Обичате ли стихове? - 5

  • 101 576
  • 813
# 540
Текстът на Сигнал е написан от една девойка (в момента ми убягва името), която слага край на живота си. Тази песен е първата популярна песен на групата.
Виж целия пост
# 541
Текстът на Сигнал е написан от една девойка (в момента ми убягва името), която слага край на живота си. Тази песен е първата популярна песен на групата.
Любов
Текст: А.Башева
Виж целия пост
# 542
Здравейте! Много се радвам, че толкова много жени харесват поезията. Тя носи много нежност, любов и красота, които понякога ни липсват в напрегнатия ни ден. Предлагам ви стиховете на една много даровита поетеса, която за съжаление не е вече между нас, Петя Дубарова. Но затова пък нейните творби са безсмъртни.

ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ
В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
Виж целия пост
# 543
Едно стихотворение на една моя приятелка.


Твоя дух вчера пак е разпилял
пред вратата ми рози безчет
и оставил е свойта тиха тъга
в прашния стар кларинет.

С цигулката нежно той е играл
и свирил е валс за нощта,
с вас плакал е скрито и моят роял
с клавишната своя душа.

После измръзнал при мен се е сврял
и дълго целувал е мойте коси...
За тази нощ душата своя продал
и зачеркнал изминали дни...

Твоя дух вчера пак е разпилял
хиляди звездни лъчи
и останал при моята вечна тъга
да ронят студени сълзи.
                         /С.Я./
Виж целия пост
# 544
No man is an island, entire of itself
every man is a piece of the continent, a part of the main
if a clod be washed away by the sea,
Europe is the less, as well as if a promontory were,
as well as if a manor of thy friends or of thine own were
any man's death diminishes me, because I am involved in mankind
and therefore never send to know for whom the bell tolls
it tolls for thee.

John Donne

Пиша го на английски, според мен цялата красота е там, макар че стихотворението на Джон Дън е много старо, има вечна давност.
Намерих из нета превод, но не е особено сполучлив:

Никой човек не е остров, затворен в себе си;
всеки е парченце от сушата, частица от океана;
и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява,
тъй както ако нос е бил отнесен или домът
на твой приятел, или пък твоят собствен;
смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството;
така че никога не питай за кого бие камбаната;
тя бие за теб.

Джон Дън (1572 г. - 1631 г.) Английски поет

Виж целия пост
# 545
Споделям вълнението си от факта, че са намерени в някакъв сейф в тетрадка осем стихотвориния на Никола Йонков Вапцаров, писани в затвора, преди изпълнение на смъртната му присъда. Не са революционна поезия. С нетърпение очаквам публикуването им.
Виж целия пост
# 546
Споделям вълнението си от факта, че са намерени в някакъв сейф в тетрадка осем стихотвориния на Никола Йонков Вапцаров, писани в затвора, преди изпълнение на смъртната му присъда. Не са революционна поезия. С нетърпение очаквам публикуването им.
И аз.
Виж целия пост
# 547
Ето едно стихотворение което е написал мъжа ми преди мноого години:

Едно въже виси на полилея .
На него да увисна?Ох не смея.
Само като видя черното бесило
сърцето мое в черупка се е свило.

Но няма как.Съдбата казва:
Виновен си!Ще ме наказва.

От страх се строполясвам на земята.
Да стана прав не дават ми краката.
И блъскам си главата силно в пода,
да се кача на стола ли?Не мога?

Премислям всичко от самото му начало
и виждам се дете, но вече остаряло.

Как тичаме в полята
с моята любима,
Как топлим се в кревата,
когато вън е зима.

Но после спомних си как нея
видях с приятеля на кея.
Видях ги сгушени в прегръдка.
Ей, Господи, отвори ми се глътка.

Отбих се в кръчмата на село,
но взех със мене пистолета.
След туй поръчах смело
три кани с вино, два омлета.

Едната кана бе за нея,
за любовта с която ме дари.
А после тъй вулгарна, смела
най- остър нож в сърцето ми заби.

Втората кана бе за него,
за тоз другар най- мил и скъп.
Не се поколеба това говедо
в удобен случай да ми обърне гръб.

Третата…тя бе за мене.
Почти изпих я наведнъж
да утоли душата ми ранена.
Навън прокапа дъжд.

Потърсих ги на кея,
но нямаше ги вече.
Едва ли в таз прегръдка
са стигнали далече.

Изчаках да се стъмни
и тръгнах към дома и.
Кой може да ме мъмри?
Напусна ме страха ми.

Когато влязох вътре
вечеряха на свещи.
Ти…ти тук?-
Се чу гласа отсреща.

Извадих револвера,
насочих го добре
И почнах да се меря
във нейното сърце.

И чу се гръм, а после втори.
Отекна шум в далечните простори.
Лежаха двама сякаш след раздяла.
Смъртта отново беше ги събрала.

Събудих се,
поглеждайки нагоре.
Бесилото висеше-
аз лежах съборен.

Качих се на стола.
Бях решен, готов
да сложа бързо края
На тоз живот суров!

Мушнах си главата
в примката ужасна.
Празно бе под стъпалата.
Лампата угасна! 
Виж целия пост
# 548
Ето едно стихотворение което е написал мъжа ми преди мноого години:

Едно въже виси на полилея .
На него да увисна?Ох не смея.
Само като видя черното бесило
сърцето мое в черупка се е свило.

smile3501 wow, много добро!
Виж целия пост
# 549
No man is an island, entire of itself
every man is a piece of the continent, a part of the main
if a clod be washed away by the sea,
Europe is the less, as well as if a promontory were,
as well as if a manor of thy friends or of thine own were
any man's death diminishes me, because I am involved in mankind
and therefore never send to know for whom the bell tolls
it tolls for thee.

John Donne

Пиша го на английски, според мен цялата красота е там, макар че стихотворението на Джон Дън е много старо, има вечна давност.
Намерих из нета превод, но не е особено сполучлив:

Никой човек не е остров, затворен в себе си;
всеки е парченце от сушата, частица от океана;
и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява,
тъй както ако нос е бил отнесен или домът
на твой приятел, или пък твоят собствен;
смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството;
така че никога не питай за кого бие камбаната;
тя бие за теб.

Джон Дън (1572 г. - 1631 г.) Английски поет


Много хубаво и много тъжно Sad
Виж целия пост
# 550
ladybebi , наистина много добро, аз по принцип си падам по по-завъртяни формулировки, но това е много хубаво
Виж целия пост
# 551
От ученическите години много обичам Вапцаров...С удоволствие си ги препрочитам.
Виж целия пост
# 552
Споделям вълнението си от факта, че са намерени в някакъв сейф в тетрадка осем стихотвориния на Никола Йонков Вапцаров, писани в затвора, преди изпълнение на смъртната му присъда. Не са революционна поезия. С нетърпение очаквам публикуването им.
И аз.
И аз, и аз. И точно това ме впечатли, че не са революционна поезия, че не е бил озлобен и остър точно преди смъртта си ... ох, как чакам да ги прочета ...



Mисис Съдба ...


Извинете ме, мисис Съдба.
Много рядко към Вас се обръщам.
Днес, обаче, пристигам с молба,
стъпвам тихо и леко - на пръсти.
И от страх да не Ви огорча
с неуместна шега или дума,
аз неловко в момента мълча...
И си мисля - дали е разумно
да Ви моля точно сега
за неща, за които не бива...
Дъх поемам да се престраша,
а препуска във вените диво
мойта кръв. Може би ще сгреша,
може би ще звучи некрасиво,
но Ви моля днес, мисис Съдба,
разрешете да бъда щастлива,
искам глътчица жива вода -
за да ръся по утрото сиво,
за да светне отново денят
и развявайки огнена грива
слънчев кон да поеме на път...
Всъщност искам,
мисис Съдба,
да съм жива...


Румяна Йорданова Симова




Спомени


От среброто на стари приятелства,
огън скрили за студени години,
блика нежния блясък на зимите,
в които капка любов сме отпили.
Нежност бяла прозира в косите ни,
пазена яростно с всички зъби и нокти.
В тъмното пак ще я палим цигарено,
а тя ще ни сгрява с очите на котка.
Ще ни мърка в тъмните нощи,
ще се сгуши меко в сърцата ни.
После остри нокти показвайки
ще ни драска с нашите спомени.

Виж целия пост
# 553
Не и милост!

Вече не са същите момчета,
но и тези също пият бира...
Бях хиляда пъти Жулиета.
Само че накрая не умирах.
Милост ли? Проклятие е, Боже,
че след любовта оставаш жива.
Вързана след ласката — за ножа.
Галена след цвете — от коприва.
Жива, за да гледаш как се мята
жалката опашка на надеждата.
Дълга — за размера на земята.
Къса — във небе да се оглежда.
Милост ли? Ромео заприлича
на охранен празник, но без песни.
И какво, че още ме обичал...
Вече му е навик — по пиеса.
А на мен остават двата края,
дето все да вържа не успявам.
Милост ли? А мога ли да зная
колко още милост заслужавам?!
Ако може, друг да я получи,
друг след мен сто века да пребъде.
А на мен — дай Боже, да се случи
същото.
Обаче със присъда.

Камелия Кондова


Виж целия пост
# 554
Нека запиша и аз своето любимо стихотвореное на Пеньо Пенев
ПЪТЕКА
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия