Обичате ли стихове? - 5

  • 101 467
  • 813
# 135
Сега съм уязвима като свещ
и можеш само с жест да ме убиеш.
Сега съм восък - жив, когато е горещ-
докато паря искай да ме имаш!
Танцувай във плътта ми -ти си пламък!
Дори да ме боли  чрез теб живея.
Ще се стопявам бавно- като камък
в ръцете на вълна, която пее.
Ще се стопявам бавно. Много бавно,
и всяка моя капка ще е бяла.
Дори да е изстинала отдавна,
ще помни, че до теб се е допряла.

****

Не претърсвай моите привички,
за да ме изучиш и узнаеш.
Не бъди такава, като всички,
ако ме обичаш и желаеш.!

Радвай се Недей размисля
смисъла на всяка изненада.
Нещо всеки миг у теб умира,
а пък искам да си вечно млада.

Нека да сме също като тая
мъдра, невзискателна природа.
Тя не мисли никога за края,
тя не чака пример и изгода.

Нека се обхванем неусетно-
всеки да е свой и притежаван,
всичко да е нежно и красиво
и така до смърт да продължава.
Виж целия пост
# 136
В нощи като тази-
обвинени в множество несъстоялости
носталгията ме задиря.
Не искам да и се дам,
а все ми извлича екстракт
от недосънувалите очи,
когато не виждам
на тъмно-
сетивата ми са като очи,
а не искам да крещят
от липсата на вибрацията на твоите...
Събирам си памет -
по малко от всякъде,
по-повече от тук до мен ,
за да има какво да си преразказвам
докато ме достигаш...

Анна Николова
Виж целия пост
# 137
Ти и щастието

То тихичко почука на вратата,
дори попита: "Може ли да вляза?"
но ти се смееше, улисана
не го и забеляза.
Настигна те на улицана вчера,
повика те по име и зачака...
Да се обърнеш време не намери,
забързана сред хората във мрака.
Остана то на улицата тиха,
очакваше да чуе твойте стъпки.
Последния прозорец угасиха
и пак остана вън изтръпнало.
Сега го търсиш, правиш невъзможното.
Сърцето бие трепетно, до пръсване.
Ала долавяш смътно и тревожно,
че да намериш щастието късно е.
Виж целия пост
# 138
Не искам, в здрач обвита, да изтлея
тъй както огънят на залеза умря,
безмилостно удавен в дрезгав мрак.
Записвам тук - да не забравя никога
какво е да осъмнеш без зора.
Във тъмното безлуние беззвездно
как всичко се превръща просто в нищо...
Да си оставя във запас поне
една звезда, една луна, една усмивка,
искриците в онези две очички,
сълза от смях,
парче дъга
и щипка прах, вълшебен.
Частици Силмарил да събера
във жадните за светъл лъч зеници.
Да помня.
Укротена, да заспя.
И да сънувам.
Да сънувам изгреви.
Виж целия пост
# 139
толкова съм щастлива да видя сродни души
От дете пиша стихове и винаги съм срещала неразбиране от околните . Много малко хора вече ценят това изкуство .
Благодаря виииииииииии Simple Smile Grinning
Ето нещо и от мен:


     Почти без надежда
  bouquet
Като дърво самотно в мрака стоя ,
жално полюшвайки клони .
От очите ми капе солена роса ,
душата крехка с мрака се бори.

Ни дъжд вали ,ни вятър бошува
но страшна буря в сърцето витае.
Все по голям страхът в мене нахлува.
Защо съм самотна?
Никой не знае.

Сякаш някой корените ми изтръгна.
На мъчителна гибел обрече.
Аз усещам постепенно изсъхвам ,
а есента е още много далече.

Както дървото без корен ще умре,
още в разцвета на пролетта.
Така без теб и сърцето ми ще спре ,
още в ръзцвета на пролетта.




Но мъничка клонка от него
в земята ще се приюти
и любовта във сърцето
 за нов живот ще се роди.

И нежно галено от дъжда
на клончето листо ще блестне.
Възродено от твоята сълза
сърцето ми пак ще потрепне.  bouquet
Виж целия пост
# 140
Атанас Далчев
Есенно завръщане

Мойто есенно скръбно завръщане
подир толкова пролетни дни
в безутешната бещина къща
с боядисани жълто стени.

Колко много години са минали
по неравния тягостен път,
дето днес мойте стъпки пустинни
като вопли самотно звучат!

Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце;
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце.

А през техните клони запречени
вехне къщата с жълти стени
като някакъв спомен далечен,
като спомен от минали дни.
......................

Блага димитрова
НА ОТКРИТО
"Студено ли ти е?" - попита
и във прегръдка ме зави.
До тебе доверчиво свита,
разцъфнах цяла... И какви
презморски птици в мен запяха!
Повяха южни ветрове.
И като вишна още плаха
раздадох свойте цветове.

Къде на воля днес се скиташ,
оставил ме сама в снега?
Нехаен, вече и не питаш:
"Студено ли ти е?"... Сега
край мен е зимата предишна
със студ и бяла пустота.
И аз, прибързалата вишна,
трептя с попарени листа.





Виж целия пост
# 141
ELLYST ,мерси за текста на най-любимата ми песен на Ваня Костова-и продължавам да съм нетърпелива за твоите лични творби-изпълват ме  Wink(ай ще ти се обяснявам на биричка дове4ера)
и за да не е напразно включването ми...(дано не е пускано)

ДРУГАТА

Тя е другата.
Нея я ухажват момчетата.
Нощем стихове пише в моите тетрадки.
Тя се влюбва, а после мене боли ме.
Докато плаче, тя ми гадае тайните.
В моите сънища нея даряват с крилете.
Тя да литне, мен да остави да падна.

Тя е другата.
Тя е бялата, светлата.
Никога тъжна, никога грешна.
А в снега пред вратата няма й стъпките.
Явно снощи пак е по покрива минала.
Явно пак неизбежно от мен е избягала.
Тя е дивата. Тя е свободната.

Уморих се да я догонвам.
Уморих се да я настигам.
Никога истински.
Винаги само почти

Виж целия пост
# 142
Мерелин, това не го знаех, страхотно е  Heart Eyes Благодаря, че го сподели   bouquet

А аз ще ви предложа малко Ваня Щерева, нейните неща не са лъжица за всяка уста, но мисля, че тук има кой да намери нещо в тях  Grinning

Мечка

Мога да нося синджир на врата си

(Ама нека да не е кичозен)

Мога да вървя плътно до теб, без да се отдалечавам

(Само да си ме дресирал правилно)

Мога да показвам как правят полякините на плажа

(За тебе даже лягам и по гръб)

Без намордник няма да ме пускаш

(Хапя чуждите)

Мога всичко, даже и без бучка захар

Само да ми станеш циганин


Състояние

Едно ми е задавено във гърлото

И нещо ме подпира.

Едно ми е бастунено

И глътнато.

След малко ще те видя.
Виж целия пост
# 143
Естер, от "Фасове" ли са цитатите на Ваня Щерева?  Grinning
Виж целия пост
# 144
Мисля, че да. Попаднах на тези от един блог, но после потърсих инфо за Ваня Щерева и видях тази книга "Фасове" и мисля да си я купя, има какво да се намери очевидно  Grinning
Виж целия пост
# 145
толкова съм щастлива да видя сродни души
От дете пиша стихове и винаги съм срещала неразбиране от околните . Много малко хора вече ценят това изкуство .
Благодаря виииииииииии Simple Smile Grinning
Ето нещо и от мен:


     Почти без надежда
  bouquet
Като дърво самотно в мрака стоя ,
жално полюшвайки клони .
От очите ми капе солена роса ,
душата крехка с мрака се бори.

Ни дъжд вали ,ни вятър бошува
но страшна буря в сърцето витае.
Все по голям страхът в мене нахлува.
Защо съм самотна?
Никой не знае.

Сякаш някой корените ми изтръгна.
На мъчителна гибел обрече.
Аз усещам постепенно изсъхвам ,
а есента е още много далече.

Както дървото без корен ще умре,
още в разцвета на пролетта.
Така без теб и сърцето ми ще спре ,
още в ръзцвета на пролетта.




Но мъничка клонка от него
в земята ще се приюти
и любовта във сърцето
 за нов живот ще се роди.

И нежно галено от дъжда
на клончето листо ще блестне.
Възродено от твоята сълза
сърцето ми пак ще потрепне.  bouquet
Виж целия пост
# 146
Предупреждение - Руслина Александрова

"...самодива дом не събира..."
Нар. песен

 

Праезичница, прасамодива,
по земята безумна тичам
и се извива в кръвта ми жива
праженска жажда да ме обичаш.
Към теб пристъпвам със мисъл грешна
и лумват дълго таени страсти –
протягам длани престъпно нежни,
дарявам щедро измамно щастие.

 

Хоро самодивско край тебе извивам,
хоро самодивско – на лунна жарава;
с оманно биле до смърт те опивам,
любов и болка край теб разпилявам.
Праезичница, прасамодива,
огън нося в свойте гърди!
Спокойно до мен не заспивай –
самодива дом не гради!

Дрипите на времето

Дрипите на времето
се свличат от телата ни...
Докосват огъня на вечността
и се превръщат в минало...
Земята,
алчен вехтошар,
ги трупа във дюкяна си –
история...
А ние,
зъзнещи и полуголи,
свирепо браним
жалките остатъци,
за да закърпим празнотата си
и пак
да се самоизмамим,
че има време...
за живот...


Миди в пепелник

Навярно нечия ръка нехайна
изхвърлила е в този пепелник
шепа овехтели тайни
от забравен романтичен миг.
Като разкъсани крила на пеперуда
мидите се валят в пепелта –
така в живота всяка цветна лудост
умира в сивото на "мъдростта"...

Виж целия пост
# 147
И това е любов

Когато, докато мия чашата ти
ръцете ми се движат плавно,
със същата нежност, с която
докосвам ръцете ти.
Когато на случайно
попаднало листче
различавам почерка ти
и по него мога да позная
движението на ръката ти.
Когато събирам
небрежно разпиляните по
бюрото ти листи
и по тях усещам
посоките на мисълта ти.
Когато сгъвам изгладените ти ризи,
а по тях си личат моите очертания,
когато си ме прегръщал.

Да. И това е любов.
А всъщност,
може ли да бъде друго?
Виж целия пост
# 148
Докато чаках смъртта                                   
като котка
която се готви да скочи
върху леглото

изпитвах такава жал към
жена си,

която ще види това
вкочанено
побеляло
тяло
ще го разтърси веднъж, после
вероятно
отново

“Ханк!”

Ханк няма
да отговори.

Не моята смърт
ме тревожеше, а жена ми
оставена с тази
купчина от
нищо.

И ми се иска
тя да научи
все пак
че всички нощи
в които съм спал
до нея

и дори ненужните
спорове
са били и ще останат
най-прекрасните

и трудните
думи
които винаги съм се боял
да изрека
вече могат да бъдат
изречени:

обичам
те.

До ада и обратно
Чарлз Буковски

казват,
че адът е претъпкан
и все пак,
когато си в ада,
винаги си сам.

и не можеш да кажеш
на никой,
че си в ада
защото
ще те помислят
за луд.

да си луд
е да си в ада
и да си нормален -
също.

тези които се връщат от ада
не говорят
за това
и вече нищо
не ги притеснява.
неща като
глад,
престой в затвора,
потрошена кола
или
дори
самата
идея
за смъртта.

когато ги попиташ
"как е хавата?"
те винаги отговарят -
"бива, добре е..."

ако си бил в ада
и си се върнал,
това е достатъчно, това е
най-великото удовлетворение
познато на човек.

ако си бил в ада
и си се върнал,
вече не поглеждаш назад
когато пода
изскърца
зад теб
и слънцето изгрее
посред нощ.
неща като
очите на мишка
или стара гума
забравена на празен паркинг
могат да те накарат
да се усмихнеш.

ако си бил в ада
и си се върнал.

Чарлз Буковски

Много критикуван автор, но в същото време много истински.
Мислq, че го харесвам, въпреки че е доста вулгарен понякога. Той не може да се описва. Просто трябва да се прочете.
Виж целия пост
# 149
Кайсии падат
малки топли слънчица.
Нали е лято.

Ела с мен жено,
да чакаме отдолу
нещо в скута ти.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия