Обичате ли стихове? - 3

ВСИЧКО ЩЕ ОПИТАМЕ

"И сбогом, пинг.
И сбогом, понг."
Недялко Йорданов

Почти допрели рамене,
поспираме за малко
и пак вървим с поета Не-
досещате се: - дялко.

И пак небрежен каламбур
в беседата ни бляска,
защото вечерта е бур-
досещате се: - гаска.

Не мога с него да съм груб,
че в изблици духовни
той стихове създаде люб-
досещате се: - овни.

Но кой ли дявол му втълпи
по-други интереси,
та вече пише само пи-
досещате се: - еси.


Иван Николов

Недялко Йорданов

Могат ли да се влюбват
децата на четири години?
Ако могат,
               тогава
аз сигурно съм бил влюбен.

Тили Жалам Симка,
аз исках единствено с тебе
да играя на пясъка
край веселото море.
Момчетата ми се смееха -
те имаха дълги ластици,
слагаха камъче,
удряха
радостните ластовици.
А ние с теб си направихме
малка чамова лодка
и вместо платно
опънахме
моята носна кърпичка.

Нашата лодка плаваше
и морето я връщаше
отново на брега
със своето мъртво вълнение.
А ти се смееше много
и търпеливо ме учеше
да изговарям твоето
дълго,
мъчно
име:
Тили
Жалам
Симка.

Ти имаше една звезда
и аз си изрязах също
от жълтите си чорапки
една звезда като твоята.
Мама не ми се скара-
сигурно защото татко ти
беше безследно изчезнал
като моя баща.

Тили Жалам Симка,
ако могат четиригодишните
да разбират и да помнят,
аз сигурно съм разбирал,
щом толкова ясно помня
жълтия августов ден,
в който морето те сграбчи.

И ти се давеше, давеше,
викаше и се давеше,
а голият спасител
стоеше на брега
безпомощен и объркан
пред офицера в синьо.
А ти се давеше, давеше
и аз виках, плачех,
дърпах се от ръцете
на синия човек,
но той ме държеше здраво.

А ти толкова обичаше синьото.

Ръката ти като лодчица
потъна
и над нея
морето беше синьо...

Тили Жалам Симка,
днес съвсем случайно
отидох на гробищата
и видях твоето гробче.
То е толкова малко –
по-малкко от ръката ми,
когато я протегна
да прегърна момичето,
което много обичам.

Момичето

Облякло бе най-новата си рокля.
И с токчета под кротичкия дъжд
прескачаше усърдно всяка локва,
за да е чисто то пред онзи мъж,
когото чакаше така отдавна.
Но той не идваше.И там,навън,
отекваха все теэи крачки равни,
като напевния дъждовен звън.
Прошумоля измокрена коприна,
прецапаха обувки през калта.
И аз разбрах,че покрай мен премина
най-тъжното момиче на света.
 

На прага

Дъщеричко моя,моя малка дъщеричко,
не плачи...Ще пораснеш,ще проумееш всичко.
Въпроси не задавай,отговорът е отчаян.
Обичай майка си.Бащата е случаен.
Край тебе неизвестни чичковци ще никнат,
ще спят на мойто място.Не се учудвай никак.
Ще ме изместват бавно,първо от леглото,
след туй от твойта мисъл,накрая от живота.
Така като броиш-последното ти пръстче
това ще бъда аз,отбележи ме с кръстче...
Може би наистина майка ти е права-
аз не можах за тебе много да направя.
Ти спеше в детски домове,нямаше си къща.
Изпращах те със смях,плачейки се връщах.
Със приказки те лъжех,водех те в театри.
С тъгата справяхме се надве-натри.
Ти влюбваше се бърже в палячовци,в магьосници.
Забравяше обувките и дрехите износени.
И почти-почти видях мечтата си осъществена:
ти не забелязваше с какво си оградена.
В твойте малки драми,прости и неопитни,
прекрасни ставаха нещата,обърнати наопъки.
Ти не признаваше конкретното значение на вещите-
столовете набързо ставаха четирикраки вещици,
хлябът се превръщаше на слънце или в месечина...
Стремеше се към смисъла,не търсеше причина.
Аз не можах за тебе друго да направя.
Разделяме се днес.На две ни реже прага.
Въпроси не задавай,отговорът е случаен.
Обичай майка си.Бащата е отчаян...
            Стефан Цанев                    

Това стихотворение е любимото ми.Чувствам го много близко,и на всичкото отгоре с лирическата героиня имаме сходни имена.

Молитва на Анна

Татко,обичам те,не се предавай.
Не зачерквай живота си,живеейки.
Не умирай,обичам те,защищавай се.
Татко,обичам те,не се предавай.
Повярвай ми-било е лесно някога.
Ясни са били враговете-някога.
Ясни са били предателите-някога.
Татко,обичам те,не се предавай.
Аз също можех да стана Анна Д Арк,
ако бях се родила някога.
Татенце,сега е важно,помогни ми.
Татко,обичам те,не се предавай.
Сега враговете са в нас-не се предавай.
И предателите са в нас-не ме предавай.
Татко,сега е важно-защищавай ме.
Обичам те,не се предавай.

Не ме предавай!Обичам те!

Любимото ми на Робърт Бърнс;
/известно е под няколко заглавия/

Доволен съм с малко и с малко богат
И грижи смутят ли покоя ми брат
с чашка и песен за първи ли път
ги пращам по дяволя нека вървят

Понякога стискам от мъка пестник,
но бой е животът, а ти си войник.
Безгрижният нрав е богатство за мен,
пред никой не скланям глава унизен

Гнетят ме нещастия, скърби и страх,
но вечер с другари лекувам и тях.
Когато сме стигнали читави, брат,
защо да си спомняме злото назад?

Животът ми - кранта, се влачи наред
към зло, към добро ли - да кара напред.
Аз своята участ добра или зла
ще срещна усмихнат с "Добре си дошла!"

Шанел, ето още едно, което малко ме натъжава, но баща ми го обича, все пак той ми е дал това име.

Молитва към Анна

Стефан Цанев

Ела на гроба ми, мини със пръсти
по буквите на името ми върху кръста,
постой минута - две, мисли за своето начало
и ще възкръсна аз с душа и тяло,
ще бъда жив минута-две, а може ден -
докато мислиш ти за мен.

Малко и от Георги Константинов, мой любим автор:

Миг като вечност

Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.

Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.

 Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.


Есенно признание


На този свят, в житейската гълчава,
най-силно съм усещал близостта
на три неща, които изброявам:
Любимата, Приятелят, Смъртта...

Любимата - със име и без име.
Любимата със много имена.
Зелена светлина, изгряла зиме.
Среднощно слънце. Утро със луна.
Задъхан вик в мълчанието пусто.
Бодлива роза на самотен хълм,
която ме ранява с нежно чувство,
че вечното изкуство не е сън...

Приятелят - различен и еднакъв.
Със свои грижи и със собствен глас.
Но който в радостта ми не е плакал
и не е пял, когато плача аз.
С когото двойно на света живея,
но без да бъда тъмно раздвоен,
с когото общо, под една идея
върви несъвършеният ни ден...

А пък Смъртта... За нея нямам думи.
Тя може да лети и да пълзи,
да влиза тихо в празниците шумни
и да крещи в най-тихите сълзи.
Да, има Смърт! Но нека е такава -
да свърши с мен, но не и със света!
И някой друг след мен да изброява:
Любимата, Приятелят, Смъртта.

Здравейте Ето мои


Кой кого в действителност рани?
Ти ли със своята практичност
пряма,
аз ли с илюзята времето да върна?
Ти ли ме рани отлитайки от мен
аз ли те раних
чупейки крилете ти
за да останеш тук?
Ти ли ме рани разбивайки мечтите
аз ли те раних
зазидвайки душата ти в новата мечта?
Ти ли ме рани с погледа студен
аз ли те раних извъртайки моя от него...
Ти ли ме рани с жестоката истина
биеща в очите..
аз  ли те раниг с изкривената реалност ,
обратна на събитията?

ТИ ЛИ МЕ РАНИ...
ИЛИ АЗ САМА СЕ РАНИХ....

 Ето още едно

Аз не съм нито Мина ,
нито Лора..
ала защо тебе на две разделих?
Ти не си Яворов
каква е тая наша любов?
Днес крещиш ,че съм дете
на дявола и бога,
дете с две хубави очи...
Не мога вече...
Утре си далече
в други ден съвсем те няма...
А после пак любов голяма..
Душата ти ме моли и заклина...
 
Лора да бях
по закон и по съдба
та жена и съпруга вярна да бъда..
Ти не искаш това,
не ме третирай акто Лора
ние сме различни хора,,,

Мина да бях
в нощи луди..Но не съм
не се чуди....
че няма музика , лъчи...

А Яворов отдавна нощите ми споделя...
И цяла ме изпълва ...
с тих екстаз...
от красивите си рими...
А ти защо на две делиш моята душа
и мойто тяло..
Защо самия ти си раздвоен
между
Яворов и мен?!

.

Аз умишлено не исках да го пиша.Приемам го много лично.Бърка ми в душичката дълбоко.

Съвсем случайно днес си спомних колко обичам Веселин Ханчев - споделям го с вас 

Любов

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Имъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.

Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани!"

и още


ПРЪСТЕН

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

 

HEY JUDE, 7'09"
Георги Господинов

"Хей Джуд" е най-дългото бавно парче на света
и ако за това време не успееш да свалиш една жена,
си най-смотаният мъж във Вселената.                                        Гаустин

Най-дългото парче, което пускахме,
траеше точно толкова: 7'09".
7 минути и 9 секунди
с ръце наелектризирани
от мохера на пуловера й.
7 минути и 9 секунди
за най-бляскавата история.
7 минути и 9 секунди
свят да ти се завие
и вие,
и все пак вие
се въртите,
и все пак тя се върти
около теб,
и все пак се върти
7 минути и 9 секунди.

Никога след това,
никога по-късно,
и изобщо никога
(но тогава не знаеш)
няма да бъдеш толкова дълго
влюбен в една жена.


ЙОАН
Георги Господинов

Нагазил до кръста в реката любовна
посрещам изпращам
посрещам изпращам
Ти ли си тази
Ти ли си тази
Ти ли си тази
дето има да идва

Или друга да чакам

maxi68,   

Още Георги Господинов:

Либидо

"На лъжата полата е къса
краката й - дълги
Усещам как бавно настръхва
Голата истина"

***

Есен

"Майка ми
вари зад блока
лятото
на
лютеница"

"В началото...

На въпроса кое е първо - яйцето или кокошката, отговорът е: името, което отсъства.
Гаустин


В началото

кокошката и яйцето седят

една срещу друго

едно срещу друга

мълчат и не знаят

кое първо

коя първа

да каже думата

(или думата още я няма)

и никой

не казва

Мамо"

Георги Господинов