Обичате ли стихове? - 2

  • 74 052
  • 749
# 585
Ех, жени сме и глупави, и смели,
и вярващи безумно в любовта
мечти заплитаме във огнени къдели
и гоним си нелеката съдба.
И въпреки препятствията, продължаваме
а камъните се забиват във краката ни
кръвта по пътя си оставяме
-само да са здрави децата ни
и все надежда някаква крепи ни,
че някой, някой ден ще ни обича
в съзнанието ни се редят картини
как принца в любов ни  се врича, 
а всъщост до оня мъж се събуждаме,
на който сме напълно безразлични
с когото споделяме всекидневните нужди
за да не сме от другите различни.
А любовта живее само във мечтите ни
и в нощите потънали в кадифе 
когато в сънищата ни са истински
  всички невъзможни светове.

        ***********

В полумрака телевизора тихо бръмчи
и разказва невъзможна история-
някаква драма навярно върви
за любов в по-висша  ктегория.
А във чашата водката тихо мълви
-помечтай си сега ти се пада
утре ще се събудиш, глава ще те боли
и отново ще си сам в ада,
помечтай и пийни, пийни и забрави
дори да е само за миг
че си богат с безброй незбъднати мечти
и един неизкрещян вик.
Виж целия пост
# 586
 ЖЕНАТА НА МАГЬОСНИКА



Жената на магьосника е малка като копче,
нежна като пролетно листо.
Той винаги я носи във малкото си джобче
на своето протъркано сако.

Той крачи по пътеката и лекичко попипва
отвънка своя малък талисман.
Тя винаги със тъничко гласче оттам откликва:
„Обичам те” - на топлата му длан.

Жената на магьосника понякога е тъжна,
на дъното се свива и мълчи,
когато той в тълпата е център на окръжност,
завихрена от влюбени очи...

Жената на магьосника е винаги спокойна,
когато той застава пред Смъртта.
Изправя се и тя - мънùчка, крехка, стройна
във джобчето отляво на гръдта,

и ако не успее... но винаги успява
магьосникът от боровия лес,
той с пръчицата махва и всичко оживява,
което е докоснал той до днес,

защото той я носи във малкото си джобче
на своето протъркано сако...
Жената на магьосника е малка като копче
и нежна като пролетно листо.

    Heart Eyes

Виж целия пост
# 587
Жена на вятъра

Една зора в косите ми угасна,
една луна в очите ми изгря,
нощта се спусна тъмна и прекрасна
и еротично с мен в едно се сля.

Земята ми постла прекрасно ложе,
сатенената нежност на трева,
небето облак под главата ми положи,
а вятърът с любов ме облада.

Целуна ме обсебващо по мъжки,
целувка с вкус на похот и на грях
и люби ме брутално, без задръжки,
а после във ръцете му заспах.

Събуди ме едно щурче с цигулка,
опомних се и чак ме заболя.
Защо щурче? Сънувах, че съм булка,
на вятъра любимата жена.

Било е сън, измислица, преструвка,
небитие, несбъдната мечта,
защо тогава сякаш от целувка,
от сладост лепне моята уста?


© Зорница Петровска
Виж целия пост
# 588
  bouquet
ЛИЛЯНА СТЕФАНОВА

ПОСЛЕДНИ ДУМИ

Не те обичам, чуваш ли, не те…
Тревожен миг.
Задъхано мълчание.
В очите ти сега не се чете
ни злоба, ни обида, ни страдание.

Ти сякаш си от камък.
Ти си ням.
Аз знам, че болката е нетърпима.
Не ме упреквай. Ето – виждаш сам –
над нас се спусна безпощадна зима.

С такава мъка ронех всеки звук…
Сега се свърши.
Всичко ти е ясно.
Не ме осъждай. Моят път е друг.
Добре е да се разделим безгласно.

Срещу виелици ще крача аз,
По ледни слонове ще губя сили,
Но няма никому
с притворен глас
без обич да прошепна:
“Мили!”

Виж целия пост
# 589
Когато ми е леко меланхолично, или просто имам нижда от вдухновение, за да напиша аз самата нещо, винаги се хващам за една книжка на поети от моя роден град. Може би дори поети е силна дума, защото това са хора, чието хоби е писането на стихове. Но просто сред тях наистина има големи таланти.
написаното по-долу не е от тях, а си го сейвнах от hulite, защото много ми хареса. По принцип ми седи в папката "Много лични". надявам се да не натъжа много атмосферата.

За последен път заплака мама.
Аз мълчах, преглъщайки сълзите й.
Като свършат всички разстояния
приближаването те убива.

Сухи са без нея дъждовете.
Тишина е всяко безразличие.
Любовта не беше за мъжете ми.
Мамо, за последен път обичам.

За последен път държа ръката ти.
За последен път те наранявам.
За последен път съм дъщеря ти.
Първото. Последно преброяване.

Тръгнаха си чуждите роднини.
Гостите. Приятелите. Всички.

Мама е последната стотинка...
Плащам си със нея. За обичането.
Виж целия пост
# 590
Ето още едно мое творение:

ОБИЧАЙ МЕ

Седя и мисля все за теб!
Обичам те!!!
Не искам никога да те загубя!
И искам ти да си щастлив –
 и ще направя всичко, за да е така!
Но ти недей ме наранява!
Обичай ме такава
 и грешките ми ми прощавай!
Обичай ме и ме прегръщай,
когато плача и съм тъжна!
Обичай ме –
дори в съня си само с мен бъди...
Обичай ме,
тъй както аз обичам теб!
И нека времето за нас да спре
 и всеки миг да е безкраен!
Аз искам да се будя все до теб
и в твоите прегръдки да заспивам...,
да видя някой ден очите ти в сина ни,
а ти – усмивката ми – в дъщеря ни!...

София
14 ноември 2005г.

Кажете какво мислите?[/b]
Виж целия пост
# 591
В ученическите си години бях посветила няколко стихотворения на първата си  любов .Ще ви напиша едно от
тях.
             
Моя първа любов вьрни се
аз ще те чакам винаги знай
ще те сънувам в моите сънища
и ще копнея за твойта любов

Но не ! Ти никога вече не ще се завърнеш
това го прочетох в твойте очи
макар и да знаеш как силно те любя
и плача през сълзи за теб до зори

Ти всичко забрави мой скъпи любими
това че обичаше мене дори
как гледахме вечер звездите докъсно
и мислехме скрито за бъдните дни.

Сега всичко за мен ще е тъмно и мрачно
защото изгубих аз мойта любов
ще чакам докъсно при мен да се върне
и свойта любов да ми даде.
Виж целия пост
# 592
НЕ ОТЛАГАЙ !
на Г.

Животът е безкрайно кратък
и няма време за отлагане, помни!
Не казвай, че отутрешния ден нататък
ще бъдеш по-добър, ще почнат по-красиви дни.

Не казвай: „Има много време“
защото времето лети, препуска.
Възседнал кон с удобно стреме,
ти заблудено дните си изпускаш.

Не казвай, че ще бъде, не недей!
Бъди сега, бъди до край!
За бъдеща любов красива не копней,
а днешната си обич ти отдай!

Сега, огледай се около теб
дали това не е щастливият ти миг?!
Не го пропускай в делниците си улисан,
не спирай жизнерадостния вик!

Да се обичаме, да сме добри,
да оценим това, което е в момента,
защото кой ли знае бъдещите дни
от нас какво ще искат да си вземат!
Виж целия пост
# 593

...........  Heart Eyes............ кой е авторът на тази магийка?
Виж целия пост
# 594

...........  Heart Eyes............ кой е авторът на тази магийка?

Владо Любенов
Виж целия пост
# 595
   

                         ТРУДНА ЗА СЪНУВАНЕ    

Не ме сънувай. Бях. Едно усещане.
Не можеш да ме имаш сънотворно.
Горещо. Като хляб забравен в пещ.
Ухая на златисто. И отровно.

Не ме помисляй. Миналото мина.
Смехът ти потреперва за докосване.
Гнездо на щъркел нямам на комина си.
Завърна се страхът, че има после.

И вятърът е син като удавник.
Угрижени и тъмни дремят къщите.
Повярвай ми. Наистина оставам
най-трудната жена за непрегръщане.

Не ме сънувай. Няма да е лесно.
Аз съм бръсначът който реже вените.
Бъди такъв. Какъвто...Чужд и грешен.
Не си роден, за да обичаш мене.

Павлина Йосева(pin4e)
Виж целия пост
# 596
Оживяване


Полека и мъчително възкръсвам

след неуспешната си смърт поредна.

И съжалявам, че не бе последна.

Защо съм още тук? Що още търся

на този свят - огромна мръсна борса,

в която всичко се купува и продава:

любов, мечти, и суета, и слава...

А аз - довчера богаташ, на зор съм.

И за да ям и челяд за да храня,

цял трябва да си разпродам имота.

Озъртам се. Но всичкото, каквото

от прежното богатство ми остана,

са моята душа и мойта слава.

А за такава стока днес кой дава

и пукнат грош? Душата - жива рана,

а славата ми - кучета я яли...

Сред днешната действителност жестока

сергия няма за подобни стоки.

Кой днес купува дрипи и парцали?

Душата, изпозобана от грижи,

пременям в две-три лъскавички строфи

и търся някой дребен Мефистофел,

за грош, на вехто, да му я харижа.

Но той преситен, отегчен и смръщен,

души не иска вече да купува.

"Такъв парцал и две пари не струва!" -

ми вика и нехайно ми я връша.

Обърсвам я от пръстите му ледни

прибирам си я и си тръгвам с нея:

"Душа, прощавай, трябва да живеем

до следващата смърт... Уви, последна."
Виж целия пост
# 597
Приказка      
   
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
   
                              Дамян Дамянов           
   


........................................................


Прощално

на жена ми


Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

                                 Никола Вапцаров
Виж целия пост
# 598
Нещо на моята майка от младите и години! Hug

Да счупиш огледало е прокоба,
Да счупиш чаша е късмет.
Живеем във житейските окови,
счупи ги, даже без да щеш!

Счупи ги! Може от начало,
ръцете ти да закървят!
Оковите и мойто огледало,
разделят не един и същи път!

А, чашата ще счупим двама!
Успехът може да се подели.
Не всичко тежко и от камък!
Животът също ни тежи!

от Мама. Heart Eyes
Виж целия пост
# 599
Аз обожавам да чета стихотворения нищо че съм на 15  Whistling
бих ви написала едно от любимите ми ама е много дълго и мене ме преследва  мързела за това сега ще потърся  книгата и ще го сканирам ще ви хареса сигурна съм има адски дълбох смисъл в него  baby_neutral
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия