Обичате ли стихове? - 2

  • 74 053
  • 749
# 570
Мъже в командировка

Едно сбогуване набързо.

Паспорт, цигари, очила.

И мойте (не на място) сълзи.

Да не отива на война.

Ще имам времето за книги.

За утринното си кафе.

И малък празник ще ми стига,

когато не деля на две.

Онази улица за двама -

веднъж ще извървя сама.

Без рамото до мен. И няма

да свърши от това света.

И лятото ще продължава.

И изгревът ще бъде жив.

Съседът всеки ден ще става

все по-вежлив и по-вежлив.

Докато някой ден потропа

по уморената врата

на къщата на Пенелопа.

(А Пенелопа е жена...)

В друг век сме - и ще му отворя.

От скука, от каприз, от жал.

И сигурно ще си говорим

за филмовия сериал.

А там, на филма се целуват

и ги покрива грешен мрак.

Пък Одисей да си пътува,

когато е такъв глупак.

И другият глупак - Съседът,

след две ракии ще реши,

че някак много тъжно гледам

и трябва да ме утеши...

Ах, Одисей му е разказвал

едни такива нещица...

че справедливо го наказвам.

(Тук става дума за рога).

В друг век сме, но през вековете

се раждал по един такъв -

най-истинският от мъжете.

Обикновено не е пръв.

Обикновено е последен.

В живота ми се е прострял.

Пред него, (Боже мой), съседът

прилича на съдран чувал.

Без него даже въздух няма.

Не дишам и наум броя:

една командировка само.

Не става дума за война...
Виж целия пост
# 571
Добро утро, Ден!

...
Добро утро, Ден!
Ако утре ме няма,
пий едно и за мен
и речи "Няма драма."
Пък натам продължи,
дето малки главици
тихо, кротичко спят -
мойте мили дечица.

Не пропускай, ти, Ден,
всяка сутрин да идваш,
да им носиш от мен
усмивка щастлива.

Не забравяй, ти, Ден,
вечер щом си отиваш,
да им пееш от мен
песен сладка, приспивна.

И... бъди добър с тях, Ден!

---



Много ми хареса. От кого е?

Виж целия пост
# 572
за жалост не знам Confused
Виж целия пост
# 573
Това е мое...   Embarassed не ме убивайте  Praynig

Това е, край, погубих се
От мене нищо не остана
Като Луна след пълнолуние
Изчезвам къс по къс…

Страхувам се от тъмното
Във него дишат грозни сенки
Загледани във мен озъбени,
Присмиват се на моето безумие.

Отдавна бях си обещала,
Че няма никога да съм такава,
Но не можах да се измъкна
От здравия капан на неразумни чувства.

Не ми се беше случвало отдавна,
Подейства ми като шамар,
Премести ме във друго време –
Неуправляемо, вълшебно и погубващо.

Ще трябва да работя върху себе си,
Сред блатото на своята зависимост,
За да успея лазейки да се измъкна
И да не помня после, че боли!

Загубена съм иначе, довърших се,
Благодарение на тебе оглупях
Присмивам се сама на себе си
Живота си ще трябва да подреждам от начало…

Обърка се представата ми за прекрасно,
Когато няма за какво да плача
Като на луд палячо ми е смешно
И нямам спомен на какво се радвах…

Обръщам гръб на всичко друго,
В главата ми бушува буря
Не чувам, сляпа съм и рея се на някъде
Загубих се, оставаш само ти и спомени…

Да знаеш – не е честно!
След толкова унищожително отдаване
Да ме изправиш пред безразличие
Което ме дояжда… Сега е новолуние…

Аз ще изглеждам отново цяла, обещавам
Като Луна по пълнолуние,
Но ще си имам своя тайна,
Ще бъда пъзел – на Луна,
Която на парченца се разпада.
Виж целия пост
# 574
Добро утро, Ден!

...
Добро утро, Ден!
Ако утре ме няма,
пий едно и за мен
и речи "Няма драма."
Пък натам продължи,
дето малки главици
тихо, кротичко спят -
мойте мили дечица.

Не пропускай, ти, Ден,
всяка сутрин да идваш,
да им носиш от мен
усмивка щастлива.

Не забравяй, ти, Ден,
вечер щом си отиваш,
да им пееш от мен
песен сладка, приспивна.

И... бъди добър с тях, Ден!

---



Много ми хареса. От кого е?



Авторът е с псевдоним ОБЛАК:
http://oblak.bg10.com/cherni.htm
Виж целия пост
# 575
Момичета, има две стихотворения, за които отдавна искам да ви попитам... та да помоля ако някой ги знае да ги напише  bouquet

Сега видях, че са ти намерили първото стихче.

За другото стихотворение трябва да си малко по-конкретна...
Не мисля, че питаш за това на Недяло Йорданов, "Приказка за Червената Шапчица", нали?!
Виж целия пост
# 576
Ето едно мое стихотвпрени, малко е тъжно..., не ми се сърдете:

ОТРОВА

Отрова в тялото ми има!
Тръгва от сърцето
и достига до всяка моя клетка!
Боли! Господи, колко боли!
Не! Няма да умра!
И сълзи няма да проливам!
Но не мога да ги спра!
Напират, стичат се по моите страни...
Боли!...
Боли ме сърцето, душата боли!
Аз няма д аумра!
Отравата е много!
И е много силна!
Боли!
Но не умирам!
Дали?!
Душата и сърцето ми с авече мъртви!
На мен самата всичко ми е безразлично!
Отрова!
Отрова силна и горчива!
Отрова, от която боли, но не с еумира!
Отрова изпита от ръката на най-любимия човек!
Отрова има в цялото ми тяло –
Всяка моя клетка е отровна,
и устните ми също –
не мога, не искам да целувам!
Очите ми не искат да поглеждат!
Ръцете ми не искат да докосват!
Тялото ми не иска допира на друго тяло!
Душата ми не е душа!
Сърцето ми не е сърце!
Не знам дали ще мога пак д азаживея
и пак да бъда жива!
Отрова...
Колко ме боли!
Отрова...
Най-силната!
От най-любимия човек!
Какво да правя?
Как да продължа?
Каква е дозата противоотрова?
А има ли такава?
Боли! Боли ме!
Толкова боли,
че болката аз вече не усещам!
Не усещам нищо!
Нищо вече не усещам!
Само студ и самота!
И ледени тръпки от топло докосване!...
Не мога...
Не искам...
Не плача...
Но погледа ми е празен,
а по страните ми се стичат сълзи!
Не знам...
Не мога...
Не разбирам...
А предстои ми най-хубавия ден!!!
Ще кажа “ДА” тогава!
Ще кажа!
Няма връщане назад!
Аз не искам!
Нямам право
 да наранявам някой, който ме обича!!!
Ще кажа “ДА”!!!
Ще бъда в бяло!...
И блясък в очите ми ще има!
Сълзи, които няма как да спра!
Ще с еразплача, може би!...
Но само един човек ще знае,
че това са сълзи от болка,
от поетата отрова!
Другите ще си помилят:
“Колко е щастлива!”
Да, щастлива в болката, която вече не усещам,
защото няма с какво!
Изпила съм жестоката отрова!
Отрова от ръката на най-любимия човек!!!
А той не знае!
Не разбира!
Едва ли някога ще разбере!!!
Оторвата прониква във всяка моя клетка!
Боли ме всичко!
Боже, колко ме боли!
Боли, боли, боли...
Боли, но не умирам!
Аз продължавам да живея, усмихвам се...
Надявам се, че някой ден,
може би и противоотровата аз ще изпия!!!...

София
05.07.2006г.
Виж целия пост
# 577
Първо ЧЕСТИТ 8-ми МАРТ на всички! Бъдете винаги най-желаните и най-красивите жени, както и най-добрите майки!
Сега по темичката - ДА обичам да чета стихове, и ДА писала съм и продължавам да пиша стихове.

ИЗЛЪЖИ МЕ...

Излъжи ме пак, че ме обичаш...
Излъжи, че липсвам ти в нощта...
Кажи ми, че във всяка друга мене виждаш...
Имам нужда да чуя това!
Не ме интересува, че ме лъжеш!
Не ща да чувам истината в този миг!
Имам нужда от прегръдка...
Имам нужда пак да заглуша издайническите сълзи!!!
Кажи ми нещо мило!
Дари ме със усмивка, моля те!
Не ми припомняй, че те губя!
Не искам да усетя празнота...
Излъжи ме пак, че ме обичаш,
както правил си го винаги преди...
Припомни ми щастието ни с очите,
които виждам за последно може би!!!
Виж целия пост
# 578
8-ми март е ден на татко и натрите му жени. И на комшийката отсреща, дето мило брадче ми роди!
Виж целия пост
# 579
Честит 8-ми Март! Мили дами,бъдете винаги усмихнати,обичани и обичащи! Simple Smile

  ето и едно мое стихче...



        Здравей,любими!
   Сядам пак със теб да поговоря,
   както винаги - в рими,
   врата от тухли мъча да отворя.

   Искам първо да ти кажа,
   че все още те обичам!
   На вратата пантите ще смажа
   та пак зад нея тайно да надничам!

   Знам - старателно я ти заключи
   преди доста време - на кошмари,
   което даже мене ме научи,
   че може любовта да пари!

   И от тогава двамата със теб
   стоим от двете и страни
   като късове огромен лед
   презвел вековни планини...

   Виновен да издирвам - няма!
   И двамата виновни сме ужасно!
   Стъпка първа ще направя,ще съм пряма-
   липсва ми до болка миналото страстно!

   Не ми допада вече да си влазъл
   в образа на листа бял!
   И сякаш пак си ме наказал
   да впивам погледа си вял

   във редове на мъка от мастило
   което чувствата несподелени
   до крайност е попило
    в букви криви...наранени...

     Усилие за последно ще вложа,
   нищо,че заби,но не извади ножа...

     Ала знай - бутилка вино да изпия,
   не мога да обичам лист хартия!
   
[/color]
Виж целия пост
# 580
малко по нагоре леда е намерила и второто стихче на асинка, ето го:

Показания на Кумчо Вълчо


Вината ми навярно е огромна,

но аз изпитвам гняв - а не вина.

За шапката ли питате? - не помня...

Щом казвате, червена е била...

Запомних й очите! Мили боже,

каква ти шапка, нейните очи

танцуваха по вълчата ми кожа.

А после много дълго се мълчи...

Продумахме, едва когато здрачът

узря във сламената й коса.

Тя беше нежна, да ми бе палача,

да бях умрял от нейната ръка!

Но не умрях. Строих си вълчи кули:

тя ще остане в моята гора,

лицето на луната ще затулим -

а след това ще ми роди деца...

И тъкмо бях пронизан от човечност,

когато стана да се облече.

Отиваше си! Чух я как изрече:

"Да знаеш, че си готино вълче!"

Настигнах я. Способен бях на всичко.

Дори на смърт, за да остане тук.

 

Изядох я, защото я обичах.

Не можех да я поделя със друг.

 
Виж целия пост
# 581
Момичета, пак съм аз, първо Честит Празник на всички вас, нека не забравяме, че сме и жени освен майки и трябва да се грижим и за себе си. Та, дайте някое стихотворение на 8-смо мартенска тематика, интересно ще бъде май!!   newsm78      bouquet
Виж целия пост
# 582
        Непокорната жена....

Чувствам се като преливащо шампанско...
Като лава на вулкан
Като вълна на бурен океан
Като ритъма на страстен танц
Като капки на дъжда
Чувствам се истинска жена !

Покорявай ме сега с мъжката си сила!
  Аз съм непокорната жена, която в
   теб е поглед впила!

Чувствах, покорил ме бе за миг -
  както тигър в клетка
  както бърз автомобил
  както непроронена сълза
  както струна на цигулка !

И ти вървеше с гордо вдигната глава ,
че бе покорил си Непокорната жена!
 - Но знай, че Тя единственно решава
   на кой и колко да се покорява !!!
[/color][/size]
Виж целия пост
# 583
Моля, да ме извините за "големият " шрифт... все пак съм "новак" Embarassed
Виж целия пост
# 584
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън, на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна
и ще си отида.
Никола Вапцаров,Прощално
На жена ми
       
       

...Той ме целуна нежно.
Припърха дъхът му по устните ми.
Случи се неизбежното,
небрежно до днес пропускано.
...
Слънце нехайно просветна.
...
То ме целуна.Нежно.
Под покрива на небето.
Бягайки от неизбежното
Връхлетях право в ръцете му.
Маргарита Петкова


       

...Сега съм с тебе.
Имам минало. Нямам грях.
Пръстите ти са ми гребен
Среши косата ми и изтрий
с целувки всички предишни
От тук нататък си само ти.
И само аз съм - виж ме.
Маргарита Петкова
       


...И щом убийственото пълнолуние
В нощта ти като хапче загорчи -
През километрите ще те целуна
По най-зелените в света очи.
Маргарита Петкова

       

...Момчета мили, само не се влюбвайте!
Наистина ви казвам - не си струва:
само с един от вас
ще се целувам.
Маргарита Петкова

       

...Казвал ли съм ти някога, че те обичам?
Сега ще ти го кажа - тук, насред улицата.
Защо ме гледаш така, мое умно момиче?
Истина е, а не просто приумица.
Ето виж - ще спра скандално трамваите
И на кръстовището ще те целувам задъхано!
Дай си ръката, мое момиче случайно -
Ще си дойде на мястото всичко,
допреди малко
объркано!
Маргарита Петкова

       

...Полуделите дървета улиците ще препречват,
за да може някой тайно
пръстите ми да целуне.
Маргарита Петкова

       

...Ти ме целуваш на прага.
Тихо е в чуждата къща.
Ключът под камъка ляга
и обещава завръщане.
Маргарита Петкова, Виновност

       

...нека да те имам още малко,
както снощи - приказен и лунен...
Спи и ме сънувай неразплакана...
После аз сама ще те целуна.
Маргарита Петкова, Спящият красавец
           

       

А когато от наште ЦЕЛУВКИ се съмне
и когато се вдигне небесния кош,
ти излез, разкажи по най-бързия вятър
за човешката обич и за нашата мощ -
и ще стане по светла земята...
Дамян Дамянов
       


И в този свят на планове и вятър,
на телефони и на заседания
ни трябват тишина,
билети за театър
или едничък кът безлунен,
да се ЦЕЛУНЕМ с теб,
да се ЦЕЛУНЕМ...
Дамян Дамянов

       

Ще ти ЦЕЛУНА тъжните очи!
Ръцете ти гальовни ще ЦЕЛУНА!
От много студ устата ти горчи,
от много вятър станала си струна.
Дамян Дамянов

     
       

ЦЕЛУКВАТА е като солената вода:
пиеш, а жаждата ти се засилва.
Китайска поговорка

     


И се превръщай в хлапак -
неусетно и непонятно за себе си чак.
На булеварда под лампите светнати
ме ЦЕЛУНИ.
И на ъгъла пак.
Маргарита Петкова
       

Хиляда пъти дай да те ЦЕЛУНА
и после сто - и после пак хиляда...
И после, много хиляди щом станат,
ще ги размесим неброени,
та никой лош човек да не завиди,
че толкоз много са били.
Гай Валерий Катул

       

Ела до мен с ЦЕЛУВКАТА безкрайна на наште две обречени!
Ела!
Като магия!
Като тайна!
Ела, като безсмъртие, ела!
Дамян Дамянов

       
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия