Обичате ли стихове? - 5

  • 101 482
  • 813
# 450

ellyst, тези неща от теб ли са... ако да, съм изненадан...
Виж целия пост
# 451
Песен


Мила как ще живеем нататък-
ние с теб изравнихме везните.
Ти отдавна не решиш косата ми
аз не свалям звездите...

Пак ме питаш къде се разминахме,
пак ти казвам какво ще остане
на балкона звъни петолиние
с дрешките на дъщеря ни.

Иван Ненков
Виж целия пост
# 452
Към един мъж

Може би ще бъда вече страшно помъдряла,
когато ме целунеш за първи път, единствен ти.
От времето във мен ще бъде прегоряла
голямата любов. Ще бъда пълна с минало.
И може би обезчувствена вече
на твоите обятия ще се отдам...
Ще можеш ли с целувките си
в мен да утешиш голямото несбъдване?


-----
Отиде си. Сама те помолих да си идеш.
Гледах те дълго из полето как вървиш -
сред детелините ти крачеше спокойно,
вървеше все напред, не се обърна ни веднъж.
А можех да ти махна със ръка, за да те върна,
но можеше ли сянката ми да те спре?
Желаех да си тук и да те няма,
но мисълта ми да те стигне не успя...
....Накрая те извиках да се върнеш.
    Но ти не спря.
    Защо ли да се спреш?
Виж целия пост
# 453
Мои са, НМНП. Кое те изненадва? Че нямам правописни грешки? Laughing

--------------------
Морето с влажни устни ме привлече.
Задави ме соленият му дъх.
Това много ми хареса  Peace
Виж целия пост
# 454
Мои са, НМНП. Кое те изненадва? Че нямам правописни грешки? Laughing


Не увъртай...
... поздравления...
Виж целия пост
# 455
Помъдряла от теб ще си тръгна.
С умерена крачка ще бързам към себе си.
Охладняла ще мисля дали да се върна,
дали тази грешка ми е последна.
Уморена от бяг аз от теб ще си тръгна,
всички влакове закъснели дочакала.
И нарочно ще забравя да се обърна,
със забрава за болката ти се разплащам.
Утихнала, есенна от теб ще си тръгна -
недостижима за летния жеравен писък.
С друго име след време друг ще прегърна
и само сънят ми за тебе ще мисли.
Пак сама, но по своя от тебе си тръгвам -
много дълъг е пътят - не мога да чакам,
много дълъг и много прокълнат,
но ще тръгна аз пак срещу вятъра.
Виж целия пост
# 456
Здравейте отново:))

Понеже обещах,ето нещо и от мен,дано да ви харесат:))

Легенда за Бояна

Безмълвна нощ се спуска над  Бояна
и само вятъра във клоните шепти.
Една самотна свещ догаря в храма,
където влюбено рисуваш ти.

Ще може ли нощта да скрие твойта тайна,
че там, далеч от хорските очи,
една любов, красива и омайна,
като икона в твоя храм мълчи.

Рисуваш ти и неусетно времето минава,
рисуваш, упоен от своя сладък блян.
Дори и любовта ти да потъне във забрава,
сърцето ти остава в този храм.

Но ето, че навън се зазорява,
догаря със свещта и твоя плам.
Една звезда в небето гасне над Бояна,
че любовта не може да живее в храм.

Една любов, затвориш ли я във сърцето,
ще се стопи, изгаряйки от самота.
Една любов е истинска, едва когато
успее да докосне вечността.





Падаща звезда

Тя като девойка се откъсна
от прегръдката на нощното небе
и хиляди искри над мен разпръсна,
и пак като че ли ме зове.
Зове ме тя към нея да отида
и там, където пада тя,
отново поглед да зарея
към нова падаща звезда.
Че звездни мигове в живота малко има
и спомените лутат се в мъгла.
Щом слънцето под тъмни облаци заспива,
оставя ни в покоя на нощта.
Далеч от теб и аз сама заспивам,
изгубена в горчиво-сладка самота,
че всеки път, когато си отиваш,
превръщам се във малка, падаща звезда.




***

Животът, това е сцена с декори,
където играе всеки своята роля.
Някои могат да плачат,
без дори да боли.
Колко мислиш, че значат
"две хубави очи"?
Други търсят страдание
и под вола - теле,
и с това тяхно старание,
спектакълът свършва зле.
Само ролите кой ги раздава,
че не всички си пасват, уви!
Обещават ли на актьорите слава,
а на продуцента - много пари?
Дори след шумно паднала завеса,
критиката упорито ще мълчи.
И кой сега държи правата за пиесата -
Господ Бог или самият ти?!


Виж целия пост
# 457
Бъди такъв, какъвто си...


Бъди такъв, какъвто си...
Не си артист в посредствена пиеса,
не съчинявай глупави лъжи
в стремежа си да те харесам.
Не се прави на мъж велик.
Аз съм жена (не съм от вчера).
Със интуиция улавям всеки миг,
когато преиграваш – се изнервям...
Не ми шепни лъжливи чудеса!
Да, романтична съм, но не наивна...
Не ми разказвай – откога
не си се срещал с хубост дивна!
Наясно съм какво изпитваш. Знам...
Държи ли се жената хладно,
мъжът се чувства слаб и сам,
започва да я иска жадно...
Бъди такъв, какъвто си.
Не се прави на обожател!
Харесваше ми повече преди,
когато те приемах за приятел...


Р. Симова

Виж целия пост
# 458
Жена

- Кажи коя е първата жена
на твоите момчешки дни и нощи?
-Залезе тя при изгрева си още
с нетрайна романтична светлина.


- Кажи коя е нежната жена,
която ти все още не забравяш?
- Забравям я. Вълната се смалява,
когато дойде другата вълна.


- Кажи коя е тъмната жена,
която те направи суха пепел?
- Държа един угаснал въглен в шепа
и в него няма капка топлина.


- Кажи коя е вечната жена,
която в теб до края ще живее?
- Не чуваш ли? Тя моя син люлее
със свойта вечна песен: - На-ни-на.


Найден Вълчев

 
Виж целия пост
# 459
До вчера-
шум и суетност,
нощни шосета,
скорост бесни.
Сега-
изхвърлена от морето
на пясъка-
ничия и неизвестна.
До вчера-
сред ято приятели,
верни и близки-
почти щастлива.
А днес-
една вълна
се плиска в нозете ми-
и се присмива.


*******

Промяна тъжна станала е с мен.
Промяна ли?Аз имам пак крила.
Пред тебе снемах цялата вселена,
и ако трябва пак ще я сваля.

По дяволите дребните преструвки.
Петната лунни погледни!
Следи,следи са те от моите обувки,
когато носех ти от там звезди!
Виж целия пост
# 460
Сто(100)

Имаше едно малко момиче,което измерваше всичко със сто.
Сто е моята мъка по тебе.
Сто е моята ласка към тебе.
Сто е моята обич към тебе.
Ти си моето сто!-казваше винаги то.
Сто беше голямата цифра,на нашата много голяма любов.
Сто не беше просто цифра,беше просто любов.
Ние се срещахме с нея на края,съвсем на края на града,
от кадето започваше рая в който исках да я отведа.
“Но нали там не е разрешено да отиваме без паспорт?....”
“Ти си моето пътуване забранено,моя северен тих фиорд,ти си моята друга планета,
другият мой свят си ти,ти си моето време което като влак неусетно лети.”
Лампиони от ковано желязо,осияните есенно дървеса ни поднасяха своя рязък декор върху меките небеса.
Ние вървяхме сред тях осветени
(Ти си моята светлина!)
от мълчанието на леса опоени
(Ти си опоение и тишина!)
и ни оплитаха мрежи сребристи
(Ти си моят сребърен дъжд!)
от откъснати капки и листа
(Ти си моята капка дъжд!)
и отлитаха птици над мене
(Ти си есенна птица за мене!)
със болезнено меко свистене в онзи ден.
(Ти за мене си ден!)
Имаше едно такова момиче което измерваше всичко със сто.
Може би вече други обича някъде другаде то.
Сто е моята мъка по него.
Сто е моята обич към него.
Сто е моята ласка към него.
То е моето сто!-както често ми казваше то.

Виж целия пост
# 461
               .................

Тихи стъпки, спомни си посоката
сред опърпани спомени крачиш.
Сред листа на обрулени макове
обещания есенни влачиш.

Мокри стъпки, момиче изгубено.
Припомни капризните сладости.
Ти не взе със себе си роклите
загърни е с роба от облаци.

Крехки стъпки, рисуваш снежинки
босонога прекрачваш е мъглите.
Аз обичахте, целувах сълзите,
но отдавна изгубих следите ти..
Виж целия пост
# 462
Искам дете

Искам дете
                  от пороя.
Да е дъждовно. Зенично.
Да го люлея във шепи.
Да го приспивам във чаша.
Да му помагам с домашните.
(- Мамо, днес учихме,
                                    как се вали изведро!...)

Искам дете
                  от вятъра.
(Какво от това, че баща му
никога не е до мене?!)
Да бъде винаги рошаво.
Винаги променено.
Да му давам да тича из къщата.
Вечно да чупи прозорците.
(Срам го е, че го прегръщам
и му оправям косата пред хората.)

Искам дете
                  от пожара.
Със смях като бяг на коне.
Вечно омазано в сажди.
С вечно ожулени
                              колене.
Вечно със нещо по-важно
наум
        от миенето на ръце.

Искам дете от прозореца.
От залеза искам дете.
Дете със очи като моливи.
Дете със прозрачни ръце.

Искам дете.
От целия свят.
(Ако щеш - наречи го падение!)
Дете със душа като ад.

Ще го кръстя
Стихотворение.

Елица Мавродинова
Виж целия пост
# 463
Burden

I, once upon a time
Carried a burden inside
I sung a last goodbye
A broken rhyme I had underlined
There's an ocean of sorrow in you

A sorrow in me

I saw movement in their eyes
Thay said I no longer knew the way
I had given up the ghost
A passive mind submit to fear
And the wait for redemption at hand

Waiting to fail

Failing again

If death should take me now
Count my mistakes and let me through
Whisper in my ear
You've taken more than we've received
And the ocean of sorrow is you




Преди да притъмнея от обида.
Преди да озверееш от безсилие.
Събирам честност - за да си отида.
И конят ми нетърпеливо цвили.
Познава ме - предвкусва свободата.
(И самотата - те си ходят редом.)
И само чака жеста на ръката ми.
Но тази нощ ръката ми е гребен.
Разресвам ти разчорлените облаци -
надвесените над телата мисли.
А всъщност ги разрошвам още повече -
до питанка, до отговор, до писък.
Докато още светя от доверие,
докато още ме четеш със пръсти -
ще си отида, за да се намеря
във болката от твоето отсъствие.
И ще живееш - докато съм жива.
И след това, по-дълго и от песен.

Защото ще отсъстваш тъй красиво,
че просто няма кой да те измести

КАМЕЛИЯ КОНДОВА
Виж целия пост
# 464
Здравейте момичета. Ето и от мен едно много любимо и много тъжно стихотворение, което харесвам  - "Гълъби" на Александър Геров:

Гълъби

На пощенския гълъб женската
днес неочаквано умря.
Аз я поставих вкочанена
върху студената земя.

А мъжкия се вдигна в ятото,
над облаците полетя
и силно свиреха крилата му,
окъпани от утрината.

След туй се сви в една пролука,
обзет от своята тъга,
за мъртвата с копнеж загука
и цяла седмица гука.

Аз го разбирам. Туй е онзи
инстинкт всевластен за живот,
инстинкт за ласки и възторзи,
за щастие, за мир, за плод.

И с нас се случва туй - и ние
оставаме така сами.
Само не можем да летиме
и много дълго ни боли.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия