Обичате ли стихове? - 5

  • 101 469
  • 813
# 165
А това е просто невероятно... Любимо ми е. Надявам се да ви хареса  bouquet

Гората на зеленото си рамо
наметнала е звездното небе.
Ръка нагоре да протегнеш само,
изгрелите звезди ще загребе.

Красивото е слязло толкоз ниско -
като видение, като копнеж.
Остава само ти да си наблизко
на всичко тука смисъл да дадеш..
Виж целия пост
# 166
Друго търсих на Йосиф Бродски, но и това...

Сбегают капли по стеклу 

как по лицу. Смотри,

как взад-вперед, от стен к столу

брожу внутри. Внутри.



Дрожит фитиль. Стекает воск.

И отблеск слаб, размыт.

Вот так во мне трепещет мозг,

покуда дождь шумит.



лето 1965

Иосиф Бродский
Виж целия пост
# 167
ВЕЧЕР

Този ритъм
в падането на дъжда заложен
не е моят.

Звуците, с които ни приспива
се повтарят:
монотонно,
неотменно
и дъждовно сиви.

Любовта,
макар така да пада
бавно,
непреодолимо
в мен самия,
твоите черти измива
и забравям...

Имаш тяло.

Припомни ми.


Кирил Мерджански
Виж целия пост
# 168
обожавам да чета (и пиша, но ме е срам, естествено Grinning ) стихове  Crazy ... харесвам творбите на Михаил Белчев, Дамян Дамянов, Надежда Захариева, Станка Пенчева и други, и други...и други... Обожавам 'Прощално' на Вапцаров. Имам страшно много любими стихотворения, но едно от най-любимите ми е 'Приказка' на Д.Дамянов, което и ще напиша тук.
Приказка
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Предварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от кървав поглед да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Виж целия пост
# 169
Тъй като вече от известно време съм горд притежател на книгата "Фасове" на Ваня Щерева, ще напиша още няколко нейни неща тук, надявам се подборът ми да се хареса  Blush

...

Любовта ми е болна от хрема.

И ето я -
Легнала в бели чаршафи.

Отделиха я днес от харема
Да не носи на други любови заплахи...


***
Обичам те

трудно ми се получава
не чувството
изказът

Недостъпна

Червилото ми
се умори от целувки.
И престани!
Само ще си отиде в полунощ.
От приказка на приказка.
От цигара на цигара.

Тогава.

И утре пак
ще бъда недостъпна.

До следващата полунощ.

***

В моите чекмеджета
живее една тетрадка
с черно-бяла корица от 90-те.
Доста напреднала възраст.
Аз се отнасям с нея
като с изкуфялата ми баба,
която много съм обичала,
но вече сме на различен акъл.
И като се заяви с неуместно включване,
снизходително намигам пред приятелки.
Не мога обаче да се правя,
че не съществува.
Местя се от къща в къща,
сменям чекмеджета,
и при всяко разчистване
се чудя дали да не й спретна
тайно една евтаназия.
Сърце обаче не ми дава.

И ето ме, сега пред вас,
излагам старата си баба,
и Дилов й се подиграва,

но аз от нея произлизам,
така че ще ви се замоля,
малко уважение така...
Виж целия пост
# 170
***
Ако можеше да изрежа
всички ръбатости,
вини, угризения,
несторени и сторени грешки
от живота си...
може би щеще да
остане само едно
нищожно малко
вързпоче от щастие,
което нямаше
да знае своята стойност
без всички онези
лекомислени рокли,
от които бе съшито...
Виж целия пост
# 171
Сънуване

Не спирай.
Моля те, не спирай
да ме дишаш в топли сънища.
Придърпвай бавно
завивката на бриза,
премалял от чакане
по моето извръщане,
прехапал изпръхнало
вкусната мисъл...

Не спирай,
горещия си бавен блус,
в набъбнало,
пресипнало мълчание.
Опитвай всяка фибра
на малинов вкус,
която
сънената кожа ти оставя...

Не спирай.
Поглъщай синкопа
на горещото, бавно сънуване,
в съня ми особен,
ме дишай до скъсване нежно
и зверски влюбено...


Радост Даскалова (regina)
Виж целия пост
# 172
Любов на сезони
Искам думи две през алените устни
да топлят сетивата в нощите студени, късни
и между нас да запалим огън свят,
заря да бъде в задушаващия мрак.
Допир на коприна в бледата мъгла
да бъде върху рамото ми твоята ръка,
за нова нежност на забравените мисли
и нужда от любов в погледите чисти.
Слънце в летен ден да носят ни очите
и свобода, в живота на затворник, от стените,
вкаран в клетка без капчицата жал,
за да му дариш прозорче кум живота бял.
Дъжд във есента, при падането на листата
да бъде мостът ни на кръстопътя на съдбата
и да избягаме от острите секири
подготвени от тези, дето нямат си кумири.
Тялото ти да ме топли в зимна нощ,
да бъде вторият живот от любовната ни мощ,
огнище да бъде, палено от топлата ни страст
с гръб към тези желаещи ни мъст.
Нека леда жесток да запази и да отрази
по телатани любовните следи
и белезите от целувки парещи, горещи,
и восъкът стопен  на запалените свещи

hollerra
Виж целия пост
# 173
Едната буква
попитала другата:
-Искаш ли да се срещнем
накрая на думата?
-Искам, отвърнала
едната учтиво,-
но моля те, облечи се
поне по-четливо.

А.Николов
Виж целия пост
# 174
Ухание на влага и какао...


Помолих те. Недей да ми звъниш
по телефона! (нито на вратата)
Звучиш като фонтаните на Рио.
Ухание на влага и какао.
Прекъсва нещо...тит...тит...тит.
(две думи чух, а нищо не се чува)
Затворих те в музей. Тамян и грим.
Пийни текила, и преспи със други.
Премествам се във друг апартамент.
( и светофарите не ти намигат)
Настинала ли си?! Вземи фервекс.
(На мене от сълзи ми се повдига.)
Какво ли? Във ремонт съм, извинявай.
А боксерките ми...не знам къде са,
за да помисля как ще ми ги сваляш.
Във събота?!? Ще гледам мач на Левски.
Проклети телефони! Ето пак.
(забравял съм те, колкото те помних.)
Добре, Любов! Бъди!...Бъди ми враг.

Така ми даваш шанс...
да ти затворя.

pin4e
Виж целия пост
# 175
Обожавам стихове..
Виж целия пост
# 176
Когато крилата са уморени,
когато мeчтите не са покорени,
когато слънцето в тебе залязва
и усмивка не се забелязва.
Когато ръцете останат празни,
а стъпките са били напразни,
когато огънят стане жарава,
когато живота на смърт става.
Тогава и само тогава разбираш,
че в живота, любовта си заслужава..
Виж целия пост
# 177
Подарък закъснял е този стих

Подарък закъснял е този стих
и в него винаги ще виждаш мене.
Ще се опитам с обич без сълзи
да те изправя на колене.


Ще се изпея в него като в песен,
тъй както славеят извива трели.
За да усетиш Любовта,
която всеки във живота си копнее.


А ти ще ме обсипеш с нежността,
която, знам, в душата носиш.
Ще ти я върна като пощальон,
доставящ обич... без въпроси.


Ще съм кокичето, положило глава
под слънчеви лъчи - усмивка златна.
За теб ще се разпукна като пролетта,
стопила мъката ти белоснежна.

/мой стих Blush/
Виж целия пост
# 178
За една жена.

Движа се бавно към долния етаж.Зад мен хора ,за съжеление това не е мираж.
Не съм направил нищо,защо са зад мен?Дали ще разбера някой ден?
Стените са тъмни . . . осветлението оскъдно . . . прозорци няма . . .лежа на тъмно.
Решетките се тряснаха зад гърба ми, изпищях но никой не чу гласа ми.
Бях в капан, бях сам .Чудех се ,защо съм там?Мечтаех си да не бъда сам.

Дни минаваха ,а хората ми даваха храна.Малко сух хляб и това.
Хвърлеха ми и една снимка на жена.Беше красива и това.
Позната ми беше отнякъде,но откъде?Дали не я познавах като бях дете?
Онези нищо не казват.Мълчат и ме гледат.Всеки ден идваха при мен.
Питаха ме : ,, Коя е тя?’’ ,а аз гледах снимката и казах: ,, Незнам!’’

Това се случваше всеки ден.Еднин и същ въпрос ,а аз все мълвях : ,, Незнам!’’
Тази жена определено е важна за тях.Грижаха се за мен ,не се оплаквам.
Но всеки ден този въпрос ме мъчеше.Какво искаха от мен?
Понякога ми казваха ,че лъжа и искали да знаят коя е тя. Знаел съм бил-Да ,да.
Не видях нищо странно в тази жена.Какво искаха те  от мен сега?

Седмиците си минаваха ,а те все онзи въпрос ми задаваха: ,,Коя  е тя?’’
,, Незнам!’’ –отговорях отново аз.Гледаха ме глупаво както обикновено.
Нямаха надежда ,че ще дам друг отговор.Всички се засмяха в захлас.Какво ли стана?-питах се аз.
,,Времето ти тече!’’-обясни единия! ,,Какво време?’’-промълвих  аз.Те се засмяха отново.
,,Коя  е тя?’’-ядоса се  той. ,, Незнам!’’-отговорих му аз.

Вече не бях в онази килия.Зад мен бяха отново те.Този път ме заведаха на горния етаж.
Завързаха ме на стола и се вгледаха в очите ми.,,Как си?’’-заинтересува се единия.
,,Чудесно!’’-отвърнах му аз с усмивка.Ето пак се хилеха всички и се превиваха от смях.
Показаха ми отново снимката и питаха:,,Коя е тя?’’ ,,Незнам!’’-отговорих аз.
Чу се изстрел и той улучи сърцето ми. . .умрях.Но нека питам вас: ,,Коя е тя?’’онази тайнствена красива  жена.


Какво да ти кажа

Какво да ти кажа?
Думи няма за Смъртта ,но знаеш ли ,че тя е най-красивата жена.
Какво да ти кажа?
Красавица е тя ,но не я усещам по-близка от Любовта.
Какво да ти кажа .......... Всичко  е така
,ражда се ,умира и продължава в неизвестното .... и така.

Думи разпиляни

Думи разпиляни ,несвързани изобщо,
погледни морето колко е кротко.
Думи разпиляни ,без значение оставят
в мен, ненавист и презрение.
Думи разпиляни ,това е моето отмъщение
,а на теб оставам мъничко смях ,сълзи
и повод за размишление.
Думи разпиляни , в хаос непобедим.
Думи разпиляни на длъж и на шир.


Букви думички изречение

Букви, думички, изречение.
Живея ден за ден и за отмъщение.
Букви, думички, изречение.Колко весело ли
ще бъде това стихче с огромна доза уважение?
Букви, думички, изречение и мъничко смях
това ви трябва ... ,да това на вас.
Букви, думички, изречение.Къде ми изчезна
шишенцето с голяма доза смях и отмъщение?


(Лично творчество  Embarassed)
Виж целия пост
# 179
Обичаш ли я както мен обичаше
наричаш ли я моето момиче
събуждаш ли я посред нощ
да не пропуснеш никой порив
преструваш ли се, че си лош
да можете да се сдобрявате
заспиваш ли на рамото й в кръчма
спокоен, че не ще те изостави
с ръка стъкло разбивал ли си
да се изфукаш и да те ожали
стои ли тя до теб в нещастие
със нея ли си в тъмнината
открадвал ли си цвете зарад нея
дали си се нацепвал в мантинела
защото е до теб в колата
приятели ли ви обграждат
или се примиряваш със нищожества
будувате ли заедно над болното дете
споделяте ли си тревогата
ще бъде ли до теб, ако се строполиш
ще те обича ли какъвто и да си
ако едно дори не е така
какъв е смисълът?

Бинка Пеева


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия