Обичате ли стихове? - 3

Целувай въздишките ми

Тръгна бавно - обичам те...
ръцете ти чувствам - по себе си
и зная, че ме обичаш - безименно сладостно!
Чакай - не бързай - обичай ме още!
Обичай смеха ми, обичай и себе си
Целувай въздишките ми
Хубаво е...

изречена

Благодарение на темата на Тони и постинга на Естер. 

"Без капка слуз и розово

Аз ли?
Нямам намерение и въздух между ушите си
а често ме обвиняват в урагани
Не ми достига целенасоченост
макар че устремът ми е в излишък
Гордея се с лактите си
и с неумението да ги ползвам
Обичам да говоря за фениксите и прилепите
а разликата между тях е толкова
т
ъ
н
к
а
че ми се ще да си оскубя миглите
и да се покатеря върху себе си
Понякога го правя
а отгоре светът е малък
и носи мазни розови шорти
Намигам му и си пафкам пурата...
Тук сме Аз и още няколко души
със същата непоносимост към този
с/ц/вят
Стигат ми

Аз ли?
Постоянно съм в предпечатна подготовка на дузина книги
/Авто/Биография на Бъдещето-
не мога да си позволя да излязат
На моменти става непоносимо да пишеш само за себе си
тогава излизам и крещя
Крещят ми обратно
Намигам им и си пафкам пурата...
В края на краищата нещата са точно толкова слузести
колкото им позволиш да бъдат

Аз ли?
Просто не ми се вярва че всичко е толкова просто
или просто не е така
Затова строя въздушни кули с бетонни основи
живея в тях и си пускам косата ужасно дълга
а тя цъфти
На моменти полудявам от скука и от това постоянно скубане
/тежат мамка му и принцове/
Тогава намигвам
кръцвам си плитката
и докато поредният лети надолу аз си пафкам...
Следват сто години самота през които всичко е възможно
...дори да спре да вали

Аз ли?
Често казвам че Животът е Прекрасен
е хубав филм
но ти ,призлява от тъга докато го гледаш
Чувствам се особено тъй като живея далече от дома си
а той не престава да живee в мен
с упорството на какавида
Докато чакам пеперудата
убивам времето с особена жестокост и малко поезия
Комично
но след всичко това не само не знам коя съм
a и не пуша пури... "

Хелен Окоронко, helena, първо място в конкурса на тема "Автопортрет" на Бунтарите

Извинявам се за спама, ама не мога да се въздържа.
Вердад, страхотно е.
По принцип Х. Окоронко има странен стил, който обаче на мен мн. ми харесва. Пускала съм тук 1-2 нейни.
Благодаря, че сподели. 

И аз не мога да се въздържа, наистина прекрасен стих, толкова истински.
Това :

и това:

ги намирам за необикновени, гениални дори хрумвания, които просто те застрлват в най-положителния  смисъл от упор на мига... Нямам думи!

И сега да споделя, че днес си купих от книгите на старо намерих Антология на световната любовна лирика и Българска любовна лирика - просто страхотни находки, и двете са доволно дебели тухли, така че при всеки удобен момент ще ви публикувам от там избрани неща...Очаквайте включване съвсем скоро.

СИНЕОКАТА
   
Елисавета Багряна
       
Ех, ти, орис, мен орисана!
Майко моя, жалбо моя люта!
Как да кажа, как да бъда чута -
тъй било от Бога писано.
Нямам ли сукна отрезани
и не съм ли млада, белолика?
Нямам ли снага на трепетлика,
тънки ризи, тежко везани?
Не мета ли ширни дворове
рано сутрин с китка на косите?
Песни ли не пея кръшно вити
по седсенки и по сборове?
Що ми са очи черничеви,
тъмносвилени коси и вежди? -
Той ги, майко, даже не поглежда.
Днеска го видях край чичови -
караше на паша стоката.
Беше му лицето восък бледно.
Ни ми проговори, ни погледна.
И разбрах тогава аз, горкана:
той обича синеоката,
дето снощи другиму пристана.

-Нафора-
(Бял стих)    

има глад за поезия
чуваш ли
има сухи гърла
които чакат за нейното мляко
сигурно затова се събуждам сутрин
с такова наситено безпокойство
сякаш трябва да кажа нещо преди да е станало късно
понякога пред вратата ми има легиони
друг път е пусто
в такива дни си прехапвам езика
прегризвам си китките
понеже знам че нямам нищо важно за казване
нищо което да осуети едно убийство
да промени хода на историята
или да облекчи нечий махмурлук
да донесе дъжд в някое алжирско село
да върне Кърт
да махне сивия прах от косите на една майка
на моята майка…
тогава заравям нещата някъде на тъмно
и ги чакам да покълнат
разклащам се като бутилка с камфоров спирт
после се утаявам
влача гърбиците си почти незабележимо
тежа си

обаче съм жадна казвам ти
и съм гладна-
да нахраня със себе си другите

/От интернет вдъхновението на Вердад, не го знаех до момента/

  

Градини и лозя
и едрогърди хубавици,
и чашата препълнена пред мен.
Защо ли бръщолевя за сражения?
За планини, превърнати във прах?
Защо ми парят тез сълзи?
Разтвориха се небесата.
Посипаха ни с благодат.
И само длани да простра и да събирам.
Защо пак мисля за засади
и за отрови сипани в бокали?
Защо тежат ми тез години?
На любовта ръцете дават знак,
разголени и млади.
И раят обещава ми наслади.
Защо тогава спомням си за белезите стари?
И все сънувам стари грехове…
Защо насън ме мъчат страхове?

Най-вяроятно преводите са каладънски-английски-български. Това е от планетата Каладън, ако може да се вярва на фантаст, в случая Франк Хърбърт.

пак там,
една от симфоничните поеми на Гърни Халик за тъжни дни.

Помня соления дим на плажния огън
и сенките под боровете…
Плътни, ясни… осезаеми…
Чайките, накацали по ивицата суша.
Белота върху тучния фон…
А вятърът фучи през боровете
и разлюлява сенките.
И чайките разперват криле,
политат
и изпълват небето с писъци.
А аз чувам вятъра.
И прибоя.
И виждам, че нашият огън
е опърлил водораслите.

и вихър и дъжд и мъгла
и гарван прокоба вещай
размахала властно крила
смъртта си с живота играй

над капнали жълти листа
настръхнала есен ридай
безмълвен умира света
и мъка, и мъка без край

***
  Бузон

Дъжд пролетен. Но те не забелязват,
че тя затворено чадърчето държи,
и все така унесени приказват.

***
 Хуана Инес де ла Крус

Един обичам- той ме изоставя.
Друг мен обича - аз съм отегчена.
Измъчва ме един, но аз не стена,
измъчвам друг, а той ме обожава.

Студен брилянт обичам до забрава,
за друг блестя като брилянт студена.
Лукаво от един съм победена,
към друг пък аз самата съм лукава.

Накажа първия - от скръб умирам;
помоля втория - честта си губя;
и тъй и инак аз съм все нещастна.

Тогава изход по-добър намирам:
към оня, който ми е чужд, съм груба,
напускам тоя, който в скръб ме тласна.

Сещам се за теб
Губя съня си
Искам да те имам
По – лесно ще живея, ако те забравя

Идваш неканен в мислите ми
Влизаш, не чукаш
Отварям сърцето си
Слабините ми изгарят

В миг изчезваш
Не искам да отворя очи
Пулсът ми забавя своя ход
Една действителност отново се разби в мечтите

Ти върви
Остави ръцете си
Ще затворя дъхът ти в кутийка
И една влажна целувка върху възглавницата

***
Разумът ми те отрича.
Моя собствен разум ме прокле
теб до най-дълбокото да пусна
на безумното обичащо сърце.

Мира нямам, че те обичам
                    Мадлен Алгафари

Време ли нямах - да те забравя?
Повод ли нямах - да те заместя?
Огън ли нямах - да те запаля?
Или очи нямах насреща?

Сълзи ли нямах - да не изстина?
Рани ли нямах - да те не мразя?
Гордост ли нямах - да те не диря?
Или честта си да пазех?

Мисли ли нямах - да те не мисля?
Сърце ли нямах - пак да обича?
Спомен ли нямах - да ме пронизва?
Разум ли - да те отрича?

Други ли няма - по тях да тичам?
Воля ли нямам - гръб да обърна?
Нужда имам да те обичам.
Сили нямам, да се не върна!