Обичате ли стихове? - 5

  • 101 482
  • 813
# 405
оби4ам да споделям тук любими неща,защото има много хора,които ще ги оценят  bouquet

Непредвидено присъствие

Не вярваше ли, че ще дойда някога
в деня ти - шеметна, невероятна...?
Уж цял живот все мене си очаквал,
а се препъваш в моята внезапност;
боли те от горещата ми тръпка,
опарила немирните ти пръсти
и се боиш от мислите, объркани
от непредвиденото ми присъствие.

Ти нямаш право на любов спестена,
на чувства неразкрити! Нямаш право
от ласките, за мен предназначени,
на други хора после да раздаваш!
И ако огънят във теб изстине,
ако внезапно съжалиш за нещо,
кажи, че любовта те е отминала!
Не казвай само, че не си я срещнал...

Весела Димова

Държа те в шепите на мислите си...

Държа те
в шепите на мислите си,
както бедняк - откраднатото в нужда.
След миг ще те нападна
хищнически
и ще забия
гладните си зъби.
Заситена и утолена, после
от сянката си
бързо ще побегна,
пропита с угризения
до кости
и от колиба кучешка -
по-бедна.
Ще се ветреят сивите ми дрипи,
ще се разпадам
до последно копче.
Поизостанала назад
ще хлипа
охлузена,
неразрешена...
обич.
След миг и ще...

Държа те в шепите
на мислите си.
А не смея даже
да те погаля.
Или да прошепна
това,
което няма да ти кажа...

Светла СТАЙКОВА

Страшно ми е!
Толкова те искам,
че навярно няма да те взема.
Ти си колебание пред риска,
най-невероятното решение.
Ти си ми и виното и хляба
(старо е, но няма други думи).
Трябва да сме с тебе, а не трябва
дълго да стоиш с лице срещу ми.
Може би, защото ми се иска
най-невероятно да те взема.
Зъбите си потроших от стискане
себе си от тебе да отнема,
ала все не мога да успея
в себе си да те унищожа до края.
Или през сълзи ще се смея,
или ще се смея и ридая...
Сигурно била съм тъй орисана
не жена, а дишаща дилема.
Винаги да бързам да те стигна,
без да мога всъщност да те взема.

Виж целия пост
# 406
                                            ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Под обсада сме вече
непохватни самотни.
Едно малко човече
окупира живота ни.


Всеобемно, прекрасно
изведнъж ни обсеби.
И застана опасно
между мене и тебе.


Като гардже - кресливо.
Любопитно.Всезнаещо.
Нестандартно. Красиво.
Ина мляко ухаещо.


Умно - не за годините
дето още са двечки....
Боже , нека измине
всички твои пътечки....


И  когато порасне
тази мъничка дама,
остарели ужасно,
да сме живи с теб двама.


Здраво вкопчени в себеси,
по онази алея
все така едновременни
да се взрем подир нея.


За да видим с очите си
как животът ни кратък
неусетно и сигурно
продължава нататък.

          (Недялко Йорданов)
Виж целия пост
# 407
МЕРЕЛИН, за кой ли път ме оставяш безмълвна и с пълни очи... благодаря ти, за което.
Виж целия пост
# 408
здравейте на всички! Пиша едно стихотворение което много ми хареса, но не знам кои го е написал. Дано да ви хареса!
                   

                                               Т  Ъ  Г  А

Не тъгувай ти , скъпи съпруже,
не тъгувайте, мои деца!
Не тъгувай ти , майчице родна,
не тъгувай ти , моя сестра.....
Прости ми , съпруже любими,
че заминах в далечна страна.
За насъщния хляб да се трудя.
Оставих те сам без грижовна жена.....
Простете ми мои дечица,
че няма я мама сега-
да съветва , прегръща, целува,
да ви приспива с нежни слова.
Прости ми ти майчице свята,
за мъката в твоите очи,
за пролетите сълзи горчиви,
от които сърцето боли.
Мъката тежка душата притиска
и буца в гърдите тежи.
Сърцето нещастно виновно боли....  bouquet  Hug

Виж целия пост
# 409
Недялко Йорданов както винаги е разкошен!Благодаря!
Виж целия пост
# 410

От очите ми скърцат бемоли.
И се чувствам ужасно ръждясала.
С всяка крачка се моля за полет.
И не знам... и не помня коя съм.

Капсулирам се в стъклена сфера.
И е скучно. И сиво. И счупено.
Все се моля да бъда намерена.
А се крия под страх. Или глупост.

Искам просто да тръгна на някъде,
а страхът ми гризе стъпалата
и ми спира попътния вятър.
И висят парцаливо платната ми.

От очите ми капят аборти
на зачената вяра във себе си.
А страхът ми запушва аортата.
И не виждам... не помня лицето си.

Eлица Мавродинова


Благодаря, verdad! И аз съм впечатлена, а по-горното стихотворение - страхотно.

Ето още нещо от нея:

Тук живеят два кръста, три облака
и дузина овчарски колиби.
И луна. Карамелено-обла,
като глътнала огънче риба.

Тук човекът с очи като корени
и вековна усмивка под мишница
гали с поглед вечерните дворове
със бумтящи в гърдите огнища.

Тук човекът с лице като къща
се е сбръчкал съвсем керемидено.
Цял живот е копал и прегръщал,
и е вдигал деца, и е зидал

с тея двете ръце. И с душата си
дето вечно е пълна със борове.

Боже, колко е стара Земята!
тук скалите са станали хора.

А небето е някак голямо...
да подскочиш за миг - ще потънеш.
И си имат два кръста. А няма
даже намек за някой разпънат.

Елица Мавродинова

----
А това е профилът й в Хулите:

http://hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo& … =alisa_wonderland
Виж целия пост
# 411
Есеннта на живота

Чуваш ли листата как падат със въздишка?
Уморни от спомени летни и от нежни слова.
Виждаш ли как  жълтии и червени се сменят есенните багрила?
Подушваш ли хладния полъх, миришещ на шума и хлад?
Чувстваш ли покоя който те обзема ?
и потъваш ли  в спомените когато беше млад?

Някъде птица се обажда в тази тишина.
Друга и отговаря с незнайни слова.
Листопада те завихря с танцуващите си листа.
Ветрецът те милва и  танцува в косата ти бяла.
Есента на живота при теб е дошла.
Староста те е прегърнала с усмивка пошла

Страхът сковал е твоето сърце, самотата смее се в твоето лице.
Няма я жената, няма я любовта.....
С треперещи ръце разчистваш листата от гроба.
Виждаш смъртта в черната си роба..приседнала тихо, витае като прокоба.
Там долу лежи твоята любима.
в душата ти е дълга и пуста зима.
Топлите сълзи парят като огън.
Устните шептят, целуват и търсят...само камък студен намират те...
Спри да туптиш самотно сърце.....


Разчувстващо!
Виж целия пост
# 412
Ето едно от любимите ми стихотворения, дано не се повтарям... изчетох доста страници, а не го срещнах. Ако го има, sorry.

Прощално

Разминахме се като две планети,
две огнени космически тела.
В живота ми така и не дойде ти,
ала на мойта смърт поне ела.

Ела в деня, когато ще си ида
и сред множеството, дето ще гълчи,
вдигни свещта високо - да я видя.
Да не умра с отворени очи...

Дамян Дамянов

И този шедьовър на Дамян Дамянов е уникален.
Виж целия пост
# 413
Попаднах на едни стихове, четете! Маргарита Василева...

Най-нещастна съм,
когато не съм нещастно влюбена.
Сърцето ми - празен хамбар,
малко слама и мишки.
По старите греди със дървояд -
на лястовици старите гнезда.
Кога ли беше пролет...?
По ъглите са царствените къщи
на паяците ми - чевръстите.
Студено...
Метрономът на щуреца зимен
зимно времето отмерва.
Тихо...
Под шиника две невестулки
са прегърнали лято.
Ще дойде...
През пробития покрив,
Боже,
виждам звезда.
Благодаря ти...

***

Най щастлива съм,
когато съм нещастно влюбена.
Значи съм жива.
Сърцето ми - без покрив хамбар
над него - безкраят.
Вихър, вихър е радостта ми
върху белите облаци.
Има те.
И заселвам в очите си
уютни гнезда,
черни лястовици,
зелена трева...
Пак е цъфнала дивата роза,
а ръцете ми - ябълков цвят.
С топли крачета
две невестулки танцуват
и паяци пак къща си плетат.
А аз благодаря на радостта си...


***
Аз те срещнах, любов,
и не те познах.
После ми каза вятърът...
Странно, не усетих
топлата тежест в душата си.
Помня само мига,
в който ме ослепи слънцето
(като на снимка).
Пазя негатива.
И ако пак те срещна, любов,
кажи ми как да те позная...
ако е есен...

 

Виж целия пост
# 414
ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Евтим Евтимов
Виж целия пост
# 415
Обожавам стихове,днес четох доста на Евтим Евтимов и Дамян Дамянов

    СРЕЩА

        С тебе ни събра случайността,
        А можеше нима да се разминем ?
        От пътища кръстосан е света
        и всеки път е дълъг със години.
        Ти щеше да останеш непознат,
        аз нямаше да знам, че съществуваш,
        аз нямаше да чувствам топлината
        на устните, които ме целуваха.
        Аз нямаше да стискам твойте длани
        да пия от очите ти успокоени.
        О, това не можеше да стане
        виновникът е нашето рождение.
        С тебе ни събра случайността
        един на друг сме били просто нужни
        и сме се търсили, събра ни любовта,
        защото не можеше да бъдем чужди.

Виж целия пост
# 416
обожавам стихове
Виж целия пост
# 417
Обожавам стихове,днес четох доста на Ефтим Ефтимов и Дамян Дамянов

Евтим Евтимов, т.е.
Виж целия пост
# 418
Някой има ли свободни билети за концерта в ндк за лили иванова
Виж целия пост
# 419
Защо напразно ме обвинявате...


Защо напразно ме обвинявате,
че той е "дявол", а аз - "наивница",
че, непослушала мъдростта ви,
за лудостта си ще плащам с лихвите...
Да, зная, с него сме тъй различни,
ала когато останем двамата,
топи се моето "благоприличие",
утихва неговата "безнравственост".
Кажете, как ще му забраните
да идва в хубавите ми сънища,
да го обичам, макар и скрито?
Дори това да е безразсъдство,
дори да кажа пред вас: "Простете ми...",
пак ще се търсят и срещат тайно
очите, устните и ръцете ни,
макар да знаем, че е фатално,
когато два полюса електрически
се привличат, обезумяли,
докато блесне между тях искрата,
сближи ги... и ги запали.


Написано от Весела Димова на 13.06.1984, когато аз съм била 5-месечно бебе, а какво се оказва, предсказало една част от живота ми ...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия