Обичате ли стихове? - 5

"Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!"

Не съм настроен революционно и пролетарски, но преди малко видях на центъра бреза, окичена с матови електрически глобуси водоустойчиви, за баня.
Весела Коледа, поети и романтици!

Страхотна тема!С удоволствие ще прочета 242 страници!Аз не мога да пиша,но обожавам да чета стихове,любовна лирика,всичко,което докосва душата и сърцето ми!Имам много любими и ще ги споделя с вас.Това ,което сега ще напиша,най-добрата ми приятелка написа за мен преди 4 години,подарък за 8-ми март!
     
       Ти,която пазиш в очите си по една сълза за всеки,
       ти,която носиш в душата си по много топлина за всеки
      ти,която стискаш в ръката си зрънцето надежда за всеки!
       
       Ти,която вечно на някъде пътуваш-и все си безпътна и бездомна
        ти,която вечно при някого отиваш-и все си самотна и далечна
        ти,която вечно търсиш щастието-и го намираш,и го изпускаш!
       
       Ти,която се изгубваш в света,а света ти е тесен и все търсиш друг!

       Аз,която съм като теб,ще вървя до теб,за да не сме сами!



  Авторката е    Гергана  Филипова



          РАЗГОВОР
 
  Кой ли ти разказва приказка плачлива
  та се втурваш в къщи и до мен се свиваш,
  залъче не кусваш,глътчица не сръбваш,
  само жално питаш,имам ли си скърби?

  Русокоса моя,ненагледна моя,
  всичко,дето имам,скоро ще е твое,-
  новите ми рокли,книгите ми стари
  и орляка верни,весели другари,
  улиците шумни и града с градини
  вятъра,морето,цялата родина
  и светът край нея...

  Но ще си призная,
  че скръбта не давам.Вярвай ми,лъжа е,
  че скръбта е нужна,за да ни калява,
  че от много скърби,всеки помъдрява...

  И без скръб ще смогнеш,моя златокъдра,
  да израснеш силна,ласкава и мъдра!



           
             СМЕЛА
  Някога сред клоните се гушех-
  да озобвам едрите черници,
  приказки и песнички да слушам
  до насита от листа и птици.
  Някога на камъка се качвах,
  плискаше ме слънчевото злато
  и мечтаех-с пръчката си мачта,
  да досегна облаче крилато.
  Някога се втурвах към вълните
  и люлеех тъмните си плитки
  и сама си виках шеговито.

  Ти сега зелени клони яхаш
  и черници недозрели хрупаш,
  гледам те и си помислям плахо-
  всяка клонка може да се счупи.
  Ти сега на камъка заставаш,
  лъсва детско загоряло рамо,
  гледам те и нещо ме задавя-
  хлъзгав е и грапавият камък.
  Ти сега към прилива пристъпваш
  и повдигаш дрешката си мокра,
  гледам те и цялата изтръпвам-
  знам морето колко е дълбоко.

  Свидно мое,слабичко момиче,
  гледам те,от страх ръце преплела,
  гледам те ,но дума не изричам-
  нека бъдеш смела.

 

        ДЪЩЕРЯ
 
  Ти дъхаше на мита косица и мляко.
  Ти затвори очички и в миг засънува.
  Ти потрепна в съня си,за нещо проплака...
  И така ме научи дете да будувам.

  Ти строши абажура от златни светулки.
  Ти на шала ми черни ръчички остави.
  Ти нашари стената с чудати дрънкулки.
  И така ме научи,дете,да прощавам.

  С две големи,големи кордели накичена,
  ти се сгуши в скута ми-крехка и дребна,
  и така ме научи,дете,да обичам-
  без да мисля за себе си.


 За съжаление съм си преписала тези стихове,без да напиша авторката,за което съжалявам.Тя е посветила цялата си стихосбирка на дъщеря си.

Довиждане. Това е впрочем краят -
невъзмутим, необичайно лек.
Аз ще те виждам и това го зная -
един човек пак среща друг човек.

Довиждане. Ще потъмнее всичко.
Морето ще зашепне с тъжен глас.
Ще излетят на две страни две птички.
Една звезда ще падне в ранен час.

Но всичко пак ще светне. И изцяло.
И пак ще мами то. И ще зове.
Но няма да е бяло и небяло,
а оцветено с всички цветове.

Морето ще престане да приказва -
то просто няма мозък и език
и птиците безцелно и напразно
ще си летят със своя птичи вик.

Те няма да обичат и да страдат,
когато скитат в синия простор.
И таз звезда, която вечер падне
ще бъде просто гаснещ метеор.

Довиждане. Не казвам още сбогом.
Един човек пак среща друг човек.
Веднъж - като съдба и със тревога,
а друг път - като зрителен обект.

Недялко Йорданов

 Харесвам всичка на Мадлен Алгафари,ето някои от любимите ми


           Винаги след тебе ще боли.
           Винаги като разтроена китара
           името ти в мене ще кънти,
           спомените ще изгарят,
           а сняг изобщо няма да вали.

           Винаги след тебе ще е празно.
           Даже и да крета някой редом,
           няма да запълва ни пространството,
           нито ще е център на Вселената.
           Ни ще съм му Коледен подарък.

           Винаги след теб ще съм сама-
           като фар в море без кораби.
           Като чайка без крила.
           Като гладна вълчица сред хората,
           настървена от самота.

           Винаги след тебе ще е "никога".
           Мразиш тези крайни думи,знам.
           Но за мене те дори не стигат
           да опиша моя страх голям,
           че винаги след мене ще си сам.

               -------------------------------



            Любов,маскирана с безлюбие.
            Безлюбие,маскирано с любов.
            Спонтанност в пътя си изгубена-
            това си ти,човеко нов!

             И нямаш никаква идея
             колко си жалък отстрани.
             Прости,душата ти къде е?
             Не чувстваш ли ,че я боли?

             Кому е нужна тази маска?
             Та тя те души и тежи!
             Не плаща никой пълно каско
             за самоделните щети!
   
             Убиваш себе си полека,
             щом да изглеждаш ти е цел.
             Да бъдеш,е уви нелеко,
             защото значи да си смел.

             Страхът е твоята защита.
             Да бъдеш себе си не смееш.
             Но аз не мога да не питам:
             живота на кого живееш?

       










   

Страхотна тема.обожавам поезията и ще изчета всичко до края.До момента прочетох някои стихове на мами от форума-поздравления -всичките са страхотни 
Ето и от мен нещичко,не зная кой е автора;

        Много хубаво сме свикнали
да не казваме ОБИЧАМ ТЕ,
да не се самозалъгваме,
да не ни боли излишно.
        Вече си употребяваме
думички от нас измислени,
вече само пожелаваме,
вече само си поискваме.
        ИСКАМ ТЕ---необещаващо
        ИСКАМ ТЕ---неангажиращо
без да се задълбочаваме
без да се натискаме.
        Много хубаво сме свикнали
делово да се събличаме,
делово да се предпазваме,
даже и да с обичаме
непризнаваме и не показваме.
       ИСКАМ ТЕ е безопасно
       ИСКАМ ТЕ необвързващо.
Става лесно,става ясно
лампите угасват бързо.
       И във тъмното на стаята
без презструвки,без"ОБИЧАМ ТЕ"
две минути след"ЖЕЛАЯ ТЕ"
ставаме и се обличаме!
---------------------------------------------
   

            Рубен Дарио
 
О ,младост,твоите стъпки бързи
не ще се върнат втори път!
Ту ме боли,че нямам сълзи
ту пак неволно потекат!

Чета историята синя
на моето сърце сега...
Тя бе почти дете-отмина
в света на болка и тъга.

С очи като зората плаха,
с усмивка-цвят неразцъфтял.
А къдрите и сякаш бяха
от тъмна нощ и от печал.

Аз бях дете с очи смутени.
За нея мислех на саме
Стоеше в хермелин пред мене-
Иродиада,Саломе.

О,младост,твоите стъпки бързи
не ще се върнат втори път!
Ту ме боли,но нямам сълзи,
ту пак неволно потекат!
-----------------------------------------
    Клеман Маро

   НЕ СЪМ ТОВА,
КОЕТО БЯХ;
         СЪДБАТА Е НЕУМОЛИМА.
  БЕ ПРОЛЕТ,ЛЯТО,
     НО СЛЕД ТЯХ В ПРОЗОРЕЦА НАДНИЧА ЗИМА(
        ЛЮБОВ
СЪС СТРАСТ НЕУКРОТИМА
   БОГОТВОРЯХ ТЕ ВСЕКИ ЧАС!
ЕХ,ДВА ЖИВОТА АКО ИМА,
        ПО-ВЯРНО БИХ ТИ СЛУЖИЛ АЗ.!.!.!
--------------------------------------------------------

Wish you were here

So, so you think you can tell
Heaven from Hell
Blue skies from Pain
Can you tell a green field
From a cold steel rail?
A smile from a veil?
Do you think you can tell?

And did they get you to trade
Your heroes for ghosts?
Hot ashes for trees?
Hot air for a cool breeze?
Cold comfort for change?
And did you exchange
A walk on part in the war
For a lead role in a cage

How I wish, how I wish you were here
We're just two lost souls
Swimming in a fish bowl
Year after year
Running over the same old ground
What have we found?
The same old fears
Wish you were here

Waters, Gilmour

danajieva,страшно ми хареса това стихче,веднага ще си го препиша при любимите!Имам в предвид първото,от предната страница.

Благодаря,имам стотици стихотворения ,но нямам време да пиша.Сега малчо е на вън и ще използвам момента.
   Мрия Марковска

   Не очаквам да си влюбен в мен!!
Частица по частица
отиде си с годините
и моя женски чар...
Аз просто искам да си някъде край мен
приятел,брат,другар.
На моята тревожна мисъл-
за отдих кът.
Компас,по който да сверявам
посоката на моя път.
Глас,който да потдържа буден в мен
дълга ми на жена.
И поглед чист в който да личи
кога съм права и кога греша.
Ръка,която в час на малодушие
да ме побутне да вървя на пред,
която да ми сложи цвете,
когато дойде моя ред...
Не очаквам да си влюбен в мен,
   но нека,
 нека да те има в моя ден!
----------------------------------------------------
   Николоз Бараташвили

Защо хубавице
наричаш мъжете- неверни?
Нима у любимия бърза промяна усети
и схвана,че в него
безсмъртна любов не пламти?
    Помни,
че с прекрасна душа не отвърна му ти!
   Помни,
красотата единствено дар на плътта е
и с време престава подобно на цвят да ухае.
Когато сърцето единствено те заплени
то бива невярно и своите чувства мени.
Прекрасното-то е
поток светлина от небето,
огрява душата
и всичките чувства в сърцето.
Частица от Бога,
човек е на всичко готов.
Защо да му липсва способност
за вечна любов?
Безсмъртие
всяка прекрасна душа притежава
И времето бягащо
никак не я застарява.
Съюзът на сродни души
в любовта е богат.
Небето скрепява
подобен съюз с благодат.
И стига да пламне туй чувство у двама
до края,
те няма да срешнат
подобна любовна наслада и в Рая.
Прекрасно згрява сърцата
 с небесни лъчи
и земната истина гледа
с безсмъртни очи.
------------------------------------------------

   Ето и нещо,по-различно,за разнообразие.

           Песен на майката
  Прохождачедото,прохожда,
  и тръпка сладостна пробожда
  сърцето майчино че вече
  ЧОВЕК е нейното човече.
  И мисли тя ,че го повежда,
  с ръка към своята надежда,
  не знае,че го е създала,
  за близост не,а за раздяла.
  Додето майката усети,
  изтръгва и го от ръцете,
  безмилостния господар,
  на всички царства-цар Буквар.
  Остава майката сама,
  с играчките му у дома,
  погалва някоя играчка
  и ето ти-играчка-плачка.
  Прописва чедото,прописва,
  вълна от нова радост плисва,
  и първа дума пишат двама,
  и то се знае,тя е МАМА.
  Когато мама е сама,
  ще праща чедото писма,
  не знае тя,че рядко пише,
  синът зает с дела по-висши.
  Додето майката усети,
  изтръгват и го от ръцете,
  казарма,работа,жени,
  а пък жените са едни...
  Сама сред старите му книги,
  остава мама и реди ги,
  поплаква заедно с буквара,
  и после всеки се затваря.
  От ден на ден разбира мама,
  че има син,но и че няма,
  разбира,че го е създала,
  за близост не,а за раздяла.
  И вече не до рожба близка,
  да бъде близо мама иска,
  обратното желае само,
  синът да не извика МАМО,
  синът да не извика МАМО,МАМО,
  синът в нещастие голямо .
  И мама в стаята тогава,
  ръка на себе си подава,
  поема я и се повежда,
  сама,към своята надежда!


 
   Песен за мама и нейното момиче

  Мъничка,мъничка моя,
  весело зайче,котенце мило,
  в скута на мама сега се е свило,
,,свойта главичка на моето рамо,
  можеш ли ден да прекараш без мама.
  Мама в чашката мляко налива,
  сресва косата в плитка красива,
  кърпи чорапи с пробити петички,
  мама се грижи за всички,за всички.
  Кой ще разкаже на мойто момиче,
  защо луната на сърпче прилича,
  как се превръща водата на пара,
  и самолета,кой ли го кара?
  Има ли в спътника истинско куче,
  попитай мама и ще научиш.
  Мъничка,мъничка моя,
  ден ти не можеш без мама,
  но подир време ще станеш голяма,
  дългите плитки ще решеш самичка,
  дебелите книги сама ще намираш,
  и ще рисуваш и ще бродираш,
  ще литнеш и ти като птичка.
  Умна и силна ,ще идеш далече,
  ще можеш без майка си вече.
  Мама ще бъде с коси побелели,
  мама ще пази две детски кордели,
  ще се тревожи и скрито ще плаче,
  ако не носи писмо раздавача.
  Друго не трябва-три думи само
  ДОБРЕ СЪМ,МАМО!

Страхотно е!   

Прекрасен текст и песен!


Нещо пускано, но много любимо ...

Непрактично

Не е никак практично
да те обичам,

да кълниш във времето ми
и по стъпките ти
да никне спомен

не е никак разумно

във всички спални вагони
оттук до морето
призраците ни да се любят
завинаги

не е никак полезно

да съм толкова
болезнено паметлива
с кожа, очи и длани

не е никак практично

трябва да подменя целия свят,
ако някога
си отидеш

улиците и кафенетата,
автобусите и театрите,
пътищата и приятелите,
църквите и манастирите,
пейките и парковете,
зимите и летата,
плажовете и планините,
дните и нощите
и даже държавата -

трябва да се преселя на друга планета,
за да те няма,
ако някога си отидеш

не е никак практично


Бояна Петкова

Страхотно е! Благодаря, че пак го пусна