Обичате ли стихове? - 3

Публикувана: 14 май 2007, 16:52 ч.
Последно мнение: 24 окт. 2007, 00:05 ч.

60 980
784

kremi - Ентусиаст

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представляват публикациите във форума?
Кои са основните теми, обсъждани в публикациите?
Какви са основните стилове на поезията във форумите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представляват публикациите във форума?
  
  Публикациите във форума са различни видове съдържание, включително поезия, стихотворения и емоционални изрази. Те обхващат теми като любов, борби и размисли върху човешката природа. Потребителите споделят своите творби, обсъждат поезията на различни автори и изразяват чувства и лични преживявания. Форумът служи като платформа за обмен на литературни произведения, подкрепа в трудни моменти и вдъхновение за творчество.
- Кои са основните теми, обсъждани в публикациите?
  
  Основните теми, обсъждани в публикациите, включват любов, страдание, саморефлексия, търсене на смисъл и справяне с емоциите. Поезията и стиховете изразяват различни аспекти на човешките емоции и вътрешни конфликти.
- Какви са основните стилове на поезията във форумите?
  
  Поезията във форумите е изразителна и емоционална, често съчетаваща различни стилове като лирика, еротика, романтика и рефлексия. Текстовете са богати на образност, метафори и изразителни средства.
- Как реагират участниците във форума на публикациите?
- Какво е щастието и какви са ефектите на серотонина върху него?

Ентусиаст

# 180 19 юни 2007, 13:27 ч.

Ако знаеше как без дъх се ослушвам –
През целия град, заледен и пустинен,
През кости-антени и пранета опушени,
През хъркащи спални и екрани изстинали,
През човека до мене,
През нощната яма –
За да чуя – с кожата си – твоето сърцебиене,
За да усетя – сляпа – съня ти, в който ме няма...
Ако знаеше как душата ми тихичко вие
Сред безлунната пустош на стаята,
Ако знаеше...

Боя се, че знаеш.

Не мога като злато да те заровя,
Като пръстен на ръката си да те нося,
Пия с виното и тънка отрова –
Ще дойде след мен
Друга някоя дългокоса.
Не мога с девет ключа да те заключа –
Все някога сърцето ти ще изстине.
Едно те заклеван –
Каквото и да се случи,
Не докосвай отминалото!
Не смей да я водиш по пътеките,
Нашите,
Осеяни от есенна шума;
Не й давай глътка от своята чаша,
Не й казвай в ухото същите думи.
Оная песен беше на двама ни –
Нека онемее, нека!
И онова място, на дясното ти рамо –
То е мое, сега и навеки.

Нищо наше, и най-дребното –
Не повтаряй!
И да спя – насън отчаяно ще извикам.
Мъртва ли съм – гръм ще удари...
Не ме замествай с друга никоя,
С друга никоя.

СТАНКА ПЕНЧЕВА