Обичате ли стихове? - 3

Много е хубава идеята.
Обичаме стихове да!

Едногодишен труд не може да излезне на пзара, поради финансови проблеми. 
Ето тук може да видите и моята поезия.
Благодаря предварително.

http://tenderheart78.hit.bg

Ето и няколко стиха любими мене стиха от един от Големите Поети на новата българска литература.
Светослав Иванов

Задъхвам се от щастие!
Че теб те има.
Има ме и мен.
Дърветата, като коприна
разстилат
спомени над мен.
И нежното очакване,
да бъдат
пръстите ни вплетени,,
прилича на трева
в зелено утро.


=============================

  Ще попия със длани сълзите ти.
И прегръдката-топла завивка,
ще ти стопли премръзнали-пръстите.
Искам да плачеш тихо във мене.
Да мълча...И да слагам в огнището
пречупени съчки от нашето минало...
И да бъде студено...И топло.
Да рисувам букви в косите ти.
Заранта, когато утихне
и небето полегне посърнало,
прочети във очите ми думите,
които в косите изписвах за тебе...

==============================

Към тебе пътища няма.
Има билети за влака и откраднати нощи.
Горчиви сълзи, и бутилка със вино
изпита в безсънното утро...Красиво!
И влакът винаги тръгва. Точно на време.
И вратата се затваря със трясък.
Във купето е винаги пълно.
Във очите ми винаги празно.
Ще събирам всички билети.
Нека станат букет от раздели.
Ще посипя, като цветя по леглото
и ще те любя с обречена нежност.

===============================

Потърси ме с устни...
Някъде, сред мрака,
под завивката от сняг
и дъх на студ,
дошъл от ветровете
проникващи отвън.
Във този дом...Прозорец,
заледен от скреж.
Да бъда с теб...
И чаша вино,
течащо злато
под кротка свещ.
И допир на тела,
копнееща се невъзможност
под бялата луна.
Със теб, нощта е нежна.

06.01.2007

Повече от тази красота тук:
http://mecho.name

Радвам се да открия такава тема, тук. В най-първия post се пита дали сме писали, дали за нас са писали : и тъй като коментарите що се отнася до интереса ми се струват излишни, ето два броя лични

   - Случайни сме...
   - Блуждаем; полет с посока неясна.
   - И сме ужасни...
   - Не е ли прекрасно?
   - Не ти ли е тясно?
   - Незнанието считам за по-ужасно.
   - А и наум е опасно...
   - Казваш го гласно!
   - Помогни ми с глаголите.
   - Ако поискаш, намираш им място.
   - Стрелките, и времето бясно?
   - Това е склонение, частно.
   - Нали ти казвам, случайни сме.
   - Не е ли прекрасно?
   - Кой е прекрасен?
   - Не ти ли е ясно...

---

Защо си будна, либерта? Защо не спиш, аморе мио?
Защо си в синьо сутринта? Какво от другите си скрила.
Добре дошла в реалността от четвърт такт и темпо виво.
На вкус кафето ми горчи, и твойто знам е тъмно-сиво...

Отвън накапва тишина, безкрайно блудкава и вяла.
Преваля скръбна самота в която дълго си мълчала.
Коси си сплела в житен клас, опушени стъкла тъмнят очите,
и всичко що е общо между нас в мълчание обрекли сме скита.

Ако те помоля да преплуваш, морето - сянка самота...
Ако те помоля да танцуваш, ще сториш ли за мен това?
И ако видиш сълзи в моите очи ще видя ли и аз сълзи...
у тебе, падащи звезди като през клeпки слънчеви лъчи.

Когато няма вече сини небеса, ще сетя ли милувка нежна?
...от теб и нашите тела; една последна, безметежна.
Не сме единствени, и како всеки друг - не сме наивни.
Не сме измислени, но като никой друг - поне градивни...

Къде, кажи как да те търся, щом и назаем, а и наум
сещам твоя живо възкръснал парещ, остър ванилов парфюм.
Изваяна статуя на жена, гладка фигура леден гранит,
лунен прах подарил светлина, пръснах, запалил клечка кибрит.

Take my pulse and take my soul. Spin them both to play it over.
Break me down and try me fall. Damn I wish I was your lover.