Обичате ли стихове? - 5

  • 101 476
  • 813
# 300
~Sixth~Sense~ невероятно е!

особено финала!!! Hug
Виж целия пост
# 301
Сафо

"Най-сетне, Аттис!... Тук, сред тия мраморни колони,

аз пях в копнение с наведена глава;

под сянката на тия пеноцветни клони

аз шепнах на любов заветните слова

тъй дълго - и едно ги ехото повтори.

Най-сетне! Моя... Нека те света съзре!

Сияние - далечни арфи: то в простори

сияй и пей под ласка огнена море.

Приплисва доле там, на първото стъпало,

и в немощ гине уморената вълна.

Какво ли нея из безкрая е подбрало?

Предчувствие за тебе може би, - една,

единствено свещена цел за смърт... Ревниви

долитат, гинат уморените вълни.

Но ти си в моите обятия щастливи

     и в тях ще те огряват всички дни!"

 

- Сафо, божествена...

 

     "И, Аттис, - ето, що ли,

кажи, що друго като твоята коса

би могъл смъртен от безсмрътните да моли?

Кълна се в тебе, нивга утренна роса

не е по-светли на зората отразила

припламналите къдри. И ръце кои

за покривало на богиня тая свила

тъй нежна са изпрели? Свилени струи

сред тях две бели гълъбици са заспали...

Гърдите ти на Афродита са олтар:

две гълъбици... Кръвоцветните корали

на техните глави - един достоен дар

за нея, Знойнобедрата. Но ръф жадува

една вълшебна роза: май е, - тя цъфти -

и, Аттис, дал е Олимп всичко ономува,

комуто я в забрава днес отдаваш ти!"

 

- Сафо, как страдаш - !

 

     "Не. Не си ли тук - и моя?

Една за друга две земята ни роди.

И как мъчително те дирех сред безброя

по гмежни пътища, по глъчните стъгди!

Ти бе на утрото в усмивката прозрачна

и цял ден аз те дирех, до последна мощ;

ти гледаше през погледа на вечер здрачна

и аз безсънна те сънувах цяла нощ..

И страх ме е, дете! - Дете благоуханно,

нима си вече яв, не си ли още сън?

Усещам твоя дих - и колко ми е странно,

че трепетна сега гориш от мене вън...

Но ти си моята душа! Аз знам: душата

представа в сетен час пред взора поразен.

О Аттис, о измама дивна на мечтата...

Че ти си моята душа - и ти си в мен!"

 

- Сафо...

 

     "Аз искам поглед в погледа бездънен

и до безчувствие приплетени ръце, -

словата, медените капки в шемет сънен,

риданието на примиращо сърце! -

Не... В тъмен взор светкавици внезапни; пламък

на кръвоцъфнали страни; отчаян мах

за глътка въздух; от гърди оттласнат камък;

мъгли - и освежителния техен прах!

Отгатната стократно плът - и все незнайна, -

безбрежна нощ и неочаквана зора...

И сепването на продумалата тайна:

на вечността полуразкритите недра...

Мечта, душата ми лежи пред мене нага,

попукали са устните й жад и зной;

душа, мечтата ми е облак пълен с влага -

и нека те удави нейния порой!"...


Пейо Яворов
 


Aко има стих който години ме е вълнувал ..то е този...така болезнен копнеж, така мечтана Аттис.
Виж целия пост
# 302
На Мария

"Аз съм Мария — жената на всички мъже.
    И на мъртвите даже."
        Борис Христов


Някой ден и по тебе така ще въздишат...

Е, сигурно не толкова талантливо.

Един мъж ще сияе — останалите излишни

ще се напият и пак ще им бъде криво.

Някой ден... Боже, не е далечен,

ще звъни телефонът — а няма да търсят мене.

Ще се погледна такава — старомодно облечена,

с ретро песни наум и с ретро съмнения.

Някой ден брат ти ще се върне задъхан в къщи,

ще ти кресне, ще те дръпне за русата плитка:

"Откъде накъде онзи тип те е запрегръщал?!"

А пък ти ще стъпваш в морето — от край до край плитко.

Сега спиш като ангел и залита цялата къща

от щастие, мое беличко пеленаче.

А баща ти чете тези стихове и преглъща

сълзите, които някой ден

накуп ще изплаче.


Камелия Кондова
Виж целия пост
# 303
Незнам чие е...

Съдба

Излязъл на пазар човекът,
последната монета взел.
В дома студен на стара печка
го чакал празният котел.

Излязъл на пазар крадецът
и ножче малко в джоба скрил.
Със него резнал той конеца,
парата на човека свил.

Останал там навън ограбен,
отчаян, депресиран бил.
Премръзнал той, а пък и гладен,
измамен от един дебил.

И ето че проклел живота.
Той само носел му тъга.
Отказвайки се от хомота,
на среща тръгнал със смъртта.

В туй време хванали крадеца.
Видял го някой и издал.
Закарали го до въжето,
запитали "Какво си крал?".

Извадил дребната монета,
а те се смели от сърце.
"Е, хайде бе, добри момчета!
Туй просто сръчни са ръце."

Изритан бил от ешафода,
парата пляснала в калта.
От лодка някъде зад борда
прескочил друг, но без вина.

Виж целия пост
# 304
"Но истината-тя е благодат!
Тя по-прекрасна прави красотата.
Което радва в розовия цвят,
Е не самия цвят,а аромата.

И нека храста с болните листа
Да бъде с тоя кървав цвят,и с този
Уханен дъх,и с тази красота,
Която имат истинските рози.

Но той на вид изглежда само чист,
А вехне със отровено дихание.
Не тъй умира розовия лист:
Смъртта на листа е благоухание.

Когато ти напуснеш този свят,
В стиха ми ще ухае твоя цвят..."

Шекспир
Виж целия пост
# 305
Не те измести никой

Не те измести никой в тази къща.
И столът ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа-недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал,звездния екран,
и никой не поема удивено
букета,рано сутринта набран.

Като зъзна ,никой на земята
с любов на плещите ми топъл шал-
и в жега,с витошка вода налята,
не ми е чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря,свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг-
ни някакви любими вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл,твоя пулс тупти-
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

Елисавета Багряна

Извинявам се,ако стиха вече го има,но не успях да изчета всичко...
Виж целия пост
# 306
Тази Камелия Кондова е страхотна!
Възхитена съм Simple Smile
Виж целия пост
# 307
Тази Камелия Кондова е страхотна!

Да, велика е! Ето още нещо нейно за доказателство:

Родопи


автор: Камелия Кондова (kamik)

Такава планина не е за всеки.
По-мъдра е от мен, а по-зелена.
Протягам се и ставам на пътека -
да минат по-невежите от мене.

Такава планина не е за вчера -
да я обиждам със невръстни дати.
Аз първо трябваше да се намеря,
а после да се губя в красотата й.

Такава планина не е за после.
Тогава някой друг ще я живее.
Сега съм аз. Със поглед я докосвам.
Не се смалявам, а раста пред нея.

И толкова голяма вече ставам,
че тебе с този поглед те прекрачвам.

На равното все някак ти прощавах.
Но днес е планина. И няма начин.
Виж целия пост
# 308
Прочетох всичките и публикувани стихове в СЛОВОТО...кое от кое по-прекрасни...
 Peace
Виж целия пост
# 309
Стиховете на големите поети
покриват голите тела на свойте автори...
Не знам дали ги интересува авторитетът им...
... във всеки случай не робуват на предразсъдъци
и не предизвикват безпорядък...
Виж целия пост
# 310
Ампутация на сърце

"И само с тъжните не можем нищо да си кажем.
        Те знаят песента ми по-добре от мен самия даже..."
                        Гриша Трифонов

По-тихо е отколкото очаквах.
Не оглуших вселената от болка.
Излезе светлината. Влезе мракът.
Три капки кръв./За светлината - толкова/.
И толкова за участта на кърта,
превърнал тъмнината във идея.
Не ме боли. Аз...толкова съм мъртва,
че вече мога с тебе да живея
без гняв във оскърбената постеля,
без страх, че красотата ще се счупи.
Самото възпитание в неделя
ще готви от любимата ти супа.
И ризите ти ще са ...просто ризи,
а не платната, под които плавах.
Така си ми далечен, че отблизо
дъха ти срещам, но не те познавам.
И мога с чиста съвест да излъжа,
че не е смърт -животът се повтаря.

И само някой много, много тъжен
ще помълчи за мен. С една китара...

Камелия Кондова (kamik)
Виж целия пост
# 311
~Sixth~Sense~, много ми хареса!!!

Ето още нещо от мен:

ОБИЧАЙ МЕ

Седя и мисля все за теб!
Обичам те!!!
Не искам никога да те загубя!
И искам ти да си щастлив –
 и ще направя всичко, за да е така!
Но ти недей ме наранява!
Обичай ме такава
 и грешките ми ми прощавай!
Обичай ме и ме прегръщай,
когато плача и съм тъжна!
Обичай ме –
дори в съня си само с мен бъди...
Обичай ме,
тъй както аз обичам теб!
И нека времето за нас да спре
 и всеки миг да е безкраен!
Аз искам да се будя все до теб
и в твоите прегръдки да заспивам...,
да видя някой ден очите ти в сина ни,
а ти – усмивката ми – в дъщеря ни!...


И още:

АЗ РИСУВАМ

Аз рисувам лието ти...
Аз рисувам очите ти...
Очите, които обичах
и на които вярвах?...
Очи, които сега избягват
да срещнат моите.
Рисувам устните ти,
устни – изричащи само лъжи!
И рисувам ръцете ти –
ръце, страхуващи се да докснат моите.
Боиш се да не проникна в душата ти?
Аз не ще я открадна!
Аз не съм демон!
Аз съм само едно влюбено момиче!...
Очите ми търсят твоите, но те бягат!
Устните ми изгарят за твоите, но те са студени!
Ръцете ми търсят твоите, но тях ги няма!
Защо не ми позволиш да те нарисувам?
Защо се страхуваш?
Какво криеш?
Какво не искаш аз да разбера?
А аз искамм само д ате нарисувам!
Да те нарисувам жив,
горящ от (плам) страст и жажда за живот!
Позволи ми!
Позволи ми да те нарисувам!...



И последно:

АЗ НЕ ПЛАЧА

Сияние...
Очакване...
Тъга...
И... много болка!
Много болка след това!
Защо?
Защо това ми причини?
Защо излъга ме така?
Защо ме нарани?
Ти казваше: “Лъжите мразя!”
А хиляди изрече ги за миг!!!
Боли ме!
Не знаеш! Не разбираш!
Не! Не мразя!!!
Не проклинам!
И... не плача!
Аз бях до тук!
Аз вярвах ти!
Но вече не!!!
Доверие ти нямам!
Предаде ме!
Излъга ме!
Изгуби ме!
Аз дадох, дадох повече, много повече от теб!!!
Не се раздавам аз без край!!!
Боли ме!
Да, признавам си! Боли!
Но не е страшно, ще го превъзмогна!!!
Аз бях до тук!
Не ме търси!
Недей!!!
Не мразя!
Не проклинам!
Аз НЕ плача!!!
Виж целия пост
# 312
Такава пролет

Искам пролет. Искам я сега!
Пролет със разрошени тополи,
с привечерна тъничка тъга,
със смола по боровите стволове.

Пролет с кичури от люляк бял,
с облаци от люляци лилави.
Пролет за копринен дълъг шал
и за къса рокля без ръкави.

Пролет с остро боцкаща трева -
кръв зелена върху мъжка риза.
Пролет със това и онова -
дето в сметки влиза и не влиза.

Пролет в колорита на Дега
и с дъха на разцъфтяла драка.
Искам пролет. Искам я сега!
Утре - може да не я дочакам...

Камелия Кондова
Виж целия пост
# 313

    ВИК

        Кога ще дойдеш ти?
        Когато си отида
        и сетните ми стъпки
        отехтят далече?
        Кога ще си със мен?
        Когато те зазида
        сред четири стени
        самотната ти вечер?
        Кога ще ме съзреш?
        Когато в друго рамо
        притисната отмина
        с поглед във земята?
        Кога ще ме зовеш?
        Когато видиш само,
        че губиш ме - далечна,
        чужда, непозната?

        Обичай ме сега,
        когато те обичам!
        Когато твоя съм,
        жадувай ме, зови ме!
        Сега простри ръце,
        когато ще дотичам!
        Че утре ще е късно
        и непоправимо.

            1959

blaga dimitrova

Виж целия пост
# 314
Скромно


Хайде на чисто - без капка лъжа:
Да знаеш - аз съм такава.

Мога до помня до кости дъжда.
Но мога и да забравям.
Мога със дъх да полирам сервиз,
но и да чупя чинии.
Мога да бъда самия каприз.
Но и подслон при стихия.
Само със поглед изтръгваш сълза,
но като падна - не плача.
Кротка пуловер за тебе плета,
но и огради прескачам.
Мога да чакам, превърната в бряг.
Но мога и в ден най-черен
да се раздам на някой глупак.
(Ако не си ми верен).
Както износих в утробата плод -
ялова мога да бъда.
Аз съм такава - самият живот.

Ала и ...смъртна присъда.

КАМЕЛИЯ КОНДОВА


Невероятна е тази Камелия Кондова!!!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия