НОВО: Дигитални асистентиВиж

Обичате ли стихове? - 3

  • 60 980
  • 784
# 135 12 юни 2007, 16:03 ч.
***
Липсата ти ме разяжда бавно,
упорито дълбае мойта душа.
Часовете се нижат болезнено,
(не)обичайно дълга е нощта.

Ще се завърнеш някой ден.
Ще ме потърсиш.
Душата ми от болката претръпнала,
тук-там закърпена, но изтерзана,
ще ти прошепне плахо и молитвено:
"Върви си. За теб тук кътче не остана..."
Виж целия пост
# 136 13 юни 2007, 10:36 ч.
                Птица

Ти виждал ли си как умира птица?
Изчезва бавно в гаснещия ден,
уплашена, но болката отрича,
впила нокти в празния простор студен.

Със писък как раздира небесата,
предава се... и гасне като свещ.
Така у мен замря и светлината,
с надеждата да бъда някой ден до теб.

А вярвал ли си някога в момиче,
в което да се вричаш и кълнеш?
Да знаеш, че до гроб ще я обичаш,
да нямаш съвест да се предадеш.

Веднъж повярвах, чувствах, че обичам.
Потърсих в тебе този мой копнеж.
Външебни думи мислех, че изричам,
но всичко се оказа чужд стремеж.

Ти виждал ли си как умира птица?
Студена тя лежи във моята душа.
Уби я ти! Дори и не потръпна...
Забравил бе, че птицата е любовта.
Виж целия пост
# 137 13 юни 2007, 12:16 ч.
     
   Аз

Когато клоуните гастролират,
тогава настъпва моят час.
Аз съм нарисуваната усмивка
и в профил, и във анфас.

Когато мъдреците ни поучават,
тогава засвидетелствам уважение.
Аз съм неизреченият въпрос,
който ще породи съмнение.

Когато децата се смеят,
тогава знам, че няма лъжа.
Аз съм задрасканата цифра
от числото на възрастта.

Когато лудите пощръкляват,
тогава съм в нормална среда.
Аз съм капчицата здрав разум,
чиято липса дарява крила.

Когато грешниците се разкайват,
тогава търся с тях оправдание.
Аз съм изпитаното угризение,
по пътя към тяхното смирение.

Когато приятелите хитруват,
тогава изглеждам наивна.
Аз съм тяхната задна мисъл,
преди още тя да им хрумне.

Когато аз самата вече не зная,
тогава оставам насаме с безкрая.
И там, над някой връх извисен,
слънцето надява се заедно с мен.

without_a
Виж целия пост
# 138 13 юни 2007, 12:26 ч.
ПЪЛНОЛУНИЕ

Облещила се е една луна -
уж нощ, а сякаш всеки миг ще съмне!
Навън се къдри кикот на жена,
сподирена от млади таласъми...
С цигулков плач невидимо щурче
от мъката си прави серенада.
По клоните сияние тече...
А аз, панелена Шехерезада,
една след друга приказки редя!
Какво, че кралят спи, децата - също...
Ако издебна падаща звезда,
по-светла ще осъмне тази къща!
Броя отново: прошка след вина -
кралица духом, домакиня телом...
Облещила се е една луна,
опряна като дуло в мойто чело!


УТРО

Как да кажа на Господ, че нямам, когато
тишината на сънища детски ухае!
През завесата хлуят прашинки от лято,
а денят се изтяга безкраен...

В миг такъв ми изглежда, че всичко е вечно -
до въздишката тънка на топлото мляко!
Иде Малкият принц, с пижама облечен,
без да помни, че снощи е плакал...

А след него тупурка Малка сънена мис,
във врата ми се гуши, бъбри нещо щастливо...
Как да кажа на Бог, /неприличен каприз/,
че животът е графика в сиво?



© Мая Дългъчева, 2000

Виж целия пост
# 139 13 юни 2007, 13:21 ч.
Вердад, тези двете ме улучиха в десетката...  Blush bouquet
Виж целия пост
# 140 13 юни 2007, 13:25 ч.
Kremi, ако щеш вярвай, но като го четох (второто) се сетих за твоите малки Мъж и Мис и за двама други, тези на DiVA   bouquet
Виж целия пост
# 141 13 юни 2007, 13:27 ч.
Да, асоциацията беше ужасно силна...
Аз пък се разрових в стиховете на дамата и се изчервих на това

Изрусял си
от сламки в косите...
Жъна те с пръсти!

Винаги е приятно да се потопиш в хубава поезия Blush
Виж целия пост
# 142 13 юни 2007, 14:21 ч.
Вълна

Ела, сред най-дълбокото иди,
във царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди -
едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливият ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен.
Безсилният ще плаче от тъга,
а истинският сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се обръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море,
а тръгне ли към плиткото - умира.
Виж целия пост
# 143 13 юни 2007, 15:07 ч.
zakyrmena sym s poeziqta na Vapcarov...posle Vazov,Botev i ..v edin moment zapo4nah i az da pi6a..Simple Smile da se probvam...
imam si arsenal 2gunfire: ot stihotvoreniq,koito znam naizust i kogato iskam da otek4a nqkoi,zapo4vam da redq stih sled stih..kato estestveno zapo4vam s "Vqra"
..."eto az di6am,rabotq,jiveq i stihove pi6a,tyi,kakto umeq.. Hug
Виж целия пост
# 144 13 юни 2007, 16:16 ч.
Не мога да изтръгна музика
от старото пиано във главата ми.

Понякога мелодията дръзка
разлива се по цялото ми тяло,
в зениците ми в зарево се пръска
и ноти непокорни ставам цялата.

Но днес ми е минорно-дъждовито.
Пианото мълчи. И аз със него.
Клавишите му счупени подритвам...
Бемоли-мигове се вият дрезгаво.

Заплитам петолиние в косите си-
ще пиша нова музика-мажорна!
С чинели и цигулки са наситени
последните ми мисли непокорни.

Не ми е нужно старото пиано-
за новата мелодия готова съм.
Виж целия пост
# 145 13 юни 2007, 16:32 ч.
включвам се иаз, не мога да се стърпя.Още повече,че има много почитателки на моя съгражданин Недялко Йорданов.Знаете ли това негово стихотворение?
     
 За кой ли път по този бряг преминаха едно момиче и едно момче
живели по шестнадесет години,а значи общо-тридесет и две.
За кой ли път те спореха разпалено по темата,наречена съдба
и мислеха,че всичко са разбрали,щом знаят,че съдбата е борба.
И мислеха,че много лесно скриват това, което крият всеки път
но вярваха,че докато са живи те никога не ще се разделят

Ала от безкрайно старо време знай си-живота има свое странно "не"
шестнайсет и шестнайсет е шестнайсет
а никога не тридесет и две.


Може да не е цялото, но това помня.
Виж целия пост
# 146 13 юни 2007, 18:53 ч.
Тази дама има страхотни стихове. Аз се разпознах в това: (а то е само едно от първите, които прочетох, продължавам да чета още)

ПОСВЕЩЕНИЕ

Тя е смешна понякога - романтичка наивна!
Още детство в очите й свети.
Ако тайничко нощем нанякъде кривне -
пие вино с мъртви поети.

И е тъжна понякога, и мълчи необятно,
но така се срамува да плаче,
че сълзата набола се търкулва обратно
и след себе си въздуха влачи.

Като въздух я дишам - незабележимо.
Просто знам, че е тук. Че е близо.
Като дъх от коса. Като кукла любима.
Като нокти, до кожа изгризани.

Просто знам, че е тук. И е толкова хубаво
някой с тебе в студа да трепери.
Вдън гори Тилилейски да се изгубя,
тя едничка ще ме намери.

Тя е прошка без глас, мъдрост, страх посреднощ
и запалена мълком свещица.
Подари ми очи, да живея в разкош -
виждам, в дюлята зреят жълтици!

Подари ми небе, подари ми земя,
а отплата за нея аз нямам.
Само няколко стиха, с които ръмя
под клепачите мокри на мама.

© Мая Дългъчева, 2003
Виж целия пост
# 147 13 юни 2007, 22:51 ч.
* * *
Пътечката, която твойте устни
по кожата ми мислено чертаят,
навярно е начало на изкуство,
чието име няма да узная.
От нея нишка топъл дъх остава -
невидим белег, че те имам още...
След миг ще се стопи. Ще те забравя.
Ала ще свети тялото ми нощем
от трепета на нежното изкуство
извивка след извивка да извае
пътечката, която твойте устни
по кожата ми мислено чертаят.

ВОЙ

Отивай си! Не зная още колко
ще мога във съня си да те крия.
Не вярвам, че пречиства всяка болка,
когато нощем към звездите вия.
Нима не е нелепо да узнаеш,
че Любовта е скитник и бездомник?
Дочуваш - вместо да запееш, лаеш,
скимтиш, кървиш, ...додето се опомниш.
Троха подир трошичка ближеш с ярост -
опитваш се сърцето да нахраниш
с отпадъци от ласки, думи, вярност...
Разбрах, и от съня остават рани,
когато мълчешком си се обрекъл
да бъдеш ничий в нечия вселена.
И не с вода, а с топла глътка пепел
да лъжеш жаждата си, че е утолена.
Възторг и Болка явно са близнаци -
в чертите им, еднакво разкривени,
отгатвам древните любовни знаци,
които те упътиха към мене.
И знаците, които ме плениха -
в очите ти сънят ми е залостен.
Събудиш ли се, благодарно тиха,
ще се разпадна на любов и кости.

© Мая Дългъчева, 2002
Виж целия пост
# 148 14 юни 2007, 00:03 ч.
Отлитат последните птици на юг.
Безшумно есента отминава.
И само вятърът стене в косите ми тук.
Чуй, той плаче за наш'та раздяла.
Аз те обичах, мечтаех да бъдеш до мен.
Мълчах и очаквах съдбовните думи.

Ти не дойде - това е най-тежкият ден.
Ето, всичко е свършено помежду ни.
Виж целия пост
# 149 14 юни 2007, 00:04 ч.
Обожавам поезия ! Даже малко творя ...понякога  Embarassed Ама понеже съм новичка ме е срам още да ви покажа нещо мое,въпреки че публикувам в сайт за лично творчество. Нищо де. Ето ви нещо на Ивайло Балабанов. Извинявам се,ако го има постнато вече...четох,четох, ама 82 страници! Не можах да ги изчета Simple Smile

*****

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й, господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?
И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й - бялата - там.
Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!

Ивайло Балабанов
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало