Обичате ли стихове? - 4

 На О.

Ако си тръгнеш - значи не обичаш,
без обич - по-добре да няма.
Да няма - спомени отлитат,
отлитайки и диря не остава.
Небето си синее както вчера,
а преди лягане е толкоз тежко.
Тежи, когато теб те няма,
но ти не идваш - и нощта е грешна.
Тежат звездите в коша на тъмата
във черното една не падна!
А падайки тя би донесла
вещание за нещо свято.
***
Бъди проклет с желание безкрайно,
със сънища  обгърнати в дихание,
любов разкъсваща да те превърне
във нейно сладко наказание.
Сърцето ти да бие до полуда
Когато я поглеждаш всяка вечер
И щастието ти да се пръсва
Като звезди във космоса далечен
Изсипани с размаха на художник
Обикнал до полуда тъжна есен.

По есенните листи тихо стъпвай
и взирай се безкрайно в небосклона.
Бъди проклет да чувстваш безметежно
шума на златните корони
разказващи за срещи и  разлъка,
но никога недей разбира
вкуса на есенна тъга и мъка.

Когато всички се разделят
ти неразделно следвай свойта обич
проклет бъди да не разлюбваш
бъди като канона вечен -
запят от птиците за сбогом
със синевата в тъжна есен.

***
Обичайки те, знам че се обричам
поглеждайки в зората  да умирам,
защото сънищата ми изстиват...
а в тях си ти - красиво отражение
на моите несбъднати желания.
Обичайки те, знам че се обричам
поглеждайки в деня да виждам слънце
играещо по прашни тротоари,
които спират, срещат се и тръгват...
а все безпътна да  усещам,
стаената във мене обич.
Обичайки те, знам че се обричам
поглеждайки към теб мъгла да виждам,
вещаеща дъждът да не размине
домът ми тъмен тази вечер...
а музиката да е ленто
във сивите ми ириси разплакани.

Може би тук и тя е стояла
край засмените цветни лехи.
Тоя същият вятър е галил
златокъдрите нейни коси...

Може би тук и тя е мечтала
за любимия светъл жених...
Само старите кестени знаят
и засмените цветни лехи.
Може би...


Пенъо Пенев

Карабела!, този Пеньо Пенев е велик, така излиза по моите сметки - чевешки...

Креми, това, което си пуснала е невероятно...
Честно казано, за първи път чета стихотворение написано така

Да, докосва душата ми 

ОБИЧ

Анита Щерева

Пия от
тихата ласка
на очите ти.


* * *
Анна Димова

Ръцете ме болят
                       от умора,
главата ме боли
                       от шума,
очите ме болят
                       от взиране,
гърлото ме боли
                       от преглътнати сълзи,
сърцето ме боли
                       от самота,
душата ме боли
                       от обич...

* * *
Анна Димова

            На Никола

Това не е приятелство -
просто се доверявам на ума си.
Ела да потанцуваме,
докато още не е мръкнало.

Това не е любов -
просто се доверявам на душата си.
Искам да се любим,
докато още не е съмнало.

Това не е разврат -
просто се доверявам на сетивата си.
Порадвай се на младото ми тяло,
докато още не съм си тръгнала.

Това не е раздяла -
просто времето ни изтече.
Потъгувай мъничко за мен,
преди да съм се върнала.

ЛЮБОВ

Анна Димова

Като змия,
която сменя кожата си,
но не знае още
в какво ще се превърне,
танцувам цяла нощ,
за да не ме боли
и чакам
да се върнеш.

БАЛАДА ЗА ЛЮБОВНИКА

Анна Димова

Толкова си съвършен,
та чак думите ми се свършват!
И толкова женен...
Е, аз не съм претенциозна,
какво толкова - нали има за всички!
Свикнала съм
да си деля имането
с безименни съпруги
в неведение,
даже им съчувствам,
ей така, по женски...
На тебе не - не заслужаваш!
Я се виж само
как лакомо пируваш
из райската градина,
а после като крадец на ябълки
се гушиш сред нощните облаци
и шофираш виновно
на път към страха си...
И все пак си съвършен -
чак думите ми се свършват!
И толкова женен...
Докато те чакам,
поливам градината
и клюкарствам със змията,
ей така, по женски...
Само дето
не разбирам
защо се правиш,
че не знаеш,
че ме обичаш...

Нежно

Бояна Петкова

колебая се,
преди да се обадя -
може би даже няколко дена,
не защото
няма да те открия,
не защото
няма да ме очакваш,
а защото:

ще звънне.
ще поговорим
за умората,
за парите,
за музиката,
за това, че си липсваме -
между другото -
но на мен ще ми се мълчи

а на теб няма
да ти се говори
и ще поискаш
да ме изтеглиш по жицата,
с дъх да ме съблечеш
и да ме гледаш,
сякаш ме виждаш
за първи път.

а на мен ми се иска да ми пееш...

затова се колебая,
преди да се обадя,
по цяла седмица -
защото:
ще кажем:
обичам те много.
и аз.
и ще затворим.

и от звука
ще ни заболи сърцето


Непрактично

Бояна Петкова

не е никак практично
да те обичам,

да кълниш във времето ми
и по стъпките ти
да никне спомен

не е никак разумно

във всички спални вагони
оттук до морето
призраците ни да се любят
завинаги

не е никак полезно

да съм толкова
болезнено паметлива
с кожа, очи и длани

не е никак практично

трябва да подменя целия свят,
ако някога
си отидеш

улиците и кафенетата,
автобусите и театрите,
пътищата и приятелите,
църквите и манастирите,
пейките и парковете,
зимите и летата,
плажовете и планините,
дните и нощите
и даже държавата -

трябва да се преселя на друга планета,
за да те няма,
ако някога си отидеш

не е никак практично

* * *
Бояна Петкова

Аз си мислех,
че любовта е лесна.
Най-лесната от всички
човешки лудости
и че трябва да мога само
да те обичам
оттук до звездите и обратно,
и че трябва само да имам
топла утроба
за децата ни
и женски подслон
за твоите сънища,
за да вярвам,
че мога винаги
и докрай
да съм твоя...

А пък ти ми казваш,
че любовта е трудна.
Най-трудното от всички
човешки безумия
и че трябва да ти
вярвам - космически
и да не плача,
когато си далече от мен
през толкова много ветрове
и години.
И че трябва да скрия
тъгата си
в стегнати обръчи
от женска сила
и да бъда твоята вещица
докрай.
И завинаги.

ее къмингс

* * *
... потече твоята химия в кръвта ми ослепях за света оглушах
а получих само сенките на думите ти
и илюзията че ги разбирам
получих само себе си до поискване но вече не мога
да се позная и се страхувам
ти не знаеш докъде във мен са стигнали назъбените
твои междуредия и как паузите ти разкъсват тишината
като партита на Бах за соло цигулка игра с Бог
или вопъл на жена в която прониквам вик на мое дете
когато се нуждае от помощта ми
тези редове с различен ритъм и абсурдна граматика
не значат абсолютно нищо гордо и естествено са
елемент на висшата антилогика на сътворението
полета на водно конче или увяхване
нa някое от любимите ти цветя
нестройната музика
на всеобщата обреченост тъжно обичане

ще спрат ли да треперят ръцете ми или никога от теб
 

дъжд

ако някога заваля
нека бъде в шепите ти

*
тихите стъпки
които
дъхът
ми
чертае към теб
ревниво те изписват
в спомена

Ваня Клечерова

    Ти си моят добър магьосник,
    аз съм пясъчното момиче -
    вземеш ли ме в ръце,
    те стоплям
    и през пръстите ти изтичам...

* * *
Смях по устните се стича
и притихва на паважа...
Аз осъмвам във ръцете ти -
ласкава, добра и кротка...
Толкова нежно те обичам -
чак не смея да ти кажа...
Както се обича цвете,
музика, дете и Бог...

Весела Димова

Един диалог в нашата, българската поезия. Между двама, колкото отричани, толкова и големи поети.
МИРЯНА БАШЕВА:
НА ТЕЗИ, С КОИТО СЛУЧАЙНО СЕ СРЕЩАМЕ

Помня - кратка, внезапна вечер.
Помня, в твоите бегли длани
стихва, сякаш на смърт обречено,
хладното ми добро държание.
Помня - ти ми разкриваш нещо
много важно и много просто –
гениалното ти усещане,
че сме с теб два далечни острова.
Помня, няма излишно време
да се правим на реалисти.
И с готовност за бой приемаме –
и в секундите има истина!
…………………………
Помня, казваме сбогом – в упор.
Почва ден. Той е романтичен.
Други казваха – много глупаво,
можеше да не се увличате.
Много важно, че се разделяме!
Важното е, че утре влизаме
в други вечери, пренаселени
с невъзможна и ясна близост!
Аз и днес ще те разпозная
с гениалното си усещане –
в други, считани за случайни,
а напълно редовни срещи.
Аз от малка съм си такава –
най-щастливата. Чак до скомина.
Само името ти забавих.
А лицето ти не запомних.
СТЕФАН ЦАНЕВ:
КЪДЕ БЯХ ТАЗИ НОЩ, ПРИ КОЯ ЖЕНА?
Помня устните само и две колена.
Помня: "Стига! Устните ме болят!"
Помня устните си, спящи на гръд.
Помня как зад гърба ми тракна врата.
Помня вятъра, издухващ нощта.
Помня пустите улици, помня празната длан.
И вървях като просяк, от банкери обран...
 

И защото е форум за майки, и защото Петя Дубарова си е отишла от този свят почти дете. А и защото много, много я обичам.
Лятото изтече като пееща вода.

Тежко ми е - колко много, много пих от нея.

Бели стъпки, нежни като котешка следа,

още за червената му песен пеят.

 

Мислите ми тръгнаха след него по света.

Може би не ще успея вече да ги върна.

В дланите ми плаче невидяна есента,

моли ме поне веднъж да я прегърна.

 

Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж

ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.

То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,

пак дъхът му цветен ще ме парне.

 

Това е хубаво, на кого е?

VanK, не звучиш лошо дай още нещо или са само това?