Обичате ли стихове? - 5

  • 101 476
  • 813
# 315
Сутрешни монолози

Защото мрачна е утробата на утрото.
И ме възкръсва ароматът на кафето.
И "вчера" още ми се мярка в устните -
неслучено, неказано и докъдето...

Макар и котката, която иде по оградата,
най-аметистовите ириси да има,
пак няма да се случа никому и няма ме
в аналите на идващата зима.

А в котешките стъпки под чимшира,
ще се подреждат в пъзел от мълчания,
несбъднатите думи за намиране
и капчиците колебание...

И колкото и пръсти да протяга утринта -
ще топля моите в недоизпита чаша,
ще доживея слято казана до вечерта,
без думичка на някого да кажа...


Радост Даскалова (regina)
Виж целия пост
# 316
Не съм отчаяна, ненужно
ровите моите мисли.
Имам право да съм тъжна -
нямам право да съм неискрена.
Не съм похарчила думите си
и чувствата ми са спастрени.
Не всеки, който се сили, е силен.
Не всеки часовник е време.
Не деля мегдан с птиците.
Живея земно и така обичам.
Ако този свят е без рицари,
пред измислени ще коленича.



Аз защо те превърнах във своя море,
тук, на шепата моя събрано,
да ми бъде едничко на мене добре,
а за тебе - каквото остане?

Но морето си тръгва нататък без зов,
но морето полека от мене отплува.
Завърни се, море
Завърни се, любов.
Но морето мълчи, но морето не чува.

Само писък на гларус морето сънува.

О, защо обещавах ти вечния рай,
обещаван на толкова длани,
да останеш под моята стряха докрай,
а за тебе - каквото остане?

Но морето си тръгва нататък без зов,
но морето полека от мене отплува.
Завърни се, море.
Завърни се, любов.
Но морето мълчи, но морето не чува.

Само писък на гларус морето сънува.
Виж целия пост
# 317
Ти си тръгваш тъй немилостиво,
Ти си вземаш даже и звездите,
За да не греят повече щастливо
Над душата ми и над очите,
Както са ме греели преди!
Всяка светлина от мен изтръгваш.
Аз оставам облак без звезди.
Ти си тръгваш мили....
           Ти си тръгваш!
Аз оставам без далечен брод.
   Без теб!
        Без чувства!
              Без живот!
Виж целия пост
# 318
обичам мн сихове и истински се забавлявах докато четях
Виж целия пост
# 319
Щом търсиш трайност
 Блага Димитрова

Приятелство между жена и мъж.
Вълнение, зарито в корена,
         а на открито -
спокойствие и ведрина.
Кръстоската на погледите
не дава разрушителна искра.
         Замлъкването
внезапно се пронизва с гръм.
Ръцете суеверно все заобикалят
        подривното докосване.
За да не стигнат отчуждени до раздяла,
избягват двама близостта.

Приятелство между жена и мъж?
Целувка на душите, представи си,
        която трае цял живот.
        Не я разяжда ревност,
пресищане не я заплашва,
ни разстояние, ни време,
         ни страх, ни изневяра
над тази вярност нямат власт.
Надмогване на сляпата природа.
В такава връзна противоестествена -
каква естественост и свобода!

Приятелство между жена и мъж.
          Да не повярваш.
Най-висшата игра със огъня.
Оплождане взаимно на духа.
На този тих и звезден пламък
премръзналите пръсти аз си грея,
опарени от хищната любов.
Изтръпвам от самото недокосване,
         от липсата на клетви -
         пълна с вяра.
Над тъмните въртопи на страстта
се извисява този вечно снежен връх,
загатващ за неземния ни произход.
А някъде дълбоко в корена
        коварно,
потайно, влажно, земно
        гризе една тъга...
Виж целия пост
# 320
Шепнеш ли по здрач несътворени
нашите любовни светове?
Пеят ли в сърцето ти сирени?
Приказен ли мракът те зове?

Сребърният резен на луната
спомня ли ти ладия за нас -
с нея да летим из тъмнината,
и да порим звездния атлас...

Може би мечтателят предишен
вътре в нас обричаме на плач.
Замълчал до някой ъгъл скришом
като стар, прошарен разказвач.

Уморен мечтите да търкаля
в приказки приспивни и добри...
Нека тази вечер те погаля!
Нека да мечтаем до зори!

В огънче от нежност изгорени
разказвачът вече ни зове...
Виж! Надничат чудно сътворени
нашите любовни светове!
Виж целия пост
# 321
твърде малко за миг

През онази нощ
още не знаех
че ще искам да те излъжа -

обзалагам се

през онази нощ
осъзнах
че с нас беше свършено.

От онази нощ
как си с устрема -
притежаваш ли
още чувства...

Все така ли
ги обяздваш
или
си  дръпнал спусъка...

Аз ще сляза долу
по- долу

ще изпия огорченията -

следващия път
ако (ме) помниш
потърси ме във времето...

Погледни във часовника
как присвива очите си –

от онази нощ
от умора
си изгуби стрелките.
 
Ако все пак
ги хванеш
в мрежата си от думи -

приеми че ги нямаш,
а  е миг на сбогуване...


Силва Грийн
Виж целия пост
# 322
fam ,много ми хареса!

Аз продължавам с моята любимка Камелия Кондова


Самопризнания от Оня свят

Откакто във очите ви съм трън -
започнах да си мисля за вината.
Признавам си: виновна съм ,че вън
и тази нощ съблича се луната.

Виновна съм за тази голота.
Виновна съм, че всъщност е красива.
Виновна съм и още за това -
че край оградите расте коприва.

Виновна съм, че като падне дъжд -
чадърите нарочно се повреждат.
И че живея с най-добрия мъж.
И че в съня му късен се оглеждам.

Виновна съм за лудите коне -
препусналите из живота мисли.
И за това - че ще родя дете.
И затова - че дяволски го искам!

Виновна съм за есенния звук -
когато през годините ви мине.
виновна съм - като се счупи чук,
попаднал във ръцете на убиец.

Виновна съм за всеки свой куплет.
(Освен това - за всеки земен корен...)
Спокойно спете! - всичко е наред -
сега... когато имате Виновен.
Виж целия пост
# 323
   
Може вече и да е публикувано тук, но нека си го припомним, защото вярвам зарежда с много положителни емоции:


            ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ

        В дланите ми каца слънцето червено -
        добро и светло, като гълъб ален,
        то сгушва се усмихнато във мене
        и пулсът ми запява в миг запален.

        Аз искам слънце цял живот да имам
        и дланите ми винаги да парят;
        да нося дъх на слънце негасимо
        и буйно да горя, да не догарям.

        И хората да гледат мен засмени,
        да казват "Тя е слънчево момиче,
        във вените й слънчево червени
        дъхът на слънцето с кръвта й тича."

        Аз искам, щом издъхна уморена,
        то - слънцето - със мен да не изстине,
        а светло като мойта кръв червена
        да блесне над земи и над градини.

        Да литне между хората щастливи,
        за себе си и мен да им разказва
        и аз ще бъда жива, вечно жива,
        защото мойто слънце няма да залязва.

                                              Петя Дубарова
Виж целия пост
# 324
НИТКА: Може вече и да не е актуален поводът, но все пак...

Посвещение

Не ме уважавайте заради възрастта -
костенурката живее триста години.
Ни за бедите, които над мене са минали -
гръм и градушки с достойнство търпи и пръстта.
Моят живот не е възглавничка от кадифе
с подредени грижливо ордени и медали,
нито сейф - огнеупорен, метален,
пълен с мъдри мисли и неумиращи стихове.

Той е още наежен като таралеж
(бодлите са нужни на всичко ранимо).
От зъби на приятели белези имам,
но ми навам над вас с пеперуден летеж.
Уважавайте ме, ако можете, ей за това:
за наивното в мен, кършено-непрекършено;
за всчико сбъркано, останало недовършено;
за непоумнялата ми глава;
за молитвената, за мъчителната любов;
за гнева, който в кръвта ми зрее -
за това, че върху кожата ми старееща
има място за белег нов...

Станка Пенчева
Виж целия пост
# 325
НИТКА: Може вече и да не е актуален поводът, но все пак...

Нещо не те разбрах.... Thinking Дори не знам с добри или лоши чувства е написано. Но понеже съм добронамерен човек, пък и смятам че всеки който пише тук не може да е друг, приемам написаното с усмивка Grinning
Виж целия пост
# 326
Момичета здравейте, чета ви редовно... макар и да не умея да пиша, но смятам умея да чета поезия. Бих искала, ако не е нахално от моя страна да помоля за помощ. Свекърва ми има юбилей тези дни - 60 години. А аз искам да и подаря картичка с някакъв красив стих - тя ще го оцени. Това вече съм го използвала. Невероятно е!

Нали търсеше стих по повод 60 годишен юбилей, на мен би ми харесало да ми напишат този стих, когато съм на 60...
Виж целия пост
# 327
Здравейте,мами!Аз също много обичам поезия.Ето едно невероятно красиво стихотворение от Петя Дубарова.

Безбройните разплакани черупки

докосват ме със свойта чернота,

и рачета от тъмните си дупки

проблясват със солена мокрота.

 

Студена сол нозете ми изгаря

и пяна във дланта ми се топи,

вибрират побелели морски пари

със вятър, хладината им изпил.

 

Как искам да съм с мидите зелени,

но тръгвам умълчана към дома

и мидите си тръгват сякаш с мене,

със мен си тръгва топлата вълна.

 

Сега разбирам: в топлите ми длани

е сгушено соленото море.

Във сънищата мои разлюляни

то бърза да се побере.

Виж целия пост
# 328
Благодаря ти,alex_shu !
Харесва ми и то много Peace Имаме още един 60-годишен юбилей в семейството и ще го използвам Grinning
Виж целия пост
# 329
***

Когато те няма
в главата ми често
се раждат стихове.
Ако не бъда така
благоразумна
да ги запиша,
те твърде често умират
някъде между
моите и твоите устни,
когато последните
се намерят...

Любовен бележник

В любовния ми ученически бележник
има твърде много шестици
(дори повече от необходимото!)
по предмета 'как да обичаме'.
Е, има и няколко двойки
(явно не са достатъчно!)
по 'как да позволим да бъдем обичани',
Тук-там и няколко единици,
защото непохватно
се опитах да ти подсказвам...
А броят на неизвинените отсъствия
(когато бягах от часа 'насаме със себе си')
се оказва (случайно?) равен
на всичките ми безсънни нощи
(но и на броя на стиховете!).


Есенно II

      "Не можах да бъда твоята пролет.
        Не можах да бъда твоето лято.
        Нека бъда твоята есен."
                            Станка Пенчева


Нямам злато в косите.
Но имам в сърцето.
И сладост по устните,
дето вкусно се стича
дори и по вените.

Като в райска градина
до днес все растях...
Жадувам ръцете ти...
но да ме откъснеш е грях.


***

Отглеждах любовта си като дете.
До деня, в който порасна
и сама ме надмина на ръст.
(тъй както всички деца
надминават майките си
с поне една глава).
Сега й е времето
(отново като
всички останали)
да изгуби ума си
и да хукне
след първия срещнат
с лешников поглед
и силни ръце...

Е нима можеше да е друго?
Нали казват, че крушата
не падала по-далеч от дървото!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия