Обичате ли стихове? - 3

 

ester, fam, konche -  харесвам стила ви    аз така не мога...

ellyst, аз лично имам много малко стихове тук, това последното не е мое, но просто не му знам автора...Иначе моя стил, дори е трудно да се говори за стил, по-скоро спонтанно родено нещо, при теб нещата са много по-добре професионално издържани и някак си много много истински, сякаш си чела ред по ред в душата ми, така го усещам....Затова много много ми харсва да те чета...
Аз лично имам в момента в главата си идеи за цели 3 стиха, но нямам времето и възможност сега да седна и да ги разпиша, но ще намеря време

Благодаря. Макар че тези стихове не са мои. Но и на мен ми харесват. Аз преди пишех, но от доста отдавна не съм и опитвала дори. Престанах изведнъж. Стига ми да чета чужди стихове...засега.
И ти пишеш мн. хубаво.  Въздържам се обик. от коментари след стиховете, които ми харесват, за да не се оспамва темата.

Докосвам те

И те целувам,
докосвам те през обвивките на делника,
през тежките мисли те докосвам,
през стените и затворите,
начупените образи
на илюзорната реалност,
през седем извора
и седемте миражи,
през седем пустини
и седемте омагьосани,
през приказките
и през завоите на времето,
напук на трезвите оценки те докосвам,
на всяка логика, напук,
на величините,
не, не си далече,
не,
не вярвай в карти и атласи,
не вярвай в сантиметри,
пространството не означава нищо,
само вслушай се във тишината си,
вслушай се, така, че да чуеш мравките
като топове,
по-дълбоко от измамите,
вслушай се в своето съзнание,
там където извираш,
там се къпя и се смея,
като дете,
там те очаквам,
по-гол отколкото съм се родил,
там съм разсъблечен от законите,
и гените,
от своите....

От себе си съм разсъблечен,
там съм дух,
пиян от любов дух и те очаквам,
докосвам те напук,
напук докосвам те,
лудувам,
побърквам се,
целувам те със всички устни
които са те целунали,
които ще те целунат,
целувам те с всички погледи,
които са те докоснали
и ще те докоснат,
и тези които не са те съзрели,
но би побъркала,
докосвам те,
докосвам те....

Стефан Кръстев

  харесва ми многоооооооооооооооооооооооооооооо


Отдавна всички рани преболяха
 и аз приех осакатената си същност,
и миналото се превърна в прах,
а днес и утре е едно и също,
защото вярата в чудеса в лудост...
и разбрахме, че няма
ТИГРИТЕ ДА СЕ СЪБУДЯТ
В КОТЕШКИТЕ НИ ДУШИ!!!

Ден втори- когато отвори очи

Има хиляди думи изречени
за онази невидима нишка
от която до смърт сме обречени,
че за мен не  остана и сричка.

Не намирам онази, единствена,
със която да кажа на всички:
как за ден, любовта ми разлистена
се огледа във твойте очички.

И “когато”, “ако” или “може би”
още с пъпната връв са отрязани-
твойте длани, във мойте положени
окончателно са ме белязали.

Ще си нося дамгата, орисана
да заспивам със мисъл за тебе,
да се будя с молитва неписана...
Здрасти,  мъничко рошаво  бебе.....
 
12,09,2006

И аз много обичам поезията.Ще си позволя да напиша една съвмесна измишлъотина на голямата ми дъщеря и мен.Вдъхнови ни "малката ни ревла"
Слънчице

Щом нашето бебе запее
слънцето почва да грее
птички пропяват на двора
прогонват тъга и умора.

Щом на тв'оито личице
грейне весела усмивка
затуптява моето сърце
ще изфръкне,като птичка.

Махаш весело с ръчички
риташ със крачета
греят твоите очички
като две звездички.

нямам думи... просто продължавам да си рева и това е.... 

публикувала ли си или мислила ли си да публикуваш стихове/стихосбирка? съвсем сериозен въпрос.... 

Леда, поласкана съм, наистина  Не , не съм публикувала и едва ли ще публикувам. Всъщност нямам много неща- тези, които съм постнала тук са от няколко месеца, имам и пет-шест по-стари. Явно раждането нещо ме е повредило   Имам афинитет към мерената реч, но чак като поетеса не се възприемам.

Но много, много ви благодаря за оценките. Те наистина значат много за мен   

Извинете за спама.

Мога!


Знаеш ли, че мога да танцувам?
Мога да те понеса без да усетиш,
с чупка в кръста да те разлудувам
и да те накарам със очи да светиш.

Мога да ти се усмихна рязко,
както си стоя така небрежно.
Мога да ти бъда много сладка,
мога само с гушване да те разнежа.

Върху кожата ти мога да рисувам
сърчице и в него - т(с)воето име.
Мога страстно да те разцелувам
и да ти прошепвам „Прегърни ме!”.

Мога твоя поглед да улавям
и косите да отмятам аз небрежно,
до тебе мога бурята си да успокоявам
и гладката ти буза да целувам нежно.

Мога да поискам да останеш,
мога да намеря извинение,
мога ти през кръста щом ме хванеш,
бързо да намеря разрешение.

Мога да ти сготвя нещо вкусно,
със зелена бира да те омагьосам.
Мога с логика и чар изкусно
с теб дебат да водя сложен.

Мога да не спя, а просто вечер
късчета звезди да ти събирам,
после да ги карам да ти светят,
и отново след това да ги простирам.

Мога от сълзите си предишни
да направя езеро солено.
Златни рибки да са новите ми мисли
и желания да сбъдват, уловени.

Мога да разбирам по очите
и да ти довършвам изреченията,
да усещам, думите ти да разплитам
и да ти отгатвам намеренията.

Мога да простя и да забравя,
просто да се смея на шегите.
Чудеса от храброст мога да направя.
Мач да гледам мога да опитам.

Мога да не тръгвам ненадейно,
мога да стоя със теб докрая.
Можем да я караме... семейно...
Всъщност, можем ли?... Не зная...

Мога да разбирам и мълчанието,
да привикна с липсата на думи.
И да се поддам на обаянието,
и без смисъл да разтягаме локуми.

Мога и на болка да издържам,
зъби до строшаване да стискам.
Мога на това да свикна бърже.

Мога го!... Ама не искам!

                   
                     INTCHOLINI

Тогава ставам извор

    
Понякога си тук
и си различен.
Присядаш
и ме гледаш дълго.
Докато кестенът
в очите ти разцъфне.
Рисуваш нощ
по бялото ми тяло.
И после бавно
ме извайваш с устни,
докато пръстите ти
бързат да усетят
познатите извивки
на страстта ми.
Тогава ставам извор.
И ме пиеш.
А в скута ми
простенва тъмнината.

ariel

Специално за Теа_

Fam, fam, fam...как ги намираш тези красоти

Благодаря ти. Радвам се, че ти харесват.
А ти къде се изгуби? Чакам нещо от теб с нетърпение.

чувствено(не с нокти, а с устни)

 
разкъсвам
с устни мрака
преглъщам в очакване
/не че нямам нокти/
усещам го –капещ
дъхът ми пламтящ е
и огънят от утробата свети
а лоното е жарава ,
в която
стопявам
не само тялото ти
чувствено те обгръщам
поглъщам го цялото
изпепелявам
съмненията ти
смъквам лустрото
на всички представи
за любов
и жена
за късно възкръсване
докато мрака разкъсвам
не с нокти.
а с устни.

Ем

Да се престоря, че съм котка...

А не останах с впечатление да си ме чакал

или пък търсил-просто беше там,

на мястото, където въздухът

нагорещен се виеше в предчувствие...

Във ехото на приближаващи се стъпки

заслушан тихо разшири зеници,

и аз поспрях да се огледам в твоя ирис.

Такава се видях -изящна тънка тетива,

лъщяща в капки пот от абанос,

обтегната за скока на пантерата.

Гръбнакът ми- извито живо копие-

отново бе прицелен безпогрешно,

(а точният момент да те наричам

"ловецо мой"

бе чиста интуиция).

Разкошен миг...Пръстта под мен пулсираше

и всяка моя пора бе желание

в секундите преди да те разкъсам...

В последвалата точка на разпада

взривът бе поводът да разменим телата си

(и точният момент да стана жертва

пълзеше в гърлото ми с пипала на писък)

...И после нищо...Бавно пропълзях

обратно в кожата, която ме доведе.

Виновно. Знам, че всъщност обещах

да стъпвам тихо с кадифени лапи

по белезите ти, щом бурята утихне;

дори да се престоря, че съм котка

(от малките, с изрязаните нокти)

и просто да заспя опитомено

на празното парче трева отдясно.

Но нещо в мен с наслада ми прошепна,

че предпочиташ с грация да прегриза въжето

на ласото, протегнато по навик,

и да оставя споменът за мен да диша

в загадъчните ъгли на съзнанието ти...

И тръгнах точно както бях дошла-

без повод и без капка колебание,

оставяйки те да седиш заслушан

в отдалечаващи се стъпки на пантера.

Не съжаляваш, зная, ти не си ме чакал

или пък търсил-просто беше там

...(а точния момент да се завърна

е закодиран в свободата да избирам).

Хелена Окоронко(Хелена)