Обичате ли стихове? - 3

  • 60 980
  • 784
# 195
I carry your heart with me

I carry your heart with me (I carry it in
my heart) I am never without it (anywhere
I go you go, my dear; and whatever is done
by only me is your doing, my darling)

I fear
no fate (for you are my fate, my sweet) I want
no world (for beautiful you are my world, my true)
and it's you are whatever a moon has always meant
and whatever a sun will always sing is you

here is the deepest secret nobody knows
(here is the root of the root and the bud of the bud
and the sky of the sky of a tree called life; which grows
higher than soul can hope or mind can hide)
and this is the wonder that's keeping the stars apart

I carry your heart (I carry it in my heart)

E. E. Cummings
Виж целия пост
# 196
***
Душите ни в едно свещено цяло
във огън вихъра ще събере.
Искрите ще се пръскат за по малко,
но при жаравата ще се завръщат измалели те.


Обричане

Със теб,
защото те обичам,
ще тръгвам без да питам накъде.
На теб,
защото те обичам,
ще правя сутрин сутрешно кафе
и ще те гледам всякога, когато
ти просто стъпваш по земята.
Обичам всичко, до което се докосваш,
косите ми дори си омагьосал.

***
По дяволите всички разстояния,
които ни делят.
По дяволите всичките страдания,
които ни дерат.
Не може никой да отнеме,
това, което искам да ти дам,
дори накрай света да идеш,
аз пак ще бъда там.
Виж целия пост
# 197
и още....

Отминаване

Само колкото да те забравя,
само колкото да те отмина
ще крещя, за да престана
да крещя, а ти да си отиваш...

Само малко трябва ми за да отърся
силуета ти от стенещите вени,
да удавя в тъмния ти глас
нежността на устните ми нажежени.

Само докато открадна от луната
жълто- хладната и непокорност
ще се впивам с пръсти във земята,
да не падам в твойта безтегловност...

Само още миг- ще те забравя
Само още миг- ще те отмина
Само миг, за да узная
колко много нужно е, да те убия...
Виж целия пост
# 198
„Любовните
хапчета
са си чиста отрова"
К. Панайотов

В черния потоп на платното,
боите в палитрата ми са цветни.
Протягам четка
и разбивам тъмнината
с поредното хапче в ръка.
Разглеждам го бавно,
сякаш очаквам да се повтори
черния щрих върху черния фон.
Мисли застиват.
Изсъхва тъга.
В безкрая на времето
припламвам с лъжливите блясъци
на новата четка
и хапче в ръка.


Добро утро!
Виж целия пост
# 199


I carry your heart (I carry it in my heart)

E. E. Cummings

hug Rolling Eyes smile3525


Малко и от мен ...



     
 
 Дъждът

    потропва нежно

     с пръсти

      по листата на дърветата,

   а Вятърът - заклет пушач

    димът засмуква

     от поредния комин.

   Морето състрадателно

    попива със вълнисти устни

     сълзите на самотни риби,

      търсещи съчувствие.

   А Времето

    брои прилежно песъчинките

     по плажа,

      докато Слънцето лениво

       протяга се над хоризонта.

   Виж ти - без хората -

    макар и пусто,

     пак ще е красиво...


***
        Имам нужда от теб...

Но това просто

няма значение.

Имам нужда

от болка,

от която дъхът ми

да спира... Почти.

Аз съм счупено огледало.

Отразявам те...

И през мен

преминаваш ти.

Не плачи...

По парчетата

стъпвай внимателно.

Не искам да те заболи!

Имам право

да взема цялата болка.

Затова ми я остави!

В черна кожа

обличам душата си.

Днес ще бъда фатална и зла.

Татуирам нощта на бедрото си,

а сърцето дамгосано няма вина.

Имам нужда от теб...

Но не искам да знаеш,

че плача.

Не подхожда на силна жена.

Черни гарвани -

мислите ми злокобно

след тебе ще грачат.

Не спирай...

Разпилей ме в нощта.

Няма прошка, молба, милостиня.

Нямам нужда от дълги писма.

Аз сама те превърнах в палача.



Asgen


Виж целия пост
# 200
Ще можем и един без друг...


Ще можем и един без друг,

разбира се.

 

В някой друг град,

в някое друго време,

на някоя друга планета,

в някой друг живот,

когато ще бъдем ангели

или видения от прах и светлина,

безплътни атоми в пространството

или пръски от Космическия разум,

когато ще сме напълно свободни

или просто няма да ни има,

 

ще можем и един без друг,

разбира се...


Весела Димова
Виж целия пост
# 201
***
Първата стъпка на отрезвяване беше болезнена.
Може би за да боли по-малко следващата.
Но уви, болеше! Все по-силно.
Всеки следващ опит да те отнемат от живота ми.

Едва след последната доза противолюбов,
съзнавайки, че няма да бъдем вече заедно,
с облекчение разбрах:
пътят, довел те в сърцето ми е еднопосочен.
Виж целия пост
# 202
Щастлива съм - оглеждам се в очите ти
и виждам фея, нежна самодива.
В докосването твое преоткривам
любов и нежност, както и мечтите ни.
Щастлива съм, щастливо е сърцето ми
и моят смях със твоя смях се слива.
В смеха ни житието-битието ни
осмисля се, върви и се развива.
Споделям с теб тегобите и скърбите.
А ти споделяш слънчевите утрини
и радостните дни и вечери,
в които сливаме телата и душите си.
Сега те няма, тъжна е душата ми,
самотна съм, кърви сърцето ми!
Но скоро ще те видя. Чакам те.
Не съм сама, а чакам те с детето ни.
Виж целия пост
# 203
Това съм го пускала и друг път, но днес е адски подходящо времето точно за този стих...

Ухае на канела и...циклон
     
     
     Текила. Сол. Тръпчив език. Лимон.
Горещо е. Момичетата - хали.
Високи звуци. Тежък джаз. Сезон
във който ставаш луд, самозапален.

Брегът е палмов, плътен полутон.
Стъклата. Барът. Саксофон. Китара.
Ухае на канела... и циклон.
Мулатка вдишва кактусова пара.

Очите - гладко черно кадифе.
Гърдите. Точни кръгове. Мишени.
Текила къса. Дългото кафе.
На плажа секс. И две тела солени.

Павлина ЙОСЕВА
юли, 2005
Виж целия пост
# 204
Кой не обича стихове...
      Едино спонтанно, написано от мен стихотворение:

                                              Обичайна история

                           Замък.Пиано.Полумрак.
                           Мъж и момиче.
                           Червено и черно.
                           Свещите светят едва,
                           за да не огреят скритите чувства.

                           Пианото само за тях свири,
                           мелодия на всички позната.
                           Но всичко замлъква,
                           единствено черните клавиши не...
 
                            Те свирят мелодия,
                            само на тях позната.
                            Ръката му се лута из косите й
                            Докосва лицето...

                            Тази ръка...Толкова нежна
                            И толкова силна...
                            А пръстите...Като пръстите на пианист,
                            Тихо свирят по устните й

                            Отново засвирват и белите
                            Фалшива става мелодията
                            И всичко се връща по старому
                            Прости,доскоро....
     
Виж целия пост
# 205
 ***

Тихо
В живота ти се втъках
Нишка по нишка,
Незабелязано,
Ала така,
Че ако поискат да ни разделят,
Трябва целия да те разнищят
Или с нож да ме отсекат...
Виж целия пост
# 206
И аз съм на тази вълна...Обожавам тези стихове.

***
Само на едно отговор нямам:
Как бихме живели с теб, двамата,
под монотонния дъжд на годините,
с догорели страсти в камината,
ти – ревнив,
аз – подозрителна,
зад нежната грижа – с ненавист скрита,
затворени в тежки мълчания....
Когато тъгувам за тебе отчаяно,
казвам си с усмивка изкуствена:
- Да, спасихме от делника нашето чувство!
А душата, глупачка, все пита безмислено:
Как бихме живели с теб, двамата,
под неравния дъжд на годините,
с дълга букова жар в камината,
ти - добър,
аз - търпелива,
два свята, които един в друг преливат,
неизчерпаеми като океан ....
Но отговор няма.

***
Ти си мъжът, с когото ми е било писано
Да узная върховната радост на тялото и на духа,
Всеки път да се приземявам замаяна, слисана
От летежа, който ми е изпил дъха.

Ти си мъжът, заради когото ми е било отсъдено
Да приема най-високата самота:
Винаги с тебе – и всъщност без тебе – да бъда,
Твоя царствена, чиста и много тъжна звезда...
Виж целия пост
# 207
Влюбено

Вдишвам на глътки
кожата ти,
разпилявам косите си
по всяко твое
завръщане
и те мога
отначало,
до предел...
Изтръпвам те с пръсти,
изпреварвам
очите ти,
пилея ти ласките,
разхищавам целувки,
задъхвам ти мислите.
И съм ти време.
Предавам те
на себе си.
Влюбвам те.
Превземам те
крепостно.
Сбъдвам ти
страховете
и се осъзнаваш,
че си уязвим
пред желанието
да си ми безвъзвратност.


Amar
Виж целия пост
# 208
Отново Станка Пенчева...

СПАСЕНАТА

Идвам при тебе като след бедствие,
Приеми ме под стряхата на обичта си!
Облечи ме с достойнство,
Нахрани ме с увереност,
Сгрей ме с дъха си – като пчелица,
Измъкната от пороя.

Идвам при тебе гола и боса:
Изгоряха младите ми години,
Изгоря цялото ми имане…
Излязох от огъня без нищо –
Само очите си изнесох,
Само ръцете,
Само туптенето на сърцето…

Идвам при тебе – жива,
Обгорена от пламък и жарава,
Ще ме приемеш ли такава?


***

Всяко цвете,
Всяка тревичка жива
Са обърнати към небето –
Беззащитни и доверчиви.
Протягат се листите
Като длани,
Разтваря се цветът
До сърцевината:
Да поемат росата чиста,
И дъжда, и топлината,
И ласката на ветровете –
И всичко, което им праща
Доброто небе,
Небето.
И когато от облака черен и страшен
Градушката забие –
Те нямат време да се уплашат,
Няма къде да се скрият.

Протегнали малки длани,
Беззащитни и доверчиви,
Те падат смачкани, покосени,
Неразбрали, че ги убиват…

… Като цвят се обръщам към тебе,
мое небе,
разтварям се до сърцевината:
Ако искаш, дай ми обичта и добротата си,
Ако искаш –
Удари ме в самото сърце,
Щастливото,
Преди да разбера, че ме убиваш…

Виж целия пост
# 209
Самота...                                         Изгладнялата                  Вятър напира
Пълзи по стените.                            ми за нежност                  в прозореца.
Криви ги.                                        душа                                Бунтува нощта.
Размества ги                                    търси твоето тихо             Тревоги шарят
и достига до                                    присъствие.                      кожата.
тъмния квадрат на прозореца.          А те няма                         Горчиш,
Запечатва се там.                            и самота                            самота!
Не си отива.                                    стяга гърлото ми
Иска заедно с мене                          с костеливи
да гледа луната,                              пръсти...
попила в снега...
Докога?

***

Дълго ме прегръщай.        Очите ти                      От тревожна пролет
Да спре дъхът.                 ме спряха.                   в шепите си сбрах
Да няма памет.                  Пронизана от               няколко премръзнали
В очите ми                        синьо                           кокичета



Боряна Семерджиева
                           
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия