Обичате ли стихове? - 5

  • 101 484
  • 813
# 630
Lucky@Mamma,много ми хареса  bouquet!
Много се радвам  Simple Smile

Склад за стари чувства

Душата ми е склад за стари чувства.
По рафтовете й събират прах
отминали вълнения с изкуствени
звезди, разпределени между тях.
Безредно пръснати из чекмеджетата
омрази, гордости - тъй важни вчера,
сега са смешни до парчетата
от мойте неуспешни кариери.
На пода легнали са кротко
щастлива леност, мързел заядлив,
съмнения и радости, жестокост,
копнеж един, бил някога красив.
Един до друг са подредени
приятели до бивши врагове.
Забравено из телефонните тефтери
усещане за есенно море...

И някъде, във дъното на склада,
след куфара, за който все не съм готов,
зад някаква измислена ограда
държа в кутийка нашата любов.

Любомир Калудов
Виж целия пост
# 631
докато те няма
почиствам миналото ти
с пинсета изваждам косите й
втъкани в килима
избърсвам очите й от огледалото
изпирам ръцете й от дрехите ти
правя го нежно
и бавно
като помен
защото никак не искам
когато се върнеш
отсъствието й да те уплаши

Обяснение в любов

Аз не съм космополит,
казвам,
а тя ме гледа
присмехулно.
Никакъв гражданин на света не съм.
Аз съм оттук.
Искам и децата ми да са оттук,
а баща им да е
тъмен балкански субект
с очи като
черни вишни
и плътен глас на планински човек,
да ме загръща като родопско халище,
да ме прегръща като дъб столетник...

Не разбираш ли,
казвам,
трябва да знам, че нощният влак
в 22.50
сутрин пристига в Бургас,
за да мога да заспивам спокойно.
Трябва да виждам Витоша през прозореца,
трябва да присядам вечер на моста на влюбените,
точно над най-оживения булевард
и да броя светулките на колите
и когато бабите се карат в трамвая,
трябва да е на моя език...

татко


как се случи така,
че около очите ти има бръчици
и в косите ти - банален сняг,
а аз още съм твоето малко момиче,
аз съм една таткова щерка,
прочети ми за Маугли, татко,
научи ме още веднъж да плувам, татко,
намери скритата двойка по математика, татко,
усмихвай се, татко,
защото ако аз не порасна,
ти никога няма
да
остарееш...

татко


терапия на хроничната болка

доживот само аз ще си бъда
единствено лекарство
против себе си



Всички стихове горе са на Бояна Петкова, страхотна е!
Виж целия пост
# 632
Всички стихове горе са на Бояна Петкова, страхотна е!

Естер, така е - благодаря ти, че ги постна Hug

А още по-страхтно е това, че авторката пише тук и може да прочете отзивите ни, мисля Wink
Виж целия пост
# 633
   
       Ти,която пазиш в очите си по една сълза за всеки,
...........
Много е хубаво  Heart Eyes  bouquet
Виж целия пост
# 634
Шехи, не знаех, че тя пише тук, лично бих я поздравила. Чела съм всичките стихове, които има публикувани в нета, а вчера в книжарница намерих и книжката и Така ми е и като поразгледах видях, че повечето са публикувани и в нета, но си заслужава да ги имаш и в книжен формат.
Виж целия пост
# 635
ОТГОВОР

„Мамо, какво е революция?”
дъщеря ми

Момиченце, когато се роди –
животът беше босоног и рошав.
Баща ти още сваляше звезди.
И майка ти не беше толкоз лоша.
Сега не ти се вярва, че и аз
задавах неприличните въпроси.
И като теб нападнах Дядо Мраз –
да му отскубна от брадата косъм.
И как да ти се вярва, смисъл мой,
изгубен в дребнотемия до гуша,
когато вече те заплаших с бой
и пак размахвам пръст: Ако не слушаш!
Ако не слушаш! – къщата кънти
от моя глас ( а глас не ми остана... ).
Добре, че случих на дете и ти
изобщо не се плашиш от закани.
Добре, че тропаш с гневното краче –
в невръстния си бунт – така голяма.
И всеки първи отговор е: Не!
А вторият и третият са: Няма!
Защото моят бунт поизтъня
(на цялата държава ни се случи ).
И вече идва време за това –
ти мен на непокорство да ме учиш.
Ти, най-неуправляемо дете,
задърпай ме във марш от гневни звуци.
Аз ще зарежа мръсното пране –
и двете ще направим Революция.

Камелия Кондова   bouquet
Виж целия пост
# 636
Шехи, не знаех, че тя пише тук, лично бих я поздравила.

Можеш да поздравиш тогава дамата с ник Котката Марта Wink
Виж целия пост
# 637
Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.

Петя Дубарова
Виж целия пост
# 638
***
Заспива любовта ми тихо.
И не ми казвай, че любов
не може да заспи!
Завивам я, да не и е студено
и я орисвам да не сънува мечти.

Заспива любовта ми бавно.
Прегърнала букетче от тъга,
целувки, погледи, съмнения
съботи, ласки, дъждове в мъгла.

Не я докосвай моля те!
Не я буди за Бога!
Ако нямаш сили да и се предадеш.
По- добре да спи, отколкото
омърсена и насила да умре.
Виж целия пост
# 639
На кредит

Много чаши изпихме със тебе.
Алкохолът отключваше тайните.
Колко нощи в безлуние сребърно
Сме кръстосвали – зли и отчаяни.

И обзети от тихо безумие,
Мълчешком ненаситно се любехме.
Рано сутрин не търсехме думи.
Аз и ти беше равно на хубаво.

Дали само защото останахме
Еретици сред всички покръстени,
Възкресение даже да няма,
Има белег от слънчеви пръстени.

Ако вече със мен си привикнал –
Заем давам – да плащаш със лихвите!

1956, М. Петкова
Виж целия пост
# 640
Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плаване в измислени морета.
И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
подхранвам денем своите илюзии.
Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да ну чуе екипажа.
След тебе злото диша като хрътка
/доброто е обществено понятие/.
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.
Добромир Тонев
===============================================================

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал...познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.

"Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!"
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари.

Виж целия пост
# 641
На кредит

Много чаши изпихме със тебе.
Алкохолът отключваше тайните.
Колко нощи в безлуние сребърно
Сме кръстосвали – зли и отчаяни.

И обзети от тихо безумие,
Мълчешком ненаситно се любехме.
Рано сутрин не търсехме думи.
Аз и ти беше равно на хубаво.

Дали само защото останахме
Еретици сред всички покръстени,
Възкресение даже да няма,
Има белег от слънчеви пръстени.

Ако вече със мен си привикнал –
Заем давам – да плащаш със лихвите!

1956, М. Петкова

Страхотно !!!!!!!!!!!!
Виж целия пост
# 642
Търсиш мен


Защо ме питаш какво е живота ми
защо дерзаеш,моя любов
Защо разбули черния шал на душата ми
защо отключваш вериги на роб

Какво да кажа?Омраза и обич венчах
Има ли смисъл?
Добре!Ще разкажа!
Защo?!Не разбрах!

Виж,тук ,това до теб е моето име
виж,тук,до теб е моята плът
виж,тук,до теб очите ми в твоите гледат
и целуват,целува твоята гръд
виж,тук, до теб на Венера-косите и.....
Какво откриваш там,моя любов

Не търси!
Там няма пътеки,
там няма дори и следи
ще намериш само камък и бурени-
един забравен,безименен гроб
Не търси!

Питаш,какво съм погребала
питаш,защо премълчах,
там зарових моето себе си
там зарових всичко, моя любов

Отдавна,забравено,безкрайно далече
имах в краката си целия свят,
имах всичките сънища-белите,
необятното щастие
и летях със крилата на бог.
В океан от мечти къпех сърцето си
вселена от обич носих в мойта душа
и лъчах,и порой,и поток....
На вратата ми пишеше име"Любов"

В безименна сутрин отворих очите си
и дарих звездите на слънцето
                                    в твоя живот,
и в ноща пак написах с луната
                               "Обичам те"...,
но Земята потъна в пустиня,
открадна го нищото
и то изчезна,няма го,моя любов

Търсих дълго,но сляпа,саката
безпаметно лудо търсих до гроб
и там зарових моето "искам те"
там зарових всичко,моя любов

Питаш, какво съм погребала,
питаш,защо премълчах...
Търсиш моето минало,взираш се в спомена,
а в чашата празна,на дъното
скърца капчица кръв...

Търсиш в нищото,в празното смисъла
Търсиш мен
Търсиш мен,но дали си готов?
Потърси ме,
цялата,жива и искаща......
На вратата ми пишеше име "Любов"

Защо ме питаш,какво е живота ми?
Питай себе си,питай и Бог...
А аз крещя...
Въскреси ме,търси ме,поискай ме
         Аз те моля,
                           моя любов!



                                                       05.2002г
Виж целия пост
# 643
Търсиш мен


Защо ме питаш какво е живота ми
защо дерзаеш,моя любов
Защо разбули черния шал на душата ми
защо отключваш вериги на роб

Какво да кажа?Омраза и обич венчах
Има ли смисъл?
Добре!Ще разкажа!
Защo?!Не разбрах!

Виж,тук ,това до теб е моето име
виж,тук,до теб е моята плът
виж,тук,до теб очите ми в твоите гледат
и целуват,целува твоята гръд
виж,тук, до теб на Венера-косите и.....
Какво откриваш там,моя любов

Не търси!
Там няма пътеки,
там няма дори и следи
ще намериш само камък и бурени-
един забравен,безименен гроб
Не търси!

Питаш,какво съм погребала
питаш,защо премълчах,
там зарових моето себе си
там зарових всичко, моя любов

Отдавна,забравено,безкрайно далече
имах в краката си целия свят,
имах всичките сънища-белите,
необятното щастие
и летях със крилата на бог.
В океан от мечти къпех сърцето си
вселена от обич носих в мойта душа
и лъчах,и порой,и поток....
На вратата ми пишеше име"Любов"

В безименна сутрин отворих очите си
и дарих звездите на слънцето
                                    в твоя живот,
и в ноща пак написах с луната
                               "Обичам те"...,
но Земята потъна в пустиня,
открадна го нищото
и то изчезна,няма го,моя любов

Търсих дълго,но сляпа,саката
безпаметно лудо търсих до гроб
и там зарових моето "искам те"
там зарових всичко,моя любов

Питаш, какво съм погребала,
питаш,защо премълчах...
Търсиш моето минало,взираш се в спомена,
а в чашата празна,на дъното
скърца капчица кръв...

Търсиш в нищото,в празното смисъла
Търсиш мен
Търсиш мен,но дали си готов?
Потърси ме,
цялата,жива и искаща......
На вратата ми пишеше име "Любов"

Защо ме питаш,какво е живота ми?
Питай себе си,питай и Бог...
А аз крещя...
Въскреси ме,търси ме,поискай ме
         Аз те моля,
                           моя любов!



                                                       05.2002г
Виж целия пост
# 644
Възтаноняване на статуквото

НЯКОЙ
е изтеглил
ножа
от сърцето
бликнало е
нещо
вероятно
кръв
възможно е
да е отрова
или вино
или просто
въздухът
свисти
и
създава
илюзии.


Бинка Пеева

***

Толкова бързо...


Толкова бързо, прелетно

и неангажиращо,

та чак проклето

и пролетно,

безумно, някакси,

        лудо,

чудесно, увличащо,

тъжно и чуждо

ми става -

когато хвърля

скрит поглед

към теб.


не знам автора
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия