Обичате ли стихове? - 5

  • 101 476
  • 813
# 285
Обожавам стихове. Преди пишех много но сега нещо скоро не съм имала муза. newsm78
Виж целия пост
# 286
... Това са стихове на Елия, намерих ги в интернет

Много ми харесаха!!! Има ли още?
Виж целия пост
# 287
ЛЮБОВТА СИ ДОЙДЕ
Дияна Цветкова

Любовта си дойде - неумита,
уморена и цялата в пот.
"Бира има ли?" - вяло попита
и напсува късмета- живот.
Любовта си дойде. И се тръшна
на дивана във тесния хол.
И смълча се гълчавата къща...
Кой признава, че Кралят е гол?
Любовта си дойде: опозната,
от години привична, без Храм.
Със опадала звездна позлата
и с пропукана броня тук-там.
Любовта си дойде...Като рана
подлютена с нечисти ръце.
От горчиви отвари пияна
и с опасен в сърцето молец.
Любовта си дойде изтерзана,
озлобена, решена да мре!
...Взе си топла (в душата ми) вана
и (да вярвам ли) май се съвзе...
Виж целия пост
# 288
Много е хубаво Hug
Виж целия пост
# 289
            Аз и морето[/s[/b]ize]


 Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.

Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.


Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.


Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.

                  Петя Дубарова
Виж целия пост
# 290
           
 Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота...
                  Петя Дубарова

Страхотен е всеки стих на малката велика поетеса - нейните произведения са едни от любимите ми!

Ето и нещо, което надявам се ще ви поразвесели:


Нищу нямаши ми фчера, ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!

Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!

Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!

Са умислих утведнъшки -
как навън ш' вървя?
Момцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?

С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...

И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.

Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.

Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж! )




Намерих сайт с поезия на Нона Йотова и ми хареса /не съм и предполагала че пише/

http://www.nonajo.com/bg/poetry/index.html

Къде залязва слънцето?
- От другата страна.
Къде ли спят мечтите ми?
- На края на света.

Къде са се изгубили
вълшебства и луни
и нощи изумрудени
в будуващи души?

Къде залязва мъката?
- В раздели и тъми,
в лъчите теменужени
на влюбени очи.

Къде ли са мечтите ми?
- В раздели и луни
и нощи изумрудени
изгрели след тъги!
Виж целия пост
# 291
Привет,понеже дълго време работих в МЕТРО ето нещо от мен посветено на Метро

Любими,искам в МЕТРО да отида
какво е ще ми се да видя
Ах,моля те като началник на отдел
ела при мен-бъди отракан, смел !

Качи ме на платформена количка
накарай ме да пърхам като птичка
повдигай ме като с електрокар
о,миличък бъди ми господар

И не повтаряй че в отдела няма стока
на моя "прием стоки"
вратата е широка
Виж целия пост
# 292
Страхотни стихове, момичета  Hug
И аз се включвам с няколко любими мои. Имам и авторски, по-късно ако има желаещи бих споделила и тях...

МОЯТА ПОЕЗИЯ

Съдбата не поглези я
моята поезия
и стъпката u хилава
израстна силна, жилава,
бодлива и разголена,
като мома немолена
и следваше съдбата си
без подарени гратиси,
без туш по барабаните
и без мехлем по раните,
нечута, необичана,
разкъсвана, отричана,
разкъсваща, отричаща,
но жива !
И обичаща !

НАКЛОНЪТ

Всяко малко дете
своя малък живот
все пришпорва напред
във галоп, във галоп,
ето, стигне върха,
стане истински мъж,
докато ще не ще
разбере отведнъж,
че е минал ръба,
който сменя наклона
и животът му сам
се търкаля по склона.
И се мъчи да спре,
и със крак го запира,
но наклонът расте,
скоростта се набира.....

ЖИВОТЪТ МИ Е.....

Животът ми е празен като храм.
А храмът днес е пуст, като Сахара
и знайно е - за да преминеш там
е нужна сила. Или много вяра.

И аз вървя през празния живот,
задъхвам се, умирам, оживявам,
и себе си, и целия си род
проклинам, но отново падам, ставам,
запълвам го със хиляди лица,
със смях, сълзи, безброй ненужни драми,
пренасям го във своите деца
тъй, както в мен пренесъл го баща ми.

А те, децата, трябва да простят
на стареца, ще вземат от товара
и също като мене ще вървят
през себе си. Със сила.Или с вяра !

Незнам кой е авторът  Това е сайтът му.
 
Виж целия пост
# 293
Страхотни стихове сте публикували! Аз имам доста и може да ви напиша някое мое.  bouquet
Виж целия пост
# 294
* * *
(не си спомням от кой е,
ако някой се сети ще се радвам,
цитирам по памет)

Когато пясъкът е още топъл
и чист от кални ходила,
когато още с дивния си ропот,
човешката тълпа не е дошла,
когато ни звездите, ни Луната,
не са разтворили очи над нас,
ела, Любов, ела с оня вятър,
в който скрит сега те чакам аз.
В една огромна дюня ще потънем,
лицата ни нощта ще откраде.
Безименна ще бъде любовта ни,
недей ме пита кой съм, откъде.
Не ще ти кажа нищо. Аз съм тайна,
каквато си и ти - ти, Любовта,
и аз, и ти ще сме една безкрайност
и продължение на вечността.
Ела, Любов, побързай, време няма,
ела, преди да стане светло вън,
за да не разбера, че си измама,
че ти не съществуваш, че си сън...
[/quote]

Любов- Дамян Дамянов  Simple Smile
Виж целия пост
# 295
Антиприказка


Спиш ли, принце? - Спиш. А пък живота ми

само от безсъници живее.

Слушай ме, докато спиш, защото -

буден ли си, няма да посмея.

Принце, аз съм твоята принцеса.

Но разстрелях приказното чудо.

Станах и косите си разресах.

Не дочаках ти да ме събудиш.

Баловете бяха много пищни.

Лесно ми замаяха главата.

Млада бях - за нищо не въздишах.

Радвах се на лъже-красотата.

Любих се. И не с когото трябва.

Припознавах любовта във всичко.

Вярвах, че я има. Още вярвам,

но оставям други да обичат.

Не внимавах - мравката настъпих.

Значи съм способна да убия?

Разпилях косите си по пътя -

нямам със какво да те завия.

Да, заради мене пяха песни.

И заради мене пламна Троя.

Принце, аз съм твоята принцеса,

но отдавна вече не съм твоя.

Виненки, наместо пеперуди...

Снощи много е била ракията?

 

Ти поспи, когато се събудиш -

ще ти стана камъка на шията.

Камелия Кондова
Виж целия пост
# 296
~Sixth~Sense~ невероятно е!
Виж целия пост
# 297
~Sixth~Sense~ невероятно е!

Да! Simple Smile
Виж целия пост
# 298
Verdad , напоително е! Благодаря!



Набъбва от дъжда
в самотни часове
реката на сълзите
и по ръкавите се стича
без обещания за теб.


Фудживара Тошиюки - японски средновековен поет
Виж целия пост
# 299
Антиприказка
...

Камелия Кондова


 Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия