Обичате ли стихове? - 3

  • 60 951
  • 784
# 720
ester, този стих го търся от доста отдавна, в песенната му форма - мисля, че е на Ваня Костова. някаква идея къде да намеря песента?

добро утро с усмивка  Hug
Виж целия пост
# 721
ето
Виж целия пост
# 722
Леда, ето тук е линк към песента Ваня Костова - Искам да ти кажа

Аз онази вечер бях на караоке и там я чух и се влюбих веднага, а стихът го имам от доста време вкъщи и тази сутрин открих и песента, страхотна е, настръхвам от нея  Heart Eyes

П.С. Ако си с Мозила ще иска да ти я свали като файл f.php, може да я свалиш така и после да я преименуваш с разширение .mp3 и си става песента. А ако имаш някакъв проблем, мога да ти я пратя на мейл.
Виж целия пост
# 723
 Hug Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 724
Ето един автор, който страшно много харесвам, не е много известен, но е рядко срещано нещо:)


Колко съм хубав
и нямам гной по брадата
Най-благороден
като вдигам вежди
с трапчинка
едва забележима
защото всичко е скрито
в покаянието на млада туркиня
със свалена перука
пред света от стъкло
лилава, грешна и бременна

---

Може ли с монолога си
който е две изречения
да покажа, че без теб
съм зло куче, което
хапе и къса

---

Различно нарисуван жирав.

---

Ще ме връщат в разкъсаните облаци
и слънчевата лапа,
сякаш са разбъркали години,
а времето е унес
от звуци и картини
във парчета вятър.
И във сън черешов
с бяла риза,
когато любимата на дядо
е била момиче,
ухаеща на пролет
и кокиче.

---

Пред мене огнена вълна
зад мене грохот;
от душата ми изгрява слънце
и плаши Господ.


По-голям от звездите,
отивам при татко.

---


Искам да те направя тъжна.
Ще ти нарисувам лилави сълзи
и пръсти по лицето. Така ще
знаеш че съм те бил
и че съм много жесток



Александър Захариев
Виж целия пост
# 725
И това, че също ми харесва много, пак негово:


Мила мамо,
аз съм добре, строя дупки
от кал и вода, плащат
ми богато, спрях да пия,
не пуша вече, само поня -
кога изрязвам кръгчета в
ръката си, но ти не се
притеснявай скоро ще спра
и това. Кака опитомява
кучета и се жени за
араби, нали знаеш каква
е кокетка. Какво да ти кажа:
тук е топло, от небето
често вали дъжд от пот,
напоява пустинята и я
превръща в истинско море
от дюни. Нощем го чувам
как реве и си мисля за
дома. Скоро ще се вър -
на в родината, при теб и татко.
Ще отглеждаме зайци и кенгура
Ще бъде хубаво

Александър

 

Виж целия пост
# 726
Признание

В сърцето ми - твоят сърдечен ритъм.
В косите ми - следи от твоите пръсти.
В очите ми - твоят поглед светлее.
В ръцете ми - топлината на твоите длани.
На устните ми -  извивката на твоите устни.
На върха на езика ми - "Обичам те...".
Виж целия пост
# 727
От няколко дни
стоплям с дъха си
един катинар...
И той ми отваря
вратата
за някъде...

Евгения Иванова

***


Математика на премълчаното

Сърце -
счетоводителят
на липсите.
Ще сритам
глупавата му
еклиптика,
ще изтърбуша
празните
му складове
затрупани
с хлебарки -
мъртви гадове,
ще премета
праха от
минала
привързаност,
за да брои
единствено
присъствията.

Валентин Дишев
Виж целия пост
# 728
Дора Габе за вас  Hug

Въпрос

Препълнена съм
с ужас и възторг,
с обич и омраза!

О, век на гения и варварството
и на човек,
побратимен със звездите!

Как бих могла да вместя
във една душа
тая амплитуда
от най-нищожното
до най-възвишеното -
как да си разреша
въпросите неразрешими
на тоя свят безкраен!

Завиждам на врабчето,
кацнало на голото дърво,
загдето вярва, че света е
от тоя клон
до хоризонта...

Октомври

От Изгрева ти се родих
за втори път
и втори път живея.
От изворите ти отпих
по глътка,
за да мога
със твоите колкочещи води
да пея.

Ти казваш:
"Трябват ни крила" -
и ставам аз крилата.
Ти казваш:
"Трябват ни сърца" -
и ставам аз сърцата.
"Ръце ни трябват" - казваш
и бързам,
двете си ръце подала.
"Но трябва сила, воля, кръв" -
и аз ти се отдавам цяла.

А таен глас
ми тихо проговори:
"Какво на себе си
оставяш ти?"

Оставям си небесните врати,
които ти отвори!
Виж целия пост
# 729

И крещя, и крещя, но гласът ми навън не излиза,
по гърба ми вина се увива- накъсана риза,
под очите ми, в сенки потънала, спи съвестта ми,
Зад челото ми гузно се пише сценарий за драми.

От ненавист към себе си нокти изгризвам до дъно.
От тревожна безизходност тази нощ пак ще осъмна.
Как пропуснах мига, в който станах такава омразна?
И се чувствам виновна, и неблагородна, и празна...

Да се моля не смея - молитвите са за праведните.
Тъй копнея за изповед, но ще бъда низвергната...
И от страх, че изгубвам последни остатъци честност,
мълчаливо потъвам в окаяна, зла неизвестност.

Богородице,  прошка за мен ще изпросиш ли-
мене, грешната,  дето все те засипва с въпроси?
Зная отговорите, но от туй не ми става по-леко.
Срок на годност да имах, и той би бил вече изтекъл...

Виж целия пост
# 730
Сляпа неделя

Сляпа любов ме доведе
в сляпа неделя да те намеря.
Никога не ми е било
толкова светло в душата
колкото в тая неделя,
пък била тя и сляпа.
Тази съдба си избирам,
никога веч да не виждам
с оня -
по-тъмен от всички недели -
поглед - трезв понеделник.
Виж целия пост
# 731
***
И не когато устните докосват устни
и очите изпиват две други очи...
По най-далечното разстояние,
което ни разделяше,
осезавах най-истинската ни близост.
Копнежът по очите,
неутолената жажда по устните...
Те създават най-нежното обятие от ръцете ми,
които повече от всякога очакват...
Виж целия пост
# 732
Тази сутрин ми е едно такова... не мога да го обясня с думи, а просто искам да споделя това с вас:

"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт, само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние -когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.
Защото най-хубавото нещо в живота се постига само с цената на голямата болка…, или поне така е според легендата."
Виж целия пост
# 733
***

Разнищвай ме докрай. Невинно мека,
покълвам бавно в топлите ти длани.
Без теб съм просто облак перест, въглен и пътека
и капки дъжд, които няма да останат.

Изпълвай ме докрай. До бяло нежна,
да стана чиста истина. И болка.
И щастие, изискващо безбрежност.
И пристан. За един живот – толкова.

Прощавай ми. Наивна и жестока,
умея само вечно да обичам.
И само теб. И само от високото
към теб да скоча мога. За да коленича. 
Виж целия пост
# 734
Леда, чудесно е! Страхотно бих казала, чие е  Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия