Обичате ли стихове? - 3

  • 60 955
  • 784
# 630
Днес ми е нежно, тъжно и поетично и се увлякох, но...
Последно...две неща на Камелия Кондова


Защото много бързо те живях.
Почти без дъх и със припряни пръсти.
В неподходящо време - и от страх,
че щом е подходящо - ще е късно.
Защото със затворени очи
нагазих във библейските пейзажи.
И всичко, дето дълго се мълчи,
поисках като гръм да го разкажа.
И не от приказливост, а от страх,
че просто утре може да не съмне.
Разказах го.Прости,че не видях
слушателя - един овъглен дънер.

***

Щом питаш...


Сега си спомням... късно се родих.
На всичкото отгоре и валеше.
Наметната с един дъждовен стих - -
зашляпах... ала страшно ме болеше.
Болеше ме безчувствената пръст,
белязана от нелюбими стъпки.
Сред локвата пред оня Божи кръст -
не знаех всъщност - вино ли е-кръв ли...
Светът отдавна беше оздравял
от глупавата болест да обича.
И за да бъде все по-малко бял -
разстрелваше във тъмното кокичета.
Разбрах тогава - късно се родих.
След трупове на толкова надежди,
сама не зная как се престраших

до седем сутринта да бъда нежна.
Виж целия пост
# 631
а пък на мен ми е такова:

(пак Камелия Кондова)

Нека е мъдро утрото. С вкус на кафе и на яд,
с който просъсквам през зъби:Остави ме на мира!
Аз съм завършен, самодостатъчен ад.
Няма нужда и твоите дяволи да пикират.
Не ми се обича! Не ми се спасяват души.
И не ми се загробват/и това е въпрос на чувства/.
Не искам да имам очи, устни, нито уши.
Още по-малко - сърце. Искам да ми е пусто.
Искам конкретни понятия:дървото да е дърво.
Свестните да са свестни, а пък лудите - луди.
Не ми се ляга в метафора, а в най-простосмъртно...легло.
За да заспя завинаги. Или най-сетне да се събудя.
Виж целия пост
# 632
Страхотни стихове на Камелия Кондова!

Само аз ли напоследък нещо се задавям от Павлина Йосифова?
Една такава конвейрна ми идва, хем магьоснически жонглира с думите, хем някак не ги усещам да идват от душата й...
Виж целия пост
# 633
Страхотни стихове, момичета...
За Павлина аз казвам или хубаво, или нищо. Изчела съм и почти всички стихове, пред някои (повечето) се прекланям, има и такива, които не мога да ги усетя и да ги почувствам, но все си мисля, че аз не мога да погледна нещата от такова ниво, от което тя ги е видяла като е писала.
Виж целия пост
# 634
Ето я пак Павлина, не знам, чудя се това, за което пише наистина ли го е преживяла...защото звучи много, много истинско, но и тъжно.

***
Ще те поканя тази вечер, Господи.
Сама не пия. Скучно ми е виното.
По-често дяволите ме спохождат.
(един от тях изглеждаше невинен...)
Седни в средата. Твърдо е диванчето.
Нарочно. Да не ти се схване кръста.
За повече удобство - възглавница.
(Но си е моя. После да я върнеш.)
Какво да ти налея? Извинявай.
Забравих, че си паднал отвисоко.
Не пушиш. И не пиеш... Аз съм вярваща.
Обидих ли те? Я пийни от сока.
Сама съм го варила. Темерут съм.
Без мама станах зла. И късо плаках.
(Звездите падаха като кошути,
когато вълк им прегризе гръбнака.)
Не си виновен. Не. Не те упреквам.
И татко като взе, не ти се сърдих.
Ще хапнеш ли, поне, парче от кекса?
По-сладкото е винаги отвътре...
А как е там при теб, да питам... Брат ми.
На тридесет и седем се пресели
в луксозното ти мезонетно царство.
( синът му - и без него - се ожени.)
Да капна все пак? Имам и шампанско.
Остана, като кръстихме Алекси.
На две годинки... Бум! И вече ангел.
Спокойна съм, че е при теб детето ни...
Предъвквам от зелените маслини.
(Със ядки са. Хапни, че e полезнo.)

Добре де. Ожаднял си. Пий от виното...
Не ти се моля.
Давам за последно.
Виж целия пост
# 635
Ето я пак Павлина, не знам, чудя се това, за което пише наистина ли го е преживяла...защото звучи много, много истинско, но и тъжно.

Аз не й вярвам!
Иначе, ако стихоплетството е професия - може го!

ester, само погледни. Две вариации на тема смърт. На близките.
http://pin4e.blog.bg/viewpost.php?id=70798
http://pin4e.blog.bg/viewpost.php?id=82740
Виж целия пост
# 636
  : newsm78А,бе,какво да ви кажа - това с темата за смъртта - във всички стихове измира цялата рода накуп и натискаме бутона на хорското съжаление. Безотказен механизъм, довеждащ newsm78 до екстаз четящите, които се отъждествяват с лирическата героиня и ронят горещи сълзи за поредната смърт на майката, бащата, брата и невръстното детенце... newsm78
Виж целия пост
# 637
Verdad, това не го бях забелязала. Аз мислих до този момент, че пише по преживяно итака си обяснявах, че е толкова ловка с думите. Всъщност, няма нищо лошо, напротив, че умее така добре да импровизира по темата за смъртта на близки, но ... лично аз не мога да пиша за това просто от дарба, може и суеверие да е, но не бих - колкото и да ме напъва таланта...
Накара ме да се замисля доста....Ерточината и хумористичната й поезия определено е по-добрата й за мен, специално. За другата - нейно право е да пише каквото иска....но странно ми е  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 638
Verdad, ester -  Hug - да се включа в темата за pin4e - аз я харесвам много, текстовете й са точно по мой вкус - символични и образни, създаващи усещания и недоизказани. Не съм се замисляла дали тя самата преживява нещата, за които пише... по-важно мие е, че в мен самите думи предизвикват вълнение и емоция. Не са стихове, които могат да ме оставят безучастна. А да не говорим, че е написала стихотворението, с което аз бих описала себе си, ако владеех в такава степен словото. Grinning Така че - не я анализирам - просто я преживявам. От мен толкова.  Hug
Виж целия пост
# 639
ПЪЛНОЛУНИЕ

Тази вечер всички кучета са будни.
Общуват си със звездния керван.
Луната наедряла, като трудна,
е опнала корема си без свян.

Как искам да заспя! Ще се разплача.
Уж преброих овце непреброими.
Сънят ми, върху пеперудени клепачи,
един дъх близък, но неуловим е.

И ето, че съм нереална. Мътна.
Под месеца се сгушвам като коте.
"Хей, този миг във своята безплътност
не е ли същината на живота?"
Виж целия пост
# 640
Леда, това, което си дала е ТО - стихотворението й, което наистина разтърсва. За него и за много други й се прекланям. Ето още нещо, великолепно  Heart Eyes

Да убива като нежност...

Остави ме да обичам този мъж.

Нека ме боли до неизбежност.
Трудно да привиквам с мисълта,
че ме лъже. (Както лъжа тебе.)
Нека ме удави без потоп!
Да продава празника за делник.
По безбожност да надмине Бог-
грубо да убива. Като нежност.
Пепелянка – в шарено кълбо-
с верността на баскервилско куче.

Ти си съвършената любов.
Толкова си истински! И
                                 скучен.
Виж целия пост
# 641
Докато тези...
Яна Кременска

Докато тези,
които се кълнат, че ме обичат,
ме изчисляват
и ми търсят място във живота си —
аз - вятърна и ничия —
по билото на хоризонта се разхождам.
Тогава знам, че ме сънуваш
и в изгревите се кълна,
че утре непременно,
дързостта си превърнала в билет,
при теб ще дойда.
Ще дойда,
неподвластна на никакви закони,
неизчислена, непредвидена във случая.
Ще дойда,
тихичко ще вляза във живота ти —
на щастие да те науча.


Любов
Георги Господинов

Всяка нощ
да сънуваш жената,
до която лежиш.
Виж целия пост
# 642
О-о-о, поздравления за стиховете на Димчо Дебелянов!!! Един от най-любимите ми поети - невероятно нежен и лиричен и в същото време - виртуоз на стиха!

Ето едно кратичко стихотворение на един учител по история от моя град:


СМЯХ

Докато чаках
сърцето да каже
истина - милеех,
обичах те даже.

Но то взе,
че просто изстина.
Сърцето трябва
да се накаже!

Хареса ли ви?
Виж целия пост
# 643
Моят любим Робърт Бърнс:


Старата любов

 

Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?

 

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

 

Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.

 

Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.

 

Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.

 

Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.

 

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!





В цъфналата ръж
 
 
Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

 

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

 

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

 

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?






Виж целия пост
# 644
Девойката, която ми постла легло

По пътя ме настигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.

За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през ноща ми даде тя.

Дълбоко и благодарих,
учтиво преклоних чело-
учтиво и се поклоних
с молба да ми даде легло.

Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и “лека нощ” ми пожела.

Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.

С възглавницата във ръка
се върна тя при мен за вчас.
Със таз възглавница-така
я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
“О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.”

Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С ухайни устни беше таз,
която ми постла легло.

Бе хладен нежния и крак
и кръгла малката и гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навявани в тоя таен кът.

Целувах милото лице,
косите и от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.

И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
“О, ти, опропасти ме ти"-
ми каза моята любов.

Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъгa,
и казах:"Тия две ръце
ще ми постилат отсега.”

Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.

Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия