Обичате ли стихове? - 5

  • 101 576
  • 813
# 555
Константин Симонов

 
Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души...
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: - Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой,-
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.

1941

Това е публикувано доста отдавна в темата, но ето и превода - не зная от кого е, но е много добър.

Чакай
Чакай, ще се върна аз,
само чакай ти.
Чакай дъжд ли в късен час
вънка заплющи.
Чакай в студ свиреп,
чакай в летен ден.
Чакай и когато с теб
друг не чака мен.
Чакай и когато спрат
моите писма,
всички да се уморят
чакай ме сама.
Мама  мъртъв да ме знай
брат ми поглед свел
и другарите на край
всеки чаша взел,
край камината що грей
да ме поменат.
Чакай, и със тях недей
пи за мойта смърт.
Чакай! Ще се върна аз
злата смърт надвил.
И ще чуеш ти тогаз -
той щастливец бил!
Как смъртта не ме смути
знаем двама тук.
Просто чакаше ме ти
както никой друг!
Виж целия пост
# 556
Luisi, благодаря ти за това стихотворение  bouquet! Едно време го знаех наизуст. Страхотно е и сега пак си го припомних.
Виж целия пост
# 557
Вид загуба
Ингеборг Бахман

Използвахме заедно: годишни времена, книги и една музика.
Ключовете, чашите за чай, панера за хляб, ленените кърпи
и едно легло.
Донесох някакъв чеиз от думи, жестове,
използвах, употребих.
Спазих разпоредбата за вътрешния ред. Казах. Направих. И подавах ръка
всеки път.

Влюбих се в една зима, във Виенски септет и
в едно лято.
В географски карти, в един планински кът, в един плаж и в едно легло.
Боготворях някакви дати, обещанията обявих
за неподлежащи на промяна,
възхитих се от едно Нещо и се смирих пред едно Нищо,

(- сгънатия вестник, студената пепел, бележката
с някакви записки)
не изпитвах религиозен страх, защото църквата беше това легло.

Изгледът към морето раждаше неизчерпаемата ми живопис.
Горе от балкона трябваше да поздравявам множеството,
съседите си.
Близо до огъня от камината, при сигурността, косата ми придобиваше
най-наситения си цвят.
Звънецът на вратата беше алармата за радостта ми.

Загубих не теб,
а света.
Виж целия пост
# 558
Живиродна

В есента ми, 
          със толкова рани,
Ти дойде!
       ...и съдбовно остана!

 
                    Георги Чобанов
Виж целия пост
# 559
Luisi, благодаря ти за това стихотворение  bouquet! Едно време го знаех наизуст. Страхотно е и сега пак си го припомних.
Радвам се, че съм доставила удоволствие!!! Simple Smile
Виж целия пост
# 560
Осмото квадратче

Започна от квадратче във тетрадка,
с чертичка от заострено моливче.
От малки петънца небрежно лято
по стихове на влюбено момиче;
с засъхнали отдавна аромати
по морски песъчинки между листите.
Със фигурки, нахвърляни в тревата
и с думите на бялата царица.

Започна на шега с рефрен от детството,
с полепнали от прах подметки слънчеви
и вечери пропити от вълшебство,
и утрини с канелен дъх поръсени.
Със приказки за влюбени принцеси,
за рицари и духове във пръстени..
Премина лабиринта на сърцето ми,
изтече като есен между пръстите,

и стигна до пролука сред листата,
там, някъде на осмото квадратче,
по гладката повърхност на душата ми.
Потръпнах, покосена от мечтата
на сянката, пресякла огледалото.
Прехапах устни, за да не заплача,
че сълзите ми толкоз малко значат...
Дъската се разми диагонално.
С надежда там, на осмото квадратче,
пристъпи смело плаха пешка бяла.
Виж целия пост
# 561
Несъществено

преди това съществено загуби значението си
в едно листо от роза и въздъхна някакси уморено,
а светлината надничаше между зъбите,

сладкото от тишината се претърколи в гърлото му и остана.

две преки нагоре в посока юг настръхнаха оранжево
и сляха пътя в едно,

той онемял от лудост прехвърли центъра на тежестта
и походката му заприлича на игра на страни с буквата И
и мятане на камъче,синьо ли беше,черно ли беше..

същественото повъртя малкко обръча на миналото,
отскубна цъфналите детелини и нахрани очите си,
приготви чай от боровинки,дето беше забравило за известно време
и седна следобедно да дреме на нечия веранда,
играейки на слънчеви зайчета с луната

а тя беше пратила всъщност сестра си да я търси
през девет планини в десета,
където една голяма мида седефено шепнеше истина,
останала непроменена

пътя си спомни точния завой и гледаше да не го пропусне ,
докато двете преки нагоре в  посока юг се целуваха
в огледалото за обратно виждане

и пусна фрагмента себе си в точно определения час,
когато чудесата се превръщаха в обикновени случайности или тикви
и се усмихна

луната закачи на ухото си листото от роза
и замига чаровно на верандата,пиейки чай

после бялото открехна вратата на една оранжева елха,
обиколена с игра на панделки,с различни букви,
скри се зад центъра на вселената и млъкна
-ти ли си любов?

dressy
Виж целия пост
# 562
СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ ВЕЧЕ…

Недялко  Йорданов

Кажи обичаш ли ме още? Кажи, обичаш ли ме още?
След толкова години вече… Еднакви дни… Еднакви нощи…
И стар… и грозен… и объркан… И нямащ време, нямащ време…
Кажи, обичаш ли ме още… Кажи ми, дявол да го вземе.

Недей мълча… Не се преструвай, че ти е все едно отдавна.
Ах, битката ни бе жестока, но точно затова пък славна.
Две кучета… И остри зъби… И пак съвместно съществуват.
И не разбираш в крайна сметка ръмжат ли или се целуват.

Кажи обичаш ли ме още? Дори да кажеш „не” – кажи го.
И напиши го, размножи го на ксерокс или със индиго.
Раздай го на света, пръсни го от самолет като реклама
как имало любов, която сега я няма… няма… няма…

Но има… има… има… знам го. И ти го знаеш безусловно.
Тя съществува нелегално, прикрито, тайно и съдбовно…
Натаралежена, сърдита… как искам аз да я погаля…
Но тя като бодлива топка по стръмнината се търкаля.

И тъй… Аз още те обичам…Ще ти го кажа някой ден, но …
Дали пък точно днес, например, да ти го кажа непременно.
А в други ден да те попитам , тъй както те попитах снощи:
Кажи, обичаш ли ме още? Обичаш ли ме още… Още…
18 юли 2008г                             
Виж целия пост
# 563
СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ ВЕЧЕ…

Недялко  Йорданов


Страхотно е!  Heart Eyes
Виж целия пост
# 564
Нокаут

И сто пъти по десет
да броиш задъхано,
пак ще остана, просната по гръб,
под устните ти.


М.Петкова
Виж целия пост
# 565
СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ ВЕЧЕ…

Недялко  Йорданов

Наистина е страхотно стихотворението! Laughing
Виж целия пост
# 566
Много хубави произведения сте качили  Hug
Ето едно родено от кървящото ми сърце  Cry


              А.

Ти беше чист,
чист като моите сълзи!
Сега те са мръсни,
мръсни като теб!

Душата светла покори
и черна сега в мен пламти.
Болката в сила ще преобразя,
в миговете пусти,
свободна ще летя.

Сърцето пак да просветля,
дали ще мога с друг,
теб да заменя?
Остави мислите ми неспокойни,
напусни очите ми оловни.

Когато гледам се в огледало,
искам да виждам себе си изцяло.
В очите си теб да не чета,
в книгите си с теб да не вървя.

Сянката си ти вземи,
в миг, при мене се върни.
Защо готова съм,
в огъня да вляза пак,
душа осакатена, 
Ще остана, няма как!!!

               V.
Виж целия пост
# 567
Момичета, днес случайно открих един тефтер със стихове от ученическите ми години, в него има две стихотворения на Денка Куцарова, които мисля че ги няма в нета, ето първото, надявам се да ви харесат  Hug

Малко или нищо

Все нямах, няма и да имам
това, което аз обичам,
но надълбоко щом го взимам
нима сама не се обричам?

Защо да чакам апогея
и още да сънувам будна,
с каквото имам ще живея-
дали пък толкова е трудно?

Наистина е крайно време
въпроса вече да разнищя,
да махна глупавото бреме-
въпроса:"малко или нищо".

След време с малкото ще свикна
и дните с него ще запълня,
и може би ще го обикна,
но там какво ли ще покълне?

Дали ще бъда аз щастлива,
когато много не желая,
дали ще пазя нещо живо,
когато вече не мечтая?

Дилема сложна-риск, тревога;
дотук все някак съм вървяла.
О, не, без блянове не мога!
И всичко почва отначало...
Виж целия пост
# 568
Тя

Тя е странно,
светло същество
и не знае,
и не подозира даже,
че очите ѝ са
утрото, в което
няма никога
да се събудя.


Краевски

Виж целия пост
# 569
Удоволствия - Бертолт Брехт

Първият поглед сутрин от прозореца
отново намерена стара книга
въодушевени лица
сняг, смяната на сезоните
вестникът
кучето
диалектиката
душът, плуването
стара музика
удобни обувки
разбирането
нова музика
писане, садене
пътешествие
пеене
любезността


граница

малки празни капки вода
пръски
слънчев лъч
душата ми изкъпана и утрешна

крехка граница водата е
едното ми око е горе
другото - в дълбокото
 


Виждаш ли ме - Елзе Ласкер-Шюлер

Между небето и земята?
Никой никога не мина по моята пътека.

Но твоят лик топли моя свят
От теб тръгва всеки цъфтеж.

Когато ме погледнеш,
коленете ми омекват.

Лежа под твоята усмивка
И се уча да приготвям деня и нощта,

Да ти правя магия, която да хваща и пуска,
Непрекъснато играя тази игра.
 

 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия