да спре, да ни дари
с утеха сладка и невъобразима.
Да бъде вечен миг, аз чувствам се дете,
което има нужда да обичаш.

Eто едно забавно пролетно стихче  - мАРТо_aприлско

           Априлското ми междувремие
            недомартенско се смееше на капки,
           накокичено без пролетно напътствие
             то път пое към топлоплодни жарки!

           И вятърът презоблачно се смееше,
             държейки в скутите си снегове,
        а някакъв човечец пак априлстваше,
         търсейки сред тленното горещи светове.
 
          МеждумАРТенската синева разтвори длани.
           незапролетявайки се, пееше на глас
          и часовете свиваше във зимни арки
            където студовете се скицираха в анфас.
       
         А  там  преплитаха се  умствени  миражи
          към предаприлска тиха топлина,
            но мАРТенските  снежни  стражи
             не  пускаха все  още  пролетта.
   
     И недоМАРТенско АПРИЛстване витаеше в астрала
         като няма сянка  на  изпуснат   сладолед,
        а студът отмерваше  по  нова скала
      ритъма сърдечен на един МАРТопоет!
   

             
Така ме гледаш...
Не позна
лицето ми зад вдигнатите щори.
Ела по-близо.
Да, ела...
Повдигнах камък,
за да проговоря.
Не сбирай
в шепите солта,
навявана на преспи по следите ми.
Ще се превърне
в чувство на вина.
Ще ти отрови нощите и дните.
Ела по-близо.
Искам шепнешком
"Аз оцелях!" на срички да ти кажа
и да залостя пътя ти към моя дом.
Така и не можах да те намразя...


***

               
След твойто дишане във мойте пръсти
съм като стих, завършен с запетя...
нахвърляна по листовете, сбъркана,
сънувана, целувана по памет...
рисувана с мастило между думите
(пастелите се счупиха отдавна...),
писмо, изтрито за сбогуване
(защото смятам да остана)...
След твойто дишане във мойте пръсти,
дописвам се... почти изискано,
изнервени са листите до скъсване,
защото знаят послеписа...

***
                   
 Живея, сякаш те няма.
Правя се,
че не помня.
Може би искам просто
болката да забравя,
като слушам Висоцки
и чета Окуджава?
Вярвам,
че има вяра.
Чух, че стават вълшебства.
Знам, че няма лекарство;
помня, че е у тебе.
***

И аз много ги харесвам, дори не знам кои са авторите, едно време си ги преписвахме от тетрадка в терадка, като апокрифни.

И аз понякога..., затова сега отворих тази темичка

Момичета, има две стихотворения, за които отдавна искам да ви попитам. И двете съм ги чувала по веднъж и са оставили отпечатък у мен, но понеже не помня имена и автори... дори да са ми познати... слушам само стиха та да помоля ако някой ги знае да ги напише 
Едното започва така - Тази вечер под прозореца аз видях изхвърлени цветя... и завършва Тази вечер под прозореца някой бе изхвърлил любовта Може да не са точни цитатите, но са приблизителни.
Второ се казва (май) Изповед на вълка от Червената шапчица. Започваше с това, че всъщност вълкът не помни шапката, щом казват другите - нека е червена, но помни очите и... и продължаваше в такъв изповедно-любовен дух.
Ще се радвам ако ги прочута тук тези стихове.

Ассинка, аз намерих това :

Тази заран
под един прозорец
аз видях изхвърлени цветя,
като нежелани вече чувства,
като стъпкана за миг мечта.

Исках да ги събера отново,
да ги върна, но не бях готов.
Тази заран
някой бе изхвърлил
през прозореца една любов.

Снощи от небесната градина,
беше ги набрала любовта,
но сега лежаха неразбрани
и красиви даже във скръбта...

Изхвърлени цветя,
вас не може никой да ви върне.
Изгубена любов,
никога при нас не се завръща...
Изхвърлени цветя,
аз не мога вече да ви върна.
Изгубена любов,
целия на пепел ме превърна...

Евтим Евтимов


а иначе за Червената Шапчица се сещам едно стихотоврение, но май няма да е това, което търсиш и все пак ще го публикувам:


ПЕСНИЧКА ЗА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Недялко Йорданов

И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена Шапчица и Вълк.
Напук на всички правила,
той каза и': "Със мен ела!"
И тя повярва на вълкът
и двама тръгнаха на път.
Една звезда им беше знак.
Вървяха те под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър -
тя по-добра, той - по-добър.
Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.
О, смел ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб поклон!
Поклон на точния патрон!
Поклон на строгия закон!
Червена Шапчице, здравей -
недей да плачеш ти, недей!
Къде бе тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.
Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя вълк до днес.

Естер Първото е точно това, което търсех ама се оказва, че паметта ми хич я няма То за заран идело реч, мен вечер ми е в главата
Второто не е това. Онова е като поема... вълкът все едно е на съд, задето е изял червената шапчица и прави признание. Много е готино, ама пуста като не знам ни автор, ни нищо

Аз много обичам стихове и даже често пиша такива, но малко хора с аги чели - милото обаче много ги харесва!!!

Assinka, да не би да е това?

Ето едно, което съм писала аз, надявам се да не ме съдите жестоко

Греховно


Греховна нощ, греховни страсти
В леглото грешни аз и ти
Да, любовта ни е опасна,
греховна и изгаряща дори

Но вярвам в любовта греховна
дори и тайна да е тя
ела, вземи ме в тази нощ съдбовна
аз искам в твойта страст да изгоря

Аз искам пламък, не жарава
да стена в екстаза на греха
да давам, да изпепелявам
нима по-сладко има от това?

Люби, целувай ме, гори ме
не искам друго, тук, сега
ела и всичко ти вземи ми
в греховния пожар да изгоря

Аз искам цялата ти нежност,
страстта ти, топлия ти дъх
морето на греховната безбрежност
да стигна искам онзи връх

Върхът на страстната омая
Върхът на всяка нежна страст
Не искам да живея до безкрая
щом съм в греховната ти власт…

Обичам те... - Дамянов


Обичам те. Надявам се, ти - мене.

Но - вжеглени във общия хомот,

да си го кажем просто няма време...

...И си отива нашият живот.

Във делници, в неща и грижи сиви,

във прози, в труд, и грапав, и суров,

безмислен, смислен - просто си отива.

Във всичко друго, само не в любов.

Между две скуки, между два етажа...

И ако някога се изтърва

"обичам те" срамливо да ти кажа,

повярвай, не е истина това.

"Обичам те" е просто малко. Много,

безкрайно те обичам! Но защо

да ти го казвам? Нужно ли е? То го

живеем двама. В двама ни е то.

В душите ни, в децата ни, във всичко.

И в общия ни път трънлив, не нов.

Обичам те. Но що са трите срички

пред нас - безкрайносричната любов.


Обичам те -Яворов


Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,

като на ангела сънят,

и сън си ти вещателен за тиха радост

в нерадостта на моя път,

и първи път за изповед в сърце ридае

доброто и грехът,

и ето ден - и ето тъмнина е.

 

Обичам те, защото плуваш в полумрака

на своя неначенат ден,

и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака

духът, години заблуден,

и в океан мъгла се взирам и страдая,

към тебе устремен,

и ето ме на бездната на края.

 

Обичам те, защото се усмихваш - кротка

пред застрашителна съдба,

и няма кой да чуе в устремена лодка

предупредителна тръба,

и няма да ме спре (защото аз те любя!)

ни укор, ни молба -

и себе и, и тебе да погубя...

 


дано ви харесат-на мен многооо ми харесаха    -подходящи са за 8 ми март-от мъжа за жената

Не казвай, че обичаш моите очи
След като ще гледаш някъде зад мен.
Не казвай, колко мили са моите думи
Щом са само като вятъра студен.

Не отронвай бързо някакви сълзи,
Те немогат да превърнат огънят във пепел,
Достатъчно е думите от теб да чуя,
Трудно е трева до розата да има, аз съм плевел.

Вместо да ме смачкаш бързо и със злоба,
Ти, единствено лиши ме от това -
- спри с вода да ме поливаш за да мога,
Бавно да изсъхвам, да те гледам и отвътре да горя.
*************************************************
В една прегръдка топла се разтварям
и милвам нежно с крехки длани.
Натрупани мълчания изгарят,
топят се в този огън всички рани.

Не те измислях. Съществуваш -
добър и лош, несъвършен, прекрасен...
Детинските ни лудости си струват
вълните топли, смисъла неясен.

Не те очаквам. Всичко е посока -
вратата, шепота, дъжда метеоритен,
пътека тясна, друмища широки -
отвсякъде нахлуваш и не питаш.

Прииждаш като вятър във косите,
плътта със жадни пръсти провокираш...
Тук спирам! Знам, въпросите оплитат!
Не търся смисъла, а го намирам...
******************************************
Запомни ме – лек допир и дъх по ухото,
тиха нежност, изтлеяла в чакане
и превърната в болка, когато
любовта ми разгаряше...вятъра.

Запомни ме като илюзия,
че щастието е да даваме,
че любовта ни е нужна,
независимо какво получаваме.

Запомни ме като поглед син,
като умора след кръводаряване.
Запомни ме като Малкия Принц,
обучаващ се в опитомяване.

Запомни ме като енигма,
която дълго си търсила в речника,
а я откриваш във мигла
в зеницата на отсрещния.

Запомни ме като приятел,
поискал повече от насъщното –
когато му дали Луната,
посегнал да вземе и Слънцето.

Запомни ме като начало
на пътеката за надолу,
или като огледало
в което се виждат спомени...
**************************************
Снощи сънувах очите ти,
Толкова бяха красиви...
Докосвах с устни ръцете ти,
Толкова бяхме щастливи...

Галех, косите ти слънчеви.
Душата цъфтеше в бяло.
Възкръснаха всички пориви.
Отдавна не бе валяло...

Разголени тайни инстинкти
засяват, с мисли слуха ми...
Изострени чувства, на нокти
дращят по времето мними...

Прокапват минутите в синьо.
Скъса се огърлицата
и времето се разнизва ...
Светлина, в тъмницата!

Нощта, къс по къс се съдира.
Къс по къс, синя коприна...
Дума по дума, слуха сбира.
Мисълта бавно се срина...

До теб влюбено съм се свила!
Небето към нас потъва!
Няма гравитационна сила!
Душата ми ТЕ сънува!
*****************************************

Аз...
...Отдавна те искам!
И събличам те с поглед.
С кратко малко намигване...
...свалям всичко от теб.
С усмивка замислена
продължавам надолу
да те галя и искам -
точно тук,
точно теб!
Аз не зная...
Защо?
Кой?
Кога...
е орисал -
с устни меки и нежни
да чертая по теб
сложни знаци любовни,
от сърцето написани,
да попивам
безропотно
устрема ти нелек...
Да притваряш очите си.
Да се свивам
засрамено
под ревнивото око на луната
сега...
С усмивка родена
от
сърцето сподавено
да напиваш от дланите ми
синева...
Да мечтае за тебе
обло моето рамо...
И дъхът ти да пари
в гърдите ми чак...
Коленете да дишат
прегънати в бяло
От любов да простенвам...
Да вибрирам по здрач...
Аз...
...Отдавна те искам!

Точно това Огромно благодаря - страхотно стихотворение е