Обичате ли стихове? - 5

  • 101 478
  • 813
# 390
Не вярвам в мълчаливата любов*

Не вярвам в мълчаливата любов:
сигурно е мъдрост и е сила
да повярваш на безгласен зов.
Аз не искам обич мълчалива!

Аз обичам силните слова!
И не е мъдра младостта ми.
И нека да кипи кръвта ,
когато с думи гъделичкаш мисълта ми!

И не е мъдра младостта:
Дори от поглед да разбирам,
дори по дланите ти да чета...
Искам да говориш,да не спираш!

Твоето "Обичам" да звъни
от всеки залез и от изгрев нов
и светът ми с него да лети...
Не вярвам в мълчаливата любов!

hide`and`seek
Виж целия пост
# 391
Пожълтяла трева и листенца със връхчета сгърчени.
Докъдето вървях пустошта бе посяла печал.
Бе дошла есента с пукот тъжен на скършени съчки,
бе заронила едри сълзи из морета от кал.

И хвърчило хартиено спря уморено в краката ми,
с цветове избледнели, с дълбоко втъкана тъга,
а по влажния, хрускащ чакъл край брега на реката,
бледи сенки нареждаха с вятъра шах от листа.

И кристалчета захар проблясваха в пръстени чаши
- малки призми, затворили летния слънчев пожар,
дребни спомени с цвят кехлибарен и дъх на глухарчета,
топлина за из път и парченца строшена дъга.

В този сутрешен хлад аз дълбаех слънца със подметките си,
будех рохката пръст и издишвах цветя от мъгла,
лющех малки звездички боя от заспалите пейки
и не мислех за теб, и не плаках. Заплака дъжда.

elsion
Виж целия пост
# 392
Просто настръхнах и от двете последни стихотворения  Heart Eyes
Виж целия пост
# 393
Пожълтяла трева и листенца със връхчета сгърчени.
...
бледи сенки нареждаха с вятъра шах от листа.
...
лющех малки звездички боя от заспалите пейки


elsion
Много, много добро !!!
Виж целия пост
# 394
Одраскано небе

        На Светлин Русев

Бръмбар,
Костенурка,
Динозавър,
Шип от роза,
Гладиатор,
Гущер,
Олимпийски победител,
Време,
Съвест,
Котка,
Похлупак,
Омир,
Шекспир,
Птица,
Друга птица,
Друга костенурка,
Акробат,
Въшка,
Бивш антифашист,
Слепок,
Калинка,
Том от Ленин,
Живинка без име,
Самолет,
И:
Аз,
и Ти,
и Той -
обърнати по гръб -
размахваме краченца и ноктенца -
раздираме небесната коприна,
чертаем агонични знаци
върху студения небесен свод -
непреводимите йероглифи
на най-отчаяния зов.

85 г.
Константин Павлов

Поклон !  Flowers Rose Flowers Rose
Виж целия пост
# 395
Аз чаках да заклещиш свободата ми,
изплетена от сетива. По котешки.
И чаках да ме вкараш във познатия,
утъпкан Симулатор на живота.

Аз дебнех да усетя, че си плосък
и в тебе няма нищо за разкриване.
Претърсвах те за празнота и восък.
Изследвах те. Дълбаех те. Сканирах те.

Но ти дойде. И счупи всички брави.
И скъса всички котвени зеници.
Раздвижи закърнелите ми стави.
Подплаши затлъстяващите птици.

Нахлу във прашните ми очертания.
(Очаквах всичко! Само не различност...)
И ми изтръгна всички оправдания,
които пазех. В случай на обичане.

***
От очите ми скърцат бемоли.
И се чувствам ужасно ръждясала.
С всяка крачка се моля за полет.
И не знам... и не помня коя съм.

Капсулирам се в стъклена сфера.
И е скучно. И сиво. И счупено.
Все се моля да бъда намерена.
А се крия под страх. Или глупост.

Искам просто да тръгна на някъде,
а страхът ми гризе стъпалата
и ми спира попътния вятър.
И висят парцаливо платната ми.

От очите ми капят аборти
на зачената вяра във себе си.
А страхът ми запушва аортата.
И не виждам... не помня лицето си.

Eлица Мавродинова

П.С. Вчера се е състояла премиера на “Търг за ореоли” на Елица Мавродинова, която е и лауреат на тазгодишната Национална поетична награда “Дамян Дамянов”.
Впечатлена съм от таланта й!
Виж целия пост
# 396
Есента ми е спомен за лято
С малко слънце и големи луни
С напускащо погледа ято
Воалетка от зимен комин
Тя пристъпва ситно, но здраво
С решителност да ме плени
Аз я чувам въпреки лятото,
Което в кръвта ми бумти
Есента ми замръква на пътя
На кълбо пред вратата ми спи
Нахално препълва съня ми
И си тръгва щом зазори
Топли ме като приказка стара
С дюли, мушкато и дим
С далечния глас на китара
С буен орех и кестен бодлив
Нахлува във мене неканена
Бавно зрее и загнива във стих
Есента ми е факла запалена
Моето лято опърлено спи
Виж целия пост
# 397
Септември

укротила съм се,карлито

дори не дишам като хората

едва,едва поемам дъх да не прогоня листата

на есента

покриха ме,скриха краката ми в нежни окови

и не пускат

в скръстените ми ръце седнаха

гнездата на заминалите лястовици

и една хризантема която никога няма да цъфне

забравения хоризонт изкриви усмивка

и потъна вдън зеницата  на земята

нарисувах стълба към небето

да се качвам от време на време

като спре вятъра да вие под стъпките ми

и да спя в ъгъла на онази звезда

чието име така и не научих

кротка съм карлито

като петна по гърба на сърна

стъпила в потока на времето

не сричам дори сънища

в косите ми осъмва понякога

рог от бял кон

разказва ми къде се срещат луните на света

и аз му вярвам

запомнен ябълков цвят

сладко пръснат в следобеда на дъжда

кротко

не чакай карлито

полите на червената ми рокля няма да изсъхнат скоро

и жълтото все наднича през прозореца

остави една целувка на прага

и си отивай

септември няма да свърши


dressy
Виж целия пост
# 398


Излъжи ме

Хайде излъжи ме!
Разкажи ми,че тъжиш за мен,
че ме обичаш,че си ме очаквала от толкова години,
още като мъничко момиче.
Ти на сцената превъплащаваш истини,
лъжи,коварства и измами,че чрез теб
на нея оживяват толкова човешки драми.
Можеш да се влюбваш и разлюбваш,
с тебе могат да си поиграят,
всичко е без ревност и без грубост,
всичко е красиво дори и краят...
Хайде излъжи!Какво ти струва?
Изиграй ми Жулиета в здрача,
аз ще съм щастлив че не сънувам,
и ще се опитам да не плача...
Виж целия пост
# 399
Есеннта на живота

Чуваш ли листата как падат със въздишка?
Уморни от спомени летни и от нежни слова.
Виждаш ли как  жълтии и червени се сменят есенните багрила?
Подушваш ли хладния полъх, миришещ на шума и хлад?
Чувстваш ли покоя който те обзема ?
и потъваш ли  в спомените когато беше млад?

Някъде птица се обажда в тази тишина.
Друга и отговаря с незнайни слова.
Листопада те завихря с танцуващите си листа.
Ветрецът те милва и  танцува в косата ти бяла.
Есента на живота при теб е дошла.
Староста те е прегърнала с усмивка пошла

Страхът сковал е твоето сърце, самотата смее се в твоето лице.
Няма я жената, няма я любовта.....
С треперещи ръце разчистваш листата от гроба.
Виждаш смъртта в черната си роба..приседнала тихо, витае като прокоба.
Там долу лежи твоята любима.
в душата ти е дълга и пуста зима.
Топлите сълзи парят като огън.
Устните шептят, целуват и търсят...само камък студен намират те...
Спри да туптиш самотно сърце.....
Виж целия пост
# 400
По гарите сърцето ми е разпиляно.
Сред тълпи от студени, чужди лица.
Влаковете са най-тежките ми рани.
Винаги претъпкани са, но аз все съм сама.

Разписанията вече наизуст ги зная.
Навярно в коловози дни са ми изминали.
При тебе всеки път душата си оставям.
И съм просто... тяло... Плът изстинала.

Билети стари във джобовете си пазя.
Всеки носи споменче за тебе.
Влаковете... Толкова ги мразя!...
Гледам как отдалечаваш се от мене

и убийствено отвътре ме боли.
Тръпки студени обливат ме цяла,
а далеч назад остават твойте очи.



Влаковете винаги значели са раздяла...

me4tatelka
Виж целия пост
# 401
Есенната на живота

Чуваш ли листата как падат със въздишка?
Уморни от спомени летни и от нежни слова.
Виждаш ли как  жълтии и червени се сменят есенните багрила?
Подушваш ли хладния полъх, миришещ на шума и хлад?
Чувстваш ли покоя който те обзема ?
и потъваш ли  в спомените когато беше млад?

Някъде птица се обажда в тази тишина.
Друга и отговаря с незнайни слова.
Листопада те завихря с танцуващите си листа.
Ветрецът те милва и  танцува в косата ти бяла.
Есента на живота при теб е дошла.
Старостта те е прегърнала с усмивка пошла

Страхът сковал е твоето сърце, самотата смее се в твоето лице.
Няма я жената, няма я любовта.....
С треперещи ръце разчистваш листата от гроба.
Виждаш смъртта в черната си роба..приседнала тихо, витае като прокоба.
Там долу лежи твоята любима.
в душата ти е дълга и пуста зима.
Топлите сълзи парят като огън.
Устните шептят, целуват и търсят...само камък студен намират те...
Спри да туптиш самотно сърце.....


Много тъжно.........тръпки ме побиха  Confused
Виж целия пост
# 402
след пътуването до Йерусалим...
с мъничко закъснение.
Аз май само тук си пописвам...

---

Земята се движи, скалите пътуват.
Скалите са живи, говорят и дишат.
Водата ги къпе, водата ги чупи.
На мънички камъчета, с големи копнежи.
Прегръщат се с вятъра,
парче по парче
и тръгват далече.

Здравите камъни стават опорни.
Често ги тъпчат, малките хора,
с токчета и подметки.

Скалите разказват.
Ала не ги забелязват,
само защото шептят истински бавно,
с по-малко от думичка на година.
Малките камъни стават храна,
за велики дела.
Здравите камъни падат на малки.
Малките камъни не растат.
Те са храна. За големи дела.
Дребните камъчета рядко се връщат,
там у дома, където да е това.

Малките камъчета бавно пътуват.
Тях ги търкаля лекия вятър,
докато стигнат брега.
Първите сдъвкват.
И се понасят в солена вода.
После потъват. Някои плуват.
Отново стигат брега.
Другия бряг, опакото на огледалото.

Изпадат на групи. Изпадат сами.
Земята ги изтощава, ревнивото време смалява.
Те няма да променят света.
Още много път имат да пропътуват.

От своя страна малките камъни,
а и големите камъни,
даже не подозират за нашето съществуване.
Ние живеем едва по един кратък миг
от техния дълъг живот.
За тях сме като проблясък във тъмнината.

Всеки един дребосък скита
докато стане на пясък.
Големите камъни стават храна.
За всичките малки, и за велики дела.
Ситния пясък пътува,
докато се намери с друг пясък.
Тогава става вода, суха вода.
Около тази една се върти колелото,
пясъка се обръща във градове,
градовете в цивилизации.
Много на брой и внушителни острови,
подели важни дела.

Малките камъчета стават храна.
Основното блюдо на всяка пропаст,
и височина.
Големите камъни разказват за хората,
в минало време. С малко словà.
Виж целия пост
# 403
Къде изчезна ти?!
Когато светлина и мрак
преплетоха лъчите си
в прегръдките на лунна нощ...

Кога забрави ме??
Или за тебе думите
били само мъртвите обвивки
на тънка паяжина от лъжи

Защо не виждаш вече?
Или очите ти били са ослепени
от блясъка на времето далечно
като часовник с пречупени стрелки

Иди си! Или се върни...
Но повече недей
на кръстопътя да стоиш.
Защото...в неговата сянка
се крие Дяволът.
Виж целия пост
# 404


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия